Решение по дело №261/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 55
Дата: 26 октомври 2021 г.
Съдия: Галина Грозева Арнаудова
Дело: 20215000500261
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Пловдив, 26.***.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Стоян Ат. Германов

Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20215000500261 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П. м. - Е. П. против решение №
260184/***.02.2021 г., постановено по гр.д. № 944/2018 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд – ІІІ гр.с., в частта, в която е отвърлен предявеният
от нея против „Т.“ ЕООД – Пловдив иск по чл. 576 от ГПК във вр. с чл. 569, т.
2 от ГПК за обявяване на нищожност на нотариалното удостоверяване,
извършено с констативен н.а. № ********** г. на нотариус М. С. с рег. № ***
и с район на действие района на Пловдивския районен съд. Жалбоподателят
твърди, че в обжалваната част решението е неправилно като постановено в
противоречие с материалния закон и е необосновано, за което излага
аргументи, като моли съдът да го отмени в тази част и да уважи предявения
иск за нищожност на цитирания нотариален акт. Оспорва подадената от „Т.“
ЕООД – Пловдив въззивна жалба, като счита, че решението в обжалваната с
нея част е правилно и законосъобразно и моли въззивната жалба да бъде
1
отхвърлена като неоснователна и решението в обжалваната част да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Подадена е въззивна жалба и от „Т.“ ЕООД – Пловдив против същото
решение в частта, в която са уважени предявените против него искове по чл.
***9 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД. Жалбоподателят твърди, че в тази част решението
е неправилно по изложените съображения и моли съда да го отмени и да
постанови друго, с което да отхвърли всички предявени искове като
неоснователни и недоказани. Оспорва въззивната жалба на П. м. - Е. П. като
неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира разноски за
въззивното производство под форма на заплатена държавна такса. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца възнаграждение на
процесуалния му представител за настоящата инстанция.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбите са подадени в срок, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като
ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от П. м. - Е. П.
против „Т.“ ЕООД - Пловдив обективно кумулативно съединени искове по
чл. ***9 от ЗС, чл. 59 от ЗЗД и чл. 576 от ГПК във вр. с чл. 569, т. 2 от ГПК.
Ищецът твърди, че с влязло в сила решение по в.гр.д. № 83/2015 г. по описа на
Пловдивския апелативен съд му е възстановена собствеността и е установена
настъпила реституция на отчужден бивш църковен имот, а именно: част от
371 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ******** по КККР на гр.
Пловдив, находящ се в гр. П., ул. О. П., № ***, целият с площ от 764 кв.м.,
която част попада между буквите ВГДЕЖЗИЙВ от скицата към заключението
на вещото лице М. К. - Т. от 13.06.2013 г., която скица е неразделна част от
решението. Твърди също, че ответното дружество притежава временна
постройка без траен градоустройствен статут с идентификатор ********.1 с
площ от 216 кв.м., от които ***4 кв.м. попадат върху признатия за реституция
недвижим имот на ищеца, като в посоченото съдебно решение било
установено, че постройката, индивидуализирана на скицата на вещото лице, е
временна, без траен градоустройствен статут по смисъла на чл. ***0 от
2
ППЗТСУ /отм./, била е такава към 02.01.2003 г. и няма проведени процедури
по ЗТСУ /отм./ и по § 17 от ПР на ЗУТ, поради което тя подлежи на
премахване без заплащане, а притежаваният от него недвижим имот
понастоящем е с идентификатор ******* по КККР на гр. Пловдив, който е
идентичен с бивш поземлен имот с идентификатор ******** по КККР на гр.
Пловдив, одобрени със заповед № ******* г. Въпреки това ответникът се е
снабдил с нотариален акт № ******************** г. на СВ - Пловдив, който
ищецът твърди, че е нищожен поради противоречие със закона, доколкото
такъв следва да се състави само за недвижими имоти, но не и за временни
постройки без траен градоустройствен статут, които са движими вещи, а част
от тази постройка са и процесните ***4 кв.м., които попадат в неговия имот.
С нотариална покана, получена от ответника на 02.04.2018 г., ищецът го е
поканил да му предаде реституирания имот, в т.ч. посочените ***4 кв.м. от
временната постройка, в 14-дневен срок и да му заплати обезщетение за
ползването, от което е бил лишен, в размер на 50 000 лв. за период от 5
години преди получаване на поканата, но доколкото ответното дружество не е
предало владението на имота и не е заплатило дължимото обезщетение за
описаните ***4 кв.м. и в същото време с неоснователните си действия
смущава и пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху
реституирания имот в пълен обем, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди „Т.“ ЕООД – Пловдив да премахне за своя сметка частта от
***4 кв.м. от временната постройка с идентификатор ********.1, попадаща в
собствения на ищеца недвижим имот, подробно описана в исковата молба,
която част е идентична с ПИ с идентификатор ******* според последното
изменение на КККР от 28.06.2018 г., както и да му заплати обезщетение в
размер на ***2 000 лв. за период от пет години преди датата на получаване на
нотариалната покана /02.02.2018 г./, представляващи средния пазарен наем за
имота, ведно със законната лихва върху сумата, считано от момента на
получаване на нотариалната покана до окончателното й изплащане. Моли
също да бъде обявено за нищожно нотариалното удостоверяване в н.а. №
******* г. на нотариус М. С. с рег. № *** на НК и с район на действие района
на Пловдивския районен съд. Претендира разноски.
Ответникът „Т.“ ЕООД – Пловдив оспорва исковете като
неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че с
посоченото съдебно решение не е бил осъден да предаде на ищеца
3
претендираната част от имота, а искът в тази част е бил отхвърлен, като той
държи постройка в част от имота на ищеца на законно правно основание, за
която са издадени всички необходими документи, това фактическо положение
може да продължи до започване на строителство на сграда с траен
градоустройствен статут, а държането на постройка не представлява
неоснователно действие, което да пречи на упражняването в пълен обем на
правото на собственост от страна на ищеца. По тази причина е неоснователен
и искът за присъждане на обезщетение за лишаване от ползването на имота.
Претендира разноски.
С обжалваното решение е осъдено „Т.“ ЕООД – Пловдив да премахне
за своя сметка съществуващата незаконна постройка с площ от ***4 кв.м.,
очертана с червен щрих на скица № 8 към заключението на вещото лице М. К.
- Т. от 13.06.2013 г., заключена между буквите ИЙКЗИ, която скица е
неразделна част от решение № ***7/13.07.2015 г., постановено по в.гр.д. №
83/2015 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, която постройка е заснета
като самостоятелен обект с идентификатор ********.1 по КККР на гр.
Пловдив, сега с идентификатор *******.1 по КККР, последно изменени със
заповед № ******* г. на началника на СГКК - Пловдив, в сила от 28.04.2020
г., построена без надлежни строителни книжа от „Т.“ ЕООД, в поземлен имот,
който в посочената част от ***4 кв.м. е част от бивш имот пл. № *** с площ
от 395 кв.м., кв. *** по плана на *** - Пловдив, с адрес на имота: гр. ********
попадащ изцяло в УПИ **-*** и подход църква, кв. *** по ЗРП на гр.
Пловдив и съставляващ част от ПИ пл.№ **** от кв. *** по плана на *** -
Пловдив, целият застроен и незастроен с площ от 765 кв.м., който поземлен
имот е съответен на ПИ с идентификатор ******** по КККР на гр. Пловдив и
на ПИ с идентификатор ******* по КККР, на основание чл. 70, ал. 3 от ГПК е
определена окончателна цена на негаторния осъдителен иск за заместими
действия по чл. ***9 от ЗС в размер на 3 074 лв., върната е на П. М.
надвзетата държавна такса по иска по чл. ***9 от ЗС след компенсация с
дължимата държавна такса по иск по чл. 576 от ГПК във вр. с чл. 569, т. 2 от
ГПК в размер на 440 лв., „Т.“ ЕООД – Пловдив е осъдено да заплати на П. е.
М сумата от ***2 000 лв., с която дружеството се е обогатило неоснователно
за сметка на обедняването на П. М., представляваща среднопазарния месечен
наем за периода 02.04.2013 г. - 02.04.2018 г. за процесния недвижим имот от
4
371 кв.м., съставляващ поземлен имот с актуален кадастрален идентификатор
******* по КККР на гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 16.04.2018 г. до окончателното й изплащане, както и 4 630 лв.
такси и разноски в производството съразмерно на уважената част от исковете,
отхвърлен е предявеният от П. е. М против „Т.“ ЕООД - Пловдив иск по чл.
576 от ГПК във вр. с чл. 569, т. 2 от ГПК за нищожност на нотариалното
удостоверяване, извършено с констативен нотариален акт № ********** г. на
нотариус М. С. с рег. № *** на НК и с район на действие района на
Пловдивския районен съд, на основание чл. 70, ал. 3 от ГПК е определена
окончателна цена на иска по чл. 576 от ГПК във вр. с чл. 569, т. 2 от ГПК за
нищожност на нотариалното удостоверяване на правото на собственост в
размер на 190 924 лв. и е осъдена П. е. М да заплати на „Т.“ ЕООД - Пловдив
сумата 880 лв. разноски в производството по делото съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението е обжалвано от ищеца в частта, в която е отхвърлен искът
му по чл. 576 от ГПК, а от ответника в частта, в която са уважени
предявените против него искове по чл. ***9 от ЗС и по чл. 59 от ЗЗД, като в
тези части то е предмет на въззивното производство. Решението в частта, в
която са определени окончателна цена на иска по чл. ***9 от ЗС в размер на 3
074 лв. и на иска по чл. 576 от ГПК в размер на 190 924 лв. и е върната на П.
М. надвзетата държавна такса по иска по чл. ***9 от ЗС след компенсация с
дължимата държавна такса по иск по чл. 576 от ГПК в размер на 440 лв., не е
обжалвано и е влязло в сила.
По отношение на иска по чл. ***9 от ЗС:
Този иск е средство за правна защита на правото на собственост срещу
всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или
вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на
собственика да упражнява вещното си право /владение, ползуване и
разпореждане/ и може да бъде насочен както към чуждо за собствеността
лице, както и към съсобственик, който с неоснователно свое действие създава
пречка за упражняване правото на друг съсобственик, а неоснователно по
смисъла на закона е това действие, което не се основава на законова
разпоредба, ограничаваща това право.
5
В т. 3 от ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС е
прието, че за уважаване на иска по чл. ***9 от ЗС е необходимо ищецът да
докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява
своето право, като Върховният касационен съд приема, че е необходимо
установяването на двата посочени кумулативни елемента – неоснователно
въздействие /действие или бездействие/ на ответника върху собствения на
ищеца имот и създаване в резултат на това поведение пречки за ищеца за
използването на имота, по-големи от обикновените /чл. 50 от ЗС/, като
преценката по всяко дело е конкретна и базирана на твърденията на ищеца и
събраните по делото доказателства.
С влязло в сила решение № ***7/13.07.2015 г., постановено по в.гр.д.
№ 83/2015 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, е отменено изцяло
решението по гр.д. № 3905/20*** г. по описа на Пловдивския окръжен съд и е
признато за установено по отношение на Община Пловдив, че П. М. е
собственик на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за вероизповеданията на
следния недвижим имот: част от ПИ с идентификатор ******** по КККР,
одобрени със заповед № ******* г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. П.,
ул. О. П., № ***, целият с площ от 764 кв.м., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг обществен
обект, комплекс; номер по предходен план ****, кв. ***, парцел ХІІ-****, при
посочени съседи на имота, която част е с размер от 371 кв.м., очертана с
червен щрих на скица № 8 към заключението на вещото лице М. К. - Т. от
13.06.2013 г. и попадаща между буквите ВГДЕЖЗИЙВ, която скица да се
счита неразделна част от решението, който имот в посочената част от 371
кв.м. е част от бивш имот пл. № *** с площ от 395 кв.м., при посочени
граници, отчужден от П. М. на основание чл. 39 от ЗПИНМ и § ***0 от
ППЗПИНМ през 1967 г., попадащ в УПИ *** и подход църква, кв. *** по
действащия регулационен план на гр. Пловдив и съставляващ част от ПИ пл.
№ **** от кв. *** по плана на ***-Пловдив, одобрен със заповед № ОА-
****.***.2000 г., целият застроен и незастроен с площ от 765 кв.м.,
впоследствие с идентификатор ******** по КККР на гр. Пловдив, Район „Ц.“,
и е отхвърлен искът по отношение на 24 кв.м. от същия поземлен имот. За
тези 24 кв.м от процесния ПИ е отхвърлен и предявеният от П. М. срещу „Т.“
ЕООД ревандикационен иск по чл. ***8 от ЗС. Със същото решение е
6
осъдено „Т.“ ЕООД – Пловдив на основание чл. ***8 от ЗС да предаде
владението на П. М. като на собственик на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗВ
на част от ПИ с идентификатор ******** по КККР, с адрес на имота: гр. П.,
ул. О. П., № ***, целият с площ от 764 кв.м., която част е от 247 кв.м.,
очертана с червен щрих на посочената скица към заключението на вещото
лице М. К. - Т., който имот е отчужден от П. М. на основание чл. 39 от
ЗПИНМ и § ***0 от ППЗПИНМ през 1967 г., както и е признато за
установено по отношение на „Т.“ ЕООД - Пловдив, че П. М. е собственик на
основание § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗВ и на част от ПИ с идентификатор ********
по КККР, целият с площ от 764 кв.м., която част е от ***4 кв.м., очертана с
червен щрих на скица № 8 към заключението на вещото лице М. К. - Т. от
13.06.2013 г. и заключена между буквите ИЙКЗИ, попадаща под сградата,
построена от дружеството с идентификатор ********.1 по КККР, който имот
в посочената част от ***4 кв.м. е част от бивш имот пл. № *** с площ от 395
кв.м., при посочени граници, отчужден от П. М. на основание чл. 39 от
ЗПИНМ и § ***0 от ППЗПИНМ през 1967 г., попадащ изцяло в УПИ *** и
подход църква, кв. *** по действащия регулационен план на гр. Пловдив и
съставляващ част от ПИ пл. № **** от кв. *** по плана на ***- Пловдив,
одобрен със заповед № ОА-****.***.2000 г., целият с площ от 765 кв.м.,
съответен на ПИ с идентификатор ******** по КККР на гр. Пловдив, Район
„Ц.“, но искът по чл. ***8 от ЗС е отхвърлен в осъдителната му част за
предаване на владението на тези ***4 кв.м., тъй като те попадат под сграда,
построена от дружеството с идентификатор ********.1 по КККР.
По молба на П. М. и въз основа на решение № 5486/26.04.2018 г. по
адм.д. № ***546/2017 г. на Върховния административен съд е издадена
заповед № 18-5382/28.06.2018 г. на началника на СГКК - Пловдив, с която е
одобрено изменение на КККР, като сграда за търговия с идентификатор
********.1 и площ от 216 кв.м. е заличена и са нанесени два нови обекта:
сграда за търговия с идентификатор *******.1 с площ от ***9 кв.м. и сграда
за търговия с идентификатор 56784.519.1178.1 с площ от 87 кв.м., двете
сгради получени чрез разделяне на сграда с идентификатор ********.1 по
имотните граници на двата поземлени имота.
Видно от н.а. № ****** г. на нотариус М. С. с рег. № *** и с район на
действие района на Пловдивския районен съд, на основание чл. 587, ал. 1 от
7
ГПК „Т.“ ООД – Пловдив е признато за собственик на търговски обект с
предназначение „Сервизна база с технически канцеларии, ателиета /шест броя
магазини/ и складова база“, представляващ масивна сграда със застроена
площ от 247 кв.м., намиращо се в дворно място, съставляващо имот № ****, с
площ от 765 кв.м., включен в отреждане за УПИ **-*** и подход църква, кв.
*** по плана на гр. Пловдив, С. г. ч., одобрен със заповед № ОА-
****.***.2000 г., с административен адрес: П., ул. О. П., № ***, при граници:
УПИ ******, УПИ ***, УПИ ****, УПИ ****** и ул. „О. П.“.
С нотариална покана, връчена на управителя на „Т.“ ЕООД – Пловдив
на 02.04.2018 г. чрез нотариус Т. К., П. М. е поканила дружеството да й
предаде в 14-дневен срок като на собственик частта от 371 кв.м. от имота,
съставляващ ПИ с идентификатор ********, и да й заплати сумата 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за ползването на същия имот за период от пет
години назад, считано от получаване на нотариалната покана.
С отговор от 17.04.2018 г. чрез нотариус Т. К. ответното дружество е
заявило, че с влязлото в сила решение е осъдено да предаде собствеността и
владението само на 247 кв.м. от имота, а по отношение на останалите ***4
кв.м., върху които има постройка, собственост на „Т.“ ЕООД,
ревандикационният иск на П. М. е отхвърлен в осъдителната му част, поради
което счита, че няма задължение за предаване на ***4 кв.м. и за заплащане на
обезщетение за ползите, от които е била лишена П. М. за тези ***4 кв.м., като
по отношение на останалите 247 кв.м. от имота ответникът не е препятствал
по никакъв начин възможността на ищеца да ги ползва.
На база на цитираното съдебно решение ищецът се легитимира като
собственик на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за вероизповеданията на
процесните ***4 кв.м. като част от ПИ с идентификатор ******** по КККР на
гр. Пловдив, понастоящем с идентификатор ******* по КККР на гр. Пловдив,
очертана с червен щрих на скица № 8 към заключението на вещото лице М. К.
- Т. от 13.06.2013 г. и заключена между буквите ИЙКЗИ, попадаща под част
от сградата, построена от „Т.“ ЕООД, с идентификатор ********.1. по КККР,
цялата с площ от 216 кв.м., която сграда впоследствие е разделена на две
отделни сгради за търговия с площ от ***9 кв.м. и съответно 87 кв.м., първата
от които попада в собствения имот на ищеца.
8
По отношение на това дали ответникът е извършвал неоснователни
въздействия върху имота на ищеца, с които му е създал пречки за
пълноценното му използване:
Основният спорен въпрос по делото е относно статута на постройката,
попадаща в недвижимия имот на ищеца.
В първоинстанционното производство са приети три заключения на
съдебно-техническа експертиза с вещо лице арх. А. Т. /основно и две
допълнителни/, които съдът като компетентно изготвени и неоспорени от
страните възприема.
От основното заключение и обясненията на експерта в съдебно
заседание на 18.09.2019 г. при приемането му се установява, че част от имот с
идентификатор ******** и ПИ с идентификатор ******* са идентични по
отношение на частта, описана в съдебното решение, последният посочен
поземлен имот е обособен въз основа на влязла в сила заповед № 1******* г.
на началника на СГКК – Пловдив, в него е предвидено едноетажно и
триетажно застрояване /магазини+2 етажа/ за северозападната част и
четириетажно застрояване /магазини+3 етажа/ за югоизточната част на имота
/на калкан със застрояването в УПИ ******/, с цитираната заповед от
14.07.2016 г. процесната сграда със застроена площ от ***9 кв.м., която
попада върху имота, е обозначена като такава с идентификатор *******.1,
брой етажи 1, предназначение – сграда за търговия.
По отношение на тази сграда вещото лице е констатирало, че с
предавателен протокол от 28.08.1968 г. СП „Ж.“ е предало на *** – Пловдив
празно дворно място, въз основа на строително разрешение № 111/1968 г. и
протокол за дадена строителна линия от 14.08.1968 г. на името на *** в кв.
***, парцел **-б.к. по регулационния план на ***и*** градска част е дадена
линия за застрояване на временен подвижен сглобяем сервиз за ремонт на
домашни хладилници, като липсва документ, който да указва извършени
процедури за придобиване на траен градоустройствен статут на постройката
по реда на § 50а от ПЗР на ЗТСУ и по реда на § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ, в
администрацията на Район „Ц.“ липсва проект за частично изменение на ЗРП
за процесния имот и заявено намерение и/или процедирано изменение, като
постройката е изградена преди влизане в сила на ЗТСУ и ППЗТСУ, а съгласно
9
чл. ***0 от ППЗТСУ /отм./ в 3-годишен или друг уговорен срок за временно
ползване на обекта той е следвало да бъде премахнат, съгласно техническата
документация от 1968 г. за сградата липсват конкретни указания за
конструкции и материали, няма и одобрен инвестиционен проект, на базата на
който е издадено строителното разрешение, а на място сградата по-скоро
съответства на монолитно строителство с трайно прикрепване към терена, т.е.
за монолитно прикрепване към терена на метална носеща конструкция, но
точен отговор на въпроса за нейната конструкция може да бъде даден след
архитектурно заснемане и конструктивно обследване и експертиза от
инженер-конструктор, а сградата не може да бъде преместена в
пространството, без да губи своята конструктивна цялост, тъй като няма
характеристика на преместваем павилион, но тя може да се изгради отново с
използване на металните и други конструктивни елементи след демонтиране
на съществуващата сграда, а земята, върху която тя е поставена, подлежи на
рекултивация след евентуалното премахване на сградата. В момента достъп
до незастроената част от реституирания ПИ с идентификатор ******* е
затруднен и невъзможен директно при наличие на процесната постройка, като
достъп би бил възможен през някой от магазините на постройката /от
направения оглед вещото лице счита, че от първите два магазина от север,
обединени в един за текстилни стоки, няма изход към незастроената част, а за
бижутерийния магазин няма данни, тъй като не е имало такава задача и не е
правило оглед/ или чрез разрушаване оградата на имота от северозапад,
изградена върху реституирания имот, а достъпът до незастроената част от
имота е недостъпен и от всяка друга страна поради съществуващата застройка
и огради на съседните частни имоти, в т.ч. откъм ул. „О. П.“, съществуващото
застрояване в имота е както следва: от северозапад заградена с метална ограда
към улицата и към югозапад площадка към ресторанта в съседния имот, към
ул. „О. П.“ на лицето на ПИ три едноетажни магазина с изцяло стъклени
витрини, като постройката с идентификатор *******.1 представлява част от
търговския обект, описан в н.а. № ***5/2009 г., и тя заема 13 м. от общото
лице от 15 м. на имота, а отстоянието до северната граница на поземления
имот е около 2 м. към улицата и 1,80 м. във вътрешността, но този проход е
застроен – благоустроен, ползва се като площ за разполагане на маси за
хранене към ресторант в съседния от северозапад имот.
10
От първото допълнително заключение от 29.08.2019 г. е видно, че в
архива на Община Пловдив – Район „Ц.“ се съхранява една папка с документи
– проект, конструктивно становище и разрешение за строеж от 20*** г. за
смяна предназначението на магазин за промишлени стоки в магазин за готова
храна и от тях може да се направи извод, че постройката е изпълнена с
метална конструкция на монолитни фундаменти, поради което не се налага
отговорите на въпроси 5,6 и 7 от предходното заключение да се доказват с
архитектурно и конструктивно заснемане на обекта.
От второто допълнително заключение на вещото лице Т. от 11.11.2019
г. се установява, че има несъответствие на кадастралната карта, одобрена през
2009 г., със съществуващата застройка във всяка от приложените скици, от
трите едноетажни магазина с изцяло остъклени витрини в имот с
идентификатор ******* откъм ул. „О. П.“ вход/изход към незастроената част
от имота има само третият /южен/ магазин, понастоящем бижутерия,
северният магазин, понастоящем магазин за мебелен текстил, обединяващ две
клетки, няма такъв действащ вход/изход, а северната незастроена /според
кадастралната карта/ част от имота е приобщена с масивна стена-калкан към
дворното пространство на съседния ресторант и няма връзка с незастроената
източна част на процесния имот, а в незастроената част има метален навес с
приблизителна ширина 2 м., в който има изградена действаща тоалетна към
магазин на ответника, който по сведения на продавачка се ползва и от
наемателите на процесните магазини, а в северния ъгъл към източната
вътрешна стена на крайния магазин са изградени две пристройки с неясно
предназначение, които са неизползваеми и полуразрушени, като
незастроената част от имота в преобладаващата си част по данни на ответника
е неизползваема поради наличие на археологически обекти, а теренът е
обрасъл с многогодишна дървесна растителност.
По делото са приети и две заключения на съдебно-техническа
експертиза, единична с вещо лице инж. В. Х., и тройна с вещи лица инж. В.
Х., инж. Л. Ш. и инж. Х. П.. Според първото от тях стойността на разходите
за материали и труд, необходими за премахване на частта от временната
постройка с площ от ***4 кв.м, е общо 4 488 лв., а за премахване на същата
постройка и другите прикрепени към нея вещи или съоръжения /навеси,
конструкции и др./ е 6 395 лв., докато според второто тези суми са съответно
11
3 074 лв. и 4 967 лв. Настоящият състав възприема второто заключение не
само поради това, че то не е оспорено от страните, но и поради по-точното
мотивиране на изводите на тройната експертиза, отчитайки, че основната
разлика в двете стойности е от допълнителните средства, които се приспадат
според второто заключение от продажбата на ПВЦ дограма и решетки, както
и конкретизирането на разходите за превоз на дограма, натоварване и превоз
на строителния отпадък.
Независимо от конкретната стойност на необходимите средства за
преместване на сградата, която експертите дават по двете заключения, те са
единодушни, че външните /ограждащите/ стени на постройката и вътрешната
стена между магазините са изпълнени от итонг, задната стена зад зидарията
от итонг е стена от метални профили, ламарина, част е с плътни плоскости и
част остъклена, предната фасада е изпълнена с витрини, покривът е
двускатен, с окачен таван, а носещите елементи са метални колони, като
преместването на постройката може да стане само чрез събаряне, демонтаж
на дограмата и всички останали елементи, част от които могат да се запазят, а
друга част да се извозят до център за предаване на скрап или до депо за
строителни отпадъци.
От двете посочени заключения се установява също, че между
процесната постройка и съседния имот с идентификатор ******** е
изпълнена масивна ограда с височина 2,20 м. с облицовка от камък.
Следователно не може да се приеме, че процесната постройка е
временно преместваемо строителство, а е трайно прикрепена към терена вещ.

Съдът приема за установено, че част от сградата на ответника, която е
с идентификатор ********.1 с площ от ***4 кв.м., понастоящем
самостоятелен обект с идентификатор *******.1 с площ от ***9 кв.м., попада
в реституирания имот на ищеца, като за нея през 1968 г. са издадени
строителни книжа за застрояване на временен подвижен сглобяем сервиз и
няма данни сградата да е придобила траен градоустройствен статут по реда на
§ 50-а от ПЗР на ЗТСУ /отм./, за което липсва проект за частично изменение
на ЗРП за процесния имот, като е неприложим § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ
относно временните обекти, изградени върху държавни или общински
12
терени, тъй като сградата е в реституиран частен имот. Установено е също, че
липсва одобрен инвестиционен проект, на базата на който да се издаде
строително разрешение, действителното състояние на сградата не е
преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, а е с метална носеща
конструкция, трайно прикрепена към терена на монолитни фундаменти, и
външни стени от итонг, като сградата не може да бъде преместена, без да
загуби своята конструктивна цялост и индивидуализация, както и не може да
бъде използвана на друго място със същото или с подобно предназначение на
това, за което е използвана на мястото, от което се отделя, а премахването й
ще измени трайно субстанцията на земята, върху която е закрепена, и ще е
необходима сериозна рекултивация на същата.
Ето защо съдът намира, че сградата е била предвидена като временно
съоръжение, но е изградена като монолитно строителство без издаване на
необходимите строителни книжа за извършване или за узаконяване на
строежа по смисъла на § 5, т. 36 от ДР на ЗУТ, поради което строежът е
незаконен и подлежи на премахване.
По делото няма направени твърдения от страна на ответника, че
запазването на сградата следва да се приложи в режим на търпимост и като
такава не подлежи на събаряне. За пълнота на изложението обаче следва да се
отбележи, че той носи доказателствената тежест за установяване на това
обстоятелство, в подкрепа на което не е събрал никакви доказателства, не е
представил дори удостоверение за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ, макар то
да не установява права или задължения извън нотариалното производство и
във висящото съдебно производство по иск по чл. ***9 от ЗС фактът дали
строежът е търпим поради наличието на изискуемите законови предпоставки
да може да се установява с всички доказателствени средства.
Ответникът не е ангажирал никакви доказателства и за спазване
изискванията на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ /доколкото процесната сграда попада
под дефиницията на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ/, съгласно която изградени до
07.04.1987 г. строежи, за които няма строителни книжа, но са били допустими
по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този
закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
13
ползване, поради което съдът приема тези обстоятелства за недоказани.
Противен извод не може да бъде изведен само на основата на това, че
сградата е нанесена като самостоятелен обект в кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Пловдив, още повече че това е станало въз
основа на решение в административното производство по повод обжалване на
заповед № ******* г. на изпълнителния директор на АГКК, в което е прието,
че спорът между конкуриращите се права на собственост между страните
следва да се разреши по общия исков ред, а вписването в кадастралния
регистър няма конститутивно действие.
По делото е установена и другата горепосочена предпоставка –
поведението на ответника създава на ищеца пречки за ползване на имота, по-
големи от обикновените, които се изразяват в невъзможността последният да
ползва застроената част от имота си и липсата му на достъп до незастроената
част от същия, т.е. на практика това е пълна невъзможност да се ползва
реституираният имот.
Доколкото незаконното строителство на постройката, ползвана от „Т.“
ЕООД, препятства собственика да упражни правата си върху имота в пълен
обем, а действията на ответника не почиват на правно основание, ищецът не е
длъжен да търпи наложените му ограничения, като съдът намира, че са
установени всички елементи от фактическия състав на чл. ***9 от ЗС, поради
което искът е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, като
бъде осъдено ответното дружество да премахне за своя сметка извършеното
незаконно строителство в имота на ищеца – постройката с идентификатор
*******.1, а решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено в тази
част.
По отношение на иска по чл. 59 от ЗЗД:
За да намери приложение посочената разпоредбата е необходимо
кумулативното съчетание на няколко предпоставки: обедняване на ищеца,
изразяващо се в намаляване на имуществото му поради неполучаване на
дължима престация, обогатяване на ответника в случаите, когато
имуществото му е реално увеличено или е можело да бъде увеличено от
поведението му, причинна връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника, липса на правно основание за имотното
14
разместване и липса на друг договорен или деликтен иск, с помощта на който
да се осъществи изравняването.
Безспорно прието в правната теория и съдебната практика е, че тази
разпоредба намира приложение в случаите при ползване на чужд имот без
правно основание, което е довело до спестяване на разходи за наем на
ответника и в същото време лишаване от доходи на ищеца– собственик под
форма на граждански плодове, които би могъл да извлича от него, в който
случай обедняването на ищеца, респ. обогатяването на ответника се изразява
в паричен вид чрез средния пазарен наем на вещта за периода на ползването,
който единият е можел да получи, а другият е спестил.
Както вече беше посочено, с влязло в сила решение на 02.02.2016 г. П.
М. е призната за собственик по реституция на недвижим имот с площ от общо
371 кв.м., съставляващ части от ПИ с идентификатор ******** по КККР на
гр. Пловдив, в т.ч. ***4 кв.м., попадащи под постройката с идентификатор
********.1 по КККР на гр. Пловдив, понастоящем обект с идентификатор
*******.1 с площ от ***9 кв.м., а останалата част от имота е незастроена.
Неоснователно е възражението на ответника, че евентуалното
обезщетение се дължи от влизане в сила на съдебното решение,
легитимиращо ищеца като собственик /02.02.2016 г./, а не от момента,
претендиран в исковата молба – 02.04.2013 г.
Възстановяването на собствеността на П. М. – Е. П. е по § 5 от ПЗР на
Закона за вероизповеданията, като в тази разпоредба изрично е предвидено,
че възстановяването се извършва по реда на Закона за възстановяване
собствеността върху одържавени недвижими имоти с влизането в сила на ЗВ
/ал. 2/, т.е. от 02.01.2003 г., а не от момента, в който е признато това право по
съдебен ред.
Страните не спорят относно това, че ответникът е ползвал през
процесния период /02.04.2013 г. - 02.04.2018 г./ застроените ***4 кв.м. от
имота на ищеца, като е отдавал изградените сгради за търговия под наем на
трети лица, като не е установил годно правно основание за това.
В първоинстанционното производство са представени договори за
наем - от 20.02.2007 г. с „Б. П.“ ЕООД - Пловдив за срок от две години
15
относно магазин № 1 от страна на ресторант „Ч.“ с месечен наем от 1 000 лв.,
променен с анекс от 01.***.2008 г., по който предмет е магазин № 1 и магазин
№ 2 от страна на ресторант „Ч.“ с обща площ от 80 кв.м. с месечен наем от 2
000 лв., последният променен с анекс от 01.03.20*** г. на 1 300 лв.;
01.06.20*** г. със „С.-**“ ЕООД - София за срок от три години с предмет
магазин № 3 със застроена площ от 37 кв.м., състоящ се от търговска площ и
санитарен възел, с месечен наем от 500 лв. и от 19.***.2015 г. с „Г.“ ООД -
Пловдив за срок от три години с предмет магазин № 3 със застроена площ от
45 кв.м. с месечен наем от 600 лв.
Тези договори за наем са отразени в справка, издадена от „Т.“ ЕООД,
за получените от него наеми за магазините на ул. „О. П.“ № 17-19 за периода
2013 г. - 2018 г., посочени по всеки договор, период и магазин, като за
периода 02.04.2013 г. – 02.04.2018 г. получените суми от наем са в общ
размер на 111 958,17 лв. без ДДС.
На база на вече обсъдените заключения на вещото лице арх. А. Т., на
вещото лице инж. В. Х. и това на тройната съдебно-техническа експертиза в
състав: инж. В. Х., инж. Л. Ш. и инж. Х. П. съдът приема, че ответното
дружество е препятствало ползването от ищеца и на прилежаща незастроена
площ от имота от 247 кв.м., достъпът до която е можел да бъде осъществяван
само от един от магазините, тъй като в останалата част откъм лицето към ул.
„О. П.“ е била изградена масивна ограда с височина 2,20 м., а имотът е
недостъпен и от всяка друга страна поради съществуващата застройка и
огради на съседните частни имоти.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на
съдебно-техническа експертиза с вещо лице И. Г. от 13.11.2019 г., което съдът
като компетентно изготвено и неоспорено от страните възприема, се
установява, че среднопазарният наем за периода 02.04.2013 г. - 02.04.2018 г.
за площта от ***4 кв.м. е 690 лв. месечно, или общо 41 400 лв., а за цялата
площ от 371 кв.м. за същия период е 1 700 лв. месечно, или общо ***2 000 лв.
На база на всички събрани по делото доказателства съдът приема за
установено, че П. М. – Е. П. е собственик на недвижим имот с идентификатор
******** по КККР на гр. Пловдив, понастоящем с идентификатор *******,
16
като в една част от него се намира сграда с търговско предназначение от ***9
кв.м., ползвана от ответника чрез отдаването й под наем на трети лица, а
останалата част от имота е незастроена, но достъпът до нея е препятстван
поради наличието на постройката, ползвана от ответника, като за процесния
период „Т.“ ЕООД е получил наеми, с които се е обогатил, а в същото време
ищецът се е обеднил поради невъзможност да ползва собствената си вещ и да
реализира доходи от нея, между обогатяването и обедняването има пряка
причинна връзка и липсва друг правен способ, с помощта на който да се
осъществи изравняването, поради което искът е основателен и доказан в
пълния предявен размер от ***2 000 лв., установен от вещото лице, при
съобразяване с ППВС № 1/1979 г. за определяне на обезщетението по чл. 59
от ЗЗД като по-малката сума между обедняването на ищеца и обогатяването
на ответника.
Ето защо този иск следва да бъде уважен в пълния претендиран
размер, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.04.2018 г. /14
дни след връчване на нотариалната покана на 02.04.2018 г., когато вземането
е станало изискуемо/, а първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в тази част.
По отношение на иска по чл. 576 от ГПК във вр. с чл. 569, т. 2 от ГПК
за нищожност на нотариалното удостоверяване, извършено с констативен
нотариален акт № ********** г. на нотариус М. С. с рег. № *** на НК и с
район на действие района на Пловдивския районен съд:
Безспорно по делото е, че с цитирания нотариален акт на основание чл.
587, ал. 1 от ГПК „Т.“ ООД е признат за собственик на търговски обект с
предназначение „Сервизна база с технически канцеларии, ателиета /шест броя
магазини/ и складова база“, представляващ масивна сграда със застроена
площ от 247 кв.м., намираща се в дворно място, съставляващо имот № ****, с
площ от 765 кв.м., включен в отреждане за УПИ **-*** и подход църква, кв.
*** по плана на гр. Пловдив, С. г. ч., одобрен със заповед № ОА-
****.***.2000 г., с административен адрес: П., ул. О. П., № ***.
Според разпоредбата на чл. 576 от ГПК нотариалното действие е
нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши /чл. 569, чл. 570,
ал. 1, чл. 573, ал. 1, чл. 574 и чл. 575/, както и когато при неговото извършване
17
са били нарушени чл. 578, ал. 4 /относно личното явяване на участващите
лица/, чл. 579, чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6, чл. 582, 583 и чл. 589, ал. 2 от ГПК, а
нотариалните удостоверявания са изброени в разпоредбата на чл. 569 от ГПК,
в т.ч. производствата, по реда на които се извършва удостоверяване на право
на собственост върху недвижим имот /т. 2, пр. 1/.
Според наведените в исковата молба твърдения, от които съдът е
обвързан, нотариалното удостоверяване е нищожно, защото описаният в него
обект не е недвижим имот, а движима вещ, за която нотариусът няма право да
съставя нотариален акт, т.е. че е нарушен чл. 570, ал. 1 от ГПК.
Недвижими вещи по смисъла на чл. 1***, ал. 1 от ЗС са земята,
растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по
естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята
или към постройката.
На база на заключенията на вещото лице арх. А. Т., на вещото лице
инж. В. Х. и това на тройната съдебно-техническа експертиза в състав: инж.
В. Х., инж. Л. Ш. и инж. Х. П., съдът изложи мотиви, че процесната сграда,
макар и първоначално предвидена като временно съоръжение – преместваем
павилион, е изградена с метална конструкция, външни ограждащи стени от
итонг, трайно прикрепена е към терена на монолитни фундаменти, не може да
бъде преместена, без да загуби своята конструктивна цялост и да бъде
използвана на друго място със същото или с подобно предназначение на това,
за което е използвана на мястото, от което се отделя, а премахването й ще
измени трайно субстанцията на земята, върху която е закрепена, поради която
причина съдът приема, че тя представлява недвижима вещ, за която е можело
да бъде съставен нотариален акт, констатиращ право на собственост в полза
на ответника, а не е движима вещ, като искът по чл. 576 от ГПК е
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен, а
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в тази част.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено и в частта за
разноските, присъдени на страните съобразно окончателната цена на
предявените искове, определена в решението, степента на уважаване, респ.
отхвърляне на исковете, и действително направените разноски в
първоинстанционното производство, както и при неуважаване на
18
възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното от ищеца възнаграждение на процесуалния му представител,
доколкото то е под размерите, определени по Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид отхвърляне на двете жалби не се дължат разноски на страните
за въззивното производство.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260184/***.02.2021 г., постановено по
гр.д. № 944/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІІІ гр.с., в частта,
в която „Т.“ ЕООД – Пловдив е осъдено да премахне за своя сметка
съществуващата незаконна постройка с площ от ***4 кв.м., очертана с червен
щрих на скица № 8 към заключението на вещото лице М. К. - Т. от 13.06.2013
г., заключена между буквите ИЙКЗИ, която скица е неразделна част от
решение № ***7/13.07.2015 г., постановено по в.гр.д. № 83/2015 г. по описа
на Апелативен съд - Пловдив, която постройка е заснета като самостоятелен
обект с идентификатор ********.1 по КККР на гр. Пловдив, сега с
идентификатор *******.1 по КККР на гр. Пловдив, последно изменени със
заповед № ******* г. на началника на СГКК - Пловдив, в сила от 28.04.2020
г., построена без надлежни строителни книжа от „Т.“ ЕООД, в поземлен имот,
който в посочената част от ***4 кв.м. е част от бивш имот пл. № *** с площ
от 395 кв.м., кв. *** по плана на *** - Пловдив, с адрес на имота: гр. ********
попадащ изцяло в УПИ **-*** и подход църква, кв. *** по ЗРП на гр.
Пловдив и съставляващ част от ПИ пл. № **** от кв. *** по плана на *** -
Пловдив, целият застроен и незастроен с площ от 765 кв.м., който поземлен
имот е съответен на ПИ с идентификатор ******** по КККР на гр. Пловдив и
на ПИ с идентификатор ******* по КККР на гр. Пловдив, „Т.“ ЕООД –
Пловдив е осъдено да заплати на П. м. - Е. П. сумата ***2 000 лв., с която
дружеството се е обогатило неоснователно за сметка на обедняването на П.
М. – Е. П., представляваща среднопазарния месечен наем за периода
02.04.2013 г. - 02.04.2018 г. за процесния недвижим имот от 371 кв.м.,
съставляващ поземлен имот с актуален кадастрален идентификатор *******
19
по КККР на гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
16.04.2018 г. до окончателното й изплащане, както и 4 630 лв. такси и
разноски в производството съразмерно на уважената част от исковете,
отхвърлен е предявеният от П. М. – Е. П. против „Т.“ ЕООД - Пловдив иск по
чл. 576 от ГПК във вр. с чл. 569, т. 2 от ГПК за нищожност на нотариалното
удостоверяване, извършено с констативен нотариален акт № ********** г. на
нотариус М. С. с рег. № *** на НК и с район на действие района на
Пловдивския районен съд и П. М. – Е. П. е осъдена да заплати на „Т.“ ЕООД -
Пловдив сумата 880 лв. разноски в производството по делото съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20