№ 92
гр. Бургас, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
в присъствието на прокурора Г. Хр. Х.
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20242000600199 по описа за 2024 година
С присъда № 38/14.06.2024г., постановена по НОХД № 1304/2023г.,
Бургаският окръжен съд признал подсъдимата Г. С. Х. за виновна в това, че
В периода от 15.08.2014 г. до 31.03.2017 г. в гр. Бургас, при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на управляващ и представляващ
данъчнозадълженото лице „А.-99” ЕООД, ЕИК ... (след прехвърляне на
дружествени дялове на 31.08.2015 г. юридическото лице става „А.-99” ООД),
избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в
размер на 58 206,66 лв. и Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО)
в размер на 26 971,20 лв., като не подала – 21 броя справки – декларации за
данък добавена стойност, които се изискват ежемесечно съгласно чл. 125 от
ЗДДС пред ТД на НАП гр.Бургас и потвърдила неистина в 3 годишни данъчни
декларации съгласно чл. 92 от ЗКПО, подадени в условията на посредствено
извършителство чрез К.Г.С., ЕГН ********** в качеството й на
упълномощено лице пред ТД НАП гр. Бургас, като с деянията са укрити
данъчни задължения съгласно Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) общо в
размер на 85 177,86 лв., поради което и на основание чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т.
1 и т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 54 от НК й наложил наказание лишаване от
свобода в размер на три години, изпълнението на което на основание чл. 66,
ал. 1 от НК отложил за изпитателен срок от пет години, считано от влизане в
сила на присъдата.
Със същата присъда в тежест на подсъдимата Г. С. Х. възложил сумата
1
от 665,00 (шестстотин шестдесет и пет) лева за направените по делото
разноски.
Недоволни от така постановената присъда останали подсъдимата и
нейният защитник – адв. Д., които я обжалват със съображения за явна
несправедливост на наложеното наказание. Изтъкват, че при определяне на
санкцията първоинстанционният съд не е отчел всички смекчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства, при което й е наложено
несъразмерно тежко наказание. Жалбоподателите молят съда да измени
осъдителната присъда, като неправилна и незаконосъобразна, и да намали
размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура
заявява, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без
уважение. Счита, че по делото не са налице доказателства, обуславящи
определянето на по-ниско наказание. Сочи, че първоинстанционния съд е
анализирал всички обстоятелства относно вината на подсъдимата, като е
отчел продължителния период на деянието, размера на облагата и
необремененото й минало, при което правилно е наложил наказание при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но не и при множество
такива. Намира постановената присъда за законосъобразна и обоснована, а
определеното наказание в размер на предвидения в закона минимум при
приложение на чл.66 от НК - за справедливо, като съответстващо на тежестта
на деянието и личността на подсъдимата.
Защитникът на подсъдимата поддържа подадената жалба против
присъдата на ОС - Бургас. Пледира за явна несправедливост на наложеното
наказание и неговото намаляване. Изтъква необремененото съдебно минало
на подсъдимата и оказаното от нея съдействие за разкриване на обективната
истина. Посочва, че подзащитната му ежемесечно е заплащала всички данъци,
като е предоставяла сумата на наетата от нея счетоводителка, но последната
не ги е внасяла.
В предоставената й възможност за лична защита подсъдимата Х. се
присъединява изцяло към казаното от нейния защитник. В последната си дума
тя моли съда да й определи по-ниско наказание.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доводите, изложени
във въззивната жалба и изслуша становищата на страните в съдебно
заседание, анализира приложените по делото доказателствени материали в
тяхната съвкупност и поотделно, и след като провери атакуваната присъда,
както по отношение оплакванията на жалбоподателя, така и служебно изцяло,
съгласно разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, установи следното:
Производството пред Бургаския окръжен съд е проведено по реда на
съкратеното съдебно следствие по Глава XXVII, чл. 371, т. 1 от НПК, с
изразено от страните и одобрено от съда съгласие да не се провежда
непосредствен разпит, а да се приобщят показанията от досъдебното
производство на свидетелите
П.Г.Д.,А.И.Ч.,С.К.К.,Д.Ж.С.,П.М...Т.,М.И.А.,Т.Ж.Ж.,Й.Д.К.,М.И.А.,Т.Ж.Ж.,Й.Д.К.,К.А.И.,В.Д.С.,Л..Д.Х.,А.В.Л.,М.Й.Г.,
както и заключението на извършената съдебно-икономическа експертиза на
вещото лице А.М.А..
2
Въз основа на събраните доказателства Бургаският окръжен съд
правилно е приел за установена изложената фактическа обстановка:
На първо място въззивният съд отчита допусната от
първоинстанционния техническа грешка в постановената присъда, пренесена
от заключителната част на обвинителния акт, относно размера на реално
дължимия данък по ЗКПО за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г., като
неправилно е изписана сумата от 27 947,90 лева (двадесет и седем хиляди
деветстотин четиридесет и седем лева и деветдесет стотинки),
представляваща счетоводната печалба, респективно данъчен финансов
резултат за периода, вместо реално дължимия и невнесен данък. Следва да се
чете 2 794,79 лева (две хиляди деветстотин четиридесет и седем лева и
деветдесет стотинки). Въззивната инстанция не намира повод за изменение на
присъдата, тъй като съставомерен по чл.255 НК е само размера на данъка,
чието установяване и плащане е избегнато, а той е вярно посочен – 2728,14лв.
Подсъдимата Г. Х. е понастоящем едноличен собственик на капитала и
управител на „С.“ ЕООД – гр. Бургас. Преди това дружество, тя била
едноличен собственик на капитала и управител на дружеството „А. – 99“
ЕООД, ЕИК ..., вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията
на 17.02.2011г. Седалището и адресът на управление на последното били в гр.
Бургас, кв. „Ветрен“, ул. Вежен, № 35, а предмет на дейност на последното
били покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален,
преработен или обработен вид, продажба на стоки от собствено производство,
търговско представителство и посредничество, комисионни, спедиционни,
превозни сделки на пътници и товари, складови сделки, сделки с
интелектуална собственост, хотелиерство и ресторантьорство, туристически,
рекламни, информационни, програмни, импресарски услуги, туроператорски
услуги и туристическо агентиране, покупки, строеж или обзавеждане на
недвижими имоти с цел продажба, лизинг, внос – износ, строителни и
строително – монтажни услуги, авторемонтни услуги, продажба на очила,
оптични стъкла и оптични аксесоари, изработка, преработка, ремонт,
изкупуване и продажба на изделия от благородни метали и скъпоценни
камъни от местно производство и внос. На практика, основната дейност на
дружеството била свързана с търговия на дребно, предимно златна и сребърна
бижутерия. „А. – 99“ ЕООД осъществявало дейността си в два търговски
обекта, находящи се в гр. Бургас – щанд за стоки в МОЛ „Бургас Плаза“ на ул.
„Транспортна“ и щанд за бижутерия, находящ се в МОЛ „Галерия“ на ул.
„Янко Комитов“ № 6.
На 08.09.2015г. била вписана промяна по партидата на дружеството,
като същото променило формата си от ЕООД в ООД, в резултат на извършено
на 31.08.2015г. прехвърляне на част от дружествените дялове от подсъдимата
Х. на свВ.Д.С.. На 26.11.2015г. последвало ново вписване, по повод
прехвърляне на притежаваните от С. дялове на съпруга на подсъдимата –
св.Л.Д. Х.. Последното било извършено на 03.11.2015г.
Подсъдимата била управител на дружеството, а заедно със съпруга й
били собственици на капитала до 21.04.2017г., когато по партидата на „А. –
99“ ООД било вписано прехвърляне на всички дружествени дялове с
приобретател св. Мирослав Калудов Т., който станал и управител на
3
дружеството. Самото прехвърляне на дяловете станало съответно на
31.01.2017г. за частта, притежавана от подсъдимата Х., и на 08.02.2017г. за
частта, собственост на съпруга й.
Счетоводството на управляваното от подсъдимата дружество се
извършвало от св. К.С. на приятелски начала - без сключен договор за
счетоводно обслужване. Х. представяла счетоводни документи /отчети от
касови апарати, фактури за покупки, фактури за продажба и др./ на св. С., като
последната изчислявала разходите по заплащане на осигуровки и дължими
данъци.
На дружество „А.-99“ ООД, ЕИК ... били регистрирани два броя
фискални устройства с дистанционна връзка с НАП: ЕКАФП с рег. №
3514922/25.09.2013 г., инд. № ЗК0998518, ФП 50208600 (за търговски обект
„щанд за други стоки“ на адрес гр. Бургас, МОЛ „Бургас плаза“) и ЕКАФП с
рег. № 3006088/14.03.2011 г., инд. № ЗК030765, ФП 50035407 (за търговски
обект „щанд за бижутерия на адрес гр. Бургас, МОЛ „Галерия“). И двата
търговски обекта на дружеството били снабдени с ПОС-терминални
устройства. Сумите, заплатени чрез тези устройства, постъпвали по банковата
сметка на дружеството в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с №
BG72UNCR70001521294782. Право да се разпорежда с паричните средства
постъпили по сметката, имала единствено подсъдимата Х.. При движения по
сметката банковите извлечения били предоставени на личната й електронна
поща – .... Дружеството имало сметки и в “Райфайзенбанк” и “ЦКБ”, по които
нямало постъпления от продажби.
Със Заповед № Р – 02000216007391-020-001/25.10.2016 г. на Началника
на Сектор при ТД на НАП – Бургас, изменена със Заповеди № №
Р02000216007391-020-002/12.12.2016 г. и Р-02000216007391-020-
005/23.02.2017 г., било възложено на екип от ревизори да извършат ревизия на
„А. – 99“ ООД, ЕИК .... Заповедта била връчена лично на подсъдимата. В хода
на ревизията били установени неотчетени приходи от продажби на дребно в
търговските обекти на задълженото лице „А. – 99“ ООД, като били
съпоставени декларираните по ГДД приходи от продажби с отчетените
обороти по фискални устройства за регистриране на продажбите в брой. За
резултатите от ревизията бил изготвен Ревизионен доклад № Р-
02000216007391-092-001/13.04.2017 г., въз основа на който бил издаден
Ревизионен акт № Р-02000216007391-091-001/30.05.2017 г. Същият бил
връчен по реда на чл. 32 от ДОПК, като не е бил обжалван и влязъл в сила.
При извършената ревизия било установено, че в периода от м. юли 2013
г. до м. юни 2014 г. включително, дружеството „А. – 99“ ЕООД реализирало
продажби на стоки общо в размер на 50 451,82 лева, в резултат от което
същото е достигнало облагаемия оборот за задължителна регистрация по ДДС
и на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС подсъдимата е следвало да подаде
заявление за регистрация, което тя не направила. Съгласно чл. 125, ал. 5 от
ЗДДС, в срок до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния
период за който се отнасят, е следвало да бъде подавана и месечна декларация
по ЗДДС, ведно с отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. Подсъдимата Х. не
била подавала ежемесечните справки-декларации, отчитащи приходите и
разходите на дружеството (като ЕООД и ООД) за съответните данъчни
4
периоди от 01.07.2014г. до 31.03.2016г., като по този начин укрила
реализираните доходи от продажби и избегнала внасянето на ДДС за
посочения период, както следва:
1. за периода 01.07.2014 г. – 31.07.2014 г. данъчна основа в размер на 2
562,50 лева, ДДС за внасяне в размер на 512,50 лева.
2. за периода 01.08.2014 г. – 31.08.2014 г. данъчна основа в размер на
26760,57 лева, ДДС за внасяне в размер на 5 352,11 лева
3. за периода 01.09.2014 г. – 30.09.2014 г. данъчна основа в размер на 15
190,35 лева, ДДС за внасяне в размер на 3 038,07 лева.
4. за периода 01.10.2014 г. – 31.10.2014 г. данъчна основа в размер на 9
357,53 лева, ДДС за внасяне в размер на 1 871,51 лева.
5. за периода 01.11.2014 г. – 30.11.2014 г., данъчна основа в размер на 10
260,80 лева, ДДС за внасяне в размер на 2 052,16 лева.
6. за периода 01.12.2014 г. – 31.12.2014 г. данъчна основа в размер на 16
014,02 лева, ДДС за внасяне в размер на 3 202,80 лева.
7. за периода 01.01.2015 г. – 31.01.2015 г. данъчна основа в размер на 7
690,07 лева, ДДС за внасяне в размер на 1 538,01 лева.
8. за периода 01.02.2015 г. – 28.02.2015 г. данъчна основа в размер на 10
190,83 лева, ДДС за внасяне в размер на 2 038,17 лева.
9. за периода 01.03.2015 г. – 31.03.2015 г. данъчна основа в размер на 12
361,67 лева, ДДС за внасяне в размер на 2 472,33 лева.
10. за периода 01.04.2015 г. – 30.04.2015 г. данъчна основа в размер на 11
382,50 лева, ДДС за внасяне в размер на 2 276,50 лева.
11. за периода 01.05.2015 г. – 31.05.2015 г. данъчна основа в размер на 9
311,67 лева, ДДС за внасяне в размер на 1 862,33 лева.
12. за периода 01.06.2015 г. – 30.06.2015 г. данъчна основа в размер на 14
909,17 лева, ДДС за внасяне в размер на 2 981,83 лева.
13. за периода 01.07.2015 г. – 31.07.2015 г. данъчна основа в размер на 31
714,17 лева, ДДС за внасяне в размер на 6 342,83 лева.
14. за периода 01.08.2015 г. – 31.08.2015 г. данъчна основа в размер на 36
505,83 лева, ДДС за внасяне в размер на 7 301,17 лева.
15. за периода 01.09.2015 г. – 30.09.2015 г. данъчна основа в размер на 9
877,50 лева, ДДС за внасяне в размер на 1975,50 лева.
16. за периода 01.10.2015 г. – 31.10.2015 г. данъчна основа в размер на 7
179,17 лева, ДДС за внасяне в размер на 1 435,83 лева.
17. за периода 01.11.2015 г. – 30.11.2015 г., данъчна основа в размер на 5
583,33 лева, ДДС за внасяне в размер на 1 116,67 лева.
18. за периода 01.12.2015 г. 31.12.2015 г. данъчна основа в размер на 20
352,53 лева, ДДС за внасяне в размер на 4 070,51 лева.
19. за периода 01.01.2016 г. – 31.01.2016 г. данъчна основа в размер на 10
161,67 лева, ДДС за внасяне в размер на 2 032,33 лева.
20. за периода 01.02.2016 г. – 28.02.2016 г. данъчна основа в размер на 7
773,33 лева, ДДС за внасяне в размер на 1554,67 лева.
21. за периода 01.03.2016 г. – 31.03.2016 г. данъчна основа в размер на 15
5
894,17 лева, ДДС за внасяне в размер на 3 178,83 лева.
В предвидения законов срок подсъдимата Х., в качеството си на
управител на „А. – 99“ ЕООД, ЕИК ..., не подала нито една от посочените
справки – декларации за съответните отчетни периоди, като по този начин
избегнала установяването и плащането на данъчни задължения общо в размер
на 58 206,66 лева, представляващи дължим и недеклариран пред ТД на НАП –
Бургас от данъчно – задълженото лице за внасяне в бюджета данък добавена
стойност.
В сроковете, предвидени в закона, за отчетните периоди 2014, 2015 и
2016 година за „А. – 99“ ООД са подавани годишни данъчни декларации по
чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО. Съгласно постигната договорка между
подсъдимата Х. и св. К.С., последната следвало да подава ГДД по ЗКПО на
дружеството, въз основа на издадено пълномощно, нотариално заверено на
16.03.2011 г. Въз основа на предоставените й от подсъдимата счетоводни
документи (фактури, отчети от касови апарати и др.) свидетелката С.
изчислявала финансовия резултат на дружеството.
За календарната 2014г. реализираните приходи от стопанска дейност на
дружеството „А. – 99“ ЕООД, ЕИК ... възлизали общо в размер на 142 172,71
лева. Подсъдимата представила на св. С. счетоводни документи само за част
от тази сума, а именно за сумата от 47 808,00 лева. За същата календарна
година направените разходи от дружеството били в размер на 39 219,00 лева.
Свидетелката К.С., като пълномощник на „А. – 99“ подала пред ТД на НАП –
Бургас на 31.03.2015 г. ГДД по чл. 92 от ЗКПО, в която отразила, че за 2014 г.
приходите са в размер на 47 808,00 лева, данъчния финансов резултат за „А. –
99“, ЕИК ... е в размер на 8 589,00 лева, а дължимият корпоративен данък е в
размер на 858,90 лева. Така декларираният данък бил изцяло заплатен.
Годишната данъчна декларация била регистрирана с вх. №
0200И0171146/31.03.3015 г. В действителност счетоводната печалба, респ.
данъчен финансов резултат, била в размер на 102 953,71 лева, а дължимият
корпоративен данък от данъчнозадълженото лице „А. – 99“ бил в размер на 10
295,37 лева. С оглед на това и предвид заплатената декларирана сума от
858,90 лева, подсъдимата, чрез св. С., избегнала установяването и плащането
на данъчни задължения на дружеството по ЗКПО за 2014 г. в размер на 9
436,47 лева.
За календарната 2015 г. дружеството реализирало приходи в размер на
178 102,53 лева. Подсъдимата Х. отново предоставила на св. С. само част от
счетоводните документи – за сумата общо в размер на 37 462,30 лева. За
същата календарна година направените от дружеството разходи били общо в
размер на 28 743,10 лева. В подадената от св. С. ГДД на 31.03.2016 г., било
отразено, че за 2015 г. приходите на дружеството са в размер на 37 462,30 лева,
счетоводната печалба, респ. данъчния финансов резултат за дружеството е в
размер на 8 719,20 лева, а дължимият корпоративен данък е в размер на 871,92
лева, от който реално била заплатена част в размер на 129,35 лева.
Декларацията по чл. 92 от ЗКПО била регистрирана в ТД на НАП – Бургас с
вх. № 024351600453665/31.03.2016 г. В действителност, за календарната 2015
г. реалната счетоводна печалба, респ. данъчен финансов резултат, била в
размер на 149 359,43 лева, а дължимия корпоративен данък от
6
данъчнозадълженото лице „А. – 99“ е в размер на 14 935,94 лева. По този
начин и след приспадане на заплатената сума в размер на 129,35 лева,
подсъдимата, чрез св. С., избегнала установяването и плащането на данъчни
задължения на „А. – 99“ по ЗКПО за 2015 г. в размер на 14 806,59 лева.
За календарната 2016 г. дружеството реализирало приходи от стопанска
дейност общо в размер на 33 829,17 лева, като подсъдимата предоставила на
св. С. счетоводни документи само за част от тази сума – 6 547,80 лева.
Разходите на дружеството за същата година били в размер на общо 5 881,27
лева. На 31.03.2017 г. св. К.С. подала Годишна данъчна декларация по чл. 92 от
ЗКПО, в която отразила, че за 2015 г. приходите са в размер на 6 547,80 лева,
счетоводната печалба е в размер на 666,53 лева, а дължимият корпоративен
данък е в размер на 66,65 лева, който бил заплатен изцяло. Декларацията била
входирана пред ТД на НАП – Бургас с вх. № 0243517005599478/31.03.2017 г. В
действителност, счетоводната печалба, респективно данъчен финансов
резултат била в размер на 27 947,90 лева, а действителният дължим
корпоративен данък бил в размер на 2 794,79 лева. С тези си действия и
предвид заплатения размер на декларирания данък от 66,65 лева, подсъдимата,
чрез св. С. избегнала установяването и плащането на данъчни задължения на
дружеството по ЗКПО за 2016 г. в размер на 2 728,14 лева.
На досъдебното производство била допусната и изготвена съдебно –
икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че за
периода 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г. счетоводството на дружество „А. – 99“,
ЕИК ... не е водено съгласно изискванията на Закона за счетоводството и
счетоводните стандарти. Вещото лице е посочило, че дружеството не е
регистрирано по ЗДДС, като приходният орган не го е регистрирал служебно
на основание чл. 102 от ЗДДС, тъй като по време на ревизията през 2017 г.,
дружеството е преустановило дейност след 30.06.2016 г. Съгласно чл. 96 от
ЗДДС е следвало да подаде заявление за регистрация до 14.07.2014 г., тъй като
от данните по делото, в периода м. 07.2013 г. – м. 06.2014 г. включително,
дружеството е надвишило законоустановения облагаем оборот от 50 000 лева.
За този период, вещото лице е посочило, че оборотът от фискалните
устройства (ФУ) за двата обекта – МОЛ „Галерия“ и МОЛ „Плаза“ е общо 50
451,82 лева. С оглед на това е приел, че в 14 –дневен срок е следвало да се
подаде заявлението, т.е. до 14.07.2014 г. Съгласно процедурата, в 7-дневен
срок приходният орган проверява основанията за регистрацията и в 7-дневен
срок от проверката издава или отказва да регистрира дружеството.
Приходният орган е приел, че началото на облагане по ЗДДС е 28.07.2014 г.
Според вещото лице, налице са укрити приходи, дължащи се на
оборотите от ПОС – устройствата – суми, които са постъпили в „Уникредит
Булбанк“ и неотчетени като приходи от продажби, както и на недекларирани
приходи от ФУ в пълен размер. Укритите приходи касаят и трите периода - от
2014 г. до 2016 г. Вещото лице, след като е взело предвид оборотите от двата
обекта – МОЛ „Галерия“ и МОЛ „Плаза“, плюс данните от „Уникредит
Булбанк“, е приел, че данъчната основа за облагане с Корпоративен данък
(КД) за 2014 г. е 142 172,71 лева, за 2015 г. – 178 102,53 лева, за 2016 г. – 140
516,67 лева. Вещото лице, в табличен вид е приел установената щета за
бюджета, като е посочил, че общо ДДС за внасяне за 2014 г. е 16 029,15 лева,
за 2015 г. – 35 411.69 лева, а за 2016 г. – 28 103,33 лева, или общо ДДС за
7
внасяне за трите години е 79 544,17 лева. Относно щетата по ЗКПО, вещото
лице е посочило, че дължимият КД за 2014 г. е 9 436,47 лева, за 2015 г. – 14
806,59, а за 2016 г. – 13 463,54 лева.
С Постановление на Окръжна прокуратура – Бургас от 11.08.2023 г.
наказателното производство е частично прекратено за данъчните периоди м.
април 2016 г. – м. декември 2016 г. включително, понеже установените от
експертизата стойности на приходите за посочените периоди не касаят
данъчнозадълженото лице „А. – 99“ ООД, ЕИК .... С оглед на това,
изчисленията от експертизата за дължим ДДС за тези периоди (общо в размер
на 21 337,51 лв.) е изключен от обвинението. При това, общият размер на
избегнатия от подсъдимата Х. за установяване и плащане ДДС от „А. – 99“,
ЕИК ..., през инкриминирания период, държавното обвинение е приело, че е
58 206,66 лева.
Относно дължимият корпоративен данък за 2016 г. от
данъчнозадълженото лице „А. – 99“ ООД, ЕИК ..., прокурорът е приел, че
същият следва да бъде изчислен само на база установените от експертизата
приходи за периода м. януари 2016 г. – м. март 2016 г. включително. Съобразно
изготвеното заключение, държавното обвинение е приело, че за този период
приходите са в размер на 33 829,17 лева, счетоводната печалба, респ. данъчния
финансов резултат се изчислява на 27 947,90 лева, а дължимият корпоративен
данък е в размер на 2 794,79 лева. Декларирайки чрез св. С. в подадената от
последната ГДД за 2016 г. дължим корпоративен данък само в размер на 66,65
лева, подсъдимата е избегнала установяване и плащане на КД в размер на 2
728,14 лева. Въззивният съд намира за правилни изводите на прокурора и
контролираната инстанция, тъй като тези изчисления вземат предвид
единствено дейността и финансите на процесното дружество „А. – 99“ ООД,
ЕИК ....
Общият размер на избегнатия за установяване и плащане КД за 2014 г.,
2015 г. и 2016 г. е 26 971,20 лева.
Фактическите положения, очертани от първоинстанционния съд,
относно авторството на деянието и начина на извършването му, са правилно
установени, като при съвкупната оценка на събраните доказателствени
материали не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в
съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК е анализирал свидетелските
показания, заключението на приетата по делото експертиза и писмените
доказателствени източници, и подробно е обосновал съображенията си, въз
основа на които е дал вяра на показанията на свидетелите. Липсват основания,
които да мотивират въззивния съд да промени направените в
първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в
мотивите му са обсъдени всички събрани по делото доказателствени
материали и не е допуснато превратното им тълкуване.
Видно е от цялостното развитие на процеса пред първата инстанция, а и
от мотивите към присъдата, че решаващият съд е взел необходимите мерки за
разкриване на обективната истина. Предвид провеждането на производството
по правилата на чл.371, т.1 от НПК и съгласието на подсъдимата да бъдат
прочетени показанията на повечето разпитани на досъдебното производство
свидетели, с изключение на К.С. и М.Т., съдът е направил всичко възможно, за
8
да призове и изслуша тези двама свидетели. Предвид невъзможността да бъде
открит и доведен за разпит свид. Т., неговите показания, дадени на л.62, т.1 от
ДП, са приобщени по реда на чл.281, ал.3 вр. ал.1, т.4 от НПК. Изслушани са
показанията на св. С. и обясненията на подсъдимата, приобщена и приета е
съдебно–счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице А.А., както и са
събрани значителни по обем писмени доказателствени материали. Предвид
изложеното, всички усилия на първостепенния съд са били насочени именно
към обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.
Нито едно доказателство или доказателствено средство не е било подценено
или надценено, доказателствените материали не са тълкувани превратно, а
според действителното им съдържание и информативност. Доказателствените
източници са анализирани както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е
даден аргументиран отговор на кои гласни доказателствени средства се дава
вяра и по какви причини, както и защо се кредитира заключението на приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза. В тази връзка към първата
инстанция не може да бъде отправен упрек, че не е взела решението си по
вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване
на обстоятелствата по делото.
Въззивната инстанция изцяло споделя направения от решаващия съд
доказателствен анализ, тъй като той е пълноценен и всеобхватен, поради което
не намира за необходимо да го преповтаря, а при дължимия собствен анализ
на доказателствените материали ще внесе някои допълнения и уточнения.
По делото са установени фактически обстоятелства, по които не се
спори. Несъмнено е установено, че подсъдимата Х. за инкриминирания
период е била първоначално едноличен собственик на капитала, а в
последствие е притежавала 50 % (петдесет процента) от капитала на
дружеството, като през цялото време единствено тя е осъществявала
дейността по управление и представителство на дружеството „А. – 99“, ЕИК
.... Несъмнено установени са обстоятелства, свързани с настъпилата на
28.07.2014г. необходимост от регистрация на дружеството по ЗДДС, както и
неизвършването й, неподаването на справки декларации по ЗДДС за
инкриминирания период, констатираните разминавания в данните от
фискалните устройства, инсталирани в търговските обекти на дружеството,
банковите извлечения за постъпили приходи от продажби в „Уникредит
Булбанк“ АД и декларираното от подсъдимата в годишните данъчни
декларации за 2014, 2015 и 2016 години. Изброените по-горе обстоятелства
безпротиворечиво се установяват от писмените доказателствени материали –
банкови извлечения, ревизионен акт, ревизионен доклад, представените
фактури и извлечения от касовите апарати на дружеството, от данните за
дружеството в Търговския регистър към Агенция по вписванията, от
показанията на св. Валентин С., Любен Х. и К.С. – счетоводител, както и от
обясненията на подс. Х..
От писмените доказателства - ревизионен доклад, ревизионен акт, както
и от показанията на свидетеля П.Д. – служител на НАП, безспорно е
установено също, че на дружеството „А. – 99“ ООД е била извършена данъчна
ревизия, обхващаща задълженията по данък добавена стойност /ДДС/ и
корпоративен данък, за периода 2014-2016 година и какви са резултатите от
ревизията, а именно – прието е, че на 28.07.2014г. дружеството е достигнало
9
необходимия оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, като първият
отчетен период е следвало да бъде месец юли 2014г. Безспорно е установено,
че такава регистрация не е била направена и дружеството никога не е
подавало справки-декларации по ЗДДС. Също така е констатирано, че при
изчисляване на данъчната основа за определяне на дължимия корпоративен
данък не са вземани предвид постъпилите по ПОС-терминални устройства
средства по сметка в „Уникредит Булбанк“ АД, както и не са били надлежно
осчетоводени част от сумите по фискалните устройства, което е довело до
деклариране на значително по-нисък данък от реално дължимия.
Подс. Х. пред първата инстанция е оспорила обвинението, като е
заявила, че тя е предоставяла редовно и своевременно всички финансово
отчетни документи на дружеството на свид. С. за осчетоводяване, както и
парични средства за заплащане на данъците, които свид. С. не е внасяла, а е
задържала за себе си. Подсъдимата твърди, че тъй като не е имала нужните
знания за водене на счетоводството, се е предоверила на счетоводителя, като
не е знаела и е нямало как да знае, че данъчните й задължения не са коректно
отчетени и заплатени. Пред настоящата инстанция Х. не оспорва мотивите и
изводите на съда относно виновното й поведение, като претендира единствено
намаляване на наказанието, въпреки това в жалбата, а и в пледоарията на
защитника й се съдържат доводи за нейното незнание за нередовно воденото
счетоводство от страна на св. С.. Предвид изложеното и задължението на
въззивната инстанция за пълно и всестранно разглеждане на делото,
настоящият състав счита, че следва да разгледа по-задълбочено това
твърдение.
С основание първоинстанционният съд е приел, че обясненията на
подсъдимата, във връзка с посочените по-горе възражения, са израз на
нейната защитна теза, тъй като са изолирани и обективно се опровергават,
както от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, така и от
писмените доказателства по делото и по-конкретно документите за откриване
и управление на банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД и банковите
извлечения, установяващи, че постъпилите по тази сметка суми от
реализирани продажби, не са били отчетени по фискалните устройства на
дружеството и съответно върху тях не е бил начислен данък ДДС, нито са
взети предвид при определяне на данъчната основа по ЗКПО. Въззивната
инстанция споделя този извод на решаващия съд.
За да обоснове заключението си за несъстоятелност на тази част от
обясненията на подс. Х., настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде
изяснена реалната роля на свидетелката С. в счетоводното обслужване на
дружеството. Последната в показанията си разяснява как е била организирана
счетоводната дейност на дружеството. Свидетелката оспорва твърдението на
подсъдимата, че й е било заплащано за извършваната дейност, като посочва,
че е съдействала на Х. на приятелски начала. Подсъдимата е предоставяла
фактури на С. в качеството й на счетоводител, които последната е
осчетоводявала. Свидетелката подчертава, че единствените случаи, в които не
е осчетоводявала предоставени от подсъдимата финансови документи е,
когато те не са били изрядни. В подкрепа на това твърдение са приложените
по делото фактури на л.4-17, т.4 от ДП с прикрепени към тях фискални
бонове, но с непопълнено съдържание, които съгласно заключението на
10
съдебно-счетоводната експертиза основателно не са били отчетени, тъй като
представляват симулативен разход, който не се признава за данъчни цели,
поради документална необоснованост. Свидетелката С. също така твърди, че
не е знаела за наличието на ПОС-терминални устройства в търговските
обекти, както и за банковата сметка в „Уникредит Булбанк“ АД, по която са
постъпвали сумите заплатени с банкови карти. Подсъдимата дава
противоположни обяснения в тази посока. Настоящият съд не констатира
обективни данни, които да сочат на знание от страна на счетоводителката за
това обстоятелство. Всички документи по откриването на сметката и нейното
използване са подписани от подсъдимата. Единствено тя е имала достъп до
средствата, постъпващи в тази сметка. В банката няма и не е имало направен
спесимен в полза на друго лице и по-конкретно на свид. С.. Всички операции
по теглене на средства от сметката на каса в банката са извършени от
подсъдимата, няма съмнение и че извлечения за движението на суми по
сметката са постъпвали на личната електронна поща на Х.. В предоставеното
на К.С. нотариално заверено пълномощно от “А. - 99” ООД, представлявано от
подсъдимата, също не е посочена възможност да извършва действия по
управление и разпореждане с банковите сметки на дружеството (л.22, т.6 от
ДП). Предвид изложеното не може да се направи заключение, че свид. С. е
знаела за банковите сметки на “А. - 99” ООД и за паричните постъпления по
тях. Недоказано остава и твърдението на подсъдимата, че свид. С. я е
свързала със служител в банката като е съдействала за сключването на договор
за ПОС-терминалните устройства. Тази информация не се потвърждава от
въпросния служител - свид. Ангел Ламбов.
Друго съществено противоречие в обясненията на подсъдимата и
показанията на свид. С. е относно знанието на Х. за започналата данъчна
ревизия от служители на НАП. С. твърди, че е информирала подсъдимата още
от самото начало на ревизията и за всички действия в хода на извършването й,
противно на заявеното от Х., че не е знаела за започналата ревизия, докато не
е била потърсена от представител на НАП, поради невъзможността му да се
свърже с нейната счетоводителка. В тази връзка съдът кредитира известие за
връчване на заповедта за назначаване на ревизия на „А. – 99“ ООД, намиращо
се на л.3, т.4 от ДП, от което е видно, че заповедта е връчена лично на
подсъдимата Х. на 22.02.2017г. От изложеното следва, че независимо от
обстоятелството дали е била информирана от свидетелката С. за започналата
ревизия, подсъдимата е била наясно с това обстоятелство и в качеството си на
управител е следвало да прояви заинтересованост и да окаже нужното
съдействие на ревизиращия орган, каквото не се установява по делото.
Спорен е и въпроса доколко свидетелката С. е оказала съдействие на
подсъдимата Х. да продаде притежаваните от нея и от съпруга й дружествени
дялове в „А. – 99“ ООД на свид. М.Т.. Безспорно се установява, че С. е
съдействала за запознаването на Х. и Т.. Видно от направена служебна
проверка в електронния портал на Агенция по вписванията се установи, че
заявлението за вписване на промяната в Търговския регистър е подадено
лично (а не с електронен подпис) от свид. Т.. Предвид изложеното не се
установява с категоричност изготвянето и подаването на документите да е
подпомогнато от подсъдимата Х. или от свид. С.. Така оказаното съдействие
от свид. С., не променя обстоятелството, че подсъдимата сама, доброволно,
11
без да й е оказан натиск е взела решение да прехвърли притежаваните от нея и
от съпруга й дялове на трето лице. Очевидно прехвърляйки фирмата,
подсъдимата не е прехвърлила и търговското предприятие, тъй като след
продажбата на дружеството, същото не спряло да извършва дейност. Това се
установява от годишната данъчна декларация за 2017г. по чл.38, ал.9, т.2 от
Закона за счетоводството, обявена в Търговския регистър по партидата на “А. -
99” ОДД, която е датирана на 22.03.2018г. и е подадена от Г. С. Х. в качеството
й на управител, въпреки че към този момент като управител на дружеството е
вписан свид. Т.. Същевременно търговският обект, находящ се в МОЛ Галерия
- Бургас, първоначално стопанисван от „А. – 99“ ООД, след продажбата на
дружеството на свид. Т., е поет от „С.“ ЕООД – гр. Бургас, ЕИК *********,
вписано в Търговския регистър на 04.04.2016г. със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, кв. „Ветрен“, ул. „Вежен“ № 35 (какъвто е адреса на
управление на „А. – 99“ ООД, преди прехвърляне на дружеството на свид Т.) и
с едноличен собственик на капитала и управител подсъдимата Г. С. Х.. Данни
в тази насока се съдържат в предоставената от МОЛ Галерия - Бургас
информация за счетоводните отчети на дружеството, от която е видно, че от
месец април 2016г. до края на 2016 г. отчетите за търговския обект са подавани
от „С.“ ЕООД с отговорно лице Г. Х. (спр. л.50-л.67, т.9 от ДП). Видно от
данните от Търговския регистър дружествените дялове на Х. от „А. – 99“ ООД
са прехвърлени на свид. Т. на 31.01.2017г., дружествените данни на
съдружника Любен Х. са прехвърлени на свид. Т. на 08.02.2017г., заявлението
за вписване на тези промени по партидата на дружеството е подадено на
09.03.2017г., а на 13.04.2017г. е подадено коригиращо заявление, след което
промяната е вписана на 21.04.2017г. Междувременно, на 01.04.2017г. е
подадено заявление за вписване на учредяване на “С.” ЕООД, а самото
вписване в Търговския регистър е извършено на 04.04.2017г. Съответно до
края на месец март 2017г. търговският обект в МОЛ Галерия се стопанисва от
„А. – 99“ ООД, а от 01.04.2017г., същият обект вече се стопанисва от
новоучреденото дружество “С.” ЕООД, с едноличен собственик на капитала и
управител подсъдимата Х.. В допълнение съдът кредитира показанията на
свид. Т., от които се установява, че му е била заплатена сума в размер на 500
лева от подсъдимата Х. за това, че закупува от нея процесното дружество.
Това поведение на подсъдимата напълно противоречи на логиката - да продава
работещо и печелившо дружество и вместо да получи пари за него, напротив -
тя да заплаща на купувача. Доказателствата водят към различно обяснение на
постъпката - че Х. е знаела за започналата ревизия и за всички нарушения на
данъчните закони, които ще бъдат установени с нея и е целяла освобождаване
от компрометираното пред данъчните органи дружество чрез прехвърлянето
на дружествените дялове на „А. – 99“ ООД на трето лице преди приключване
на ревизията, за да избегне административна и наказателна отговорност.
На базата на доказателствения анализ се извличат данни за цялостно
водене от страна на подсъдимата Х. на търговските дела на дружеството “А. -
99” ООД, като реалната роля на счетоводителя - свид. С. е без отношение към
тях - тя е осчетоводявала предоставените от Х. документи и е представлявала
дружеството пред НАП, поради което е нямало как да знае за наличието на
ПОС-терминални устройства в търговските обекти на дружеството, нито за
наличието на банкова сметка в “Уникредит Булбанк” АД.
12
Тук следва да се посочи, че настоящият съд, също както
първоинстанционния, изцяло кредитира съдебно – счетоводната експертиза.
Тя е изготвена от лице с необходимите специални знания и квалификация,
след запознаване с всички материали по делото, изследвани са всеобхватно
предоставените месечни отчети от фискални устройства, банковите
извлечения за постъпили суми от реализирани продажби по сметка в
“Уникредит Булбанк” АД, предоставените счетоводни документи,
включително фактури за периода 2013-2014 година. Заключението на експерта
е в синхрон с констатациите в ревизионния доклад и в ревизионния акт.
Експертът е направил своите изводи, след запознаване с предоставените му
документи и на плоскостта на собствените си знания и опит. С оглед на
гореизложеното въззивният съд също намира, че заключението на посочената
експертиза, като способ на доказване, е обективно, пълноценно и е дало
отговор на всички въпроси, относими към предмета на доказване по делото.
С оглед горното Бургаският апелативен съд споделя правните изводи на
първостепенния съд, че подсъдимата Х. е осъществила от обективна и
субективна страна престъплението по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т.1 и т.2 във
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
В конкретния случай са инкриминирани и двете форми на
изпълнителното деяние, които са избягване установяването и плащането на
данъчни задължения, както по ЗКПО, така и по ЗДДС.
По отношение задължението по ЗДДС е налице хипотезата на чл.255,
ал.1, т.1 от НК, тъй като подсъдимата Х. не е направила изискуемата
регистрация на дружеството по ЗДДС и съответно не е подала нито една
справка-декларация по този закон. По силата на чл. 94, ал. 3 от ЗДДС,
регистрацията по този закон е задължителна или по избор. Подсъдимата в
качеството на управител на “А. - 99” ООД е избрала да не се регистрира по
ЗДДС, но този неин избор е правно значим до момента, когато съгласно чл. 96,
ал. 1 ЗДДС облагаемият оборот на дружеството достигне 50 000 лв. или
повече, за период не по-дълъг от последните последователни дванадесет
месеца преди текущия. Тогава за данъчно задълженото лице настъпва
задължение в 14-дневен срок от изтичане на периода, през който е достигнало
този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон, т.е.
регистрацията се превръща в задължителна по силата на закона.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
подсъдимата не е водила редовна счетоводна отчетност, поради което няма
достоверна информация относно формирането на правилен финансов
резултат. Въпреки това, опитът на подсъдимата с търговия датира от 2001г.,
когато тя се е регистрирала като едноличен търговец по фирмено дело
№35/2001г., през 2010г. едноличният търговец е пререгистриран в Търговския
регистър към Агенция по вписванията, от 2011 година тя е собственик на
капитала и управител на “А. - 99” ООД, а от 2014 година е собственик на
капитала и управител и на дружеството “А. 2017” ЕООД. Изложеното, заедно
с обстотелството, че е ползвала услугите на професионален счетоводител, са
показател, че тя е запозната със задълженията си към държавния фиск, в
качеството си на управител на въпросните търговски дружества и едноличен
търговец. Нелогично е подсъдимата да не следи приходите от тези дружества
13
и да не се интересува дали е на печалба. Фактът, че е получавала данни за
постъпленията по банковата сметка в “Уникредит Булбанк” АД на личната си
електронна поща е показателен, че тя е можела да установи по всяко време
какви са доходите на дружеството “А. - 99” ООД от плащания с банкови карти
и да ги съпостави с пусканите ежедневни и ежемесечни отчети от поставените
в търговските обекти фискални устройства.
Освен, че всеки е длъжен да знае закона, обстоятелството, че
подсъдимата Х. е била запозната със ЗДДС и е следяла оборота на
дружеството, косвено се установява от данните от фискалните устройства, от
съдебно-счетоводната експертиза и от Търговския регистър. Видно от
посочените документи Х. е разделила двата търговски обекта да се
стопанисват от две отделни дружества като за целта е учредила “А. 2017”
ЕООД, ЕИК ..., с едноличен собственик на капитала и управител Г. С. Х..
Дружеството е вписано в Търговския регистър на 11.06.2014г. Месец юни
2014г. е и последния месец, в който “А. - 99” ООД стопанисва и двата
търговски бекта в МОЛ Галерия и МОЛ Плаза. От месец юли 2014 г. до края
на инкриминирания период не се констатират финансови постъпления за “А. -
99” ООД от обекта в МОЛ Плаза. В тази насока са и показанията на свид.
К.А.И. (л.129-130, т.1 от ДП) - продавач-консултант на обекта в МОЛ Плаза,
която посочва, че е започнала работа в “А. - 99” ЕООД на 17.01.2014г., но на
22.07.2014г. трудовото й отношение било прекратено и същият ден е била
назначена на същата длъжност във фирма “А. 2017” ЕООД с управител също
Г. Х.. Съгласно ревизионния доклад задължението за регистрация на “А. - 99”
ЕООД по ЗДДС е възникнало на 28.07.2014г., когато е достигнал нормативно
определения оборот от 50 000 лева. Изложеното сочи на извод, че
подсъдимата е знаела, че сумата на оборота на дружеството за последните
месеци доближава минимума, обуславящ задължение за регистрация по ЗДДС
и се е опитала да предотврати настъпването на това обстоятелство, като
намали оборота на дружеството, чрез пренасочване на част от приходите, а
именно тези от търговския обект в МОЛ Плаза, към друго търговско
дружество - “А. 2017” ЕООД.
Затова не е имало каквато и да е обективна пречка подсъдимата да
изпълни задълженията си по ЗДДС, разполагала с необходимата информация,
която й е позволявала да изпълни задължението си по чл. 96 от ЗДДС, но
въпреки това е бездействала.
Нейното решение да не предоставя цялата финансова документация на
дружеството на счетоводителя си, не може да извини неспазването на
задължения, произтичащи от закона. Като не е информирала счетоводителя за
наличието на доходи от ПОС-терминални устройства и когато тези доходи не
са били въведени и във фискалните устройства, подсъдимата сама се е
поставила в положение да не изпълни законовото изискване за регистразия по
ЗДДС към 28.07.2014г. В този смисъл защитата не може да се позовава на
незнание на закона, което никога не е извинително.
Виновно - при форма на вината пряк умисъл, Х. е нарушила първо
задължението си по чл. 96 от ЗДДС - да регистрира “А. - 99” ООД по ЗДДС, а
като последица от това – нарушила изискването за подаване на месечни
справки-декларации по ЗДДС. Един от основните принципи в правото е, че
14
никой не може да черпи права от виновното си поведение. Ето защо,
подсъдимата Х. сама и виновно е създала условия, при които да избегне
подаването на задължителните ежемесечни справки декларации, като по този
начин е постигнала целения резултат- избягване установяването и плащането
на данъчни задължения. В резултат на умишленото бездействие на
подсъдимата е настъпил посочения в нормата на чл. 255 от НК престъпен
резултат - избягване установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери, който резултат настъпва с изтичането на
предвидения в съответния данъчен закон срок за подаване на справка-
декларация.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие – неподаване на
справка декларация по ЗДДС за данъчни периоди от месец юли 2014 до м.
март 2016 г.
По отношение задълженията по ЗКПО е налице хипотезата на чл.255,
ал.1, т.2 от НК, тъй като в подадените 3 бр. годишни данъчни декларации по
чл. 92 от ЗКПО пред ТД на НАП-Бургас подсъдимата е потвърдила неистина
относно данъчния финансов резултат, във всяка от които е посочила неточно
обективно съществуващи факти, които съгласно законовите изисквания са
необходими за правилното определяне на данъчните задължения. Това е
сторено чрез документално намаляване на финансовия резултат на
дружеството, чрез недеклариране на реално извършени продажби, за да бъде
намален данъка на фирмата. Установено е, че подсъдимата не е декларирала
част от сумите, постъпили като приход по фискалните устройства и не
предоставила на свид. С. за осчетоводяване приходите, постъпили от ПОС-
терминални устройства, които не са били отчетени и чрез фискалните
устройства. Резултатът е намаляване на данъчната печалба на дружеството и
респ. заплащането на по-нисък по размер корпоративен данък. В случая за
трите данъчни периода - календарните 2014, 2015 и 2016 години, чрез
потвърждаване на неистина пред ТД на НАП-Бургас в подадените 3 бр.
годишни данъчни декларации по ЗКПО е посочен дължим корпоративен данък
в размер на 1 797,47 лв. вместо дължим действителен корпоративен данък в
размер на 26 971,20 лв.
Във връзка с обективната и субективна съставомерност на
престъплението, за което подс. Х. е обвинена, следа да се отбележи, че при
избягване установяването и плащането на данъчни задължения по чл. 255 от
НК - чрез потвърждаване на неистина в подадена декларация, не се изисква
деецът да е съставил лично документите с невярно съдържание, а и при
положение, че подсъдимата е знаела за неверността на отразените в тях
обстоятелства, бидейки управител на дружеството и основно занимаващ се с
дейността му, е без значение, че за воденето на счетоводство е ползвала
услугите на св. С..
Доказан е изискуемия от чл. 255 от НК пряк умисъл и по отношение
подаването на 3 бр. годишни данъчни декларации по ЗКПО, съдържащи
неверни данни. Подсъдимата е съзнавала, че потвърждава неистина в
посочените декларации, като декларира по-малък по размер корпоративен
данък от действително дължимия. Лично тя е осъществявала управлението на
представляваното от нея дружество, съзнавала е, че декларираните стойности,
15
въз основа на които е изчислена данъчната основа, не съответстват на
приходите на дружеството от фискалните и от ПОС-терминалните устройства,
тъй като е предала за осчетоводяване непълни данни за реализираните
продажби, с цел да бъде намален финансовия резултат на дружеството и респ.
да бъде намален размера на данъчното задължение. Като едноличен
собственик на капитала, а впоследствие съдружник в управляваното от нея
дружество, установените неправомерни действия в най-голяма степен
облагодетелстват именно нея.
Обективно данъчните задължения са в особено големи размери - общо
85 177,86 лева, от които ДДС за внасяне в размер на 58 206,66 лева и годишен
корпоративен данък по ЗКПО в размер на 26 971,20 лева. Съгласно
разпоредбата на чл. 93, т. 14 от НК, данъци в особено големи размери са тези,
които надхвърлят 12000 лв.
Налице е продължавано престъпление, тъй като отделните деяния,
предмет на обвинението, осъществяват състав на едно и също престъпление,
извършвани са в непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка, при една и съща форма на вината, последващите са продължение
на предходното.
Единственото възражение на защитата е за несправедливо завишен
размер на наложеното на подсъдимата Х. наказание. При определянето му
правилно съдът е преценил, че е налице завишена степен на обществена
опасност на деянието, но ниска такава на подсъдимата и като е преценил
значимите за определяне на отговорността обстоятелства, е достигнал до
правилния извод, че не е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК предвид
липсата на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или на
ендо изключително такова, което да обосновава несъразмерна тежест и на най-
лекото предвидено в закона наказание.
Материалноправната разпоредба на чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 от
НК предвижда наказание лишаване от свобода за срок от три до осем години и
конфискация на част или на цялото имущество на виновния. Първостепенният
съд е определил наказанието лишаване от свобода при значителен превес на
смекчаващите вината обстоятелства в минималния предвиден в закона размер
от три години, като е отложил изпълнението му за изпитателен срок от пет
години, а наказание конфискация не е наложено, въпреки събраните данни за
налично имущество.
Настоящият съдебен състав изразява съгласие с преценката на окръжния
съд относно размера на наказанието лишаване от свобода. Установените
данни за личността на подсъдимата безспорно сочат на необременено съдебно
минало и дългосрочната й трудова ангажираност. От съществено значение за
определянето на толкова нисък размер на наказанието при наличието на
отегчаващи вината обстоятелства, е продължителният период от време,
изтекъл от извършването на деянието - около седем години.
Правилно първостепенният съд е отчел проявената от подсъдимата
упоритост при извършване на престъплението, което се явява продължавано в
рамките на близо три години, високият размер на предмета на
престъплението, който значително надвишава минимума на квалифициращото
обстоятелство “особено големи размери” и поведението на подсъдимата след
16
научаване за данъчната ревизия, изразяващо се в прехвърляне на дружеството
на трето лице с цел да избегне административна и наказателна отговорност.
Посочените отегчаващи отговорността обстоятелства не могат да бъдат
пренебрегнати при определяне размера на наказанието.
Окръжният съд е пропуснал да отчете девиантното поведение на
подсъдимата Х., изразяващо се в пренасясяне през границата на Република
България на 408,80 грама златни и 512,40 грама сребърни изделия, които не е
декларирала в нарушение на Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. За това деяние Х.
е била санкционирана с Наказателно постановление № 1267/2017г. на
началник Митница - Бургас, което е било потвърдено с Решение №
5/26.03.2018г. по НАХД № 9/2018г. на Районен съд - Малко Търново и с
Решение № 1178/15.06.2018г. по КАНД № 1025/2018г. на Административен
съд - Бургас. Изложеното е индиция за склонност на подсъдимата да
нарушава закона, както и за нежеланието й да заплаща данъци и такси към
държавата, предвид че пренасяните златни и сребърни изделия при
декларирането им подлежат на облагане с мито. Тази характеристика на
подсъдимата завишава обществената й опасност и затвърждава становището
на съда за неприложимост на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Правилно първостепенният съд е приложил института на условното
осъждане по смисъла на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като са налице всички
предпоставки за това - подсъдимата е неосъждана, наложеното й наказание е
три години и за постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК
не се налага изолирането й от обществото.
Неправилно не е наложено кумулативно предвиденото в нормата на
чл.255, ал.3 от НК наказание конфискация на част или на цялото имущество на
виновния. Налагането на допълнително наказание от въззивната инстанция,
въпреки че е законосъобразно, е недопустимо предвид забраната за влошаване
положението на подсъдимия при липса на съответен протест от прокурора.
Ето защо, този пропуск не може да бъде коригиран от настоящата инстанция.
При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда,
въззивният съд не констатира допуснати нарушения на процесуалния или
материалния закон, които да налагат нейната отмяна или изменение, поради
което същата следва да бъде потвърдена изцяло.
Въззивната жалба е неоснователна и не може да доведе до
претендираните с нея правни последици.
С оглед на изложеното и на основание чл.338 от НПК, Апелативен съд –
Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 38/14.06.2024г., постановена по НОХД №
1304/2023г. на Бургаския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния
касационен съд на Р България в петнадесет дневен срок от получаване на
съобщенията за изготвянето му.
17
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18