Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 04. 11. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, трети въззивен състав, в публичното заседание на
дванадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. КРИСТИНА
ТОДОРОВА
при секретар
Х. Б., с участието на Прокурор от СОП- И. И., като разгледа докладваното от
съдия Бозаджиева в.н.о.х.д. № 680 по
описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на глава ХХІ НПК е инициирано
по въззивна жалба от подсъдимия И.С.К., представляван от упълномощените от него
защитници адв. А.У. и адв. С.Д. от САК, и протест от Районна прокуратура – гр. Е.
П., подаден чрез прокурор Н. Н. срещу Присъда № 19 от 05. 07. 2019 г. на
Районен съд – гр. Е. П., постановена по н.о.х.д. № 347/2017 г., с която подс. К.
е признат за виновен в това, че на 04. 01. 2017 г., около 22,30 ч., в с. А.,
общ. Г. М., обл. С., на ул. „П.“ № е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи
явно неуважение към обществото – насочил служебен пистолет марка „CZ“, модел „75
В“, калибър 9х19 мм., със сериен № 7430А, представляващ огнестрелно оръжие,
съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ към Д.В.Д. и възпроизвел един изстрел, с който
прострелял предно панорамно стъкло на лек автомобил марка „Шкода“, модел
„Фабия“, с рег. № ., като деянието по съдържанието си се отличава с
изключителна дързост, поради което и на основание чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК
и чл. 54 НК е осъден на четири месеца „лишаване от свобода“, като на основание
чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Осъден е и да заплати в
полза на държавата направените по делото разноски в размер на 2 174,56
лева.
Във въззивната жалба и допълнението към нея подс. И.К.,
чрез защитниците си, излага подробни съображения в подкрепа на становището си
за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания акт, като
постановен в нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на
материалния закон.
На първо място се твърди нарушаване на съдопроизводствените
правила от първоинстанционния съд, чрез конституирането в производството като
частен обвинител свидетеля Д.В.Д., при положение, че за престъплението по чл.
325 НК не предполагало фигурата на пострадал, тъй като с него се нарушавал
общественият ред и спокойствие. В случая спрямо св. Д. не били настъпили нито
имуществени, нито неимуществени вреди, каквато била хипотезата по чл. 76 НПК.
На следващо място, поддържат се доводи за превратно
тълкуване на събраните гласни доказателства. Съдът безусловно давал вяра на
показанията на св. Д. и неговия син – св. В., като фактическата обстановка по
делото била изградена изцяло на техните показания. В нарушение на процесуалните
правила, съдът изслушал втория свидетел без присъствието на психолог, с оглед
възрастта му – 14 годишен. От друга страна, съдът не възприел показанията на
св. А., които установявали как бил възникнал конфликтът между подсъдимия и св. Д.,
както и относно това, кой бил управлявал автомобила на подсъдимия.
Съдът неправилно при назначаване на тройна балистична
експертиза назначил в състава ѝ вещото лице по единичната такава, след
което при постановяване на акта си, ценил особеното мнение на първото вещо
лице, а не заключението на мнозинството, което опровергавало това на първото по
единичната експертиза. В тази връзка, жалбоподателят, чрез пълномощника си адв.
М.М., моли да бъде назначена нова балистична експертиза, която да отговори на
вече поставените въпроси, с участието на други три вещи лица, с оглед
всестранното и пълно изясняване на фактическата обстановка и на обективната
истина по делото. Моли да бъде назначена нова тройна трасологична експертиза,
която да отговори на поставените пред приетите вече две експертизи въпроси, както
и да бъде допуснат преразпит на свидетелите В. В., който да бъде проведен в
присъствието на психолог, с оглед неговата възраст, както и на свидетелката Д. А.,
относно обстоятелствата кой е управлявал автомобила на подсъдимия К. и защо е
напуснала местопроизшествието.
В заключение, молбата на подсъдимия е да бъде отменена
присъдата и да бъде признат за невинен, чрез оправдаването му по повдигнатото
обвинение.
Срещу постановената от районния съд присъда, в срока
ѝ за обжалване е постъпил и протест, депозиран от прокурор при РП – гр. Е.
П., в който е изразено становище за нейната неправилност в частта ѝ, в
която, поради ниския размер на наложеното наказание, същата се явявала явно
несправедлива. Поддържа се, че са налице основанията за нейното изменение по
реда на чл. 337, ал. 2, т. 1, вр. чл. 334, т. 3 НПК.
Излага се, че съгласно действалата към момента на
деянието – 04. 01. 2017 г. редакция на чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за този
вид хулигански действия законодателят регламентирал наказание „лишаване от свобода“ до 5 години, което сочело, че
наложената с протестираната присъда санкция била определена в минимален размер,
което било неправилно, още повече, че отегчаващите обстоятелства по отношение
на подсъдимия били повече от смекчаващите наказателната отговорност.
Поддържа се, че при определяне на наказанието съдът
следва да изходи както от времето и мястото на извършване на деянието, така и
от неговия вид, арогантното поведение, което подсъдимият демонстрирал,
незачитането на обществените порядки и норми на закона, с оглед служебното му
положение.
Представителят на държавното обвинение застъпва
тезата, че преценени в съвкупност, смекчаващите и отегчаващите обстоятелства
сочели за сравнително висока степен на обществена опасност на извършеното
престъпление, поради което регламентираното наказание „лишаване от свобода“
следвало да бъде определено към предвидения в закона среден размер, в какъвто
смисъл било искането му – две години лишаване от свобода. Моли първоинстанционната
присъда да бъде изменена с увеличаване на наказанието „лишаване от свобода“ от
четири месеца на две години, като при условие, че бъде приложена разпоредбата
на чл. 66, ал. 1 НК, да бъде определен изпитателен срок в размер на четири
години.
В съдебно заседание защитниците на подсъдимия адв. М.
и адв. А. по същество на делото оспорват протеста изцяло, като същевременно
поддържат оплакванията си по заявените основания в жалбата, така и исканията си
–за постановяване на нова присъда-
оправдателна за подсъдимия, алтернативно – в случай, че съдът приеме, че по
дела за хулиганство няма пострадали лица, поради което конституирането на
частен обвинител е осъществено в нарушение на закона и уврежда правото на
защита на подсъдимия и утежнява неговото положение, посредством участието на
ненадлежно допълнително частно обвинение против същия – да отмени
присъдата и да върне делото за
разглеждане от нов състав на РС- Е. П.. По същество защитата излага подробни
съображения в подкрепа на доводите, съдържащи се в жалбата, за необоснованост,
за превратно тълкуване на доказателствата, за едностранчив подход,
преекспониране и отдаване на значителна тежест на свидетелските показания на
пострадалия Д. и неговия син св. В. , който бидейки непълнолетен е бил
разпитван без участието на психолог или педагог по делото, както и не е
отчетена неговата заинтересованост от изхода на делото – в подкрепа на
пострадалия – негов баща. За сметка на това неправилно и немотивирано при
формиране на вътрешното убеждение на съда за релевантните за съставомерността
факти от доказателствата са били изключени пок.св. А. –очевидец на инцидента,
при който е възпроизведен изстрел, като по този начин са нарушени процесуалните
правила за преценка на доказателствата при изграждане на вътрешното убеждение.
За обосноваване и аргументиране на тезата си, основаваща се на обясненията на
подсъдимия, че изстрелът е бил произведен от
лице, стоящо на предната дясна седалка, а не от лявата, защитата се
позовава на пок.св. Р. /разпитан за първи път пред настоящата инстанция/, който
в показанията си възпроизвежда показания на свидетеля Д. /пострадал от
престъплението/. Отправят се множество упреци към разследването –че не са
събрани доказателства, имащи съществено значение, а именно – не са били иззети
проби /натривки/ от ръцете на двамата участници в инцидента за установяване на
наличието на барутни частици от произведения изстрел с инкриминираното оръжие,
собственост на подсъдимия К.. На следващо място защитата оспорва наличието
на квалифициращия деянието по-тежко
признак „особена дързост“, позовавайки се на съдебната практика, обобщена в
Постановление № 2 /1974г. на ВСР. Що се касае до отричане на фигурата на
частния обвинител като надлежна страна защитата прави позоваване на Решение №
289/10.09.2015г. на ВКС, /цитирано като
решение на ІІІ първоинстанционен състав с докладчик съдия М./. Твърди се, че
такова становище / за липса на пострадали лица и за недопустимост на проц. фигура
на частен обвинител/ е застъпено и в международни актове, без да се
конкретизират такива от страна на защитата. От заключението на вещите лица се
установявало, че изстрелът не е произведен след прицелване, а е случаен.Оспорва
се субективната съставомерност на деянието като умишлено престъпление, отрича
се да е осъществено под формата на пряк
или евентуален умисъл, насочен към пренебрежение към обществения ред. Поддържа
се, че се касае за междуличностни отношения между подсъдимия и пострадалия.
В становището си по същество подсъдимият К. изцяло се
присъединява към изразеното становище,
подробно аргументирано от защитата.
В последната си дума заявява, че при произвеждане на изстрела не е натискал
спусъка умишлено, а се е стараел да отблъсне опитите на пострадалия Д. да му
отнеме оръжието, поради което моли да бъде оправдан.
В пледоарията си по същество на делото представителят
на държавното обвинение поддържа протеста с аргументи, че наличните
обстоятелства, които отегчават наказателната отговорност на подсъдимия са
по-многобройни от смекчаващите същата. Единственото смекчаващо наказателната
отговорност обстоятелство е необремененото съдебно минало на подсъдимия, докато
на другия полюс съдът е следвало да отчете изключително арогантното поведение
на подсъдимия, превъзхождащо по степен сходни деяние осъществени с изключителна
дързост.Извън вниманието на първия съд, е останала преценката за завишени изисквания
за безупречно както от законова, така и
от морална гледна точка към подсъдимия, предвид длъжностното му качество като служител на специализирана структура на МВР, който с поведението си следва да
внушава сигурност и доверие у останалите членове на обществото, а не обратното.
Повереникът на частното обвинение
изразява подобно становище, че при еднакви деяние със същата квалификация,
личната обществена опасност е в значително по-висока степен, ако извършителят,
който се е поставил над закона, при това осъществявайки хулигански действия,
отличаващи се с изключителна дързост, е служител на МВР, в сравнение с
обикновените граждани.В пледоарията си по същество обосновава осъществяването
на хулиганството от обективна и
субективна страна, и наличието на
квалифициращия признак „особена дързост“ , както и наличието на пострадал от
това престъпление от гледна точка на закона и съдебната практика. Категоричната
позиция на частното обвинение е да се отхвърли жалбата, като изцяло
неоснователна –във всичките и части.
В хода на въззивната съдебна проверка е
открито въззивно съдебно следствие –разпитан е като свидетел началникът на
подсъдимия К. –св. Р., назначена е повторна съдебно-балистична експертиза.
Въззивният съд, като разгледа жалбата и
протеста на заявените основания и след като по чл.314,ал.1 НПК сам осъществи
цялостен служебен контрол по отношение на обжалваната присъда, в съответствие
със събраните доказателства пред двете инстанции и приложимия закон намери за
установено следното:
Въпросът за процесуалната годност на
присъдата е предварителен и фундаментален, инстанционния контрол е призван да
провери материалната законосъобразност и обоснованост от гледна точка на доказателствата,
едва след като констатира по категоричен начин липсата на сторено в хода на
някои от стадиите на производството процесуално нарушение, увреждащо в
съществена степен правото на защита на подсъдимия или на някоя от останалите
страни.
Няма спор, че участието на ненадлежна
страна, особено тогава, когато това рефлектира върху процесуалното положение и
права на привлеченото към отговорност лице съставлява процесуално нарушение от
категорията на съществените, обуславящо отмяна.
Възприемайки това принципно положение като напълно
съответно на закона, в настоящия случай въззивната инстанция счита, че същото
няма приложение, тъй като е неотносимо изхождайки от спецификата, основана на материално-правната
квалификация на обвинението, а още по-малко –от процесуална гледна точка,
правилното прилагане на този принцип е в състояние да формира заключение за
сторено процесуално нарушение, имащо като последица отмяна на постановената
присъда.
Разглеждайки оплакването, съдържащо се в жалбата на
подсъдимия К. за ненадлежно конституиране на страна в процеса-частно обвинение,
утежняващо положението му, при липса на пострадало лице от престъпния състав на
хулиганство, въззивния състав счита, че същото не би могло да бъде споделено
като правилно и законосъобразно, почиващо на закона.
Цитираната съдебна практика освен, че е
неправилно цитирана, но и позоваването и в конкретния случай е некоректно от
страна на защитата, тъй като няма приложение в настоящия случай. По конкретно-
посоченото от защитата с позоваване на „Решение 289/ 2015г. на Трети
първоинстанционен състав, с докладчик съдия М.“, в действителност е Определение
под №119 /2015г. на ІІІ НО на ВКС с докладчик съдията С. М.. По-същественото в
случая, че цитираната от защитата съдебна практика отричаща наличието на
временната фигура на пострадал от престъплението, а оттам- и допустимостта на
частно обвинение в същинската фаза е неотносимо към настоящия случай защото
касае съвсем различен вид престъпление по общ и специален обект и предмет на
засягане- обществени отношения, а именно – престъплението по чл.217 НК
„злоупотреба на доверие“ според раздел VІІІ в глава V –„престъпления против
собствеността“, нямащо нищо общо с престъплението предмет на обвинение по
настоящия казус –хулиганство по чл.325,ал.2, вр.ал.1 НК.
Най- съществения аргумент, че от
престъплението хулиганство е възможно като последица, резултат /макар и
извънсъставомерен/ да настъпят вреди се
съдържа в фундаменталното за престъплението по чл.325 НК Постановление №
2/74г., според което хулиганството може да се изразява в действия, засягащи и
лични интереси,… да изразява висока степен на неуважение към личността /на конкретно
лице/.В същото императивно се посочва, че конкретна разновидност на
хулиганството са „хулигански действия, свързани с посегателство срещу
личността, нанасяне на обида или телесна повреда“ В тази връзка ВС допуска
хулиганството да бъде извършено освен при пряк и под формата на евентуален
умисъл, „при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или извършване
на други действия по чисто личен мотив, тези действия могат да се квалифицират
и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушаване
на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото“
В друго едно Постановление със
задължителен характер /което не е изгубило задължителна сила/ – ППВСР № 7/85г.
по н.д. № 4/85г. по прилагане на института на административно- наказателна
отговорност по чл.78а НК –т.5 императивно се застъпва становището
„обезпечаването на възстановяването на имуществените вреди е възможно не само
когато те са елемент на престъпния състав…, но и когато не са такъв елемент, защото законът не прави разлика в тези насоки“.
Обстоятелството, че това виждане- за по-широкото
схващане на понятието „вреди“, като всички вреди последици в резултат от
престъплението, а не самоограничаването и свеждането им до съставомерните е трайно застъпено в константната съдебна практика на НК на ВС, е
илюстрирано по Р № 346/23.12. 2011г. на ВСК по н.д. № 1787/2011г. на І НО,
докладчик председателят Пл. Т., хвърлящо мост на приемственост между
предходната и по-новата практика, а именно : „Въпросът за възможността поначало
да има пострадал не само от самоуправство, но и от всяко друго престъпление,
което не предвижда в своя състав причиняването на вреди за някого / на
„съставомерни вреди“/ е въпрос, наистина спорен в съдебната практика. ВКС и
друг път е имал поводи да се позовава на актуалното и сега ППВС 9/ 1961г.,
според което „Основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието
на подсъдимия, предмет на обвинението“ /т.1/ и за него се носи гражданска
отговорност дори и то да се окаже несъставомерно, съответно – и вредите от него
да се окажат несъставомерни. Това задължително тълкуване за гражданския ищец би
следвало да бъде отнесено на общо основание и към частния обвинител – и двете
–процесуални фигури, разновидности на пострадалия, „лицето, което е претърпяло
имуществени или неимуществени вреди от престъплението“. В решението си по това
дело ВС е обосновал категоричната си аргументация против стеснителното
тълкуване на понятието „вреди“ и свеждането им единствено до „съставомерните“.
Съвсем конкретно произнасяне за по въпроса за това допустимо ли е
приемането на вреди, произтичащи като последица от престъплението хулиганство
по чл.325 НК се съдържа в Р № 605/23.03.2011г. на ВКС по н.д. 630/2010г. на
ІІ НО, докладчик съдията Жанина Начева, застъпеното становище не поражда и
минимално съмнение във волята на ВКС, налагаща задължителна приложение на
закона за съдилищата и нистанциите при произнасянето им по сходни казуси ,
именно: „В тази връзка необходимо е да се подчертае, че когато самите
хулигански действия по чл.325 НК са свързани с нанесени обидни думи, лицето,
към което те са били насочени, може да търпи вреди от деянието и евентуално да
отстоява впоследствие като страна в съдебното производство свои права и законни
интереси.Няма основание да се приемат и съображенията във въззивното
определение, че престъплението хулиганство
не е резултатно престъпление.Поначало понятието вреди включва и
несъставомерните общественоопасни последици“. В настоящия случай такива се
явяват преживените стрес, напрежение и уплаха от пострадалия при опита за
прострелването му с огнестрелно оръжие от съвсем близко разстояние.
Настоящия състав намира за некоректно и
невярно позоваването в защита на своята теза и на източници на съдебна практика
по тълкуване на правото, най-общо и анонимно назовани от защитата „международни актове“. В действителност, в
решенията си ЕСПЧ съвсем недвусмислено е изложил вижданията си, че липсата на
съставомерен признак вреди в ИД на престъплението хулиганство, не е пречка да
бъдат отречени, произтеклите такива като пряка и непосредствена последица от
деянието, засягащи имуществени или неимуществени права на трети лица, засегнати
от същото и подлежат на обезщетяване, както и признаването на процесуалната правосубектност на пострадалите
в наказателното производство в свое Решение от 24.05.2015г. по делото
„Караахмед срещу България“. Съдът е приел че „Съответните престъпления по НК,
при наличието на седем лица, обвинени за хулиганство по чл.325 НК, биха
представлявали подходяща правна рамка за защита на правата на жалбоподателя и
другите богомолци, срещу агресивното им нарушаване от страна на някои от
демонстрантите, привлечените към отговорност лица“. По-нататък в решението
става ясно, че хулиганските прояви, от които съдът приема да са причинени вреди
на легитимираните с решението в качеството на пострадали лица жалбоподатели са
се изразили в „ освен физическите прояви на насилие, с.т. провокативни жестове –струпването и
подпалването на молитвени килимчета на богомолците, както и рязането на фес /и
заплахата, че същото ще се случи с богомолците/…“
Не би могъл да бъде споделен като
коректен и верен упрекът към съдържанието на обвинителния акт –заключителна и
обстоятелствена част, съдържащ се в жалбата според която, нито в една от двете
не се съдържа описание на конкретни посегателства на правата и настъпването на
вредни последици, които да легитимират св. Д.Д. като пострадало лице.В
кореспонденция с чл.246 НПК следва да се посочи, че докато заключителната част
–диспозитива на обвинителния акт съдържа синтезирано посочване и индивидуализиране на съставомерните
признаци на престъплението от обективна и субективна страна, то същинското
подробно описание на престъплението като човешко действие или бездействие,
осъществено по специфичен начин- механизъм на извършване в конкретно време и на
конкретно място от привлеченото към отговорност лице, намира своето място
именно в обстоятелствената част, където се разгръща обвинението в пълнота и
подробности. Внимателния прочит на тази част по настоящото обвинение, налага
преценката, че хулиганските действия пряко насочени към личността на Д.,
изразяващи се в изваждане на огнестрелно оръжие от подсъдимия К., в присъствието
на св. Д.Д. /изненадващо за същия/, демонстративното му зареждане, последвано
от насочване към гърдите на последния, намиращ се в непосредствена близост,
последвало от произведен изстрел, по недвусмислен начин обосновават извода за
вреди, претърпяни от свидетеля Д. и легитимират същия като пострадал, без
необходимост от изричното посочване, че с деянието на подсъдимия са причинени
вреди на това лице. Изводът се налага по непораждащ съмнение начин от така
изложените факти и логичното им и житейско тълкуване и разбиране.
В обобщение на всичко изложено липсват
основания да бъдат споделени като
почиващи на закона възраженията срещу процесуалната правосубектност на
пострадалия в качеството на частен обвинител и произтичащите от това оплаквания
за съществено утежняване на правното положение на подсъдимия и затрудняване на
защитата му, свързано с участие допълнително обвинение, осъществявано от
ненадлежна страна, както и искането за отмяна
на присъдата и връщане на РС за ново разглеждане от друг състав.
Въззивната инстанция не констатира с.т. при цялостната проверка по чл.314,ал.1 НПК, да е сторено друго процесуално нарушение, обуславящо посочените по- горе
последици.
Що се касае до материално-правните
аспекти за обоснованост и прилагане на закона, упреците в тази насока,
съдържащи се в жалбата, също не биха могли да бъдат споделени като произтичащи
от събраните доказателства, предвид следното:
Неоснователен е упрекът за избирателен
подход на доказателствата и нарушаване на правилата за формиране на вътрешно
убеждение.
Вътрешното убеждение не е субективна
или абстрактна категория, не
представлява интуитивна дейност, еманципирана от доказателствата. Касае се за
сложна логично-оценъчна дейност на разкрИ.е на обективната истина, при търсене
на действителния смисъл, коректното и точното тълкуване на доказателствата,
взаимното им съотнасяне и съпоставяне едни с други и в съвкупността.
В настоящия случай съдът е осъществил
законосъобразен и верен прочит на доказателствата, съобразно действителния им
смисъл, фактическите изводи, приети от първия съд са подчинени на процесуалните
правила на чл.107, ал.5 НПК и при прилагане на формалната логика. Настоящата
инстанция възприема фактическата обстановка, приета от първия съд, а именно :
Подсъдимият и пострадалият живеели в с.
А.. Познавали се от деца, били съученици и приятели, били в добри отношения.
На 4.01.2017г. вечерта в дома на
свидетелите А. А. и М. А. имало празненство, на което присъствали множество
лица сред които св. Д. С. и съпругата му
– св.В.С., както и подсъдимия И.К. и приятелката му-св. Д. А.. На това
празненство подсъдимият употребил алкохол-според него – 3 бири, а според
приятелката му-св. А.-4бири. След 22 часа празненството приключило и гостите
започнали да се прибират, подсъдимият и св. А. потеглили със собствения
автомобил на подсъдимия –м.“Шкода Фабия“, рег. № ., управляван от подсъдимия.
На 04.01.2017 год.,около 22.30ч.
свидетелят Д.В.Д., заедно със сина си - св. В. В., на 14г., се прибирали от
центъра на с.А., общ.Г. М.. Двамата се придвижвали с лек автомобил марка
„Сеат", модел" Ибиза" с ДК № ., управляван от непълнолетния В. В..
Тръгвайки от центъра на селото, двамата били застигнати от друг автомобил -
марка „Шкода", модел " Фабия" с ДК № ., движещ се с висока
скорост, без светлини. Когато ги настигнал, водачът на автомобила марка
„Шкода", започнал да присветва с фаровете. Шофьорът на л.а. марка
„Сеат" спрял, а зад него и този на л.а. марка „Шкода“. Св. Д. слязъл от
автомобила, минал пред другия лек автомобил, застанал до предна му дясна врата,
отворил я и видял вътре подсъдимия К., който седял на предна лява седалка, а до
него, на дясната предна седалка, била седнала приятелката му - св.Д. А.. Д. и К.
били съученици, приятели и съселяни, затова св.Д. отворил вратата и се обърнал
към обвиняемия с думите :"Илийка, какво става?“. Тогава подсъдимият К.
изненадващо за Д., извадил пистолет,
заредил го пред свидетеля Д. и го насочил към гърдите му, и казал: „Ей, ся, ще гръмна“. Св.Д. хванал
пистолета в горната част, за затвора и успял в последния момент да го избута вдясно, след
което К., който държал пистолета, възпроизвел изстрел, с който прострелял
предното панорамно стъкло на лекия автомобил марка „Шкода", в долната му,
дясна част. След това, св.Д. с двете си ръце успял да издърпа пистолета от
ръцете на подсъдимия и свалил пълнителя от него. Докато св.Д. държал в дясната
си ръка пистолета и пълнителя, подсъдимият К. слязъл от автомобила марка
„Шкода" и нападнал св.Д.,като се опитал да го удари , а последният , при
самоотбрана, му нанесъл удар с дясната ръка, в която държал пистолета и пълнителя.
От удара, подсъдимият К. паднал на земята и получил нараняване на главата
отляво над лявото ухо, откъдето започнала да се стича кръв.
Св. Д. се обадил на тел. 112,като
съобщил за случилото се.
В момента, в който Д. се обаждал на полицията, подсъдимият
незабелязано се приближил зад него и като го прихванал с двете си ръце се
опитал отново да му отнеме оръжието.Пострадалият се отскубнал и отново нанесъл
удар на подсъдимия, от което К. паднал за втори път на земята. Св. Д. също предприела действия да отнеме
оръжието от Д., но била възпряна от непълнолетния син на Д. – св. В. В..
Подсъдимият и приятелката му умолявали пострадалия да му върне оръжието и да
забравят за инцидента- все едно, че нищо не се е случило.св.А. изразявала
съжаление за случилото се пред пострадалия с думите „Аз му казвах /на
подсъдимия/ да не прави глупости“. На въпроса на пострадалия защо е постъпил
така, като се е опитал да го убие, въпреки, че са приятели подсъдимият
отговорил лаконично, че го мрази „защото е довел циганите в центъра на с. А.“.
Въпреки заявеното, се позовавал на „тяхното приятелство“ и продължил да го
умолява да му върне оръжието. Пострадалият Д. му заявил, че му няма доверие и
категорично отказал, имайки предвид и състоянието на подсъдимия, който видимо
бил силно повлиян от алкохола.След като сигнализирал на тел. 112, св. Д. се
навел и взел гилза, намираща на земята, в близост до лекия автомобил марка
„Шкода", която по-късно предал с протокол за доброволно предаване от
05.01.2017г.
Жители
на с. А. възприели произведения изстрел в центъра на селото.Лице назовано с имената С. М. се обадило на А. Н.
като му съобщило, че в центъра на село А. е възпроизведен изстрел. Н. незабавно
отишъл да види какво се случва. Св. Н.
на място заварил св.Д., който държал пистолета и подсъдимия К., който му се молел да му го
върне: „Дай да оправим нещата познаваме се от доста време“.Свидетелят възприел
как в един момент К. свалил горната си дреха –яке, дал я на приятелката си- св.
Д. А. и и кимнал с глава да се прибира, след което тя си тръгнала към къщи. На
мястото на произшествието пристигнал и свидетелят Д. С., изпратен от св. А..
На място пристигнал полицейски патрул, а
по-късно и линейка, но подсъдимият.К. отказал медицинска помощ. Полицейските
служители Н. Х. и Ц. В. установили, че подсъдимият И.К. бил в пияно състояние,
силно повлиян от алкохола.Двамата, а и присъстващия на място А. Н. установяват,
че същият издавал мирис на алкохол, залитал, говорил несвързани неща и бил
неадекватен.Тези показания се подкрепят от пок.св. очевидец В. В., който описва
поведението и състоянието на подсъдимия по следния начин: „падна, стана и
залиташе, като се изправи пак залиташе“. Категорично отказал на служителите да
бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, какъвто тест му бил
направен едва след два часа /пок.св.В./. През това време пиел обилно вода. Служителите,
заедно със свидетеля Р.Р. / пряк началник на подсъдимия/ провели разговор с
пострадалия Д., който им разказал какво се е случило и предал с протокол
оръжието, както и намерената гилза.
Видно от показанията на св. Д.Д.,
двамата с подс.К. не са имали вражди, винаги са били в добри отношения и
случилото се е било неочаквано за него. Това се потвърждава и от показанията на
св. М. Д., Д. А., пок.св. Д. С. „От деца
се знаят и са в приятелски отношения“, пок.св. В. „не бяха скарани, бяха
приятели“ пок.св. А. Т. А. „познавам и двамата като добри хора. Никога не е
имало конфликт между тях през годините“. В разпита си свидетелят установява, че
жителите на селото са чули произведения изстрел, пряко или косвено са научили
за инцидента, който са коментирали на следващата сутрин. „То цяло село
говореше“. От неговите показания пок.св. Д., Н. Ат. А., както и от посочените
от защитата св. Т. М. и Кр. И. се установява обаче патологичната омраза към
циганите като етнос и физическата непоносимост към хора от това съсловие.
Двамата последни свидетели установяват, че при влизането в заведението на хора
от ромския етнос, подсъдимия настоял пред свидетелите да напуснат и той лично
побързал да си тръгне, т.к. не можел да си представи, че ще стои заедно на една
маса с тези хора, имал органическа непоносимост. Още от пок. на свидетелите : „И.
мрази циганите като етнос“ /пок.св А. Н./, „Имаше конфликт с цигани. Бяха го
набили на центъра на селото“ /пок.св. А./.
Видно от приложената по делото химическа
експертиза и от показанията на св. Д.Д., А. Н., Н. Х., Ц. В. и В. В., обв. К. е
бил в пияно състояние.
Изложената по-горе фактическа обстановка
е установена от контролираната инстанция, компетентно и добросъвестно, като
доказано по безсъмнен начин истинна и правдива от показанията на разпитаните по
делото свидетели, преценени в съвкупност с експертните заключения.
В това отношение показанията на
очевидците – постр. Д. и на неговия син-В. В., независимо, че и двамата по
дефиниция са заинтересувани от изхода на делото, законосъобразно са преценени от
РС Е. П. като истинни , поради подкрепата им от останалите доказателства по
делото. В отговор на заявеното в жалбата искане показанията на В. да бъдат
изключени от доказателствата, настоящата инстанция следва да отбележи, че
твърдението за опорочен разпит на този свидетел в хода на досъдебното
производство /в качеството му на непълнолетен свидетел/ не се подкрепя от
доказателствата. Видно от протокола за
разпит на л.58 от досъдебното производство по време на разпита на св. В. е участвал инспектор за борба с
противообществени прояви на малолетните и непълнолетните при ОД на МВР, които
служители са задължително с педагогическо или психологическо образование. В
хода на съдебното дирене свидетелят е твърдял идентични факти с тези от ДП, а
участието на педагог или психолог е по преценка на съда, видно от показанията,
същите вън от съмнение се отличават с
логичност и последователност на
изложението.
Изолирани, в конфликт с останалите
гласни доказателствени средства са единствено
са обясненията на подсъдимия, относно мястото, на което е стоял в
автомобила „Шкода Фабия“, инициативата за възникване на конфликта, механизма на
произвеждане на изстрела, подкрепени от
несигурните и противоречиви вътрешно показания на неговата приятелка- св. Д. А.,
както и пок.св. Р.Р., който също прави опит да подкрепи изградената защитна
позиция, като се опитва да пресъздаде своята версия на това, което му е обяснил
пострадалия на мястото на произшествието за случилото се във връзка с произведения
изстрел.Показанията на този свидетел пряко се опровергават от показанията на
пристигналите на място полицейски служители Н. Х. и Ц. В., които като вторични
по своя характер доказателства пряко възпроизвеждат разказаното от пострадалия
за инцидента и са в изцяло
противоположния смисъл, установявайки едни и същи обстоятелства. Няма как от
гледна точка на формалната логика пострадалият да е твърдял в едно и също време
противоположни факти пред различните свидетели. Св. Х. и В. не се намират в
колегиални или каквито и да е други отношения с подсъдимия или пострадалия и
трудно биха били поставени под съмнения тяхната обективност и безпристрастност.
Освен това от гледна точка на формалната логика св. Р. се затруднява да отговори
на въпроса поради каква причина е предложил подчинения си К. за наказание,
заявява, че не е видял кръв по ръката на постр. Д., независимо, че е беседвал с
него.От гледна точка на формалната логика поведението му е нелогично – да
пренебрегне подчинения си подс. К., който го е извикал на мястото на
произшествието, съобщавайки му, че има проблем, без изобщо да разговаря с него
и да предпочете да се информира единствено от другата страна в конфликта, който
би имал различна версия за случилото се – пострадалия Д..
В крайна сметка показанията на св. Д. А.
и Р.Р., както и обясненията на подсъдимия за спорните факти- посочени по-горе
категорично са опровергани от заключението на комплексната съдебно-балистична,
експертиза, назначена в хода на въззивното съдебно следствие, според което :
„позицията на тялото на стрелеца в купето на автомобила е седящ на предната
лява седалка с протегната напред дясна ръка почти перпендикулярно спрямо
вертикала, насочена в дясната част от челното стъкло в лекия автомобил.“ Вън
всякакво съмнение е, че описаната по този начин позиция на ръката на стрелящия е показателна за
прицелване.
Този и останалите изводи от експертното заключение, същевременно
категорично потвърждават твърдените от пострадалия факти за случилото се, като
легитимират показанията му за истинни и достоверни.
С назначаването на тази експертиза бе
преодоляна единствената доказателствена непълнота, породена и от формирането на
различни мнения на експертите от състава на комплексната експертиза, изслушана
пред първия съд.
Показанията пък на разпитаните свидетели
М. и И. са недостоверни относно обстоятелството твърдяно от тези двама
свидетели за предходен конфликт и лоши отношения между подсъдимия и пострадалия
/ св. М. не знае по каква причина са влошени отношенията/, опровергани от категоричните пок.св. Д., В., Д.,
А., А., С., Н. /коментирани подробно по-горе/.
На тази доказателствена пътека първият
съд е изградил верни фактически и правни изводи, законосъобразно е ангажирал
отговорността на подсъдимия И.К. за хулиганство, извършено с особена дързост по чл.325, ал.ІІ НК.
Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло квалификацията на релевантните факти, дадена от първия съд, а ,именно,
че не е осъществено обикновено хулиганство по смисъла на чл.325,ал.1 НК, а
деянитето на подсъдимия И.К. е съпроводено и се отличава с изключителна дързост по
следните съображения.
Разпоредбата на ал.2 на чл.325 НК в
своите втора и трета хипотези квалифицира
по- тежко деянието по ал.1, когато то е осъществено „с изключителен
цинизъм“ или „с изключителна дързост. И
двете хипотези описват хулигански действия, които по своя характер са
„изключитени“, издават завишено ниво на обществена опасност в сравнение с
обикновения случай, разграничението между двете се състои в начина по- който се
засягат обществените отношения, докато цинизмът
отличава качеството на действията,
с които се засягат обществените отношения в дълбочина, описвайки ги като вулгарни по своя характер действия „нагли и
безсрамни, грубо нарушават нравствените принципи и чувства на гражданите / ППВС
№2 /74 г./ , според същото постановление „изключитената дързост“ е по-скоро
количествен критерий, когато в „много груба форма се засягат интересите на
обществото и на личността“.
Настоящият казус представлява
непосредствена илюстрация на казаното по-горе.
Степента на обществена опасност, когато
се касае за хулигански действия, осъществени от редови гражданин, изразяващи се
в скандали, викове на публично място, отправяне на индивидуални или колективни
обиди пред деня или през нощта, е съвсем различна по интензитет на от степента
на засягане на обществените отношения,
когато престъплението се извършва от служител от специалните части на МВР, през
нощта, в центъра на населено място, под въздействие на употребено значително
количество алкохол и изпълнителното деяние се изразява във възпроизвеждане на
изстрел със служебно зачислено огнестрелно оръжие от близко разстояние по друго
лице / с елементи на опита за убийство/.
Различен е интензитета на обществена
опасност на престъплението, засягащо установения ред и спокойствие, за
гражданите, възприели по един или друг начин хулиганските действия, най-вече
предвид особеното длъжностно качество на извършителя. За гражданите на
обществото служителят на реда, по дефиниция е призван да предоставя гаранция и
сигурност против произвола и беззаконията, за спирането и преустановяването на
престъпленията и нарушения на обществения ред.
Когато субект на престъплението е самият служител на реда от МВР, чувството
на несигурност и заплаха се засилва, породено от усещане за липсата на сили,
институции и механизми, които да противодействат на произвола и беззаконието,
създава се впечатление за тотално
безвластие и несправедливост, за безнаказаност на тези, които се поставят над
закона и за безпомощност, беззащитност-на всички останали, което руши
доверието във върховенството на закона и в държавата. Затова, засягането на
обществените отношения е с такава дълбочина и интензитет, покриващи признаците
на понятието „изключителна дързост“, като характеристика на същото.
В контекста на цитираното по-горе
постановление № 2 /74г. настоящата инстанция споделя напълно изводите на РС
за субективната съставомерност на
престъплението, относно представите и умисъла на дееца, като не намира за
необходимост да ги преповтаря.
Що се касае до оплакването за явна
несправедливост при определяне на наложеното наказание, съдържащо се в протеста
съдът в този състав, като се съгласява, че длъжностното качество на подсъдимия,
употребеното огнестрелно оръжие и произвеждането на изстрел са обстоятелства,
издаващи значително по-висока степен на обществена опасност, но в зависимост от
изложеното по- горе, че същите са специфични характеристики на състава,
обосноваващи квалификацията „особена дързост“, не биха могли втори път да бъдат
преценени като утежняващи обстоятелства за подсъдимия К. при индивидуализацията
на отговорността.
РС Е. П., като е преценил като
отегчаващо отговорността обстоятелство- недобри характеристични данни- расистки
прояви, конфликти с ромската общност в населеното място, особено под
въздействието на алкохол, а от друга страна- необремененото съдебно минало, е определил справедливо наказание в близост до
минимума, което не следва да бъде завишавано в кореспонденция с целите на
индивидуалната и на генералната превенция по чл.36 НК.
При цялостния контрол на проверявания
съдебен акт, въззивната инстанция не намери основания за изменяванато или
отменяването му, което обуславя неговото потвърждаване.
В тежест на подсъдимия К. следва да
бъдат възложени сторените разноски в хода на въззивното съдебно следствие
–възнаграждения за вещи лица в общ размер на 1922.20 лева.
Въз основа на горното и на основание чл. 334,т.6 и чл.
338 НПК, Софийският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда под № 19/ 5.07.2019г, постановена по НОХД № 347/2017г. на РС
– Е. П..
ОСЪЖДА подсъдимия И.С.К., ЕГН-**********,
да заплати в полза на Бюджета на ВСС – по сметка на СОС сумата от 1922.20 лева
– деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.