№ 85
гр. Айтос, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20212110200379 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на Д. Р. Д., ЕГН **********, с посочен
адрес: с.Р., обл.Б., *** против Наказателно постановление (НП) № 7478 от 29.10.2021 г.,
издадено от Началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“, Агенция “Пътна инфраструктура“ - гр.С., с което за нарушение на
чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от Закона за пътищата (ЗП) във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11
от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание
чл.53, ал.1 във връзка с чл.26, ал.2 от Закона за пътищата на жалбоподателя Д. е наложено
наказание глоба в размер на 3000,00 (три хиляди) лева.
Жалбоподателят оспорва законосъобразността на наказателно постановление
и моли да бъде отменено, като в съдебно заседание не се явява, но чрез процесуалния си
представител адв.И.Ч. от АК-Б. поддържа жалбата. Твърди наличието на допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство, както и липса на индивидуализация на санкционираното административно
нарушение. Макар че не оспорва верността на отразената в АУАН фактическа обстановка,
предвид гореизложените съображения, счита че обжалваното постановление следва да бъде
отменено или определената с него санкция да бъде намалена в минималния законов размер.
Не ангажира доказателства.
Въззиваемата страна Агенция “Пътна инфраструктура“ - гр.С. при изпращане
на преписката не излага конкретно становище по основателността на жалбата. В съдебно
заседание, чрез представителя си юрисконсулт Е.П. се позовава на правилност и
законосъобразност на обжалваното постановление, като моли за потвърждаването му.
Представя доказателства и моли за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
1
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 28.09.2021 г., в 16,34 часа, на път III-208, км 82+700, на разклона за с.Р., в
посока гр.П. - с.Р., жалбоподателят Д.Р. Р. управлявал и осъществявал движение на
съчленено ППС с пет оси, МПС с две оси - марка „***“, с peг.№*** и полуремарке с три
оси, с рег.№ ***. Управляваното от жалбоподателя ППС било спряно за проверка. В процеса
на проверката било извършено замерване и установено, че са надвишени нормите на
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, както следва: Измереното натоварване на задвижващата (2-ра) единична ос на
ППС е 14 т., при максимално допустимо натоварване 11,5 т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, буква
„А“ от Наредбата; При измерено разстояние между осите 1,32м., сумата от натоварването на
ос на полуремаркето е 29,300т. при максимално допустимо натоварване 24т., съгласно чл.7,
ал.1, т.3, буква „Б“ от Наредбата. Измерването било извършено с техническо средство -
ролетка 1304/18 (5 метра) и ел. везна PW – 10 № К0200007.
При така установените параметри актосъставителят достигнал до извод, че
ППС е извънгабаритно, като водачът Р. не представил на проверяващия валидно разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на такова ППС.
За констатираното нарушение актосъставителят Е.Л.С. съставил АУАН №
0008064/28.09.2021 г., а впоследствие било издадено НП, предмет на обжалване в
настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от приложените писмени
доказателства и от показанията на разпитаните по делото актосъставител С. и свидетеля по
акта М. М. П.. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което
съдът намира, че следва да бъдат изцяло кредитирани. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Нещо повече – верността
на същите не се оспорва от жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59,
ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима, като при
разглеждането ѝ по същество съдът съобрази следното:
Настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна.
Обжалваното наказателно постановление и съставения АУАН са издадени от компетентни
органи, съгласно Заповед № РД – 11-1232/28.10.2021 г. на и.д.председател на управителния
2
съвет на АПИ, Заповед № РД – 11-1267/17.10.2019 г. на председателя на управителния съвет
на АПИ, в предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове. При издаване на АУАН и наказателното
постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Видно от
съдържанието на обжалваното постановление АНО е отразил, че наказанието е наложено на
основание чл. 53, ал.1 ЗП във връзка с нарушаване на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“
от ЗП, като точка 2 на чл.53, ал.1 ЗП, гласи, че се наказват физически лица, които извършват
или нареждат да се извърши движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства
и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Както в
АУАН, така и в НП вмененото на жалбоподателя нарушение е подробно описано. Изложени
са фактите и обстоятелствата, при които е било извършено, като е отразено, че на
посочените дата и час жалбоподателят е осъществявал движение на съчленено ППС, като е
управлявал извънгабаритно ППС, съгласно предвидените нормативни изисквания в Наредба
№ 11/03.07.2001 г. на МРРБ, без да притежава издадено разрешение от администрацията,
стопанисваща пътя.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се
установява, че жалбоподателят е управлявал съчленено ППС с пет оси, МПС с две оси -
марка „***“, с peг.№*** и полуремарке с три оси, с рег.№ ***.
От показанията на свидетелите С. и П. и приобщените по делото писмени
доказателства, се установява, че ППС е било спряно за проверка и след извършено
измерване се констатирало, че ППС, управлявано от жалбоподателя, е било извънгабаритно
по смисъла на Параграф 1, т. 1 от ДР и на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Видно от показанията на св.П., пряк очевидец на извършената проверка, самото измерване
се е осъществило на място, с ролетка и ел. везна, като са отчетени следните стойности –
измереното натоварване на задвижващата (2-ра) единична ос на ППС е 14 т., при
максимално допустимо натоварване 11,5 т.; при измерено разстояние между осите 1,32м.,
сумата от натоварването на ос на полуремаркето е 29,300т. при максимално допустимо
натоварване 24т. Според свидетеля на водача е било подробно разяснено в какво се изразява
нарушението, съставения на място АУАН му е бил предоставен, за да се запознае със
съдържанието му, а освен това и прочетен от актосъставителя. При това положение съдът
намира за неоснователно направеното възражение, че поради нечетливост на
предоставеното на Р. копие, същият е бил препятстван да се запознае с изложените в акта
факти и обстоятелства, както и по-късно да прецени доколко кореспондират с отразеното в
обжалваното НП. По делото са представени писмени доказателства - декларация и протокол
за измерване на превозно средство № 0000176/2021. Следва да се има предвид и факта, че
срещу констатациите за съответните размери/показатели, жалбоподателят принципно не е
направил възражения, нито по време на проверката, нито в законовия 3-дневен срок, което е
допълнителна гаранция, че същите са извършени правилно. Нещо повече, самият
жалбоподател с декларацията на л.11 от делото (разписка), съставена в момента на
проверката, признава за установени параметрите на ППС и обстоятелството, че превозът се
извършва без надлежно разрешение от администрацията, стопанисваща пътя.
3
В случая се касае за извършено нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП,
съгласно която разпоредба за дейности от специалното ползване на пътищата без
разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства
по смисъла на Наредба № 11/2001 г. на МРРБ.
С оглед изложеното безспорно по делото се установява, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 26, ал.2, т.1,
б.“а“ ЗП. Налице е извършено нарушение, поради което правилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя на основание чл. 53, ал.1 от ЗП, предвиждаща глоба в
размер от 1000 до 5 000 лева за ФЛ, извършили нарушения по чл. 26, ал. 2 от ЗП, каквото е
процесното такова.
В конкретния случай на установено движение на извънгабаритно ППС без
разрешение на администрацията, управляваща пътя, отговорността за нарушаване на
забраната по чл. 26 ЗП, следва да бъде понесена от физическото лице - негов водач, предвид
изричната норма на чл. 53, ал. 1 ЗП. Предвидената в закона глоба цели да обезпечи
спазването на забраната, постановена в чл.26 от ЗП, като се ангажира отговорността на
всяко физическо лице, което извърши движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства без разрешение на администрацията, управляваща пътя. Съгласно чл. 15, ал. 3 от
Наредбата собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват
превозите, са длъжни да подадат в Агенция „Пътна инфраструктура“ или в съответното
областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото
разрешително по образец (приложение №4). В случая, на водача на ППС е вменено
задължението да осъществи превоз при спазване на изискванията на закона, включително,
да разполага с издадено разрешително. Неизпълнението на това задължение от страна на
водача обуславя отговорността му по чл.53, ал.1 от ЗП, поради което и дадената от
административния орган квалификация е законосъобразна.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗП предвижда
наказание глоба от 1000,00 лв. до 5000,00 лева. Санкционната норма по вид, правилно е
приложена от наказващия орган като относима към процесния случай и на жалбоподателя е
била наложено адм. наказание „глоба“. Настоящият състав приема, че в конкретната
хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е
налице маловажност на случая. Допуснатото нарушение не се отличава от останалите
нарушения от същия вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна.
В тази връзка съдът споделя доводите на АНО изложени в НП, в тази насока.
Относно наказанието, съдът счита, макар с оглед доказаността на нарушението
и надлежното му квалифициране, административно-наказващият орган правилно и
законосъобразно е наложил санкцията на нарушителя, но при определяне размера на същата
не е съобразил тежестта на нарушението чрез налагане на глобата над законовия минимум.
Настоящият състав намира за адекватно на конкретното нарушение, налагането на
наказанието към минималния размер от 1000 лв., тъй като по делото не бяха ангажирани
никакви доказателства от административно-наказващия орган (АНО) за предходни
4
нарушения на ЗП от нарушителя, което също е трябвало да бъде съобразено при
индивидуализацията на наказанието за конкретното нарушение съгласно чл.27, ал.2 от
ЗАНН. Съдът счита, че в случай, че АНО има предвид определени отегчаващи вината
обстоятелства, то последният е бил длъжен да вземе отношение по тях в текста на НП, като
ги посочи изрично или наведе такива в хода на съдебното следствие. Изложеното води до
извода, че размера на имуществена санкция – 3 000,00 лева не почива на посочените в чл.27
ЗАНН предпоставки, а е определено самоцелно от АНО, което прави същото
незаконосъобразно, доколкото наказанието винаги е подчинено на определени цели и следва
да бъде съобразено с личността на извършителя и характера на извършеното и в този
смисъл никога не бива да бъде самоцелно. По делото не се събраха доказателства в резултат
на извършеното от жалбоподателя да са настъпили обществено-опасни последици.
Поради изложеното и липсата на каквито и да е установени от АНО
отегчаващи вината обстоятелства, настоящият съдебен състав счита, че наказание към
минималния посочен в чл.53, ал.1 от ЗП размер от 1000,00 лева изцяло би постигнал целите
на наказанието по ЗАНН. Съдът намира наказания в посочения размер за достатъчни за
постигане на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели – да предупреди и превъзпита нарушителя
към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани.
В този смисъл и съдът намери, че наказанието глоба не е било
индивидуализирано правилно и поради изложени по-горе подробно съображения следва да
бъде намалено. По тези съображения атакуваното НП следва да бъде изменено в частта
относно наложената глоба, като размерът ѝ се намали на 1000,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 7478 от 29.10.2021 г., издадено от
Началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,
Агенция “Пътна инфраструктура“ - гр.С., с което на Д. Р. Д., ЕГН **********, с посочен
адрес: с.Р., обл.Б., ***, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от Закона за пътищата (ЗП) във
връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.53, ал.1 във връзка с чл.26, ал.2 от
Закона за пътищата е наложено наказание глоба в размер на 3000,00 (три хиляди) лева, като
НАМАЛЯ размера на определеното наказание на глоба от 1 000,00 (хиляда) лева.
Препис от решението да се изпрати на страните на посочените по делото
съдебни адреси.
5
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението на страните пред Б. административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6