Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 08.07.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на двадесет и  пети юни, през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                                           

 Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 961/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от адвокат М. ***, в качеството й на упълномощен представител на Д.И. К., до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 38-0000241/20.03.2019г. на Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация” гр.Русе, с което за нарушение по чл.8, §.2, изр.2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт /Регламент (ЕО) № 561/2006/, вр. чл.4, б.“ж“, второ тире от Регламент (ЕО) № 561/2006, вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАПр, на осн. чл.93б, ал.7, т.3 от ЗАПр му било наложено наказание “Глоба”, в размер на 1500.00 лв.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

          Ответникът по жалбата, редовно призовани, не изпращат процесуален представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява упълномощеният процесуален представител, който моли Съда да отмени наказателното постановление поради наличието на повторно наказване на жалбоподателя за едно и също нарушение.

         

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 24.02.2019 г., около 13.30 ч., жалб. Д. К. управлявал товарен автомобил “Ивеко” рег. № ТХ 89 09 АМ, с прикачено полуремарке, в с. Новград, обл. Русе. По същото време, в района на читалище „Христо Ботев“ свид.В.Д. и М.К.– инспектори в Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. Русе осъществявали контрол по спазване правилата за автомобилните превози. В 13.30 ч. те спрели автомобила управляван от жалбоподателя и му извършили проверка. Констатирали, че водач на автомобила е жалб. Д. К. и установили, че с превозното средство се извършва обществен превоз на товар на територията на страната – от с. Спасово, обл. Добрич до гр. Свищов, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006. Установили също така, че товарният автомобил е оборудван с изправен и действащ аналогов тахограф. Въз основа на представените от водача тахографски листи за предходен период и след като разчели информацията от тях, проверяващите установили, че жалбоподателя не е спазил изискванията за намалена дневна почивка от 9 часа, като намалението на времето за почивка било с 3 часа и 30 мин., за времето от 20.10 ч. на 21.02.2019 г. до 20.10 ч. на 22.02.2019 г., след приключила предходна почивка /отпуск/ на 21.02.2019 г. в 20.10 ч.

          С оглед установеното, свид. Д. приел, че жалб. К. е извършил нарушение по чл.8, §.2, изр.2 от Регламент (ЕО) № 561/2006, вр. чл.4, б.“ж“, второ тире от Регламент (ЕО) № 561/2006, вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАПр, за което му съставил акт.

Въз основа на този акт, Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. Русе, издал обжалваното наказателното постановление, с което за това нарушение и на осн. чл. 93б, ал.7, т.3 от ЗАПр на К. било наложено наказание “Глоба” в размер на 1500.00 лв.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в срока на чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимното за това действие лице, при наличието на правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът намира, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателно постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелна предпоставка за отмяна на наказателното постановление само на това основание.

От събраните по делото доказателствата се установява по несъмнен начин, че състава и на нарушението по чл.8, §.2, изр.2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 е осъществен от обективна и субективна страна от Д. К..

Съобразно цитираната разпоредба, за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал нова дневна почивка. Когато частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е най-малко 9 часа, но е по-малка от 11 часа, тогава тази дневна почивка се счита за намалена дневна почивка.

Според чл.4, б.“ж“, второ тире от Регламент (ЕО) № 561/2006, „намалена дневна почивка" означава всеки период с продължителност от поне девет часа, но по-къс от 11 часа;

От събраните по делото доказателства  - показанията на свид.Д., приобщените тахографски листи на водача Д. К. и Удостоверение за дейности, безспорно се установи, че за 24-часовия период от време - от 20.10 ч. на 21.02.2019 г. до 20.10 ч. на 22.02.2019 г., жалбоподателя не е спазил изискванията за непрекъсната намалена дневна почивка от 9 часа, като в случая е намалил тази почивка със 3ч. 30мин. и на практика е почивал непрекъснато само  5ч. и 30 мин.. Установи се, че предходната почивка на водача К. е завършила на 21.02.2019 г. в 20.10 ч., когато е приключил отпускът му. Респективно, в следващият 24-часов период –  този от 20.10 ч. на 21.02.2019 г. до 20.10 ч. на 22.02.2019 г. минималната почивка, която водачът е следвало да ползва е трябвало да бъде с непрекъсната продължителност от поне 9 часа, което той не сторил.

Следователно, водача на автомобила – жалб. Д. К., не изпълнил задължението си, вменено му от цитираната по-горе разпоредба, да ползва непрекъсната намалена дневна почивка в размер на минимум 9 часа, в рамките на 24ч. след последната дневна почивка. По този начин жалбоподателя е осъществил състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.8, §.2, изр.2 от Регламент (ЕО) № 561/2006.

При несъмнената установеност на това нарушение, същото правилно било подведено под санкционната норма на чл.93б, ал.7, т.3 от ЗАПр, в съответствие с което, на К. било наложено наказание "Глоба" в абсолютно определеният му размер – 1500.00 лв.

По изложените съображения обжалваното наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че за същото нарушение К. бил наказан повторно с други две наказателни постановления - Наказателно постановление № 38-0000242/20.03.2019 г. на Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. Русе и Наказателно постановление № 38-0000243/20.03.2019 г. на Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. Русе. При анализ на тези наказателни постановления, приложени към жалбата, се установява, че с тях жалбоподателя бил наказан за различни от процесното, нарушения по Регламент (ЕО) № 561/2006, а именно превишаване времето за управление, като второто било извършено и на съвсем различна от процесната дата. При това положение Съдът намира, че в случая АНО не е нарушил принципа „non bis in idem“, доколкото с цитираните две наказателни постановления жалб. К. бил наказан за деяния, осъществяващи състава на самостоятелни нарушения, неотносими към състава на нарушението, предмет на обжалваното наказателно постановление. Ирелевантен в случая е и факта, че трите нарушения били установени в хода на една и съща проверка от органите на ОО “Автомобилна администрация“-Русе.

 

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

         

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0000241/20.03.2019 г. на Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. Русе, с което за нарушение по чл.8, §.2, изр.2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, вр. чл.4, б.“ж“, второ тире от Регламент (ЕО) № 561/2006, вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАПр, на осн. чл.93б, ал.7, т.3 от ЗАПр на Д.И. ***, ЕГН-**********, било наложено наказание “Глоба”, в размер на 1500.00 лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

      Районен съдия: