Р Е Ш Е Н И Е
№ 837 / 27.11.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Пазарджик, V състав, в открито заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Георги Видев
при секретаря А. М., като разгледа
докладваното от съдия Видев административно дело № 999 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Делото
е образувано по жалба на лишения от свобода Г.А.М. против Заповед за налагане на дисциплинарно
наказание № РД-361 от 30.08.2019 г. на началника на Затвор – Пазарджик, с която
му е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия за срок от
7 денонощия“.
Иска
се от съда да отмени заповедта, като незаконосъобразна. Жалбоподателят твърди,
че не е извършил нарушение, тъй като е бил нападнат и се е бранел.
Жалбоподателят и процесуалният му представител поддържат жалбата в проведеното
съдебно заседание. Излагат съображения за незаконосъобразността на обжалваната
заповед.
Ответникът
– началникът на Затвор Пазарджик – чрез процесуалния си представител в
проведеното съдебно заседание излага съображения за законосъобразността на
обжалваната заповед.
Административен
съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Обжалваната
заповед е издадена след изготвени докладни записки от служители на затвора,
съдържащи информация за осъществен инцидент – сбИ.е между лишени от свобода.
Събрани са множество обяснения от лишени от свобода, присъствали на инцидента,
включително – обяснение от жалбоподателя. По докладните записки е работила
служителка на затвора, която е излязла със заключението, че на участниците в сбИ.ето,
между които и жалбоподателя следва да бъдат наложени дисциплинарни наказания. В
резултат на това проведено дисциплинарно производство е издадена обжалваната
заповед.
Същата
е мотивирана правно с разпоредбите на чл. 96, т. 3, чл. 97, т. 4, във връзка с
чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1 и 5 и с чл. 101, т. 7 и с чл. 102 и с чл. 105, ал.
1 от ЗИНЗС, а фактически – с констатацията, че на 25.08.2019 г. жалбоподателят
е нарушил установения ред като е влязъл във физическа саморазправа с лишения от
свобода И.И.М., прераснала във физическо насилие помежду им за разрешаване на
възникналия конфликт.
Посочените
правни основания за издаване на заповедта предвиждат следното:
Чл.
96. Лишените от свобода са длъжни да:
3.
спазват установените за тях правила;
Чл.
97. Лишените от свобода не могат да:
4.
упражняват физическо или психическо насилие, включително за решаване на
възникнали конфликти помежду им;
Чл. 100.
(1) Дисциплинарно нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено
виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се
имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към
служители или лишени от свобода.
(2) За
дисциплинарно нарушение се смята:
1.
неспазване на реда и дисциплината в помещенията или на работното място;
5.
неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този
закон;
Чл.
101. Дисциплинарните наказания са:
7. изолиране
в наказателна килия за срок до 14 денонощия;
Видно
от цитираните разпоредби, както и от разпоредбата на чл. 100, ал. 2, т. 7 от
ЗИНС е, че е забранено неспазването на реда, дисциплината и ограниченията в
помещенията, както и – физическата саморазправа с лишени от свобода, като
последната представлява основание за налагане на дисциплинарното наказание
„изолиране в наказателна килия“.
В
настоящия случай, видно от събраните по делото гласни и писмени доказателства
е, че между жалбоподателя и лишения от свобода И.М. е възникнал конфликт, който
е прераснал във физическа саморазправа между тях. Действително от повечето
показания и обяснения се установява, че саморазправата е започната от М. но
това не е достатъчно, за да се приеме, че жалбоподателят не носи отговорност за
същата.
Преди
всичко от доказателствата по делото се установява, че първоначално между
жалбоподателя и М. е възникнал спор във връзка с друг лишен от свобода. Спорът
е прераснал във физическа саморазправа между тях, която е представлявала сбИ.е,
в което са участвали и други лишени от свобода. По отношение на въпроса кой
точно е започнал сбИ.ето са събрани множество противоречиви доказателства но
дори и изцяло да се възприеме версията на жалбоподателя, че М. го е нападнал и
удрял е безспорно установено, че жалбоподателят се е защитавал активно, т.е.
участвал е във физическата саморазправа. Нещо повече, от обясненията на младши
инспектор Любен Георгиев, който не са опровергани от други доказателства и
които са дадени от позицията на незаинтересован служител на затвора, изпълняващ
служебните си задължения, се установява следното: В момента, в който инспектор
Георгиев е отишъл при 607 килия е видял И.М. и жалбоподателя „да се бият“.
Следва да се отбележи, че това е станало, след като останалите участници в сбИ.ето
са престанали с насилствените действия. Тоест, несъмнено е установено, че
жалбоподателят активно е участвал в сбИ.ето (саморазправата) с М., като на свой
ред е нанасял удари на последния.
Следователно,
е вярна констатацията, направена с обжалваната заповед, че жалбоподателят е
нарушил реда и не е спазил ограниченията, като е участвал във физическа
саморазправа с друг лишен от свобода. Съгласно цитираната по-горе законова
уредба е ирелевантен въпросът, кой е инициирал сбИ.ето, а същественият момент е
участието на лишения от свобода в същото. Дори и самото осъществяване на
активна защита – ответно нанасяне на удари на нападащото лице – е напълно
достатъчно за осъществяване на процесното дисциплинарно нарушение. На лишените
от свобода е забранено да нарушават установения ред, като упражняват физическо
насилие по отношение на други лишени от свобода и в случая е безспорно, че
жалбоподателят е нарушил този ред и е упражнил такова насилие. Жалбоподателят е
имал възможността, в случай че е бил физически нападнат, изобщо да не нанася
ответни удари на нападателя, а да се обърне за защита към затворническата
администрация или само да отклонява ударите на нападателя. Като не е направил
това, а напротив, активно е участвал в сбИ.ето той безспорно е извършил
вмененото му дисциплинарно нарушение.
Тежестта
на същото правилно е отчетена от ответника, като е наложен срок на
дисциплинарното наказание „изолиране в наказателна килия“ от 7 денонощия, при
законов максимум от 14 денонощия. Тоест, отчетена е по-ниската опасност на
извършеното от жалбоподателя нарушение, доколкото събраните доказателства са в
насока, че физическото насилие е започнало от другия лишен от свобода, а
жалбоподателят е имал позицията на защитаващ се.
Следователно,
оспорената заповед е издадена в съответствие с относимите материалноправни
разпоредби. Спазени са и останалите изисквания за законосъобразност на
административните актове, както и целта на закона – като е наложено справедливо
дисциплинарно наказание за извършеното от жалбоподателя нарушение, което следва
да изпълни своята превантивна цел, като въздейства на същия и на
останалите лишени от свобода и ги
мотивира за в бъдеще да спазват установения ред, като не разрешават
възникналите конфликти посредством физическа саморазправа.
По
изложените съображения, Административен съд – Пазарджик, V състав
Р Е Ш И:
Потвърждава Заповед за налагане на дисциплинарно
наказание № РД-361 от 30.08.2019 г. на началника на Затвор – Пазарджик, с която
на лишения от свобода Г.А.М. е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в
наказателна килия за срок от 7 денонощия“.
Решението
не подлежи на обжалване.
Съдия: /П/