Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети ноември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. БОРЯНА ПЕТРОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 5999
по описа за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 40348/17.02.2017 г., постановено по гр. д. № 31378/2016 г. по описа на СРС, І ГО, 32 състав, е унищожено споразумение от 10.06.2013 г., сключено между С.Г.С. и „У.Б.“ АД, като последният е осъден да заплати на ищеца сумата от 780 лв., представляваща деловодни разноски.Срещу постановеното съдено решение е депозирана въззивна жалба от ответника „У.Б.“ АД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че своевременно е релевирал по делото възражение за изтекла погасителна давност. Еднократното действие, което ищецът счита за заплашващо, е могло да бъде извършено най – късно на 28.12.2012 г. – последен работен ден за 2012 г., петък. С оглед на това установеният в чл.32, ал.2 ЗЗД давностен срок за предявяване на иска по чл.30 ЗЗД, изтича на 28.12.2015 г., присъствен ден, понеделник. Ищецът е предявил иска на 09.06.2016 г., извън този срок. Излага съображения, че в хипотезата на осъществено заплашване давностният срок не тече от момента на подписване на оспорения договор, а от момента на преустановяване на заплашващите действия, в какъвто смисъл е и правната теория и съдебна практика. Независимо от това съдът не е съобразил, че съгласно чл.30 ЗЗД, за да е налице заплашване, у заплашената страна трябва да е възбуден основателен страх. Счита, че решаващият съд неправилно е преценил обстоятелствата в разглеждания случай. За да е налице основателен страх у заплашения, следва същият да има конкретно измерение, като да е формирана конкретна представа за конкретни неблагоприятни последици, които ще понесе, ако не изпъни волята на заплашващия. По делото ищецът не е установил нито една от сочените от него злини – да бъде преместен в друг клон и да не може да расте в кариерата, както и да бъде изключен от програмата за стимулиране на служители. Ищецът е бил включен в програмата за стимулиране на служители, която е с 3 – годишен цикъл. Процесното споразумение е подписано след като програмата е приключила и не е имало възможност ищецът да не получи парите си по нея. Практически не е възможно изключването на служител от програмата, тъй като тя е приключила близо половин година по – рано. Не се твърди през 2013 г. да е включен в тази програма. Счита, че сочената от ищеца заплаха не е нито конкретна, нито възможна. Никакъв имуществен или друг конкретен интерес не е бил обективно застрашен, поради което не е налице заплашване по смисъла на ЗЗД. Също така не е налице и цел за постигане на неправомерен резултат. С подписването на кредитните договори и договора за кредитна карта страните изрично са изразили воля, че изгодните кредитни условия по тях са в сила докато ищецът работи то трудово правоотношение при ответника или други дружества от неговата група. В т.9.1. от договорите за кредит и чл.5.1 от договора да кредитна карта е предвидено, че страните ще подпишат анекс, с който да конкретизират новите условия по тези договори след прекратяването на трудовото правоотношение. С оглед на това подписването на процесното споразумение е в изпълнение на поетите договорни задължения на страните и не съставлява постигане на неправомерен резултат. Ищецът е имал възможност да прецени текста на споразумението 6 месеца, след като е узнал за регулацията, като сам е преценил кога да го подпише. С оглед на това счита, че е лишено от правна логика виждането на решаващия съд, че от подписването на споразумението от ищеца следва да се прецени давностния срок, като по този начин заплашеният сам определя колко време го устройва да бъде заплашван. По този начин съдът е нарушил нормата на чл.32, ал.2 ЗЗД. Моли съда да отмени обжалваното решение, като отхвърли предявения иск и му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника С.Г.С., с който я оспорва. Излага съображения, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Излага съображения, че
предвид чл.114 ЗЗД няма как давностният срок за започне да тече преди да е
станало изискуемо правото на унищожаване на споразумението преди то да бъде
сключено. С получаването на регулацията състоянието на заплаха е започнало, но
не е прекратено поне до момента на сключване на споразумението, което се
установява и от събраните по делото доказателства. Счита, че продължителният
период от получаване на регулацията до подписване на споразумението не
облекчава, а напротив – усилва усещането за страх. С оглед на това правилно решаващият
съд е изчислил давностния срок от момента на подписване на споразумението.
Заявката на работодателя, че ще накаже дисциплинарно всеки, който откаже
подписването на споразумението, прави обективната страна на заплахата конкретна
и определена. Обстоятелствата, свързани с участието му в програмата за
стимулиране на служители, както и нежеланите негативни ефекти върху кариерата
му в банката са следствия и съпътстват дисциплинарната санкция, която е предмет
на разглежданата заплаха, като имат значението като увеличаващи нейната
интензивност и съответно основателността на страха. Към датата на подписване на
споразумението не е бил получил бонусите по програмата за стимулиране на
служителите за периода 2010 г. – 2012 г., които са дължими към този момент.
Счита, че банката е можела да откаже сертифициране на постиженията за минал
период и съответно да откаже плащане в последния момент, поради дисциплинарна
санкция, наложена месец по – рано. Твърди, че банката му е отказала това
плащане, за което е предявил иск. Също така към момента на подписване на
споразумението не е знаел и е нямало как да знае дали ще бъде включен в нов
цикъл на програмата за стимулиране на служители. Счита, че неправомерният
резултат в случая е това, че има осъзнавано несъответствие между волята и
нейното обективиране. Тъй като съдържанието на споразумението не е изгодно за
него, то не би могло да се предполага, че го е сключил по собствени подбуди.
Предвиденото в договорите за ипотечен кредит и договора за кредитна карта, че
новите условия се договарят с анекс, касае гарантирането на кредитополучателя,
че независимо в който момент се прекратяват отношенията му с банката, както и
нивата на лихвите, той ще има договорен буфер, който няма да позволи прекомерно
завишаване на лихвите. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди
обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.27 ЗЗД вр. с
чл.30 ЗЗД. Ищецът твърди, че за периода 30.08.2007 г. – 07.11.2013 г. е работил
при ответника по трудов договор, като е заемал различни длъжности. Трудовото му
правоотношение е прекратено поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Докато е бил служител на банката се е възползвал от възможността да получи
кредит при изгодни условия, като е сключил два договора за ипотечен кредит,
както и договор за кредитни карти. В договорите е предвидено, че
преференциалните лихвени условия по тях важат, докато продължава да работи по
безсрочен трудов договор в банката. С оглед на това при евентуално прекратяване
на трудовото му правоотношение има възможност или доброволно предсрочно да
погаси изтеглените кредити – чл.9.2, или да предоговори лихвените условия чрез
сключване на анекс – чл.9.4. Това му
давало сигурност, че както и да се разделят, банката няма как да му наложи
непосилни условия по кредита. В края на 2012 г. всички служители на банката
получили Вътрешно банкова регулация относно условията за кредитиране на
служители и администратори на банката от 06.12.2012 г., които влизат в сила на
10.12.2012 г. В нея е предвидено, че трябва да отпадне задължението за сключване
на анекс към договора за кредит на напускащия служител, а трябва да се
предоговарят едностранно от банката, като това се отнася за вече сключени
договори за кредит. За целта е трябвало да се подпишат типови споразумения. В
регулацията е предвидено, че подписването на това споразумение е задължително и
който откаже да го подпише, нарушава трудовата дисциплина и му се налагат
дисциплинарни наказания. Твърди, че е бил включен в програмата за стимулиране
на служители на банката, поради високите постигнати от него резултати. Добре
разбирал, че ако се откаже от правото на предоговаряне на лихвените условия по
кредитите му, се поставя в риск и несигурност при прекратяване на трудовия си
договор с банката. В този момент не смятал да напуска, а да се развива в
банката. С оглед на това е нямал друга
алтернатива, освен да подпише това споразумение, тъй като противното означавало
дисциплинарно уволнение или край на кариерния му възход, попадане в графата
„нежелани“ или „бунтари“. Това е щяло да направи работата му в банката истински
ад, което не можел да си позволи. Под заплахата от дисциплинарни санкции се
съгласил да подпише на 10.06.2013 г. споразумението, с което се е съгласил да
отпадне правото му на предоговаряне чрез анекс на лихвите и таксите по
ипотечните му кредити. Най - същественото изменение е отпадане правото на анекс
и препращането на Бюлетин за минималните лихви по банкови кредити (т.3 и т.5),
а не към Лихвен бюлетин, както е било договорено в чл.9.3. от двата договора за
кредит. След дисциплинарното му уволнение банката е начислила по – високи лихви
и вноски по ипотечните кредити, като е обосновала това със споразумението от
10.06.2013 г. и едностранно е променила лихвените условия, без да бъде уведомен
за това. Счита, че най - ранният момент, от който започва да тече установеният
в нормата на чл.32, ал.2 ЗЗД давностен срок, е подписване на оспореното
споразумение. Моли съда да постанови решение, с което да унищожи споразумението
от 10.06.2013 г., сключено между страните, като му присъди сторените по делото
разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК ответникът „У.Б.“
АД оспорва предявения иск. Прави възражение, че искът е погасен по давност, тъй
като ищецът е заявил, че е получил регулацията в края на м.12.2012 г., а искът
е предявен на 09.06.2016 г. С оспореното споразумение не се въвеждат никакви
нови правила за лихвени проценти, такси и комисионни, като същото препраща към
вече съществуващи клаузи от сключените между тях договори. В т.3 от
споразумението страните да уговорили, че след прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца, без значение на основанието, последният ще дължи на
банката по съответния кредитен продукт лихви, такси, комисионни и други
възнаграждения съгласно Бюлетин за минималните размери на лихвените нива и др.
актове на банката. По този начин за ищеца са предвидени по – благоприятни
условия, независимо от дисциплинарното му уволнение. Също така в споразумението
не е дадено право на банката едностранно автоматично да променя условията по
кредитните договори, а са предвидени преференциални условия за ползване на
кредитни продукти на банката от нейните служители. Ищецът сам и свободно е
извършил преценка дали да подпише споразумението. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по
делото разноски.
Страните не спорят, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че ищецът е работил по трудов договор в „Е.В.Б.Б.Б.“
АД, чийто правоприемник е ответника, като е заемал длъжността „ръководител
офис”. Същият е изпълнявал и длъжността „директор
на филиал”, видно от представеното допълнително споразумение от 24.07.2009 г.
Със заповед № 269/07.11.2013 г. на изпълнителния директор му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“. С влязло в сила съдебно решение,
постановено по гр. д. № 53838/2013 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 56 състав, е
отхвърлен предявеният от ищеца иск за отмяна на уволнението му като незаконно,
за възстановяването на предишната му работа и за заплащането на обезщетение за
оставането му без работа поради незаконното му уволнение.
Между страните в производството е сключен договор за
банков кредит № 002/26.02.2008 г., по силата на който банката е предоставила на
ищеца сумата от 162 000 лв. В т.9 е предвидено, че уговорените в 4 и т.5
лихви и такси се прилагат единствено по отношение на кредитополучател на
безсрочен трудов договор в банката и изрично посочени дружества за срока на
действието на трудовото му правоотношение с банката. При прекратяване на
трудовия договор на което и да е от основанията в КТ кредитополучателят има
право в срок до падежа на първата погасителна вноска, дължима след датата на
прекратяване на трудово – правните отношения, да погаси остатъка от
предоставения му кредит и лихвите по него, без такса за предсрочно погасяване.
Неупражняването от страна на кредитополучателя на това негово право, изразява
безусловното и неотменяемо съгласие за продължи обслужването и издължаването на
кредита, считано от датата на прекратяване на трудовия договор при условията,
установени в лихвения бюлетин на банката за физически лица за лихвите, а по
отношение на комисионните – в Тарифата на банката за размера на дължимите й
комисионни към съответния момент на изискуемостта им. В т.9.4 страните са се съгласили за новите
параметри и условия да подпишат анекс към основния договор за кредит.
Страните са сключили също така и банков ипотечен
кредит на физическо лице № 47/26.11.2010 г., по силата на който банката е
предоставила на ищеца кредит в размер на 199 500 лв. В договора е
възпроизведено същото съдържание на т.9, като обсъденото по – горе.
По силата на
договор за кредитна карта на физически лица № 25/15.09.2009 г. банката е издала
на ищеца кредитна карта с размер на разрешения кредитен лимит от 3 200 лв.
В т.5 от договора страните са се съгласили, че установеният в т.3 лихвен
процент се прилага единствено по отношение на кредитополучател, работещ по безсрочен
трудов договор при ответника и посочени в договора дружества, за срока на
действие на трудовото му правоотношение с банката. При прекратяване на трудовия
договор на което и да е от основанията в КТ кредитополучателят има право да
погаси задължението си или пък се задължава да преоформи усвоения лимит по
стандартните за банката условия чрез подписване на анекс към съществуващия
договор. Неупражняването от страна на кредитополучателя на правото, респ.
неизпълнението на задължението за сключване на анекс, не предоставя на
кредитополучателя възможността да продължи да ползва кредит с кредитна карта
при старите условия, а изразява безусловното и неотменяемото му съгласие да
продължи ползването и издължаването на усвоения лимит, считано датата на
прекратяването на трудовия договор при стандартните за банката общи условия,
установени за кредитни карти за физически лица и в съответствие с тарифата на
банката.
Съгласно Вътрешно банкова регулация от 06.12.2012 г.,
влязла в сила на 10.12.2012 г., относно условията за кредитиране на служители и
администратори на банката отпада изискването за задължително подписване на
анекс към договора за кредит/овърдрафт или нов договор за кредитна карта,
отпуснати по реда на настоящата вътрешнобанкова регулация при напускане на служител, на което и да е от
основанията в КТ. Същите ще бъдат предоговаряни едностранно от банката по
стандартни условия за клиент на банката, ако напусналият служител не е
предприел необходимите действия за предоговарянето им в определения срок.
Предвидено е ръководителите на структури в банката да запознаят служителите с
тази регулация, като всички служители, ползващи кредити при преференциални
условия за служители, следва да подпишат споразумение, приложено към
регулацията, което ще им бъде предоставено от линейния мениджър. Предвидено е
също така, че неподписването на споразумението ще се се счита за нарушение на
трудовата дисциплина, за което ще се налагат съответните дисциплинарни
наказания.
На 10.06.2013 г. е подписано между страните в
производството оспореното от ищеца споразумение. В т.3 страните са уговорили, че след изтичане
на предвидения в т.1 срок от прекратяване на трудовото правоотношение между
страните, кредитолучателят дължи лихви, такси, комисионни и други възнаграждения
в полза на банката по съответните кредитни продукти съгласно действащите към
дата на напускане Бюлетин за минималния размер на лихвените нива по кредитни
продукти за физически лица, Банкиране на дребно и Тарифа за физическите лица,
за което служителят давал своето изрично и неотменяемо съгласие. Промяната на
лихви, такси, комисионни и други възнаграждения в полза на банката по
съответните кредитни продукти настъпвала автоматично без да е необходимо какво
и да е допълнително споразумяване между страните. В т.5 страните са се
съгласили, че това споразумение отменя всички евентуални разпоредби в договори
между двете страни, съгласно които страните по тях трябва да сключат анекс или
допълнително споразумение за лихвите, таксите, комисионните или другите условия
относно срока и/или погасяване на съществуващото задължение след прекратяване
на трудовото правоотношение между страните.
С решение № І-043-216/09.12.2015 г., постановено по
гр. д. № 66674/2014 г. по описа на СРС, І ГО, 43 състав, е отхвърлен предявения
от С.Г.С. иск , срещу „У.Б.“ АД, с правно основание чл.146, ал.1 ЗЗП вр. с
чл.143 ЗЗП – за прогласяване клаузите, обективирани в т.1, т.3 и т.5 от
споразумение от 01.06.2013 г., за нищожни, като неоснователен. Не са ангажирани
доказателства дали това решение е влязло в сила или не.
Страните не спорят, а и от ангажираните по делото
писмени доказателства се установява, че ищецът е бил включен в „Програма за
задържане и стимулиране на ключови служители.” Цикълът на програмата, в който
бил включен ищецът, започвал юли 2010 г. и завършвал в края на юли 2013 г.
Предвидено е за всяка от годините ищецът да получава 25 % от годишното си
възнаграждение. За участието в програмата през 2010 г. му на ищеца е определена
сумата от 5 600лв.; за 2011 г.- 6 600
лв.; за 2012 г. – 6 600 лв.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка Галя
Ангелова Йоцова се установява, че познава ищеца от неговото постъпване в
банката през 2005 г. Високите му професионални качества са били забелязани от
мениджмънта и ищецът израснал в професионално отношение от ръководител офис на
директор. Ищецът споделял на свидетелката, че има кредити с банката, във връзка
с покупката на имоти. Предлаганите от ответната банка условия за кредити за
служители били много изгодни, тъй като лихвените нива са специални за
служителите. От ищеца знае за сключено с банката споразумение от началото на
2013 г., което давало възможност за едностранно определяне на лихвените нива.
Ищецът бил много притеснен дали да подпише това споразумение, тъй като въз
основа на него се премахвало сключването на анекс, с който служителят може да
договори някакви лихвени нива с банката. Ищецът бил притеснен и се страхувал,
но нямал избор и трябвало да подпише това споразумение, което се предлагало на
всички служители. Ищецът бил притеснен, защото ако не подпише това
споразумение, за него може да има някакви последствия и това се считало за
нарушение на трудовата дисциплина. Ищецът не е споделял на свидетелката за
отправени преки заплахи. Служителите, които имали по – различно мнение от това
на мениджърския екип, не са били допускани по – нагоре в развитието си. Ищецът
се притеснявал, че ако не подпише споразумението, това ще има за последица
налагането на дисциплинарно наказание.
От показанията на свидетелката А.Г.Й.се установява, че
познава ищеца от постъпването му в банката през 2005 г. Свидетелката
понастоящем е служител при ответника. Последният предоставял много по – добри
условия при кредитиране на своите служители. Тези условия се отнасяли само за
служители на банката. С цел да се защити работодателя е било взето решение в
края на 2012 г. работодателят да има право след прекратяване на трудовото правоотношение
лихвата да се вдигне до нивата за останалите клиенти на банката, тъй като
разликата се поемала от работодателя. В тази връзка изготвили около 4 000
споразумения в два екземпляра, които са били предоставени на служителите за
подписване в определен срок. Имало единични случаи, при които споразуменията не
са подписани от служителите. Спрямо тях не са били предприети дисциплинарни
наказания, макар в регулацията да е било посочено, че неподписването на
споразумението ще се третира като нарушение на трудовата дисциплина, за което
се носи дисциплинарна отговорност. Свидетелката заемала длъжност „старши
мениджър“ в Отдел „Администриране и работни заплати“, в Управление „Човешки
ресурси“ и в това си качество е запозната, че не е стартирана нито една
процедура за налагане на дисциплинарно наказание заради отказ да се подпише
предложеното споразумение. В посочения отдел, в който работила свидетелката,
служителите са отговорни за изготвяне на документи при започване на процедура
за налагане на дисциплинарно наказание. Спрямо ищеца не са били отправяни
заплахи. Съгласно вътрешнобанковата регулация всички документи са били
изготвени в отделя, в който работила свидетелката. Общата численост на
персонала била 4 500 души. Подготвените около 4 000 споразумения са
били изпратени за банкиране на дребно, включително и във филиала, в който
работи и ищеца. Получили подписани всички споразумения, включително и подписано
от ищеца. Имало е случаи, при които са
били запазвани лихвените проценти, но е нямало такъв, при който дисциплинарно
уволнен служител да ползва преференциите като служител на банката. Свидетелката
не е запозната дали служителите, които са отказали да подпишат споразуменията,
са погасили кредитите си, тъй като не отговаря за кредитирането в банката.
Съдът възприема показанията на свидетелите, тъй като
същите са логични и последователни, като същите са разпитани за обстоятелства,
които лично са възприели.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, изхождат от легитимирани страни, като същите са процесуално
допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е
процесуално допустимо.
Страните в производството са
били обвързани от валидно трудово правоотношение. В качеството си на служител
на банката ищецът е ползвал предоставени от ответника – жалбоподател, ипотечни
кредити, както и кредитна карта при преференциални условия. Ниските лихвени
нива са обусловени от качеството на кредитополучателя на служител на банката. Страните
са постигнали съгласие при сключване на договорите, че загубването на това
качество на кредитополучателя води рефлектира върху размера на лихвите и
таксите, като обслужването и погасяването на кредита след прекратяване на
трудовия договор се извършва при условията, установени в лихвения бюлетин на
банката за физически лица, като за новите параметри и условия страните подписват
анекс към договора за кредит.
С оспореното споразумение
страните е предвидено, че след прекратяване на трудовия договор на
кредитополучателя същият дължи лихви, такси и комисионни и други възнаграждения
по съответните кредитни продукти, съгласно действащите към датата на напускане
Бюлетин на дребно, Тарифа за физически лица, като не е необходимо подписването
на допълнително споразумение между страните.
Жалбоподателят поддържа
довод, че в нарушение на материалния закон решаващият съд е счел, че по отношение
на ищеца е налице заплашване.
Преценката дали е
осъществено заплашване спрямо ищеца при сключване на оспореното споразумение
или не, следва да се извърши въз основа на установените по делото конкретни
фактически обстоятелства, с които ищецът свърза осъществяването на заплашване,
заявени в исковата молба. Недопустимо е съдът да извършва преценка на други
обстоятелства, извън поддържаните от страната като осъществяващи заплашването,
доколкото това е в нарушение на установения принцип на диспозитивното начало в
гражданския процес. Ето защо не следва да се обсъжда обстоятелството дали
ищецът е изпитвал основателен страх или не от евентуалното му изключване на
ищеца от Програмата за задържане и стимулиране на ключови служители на банката,
доколкото същият не е поддържал такова твърдение в исковата молба. Позоваването
на ищеца на обстоятелството, че е бил включен в посочената програма е
единствено във връзка с посоченото от ищеца какъв служител на банката е бил
той.
Следва да се отбележи и
обстоятелството, че разглежданото основание за унищожаемост на споразумението
от 10.03.2013 г. е заплашване, а не крайна нужда и явно неизгодни условия,
поради което е без значение за преценката относно наличието или липсата на заплашване
дали оспореното споразумение е икономически изгодно за ищеца или не. В
доказателствена тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на
заявените фактически обстоятелства във връзка с упражненото върху него
заплашване, поради което икономическата изгодност на споразумението не може да
служи като индиция за упражнена заплаха над ищеца, още повече чрез поддържания
от него в исковата молба начин. Отделен е въпросът, че наличието на известна обективна
нееквиваленстност на престациите е допустима, тъй като свободата на договаряне
предполага преценка за равностойността на престациите да се извършва от
страните, с оглед техния интерес (решение № 24/09.02.2016 г. по гр. д. №
2419/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО).
Във връзка с фактическия състав на заплашването,
уреден в чл.30 ЗЗД, е постановено решение № 222/07.12.2017 г. по гр. д. №
4594/2016 г. по описа на ВКС, ГК, ІV ГО. С него са дадени разяснения, че константната
съдебна практика и правната теория приемат, че за да е осъществен съставът на
чл.30 ЗЗД, е необходимо чрез действията на едната страна по сделката, или трето
лице, да се възбуди основателен страх у другата страна по сделката, който да
деформира нормалния процес на сформиране на волята. В тези случаи заплашването
е основание за унищожаемост на договора, тъй като е нарушен мотивационният процес,
предхождащ волеизявлението и то съдържа порок. Заплашване е налице не само,
когато заплахата е изразена в неправомерно деяние, но и когато само по себе си
то не е такова. При заплашването увреденият сключва сделката, за да избегне
неблагоприятни последици, които са му внушени, че ще настъпят. Страховите
представи могат да имат за предмет живота, здравето, честта или имуществените
интереси както на страната по сделката, така и на други, близки на нея лица.
В случая с оспореното споразумение
страните уреждат отношенията си относно дължимите от кредитополучателя лихви и
такси след прекратяване на трудовото правоотношение на служителя, независимо от
основанието за това.
В разгледаната Вътрешно банкова регулация
относно условията за кредитиране на служители и администратори на банката –
жалбоподател, на която се позовава ищецът, е изрично предвидено, че неподписването
на споразумението ще се счита за нарушение на трудовата дисциплина, за което се
изискват съответните дисциплинарни наказания. От показанията на свидетелката
Галя Йоцова се установи, че ищецът имал притеснения, че ако откаже да подпише
споразумението, ще бъде дисциплинарно наказан. Не се установи обаче, че върху
ищеца е упражнен психически натиск за изява на волята му, който да е съпроводен
с възбуждане на основателен страх за имуществените му интереси. Не се установи
също така формирането на страхови представи у ищеца, още по – малко
основателни, в резултат на упражнено върху ищеца от страна на жалбоподателя
психическо въздействие, които да са довели до подписване на споразумението от
страна на ищеца. Изпитването на известни притеснения и тревоги от ищеца не може
да се приравни на основателни страхови представи, водещи до порок във волята
му. Следва да се отбележи също така, че в исковата молба ищецът изрично
поддържа, че част от мотивационния му процес включва желанието му за кариерно
израстване, което да не се повлияе от евентуален негов отказ да подпише
споразумението. Още при сключване на договорите за ипотечен банков кредит и за
кредитна карта страните са постигнали съгласие, че преференциалните лихви и
такси са обвързани с качеството на кредитополучателя на служел на банката.
Постигнатото между страните съгласие относно приложимите лихви и такси, без да
е необходимо каквото и да е допълнително споразумение между тях, не се явява
абсолютна пречка същите да постигнат допълнителна договореност за това,
доколкото е в рамките на договорната свобода, нито препятстват възможността
ищецът да отправи предложение до банката в тази насока. Също така преценката на
ищеца, че издължаването на кредита след прекратяване на трудовия му договор при
условията, установени в лихвения бюлетин са по – благоприятни спрямо
уговорените такива в споразумението от 10.06.2013 г., в каквато насока не са
събрани доказателства, както и очакванията му, че чрез първоначалните уговорки
разполага със сигурност и много силно оръжие, не може да обоснове извод, че е
подписал оспореното споразумение поради осъществено спрямо него заплашване от
страна на банката за налагане на дисциплинарни санкции при неподписването му.
Не без значение е и обстоятелството, че ищецът притежава висше икономическо
образование, заемал е ръководна длъжност и може да извърши преценка дали
становището на жалбоподателя, че неподписването на споразумението съставлява
дисциплинарно нарушение, рефлектира върху трудовите му права.
По изложените съображения
съдът счита, че споразумението от 10.06.2013 г. не е сключено при наличието на
порок във волеизявлението на ищеца, изразяващ се в осъществено спрямо ищеца от
ответника заплашване. Ето защо предявеният иск се явява неоснователен.
Предвид изложеното, без
значение е обстоятелството дали искът е погасен по давност или не. Единствено
за пълнота следва да се отбележи, че установеният в нормата на чл.32, ал.2 ЗЗД
3 – годишен давностен срок започва да тече от момента, в който заплашването е
престанало. Основателни са релевираните от жалбоподателя доводи, че твърдяното
от ищеца заплашване е извършено с получената от него нова Вътрешно – банкова
регулация, в която е предвидено, че подписването на споразумение е задължително
и който откаже да го подпише, нарушава трудовата дисциплина и му се налагат дисциплинарни
наказания. Ищецът признава още с исковата си молба, че е получил Вътрешно
банковата регулация в края на м.12.2012 г. Доколкото ищецът не твърди заплахата
да е извършена и чрез други действия от страна на служители на банката, следва
да се приеме, че с получаването на Вътрешно банковата регулация от ищеца е
приключило твърдяното заплашване. Ето защо това е и правно релевантният момент, от който започва
да тече погасителната давност, която е изтекла в края на 2015 г. Същевременно
искът е предявен на 09.06.2016 г. С оглед на това искът е неоснователен и на
това основание.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции не съвпадат, обжалваното решение следва да се отмени, като
предявеният иск следва да се отхвърли.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 40 лв., представляваща заплатена
държавна такса за въззивно обжалване.
В тежест на ищеца следва да се възложат сторените
от ответника разноски за процесуално представителство. Техният размер възлиза
на 3 000 лв., което е заплатено по банков път, съгласно представеното
извлечение от банкова сметка.
***, че предявеният иск е неоценям, решението на
въззивния съд подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК
(решение № 76/15.07.2016 г. по т. д. № 888/2015 г. на ВКС, ТК, I ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК).
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 40348/17.02.2017 г., постановено по гр. д. № 31378/2016 г. по описа на СРС, І ГО, 32 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „**********и съдебен адрес *** – адв. Д.Г., срещу „У.Б.“ АД, ЕИК *******, с адрес ***, пл. „**********7 и съдебен адрес *** – адв. В.Л., с правно основание чл.27 ЗЗД вр. с чл.30 ЗЗД – за унищожаване на споразумение от 10.06.2013 г., сключено между страните по делото, поради заплашване на ищеца от ответника, като неоснователен.
ОСЪЖДАСТЕФАН Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „**********и съдебен адрес *** – адв. Д.Г., да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК *********, с адрес ***, пл. „**********7 и съдебен адрес *** – адв. В.Л., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 40 (четиридесет) лв., представляваща сторени разноски във въззивното производство, както и да заплати сумата от 3 000 (три хиляди) лв., представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално представителство на страната по делото пред първата и въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.