Р Е Ш Е Н И Е
№ 2558
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на десети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Валентина Милчева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 13215 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск от „* срещу С.Д.А., ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК.
Излага, че по образувано ч.гр.д № 2513/2019г. е
издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за дължимите суми. На 25.07.2019г., ищецът бил
уведомен, че следва да предяви иск, на осн.чл.
415,ал.1,т.2 от ГПК.
Ищецът моли, съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането, за което
е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК, а именно: сумата от
449,22 лв. (четиристотин четиридесет и девет лева и двадесет и две стотинки),
представляваща незаплатена стойност на ползвани В и К услуги за периода от
11.12.2015 г. до 20.04.2018 г. по партида с абонатен № 1751594 за обект, находящ се в гр. Варна, кв. Виница, ул. „Димитър Димов“ №
18, ап. 6, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 15.02.2019 г., до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 81,85 лв. (осемдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки),
представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, начислено за
периода от 19.02.2016 г. до 11.02.2019 г., за които суми са издадени фактури в
периода 19.01.2016 г. – 23.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 15.02.2019г., до окончателното
погасяване на задължението, на основание чл. 410 от ГПК, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2513/19г. на
ВРС. Претендира и съдебно деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът
редовно призован, по чл.41 ал.1 от ГПК, не изразява становище. В производството
по чл. 410 от ГПК, длъжникът не е открит на адреса и връчването е по чл.47 ал.5 от ГПК.
В хода на проведеното по делото съдебно
заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа предявените искове и
моли за постановяване на неприсъствено решение по делото, с което бъдат
уважени.
Съдът като взе предвид, че
с връчените на ответника по реда
на ГПК съобщение за връчване на
препис от исковата молба и подаване на писмен
отговор (чл.131 ГПК) – приложение
№7 и призовка за страна за открито
съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, ведно
с Определение № 2885/18.02.2020 г. са му указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването му в съдебно заседание,
както и че предявеният иск е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да
бъде поставено неприсъствено решение, като искът бъде
уважен в предявения размер.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за
д.такса 75 лв. и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с
чл.25 от НЗПП лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на
ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва
да се присъдят
в размер на 75
лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложените
съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК,
че С.Д.А.,
ЕГН **********, с адрес *** дължи на “* вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 2513/2019 г. на ВРС,
за сумата от сумата от 449,22 лв. (четиристотин четиридесет и девет
лева и двадесет и две стотинки), представляваща незаплатена стойност на
ползвани В и К услуги за периода от 11.12.2015 г. до 20.04.2018 г. по партида с
абонатен № 1751594 за обект, находящ се в гр. Варна,
кв. Виница, ул. „Димитър Димов“ № 18, ап. 6, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 15.02.2019 г., до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 81,85 лв. (осемдесет и един
лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за забава
върху посочената главница, начислено за периода от 19.02.2016 г. до 11.02.2019
г., за които суми са издадени фактури в периода 19.01.2016 г. – 23.04.2018 г.
ОСЪЖДА С.Д.А., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на “* сумата 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2513/2019 г. на ВРС.
ОСЪЖДА С.Д.А., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на “* сумата от 175 лева
(сто седемдесет и пет лева), разноски
в исковото производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на
осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се
връчи на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: