РЕШЕНИЕ №

                                 гр. Ловеч, 09.06.2018 година

                                        

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав на десети май две хиляди и осемнадесета година в закрито заседание в  състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 236 по описа за 2017 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:

             Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1 ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.   

            Пред Административен съд Ловеч е предявен иск от М.Т.Н., ЕГН: ********** с адрес: ***, чрез адв. Р.Н.Л. ***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.****, уточнен в о.с.з., за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, следствие на изтърпяване на неправомерно наказание „Изолиране в наказателна килия” за срок от 10 денонощия” със Заповед № 665/17.06.2016 г. на Началника на Затвора в гр.Ловеч за периода от 28.06.2016 г. до 07.07.2016 г. в Затвора Ловеч, отменена като незаконосъобразна с определение № 454/01.07.2016 г. по нчд № 761/2016 г. на Районен съд Ловеч, ведно със законната лихва от момента на завеждане на иска до окончателното изплащане на претендираната сума. В исковата молба ищецът излага, че районният съд е отменил по негова жалба наказанието му на третия ден от изтърпяването на същото, но определението не било изпълнено от ръководството на затвора Ловеч, поради което го изтърпял докрай при нечовешки и нехигиенични условия.

               В съдебно заседание ищеца лично и чрез процесуалният си представител, поддържа предявения иск на изложените в исковата молба основания. В писмени бележки са развити подробни съображения за основателността на предявения иск.

               Ответната страна Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” със седалище гр. ****, чрез надлежно упълномощеният си процесуален представител оспорва изцяло предявения иск по чл.1 от ЗОДОВ, като неоснователен и недоказан. В постъпилия писмен отговор вх. № 2529 ответника твърди, че искът е неоснователен срещу ГДИН.    

                Излага, че заповедите за налагането на дисциплинарни наказания, издадени по реда на чл.101 от ЗИНЗС на лишените от свобода не са административни актове, а актове на администрацията на затвора, постановени по силата на специален закон, с които се поддържа редът и дисциплината в местата за лишаване от свобода и като такива не подлежат на оспорване по реда на АПК. Съответно отмяната им по предвидения в закона ред не може да бъде основание за търсене на отговорност по реда на ЗОДОВ. Счита, че не е осъществен фактическият състав на отговорността по сочения текст на ЗОДОВ, и не са настъпили за ищеца вреди, които да са пряка последица от незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на длъжностни лица от Затвора гр. Ловеч. Излага, че на основание чл.144 от АПК във вр. чл.154 ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Следва да се установи конкретен незаконосъобразен акт, действие или бездействие, което непосредствено е довело до причиняване на вреди на ищеца, в какво се изразяват тези вреди, основанието и размера им. Неимуществените вреди следва да бъдат конкретно установени. Претендира присъждане в полза на ГДИН на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.10 ал.2 от ЗОДОВ във вр. с чл.78 ал. 8 от ГПК в размер на 300 лева.

              Представителят на прокуратурата ангажира становище, че исковата претенция е основателна. Излага, че са налице основания за ангажиране на отговорността на ответника по чл.1 от ЗОДОВ, тъй като е налице отменен административен акт от съда. Самото обстоятелство, че ищецът е изтърпял наказанието по отменената заповед, със следващото се от това ограничение на неговите права във връзка с изпълнението на незаконосъобразно наложено наказание, приема за основание, че той е претърпял щетите и следва да бъдат изплатени, но не в претендирания размер.

               По делото са събрани писмени доказателства, като по представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Към настоящото дело е приобщено приключилото нчд № 761 / 2016 година по описа на  Районен съд Ловеч, чиито предмет е бил законосъобразността на Заповед № 665/17.06.2016 г. на Началника на Затвора в гр.Ловеч. 

               Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, които обсъди по реда на чл. 12 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, наред с доводите на страните, провери основателността на исковата претенция и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

              От фактическа страна се установява, че с определение № 454 от 01.07.2016 година по нчд № 761 по описа на РС Ловеч  за 2016 година е отменена като незаконосъобразна Заповед № 665/17.06.2016 година на Началника на Затвора в гр.Ловеч, с която л.св М.Т.Н.  от ЗО „Полигона” е наказан с „Изолиране в наказателна килия” за срок от 10 /десет/ денонощия. Определението като необжалваемо е влязло в законна сила и с изх.№ 1786/01.07.2016г. е изпратено на Началника на Затвора Ловеч за сведение и изпълнение /на л.22 от приложеното нчд/.   По настоящото дело не подлежи на установяване и преценка законосъобразността на заповедта, тъй като същата е отменена с влязъл в сила съдебен акт по предвидения от закона ред – чл.111 ал.4 от ЗИНЗС в приложимата редакция.

               Според доказателствата дисциплинарното наказание било наложено на Н., затова че на 14.06.2016г. в 14.15ч. на работен обект към ЗО “Полигона“ - ЗП „****“ с.****, служител от НОС извършил проверка за алкохол на трима л.св. с алкохолоизпробвател, като резултата на л.св. М.Т.Н. е бил положителен /0.08 промила при две проби, а третата отрицателна/. Така установеното било третото нарушение в непродължителен период от време, като според данните  по делото другите две касаят самоволно ползване на банята извън определените затова часове съгласно график, утвърден в деня на второто нарушение / на лист 13, 14 и 15 от делото/. Началника на Затвора Ловеч приел, че е било извършено нарушение на чл.96 т.3, чл.97 т.5 и чл.100 ал.1 и ал.2 т.1 и т.5 от ЗИНС и наложил дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия“ за срок от 10/десет/ денонощия. Поради липсата в дисциплинарната преписка на посочен фабричен номер на уреда за измерване на концентрацията на алкохол, и на приложени доказателства за техническата му годност, Заповед № 665/17.06.2016 год. на Началник на Затвора гр. Ловеч била отменена като незаконосъобразна от РС Ловеч.              

             Със Заявление от 04.07.2016г. Н. е поискал от Началника на Затвора Ловеч съдействие да бъде изискано съдебното решение на Районен съд Ловеч по нчд№ 761/2016г., издадено на 01.07.2016г. Върху заявлението е поставена резолюция: “Обратно за л.св. Имаш право ти сам да си го изискаш. Но на нас не ни е нужно.“/на л.11 от делото/.

              Между страните по делото няма спор, че ищеца Н. е постъпил в Затвора гр.**** на 12.09.2013 година след трансфер от Кралство Испания, на 16.12.2013 г. е преведен в Затвора гр.Ловеч, а на 03.02.2017 година е освободен от затвора град Ловеч, след изтърпяване на наложеното наказание на основание чл.176 т.1 от ЗИНЗС.

               С писмо на лист 59 от делото съдът е уведомен, че ищецът е изтърпял наложеното му дисциплинарно наказание със Заповед № 665/17.06.2016г. на Началника на Затвора за срок от 10 денонощия, в периода от 09.30 часа на 28.06.2016г. до 09.30 часа на 08.07.2016 година.

               Според справка на лист 67 от делото през периода от 09.30 часа на 28.06.2016г. до 09.30 часа на 08.07.2016 година, в който ищецът е изтърпял наложеното му с посочената заповед дисциплинарно наказание от 10 денонощия, общо 11 лишени от свобода са изтърпявали същото по вид наказание в пет помещения.

                По искане на ищеца по делото бе призован за свидетел л.св. И.К.К. ***, но с оглед постъпилата от него молба на лист 90 от делото с категоричен отказ да се яви, защото е ангажиран човек и не бил видял и чул нищо, ПП на ищеца направи волеизявление, че се отказват от разпита на същия.

              При така установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:

              В съответствие с чл. 7 /изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г./ от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл. 1 ал. 1 и чл. 2 ал. 1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

              При проверка на допустимостта на иска съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от действието на отменен по съдебен ред като незаконосъобразен административен акт, издаден от началника на Затвора Ловеч. Ищецът е с адрес в гр.****. Твърдението в исковата молба е, че  увреждането е настъпило в Затвора Ловеч. Ангажираното правно основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд-Ловеч по реда на глава ХІ от АПК, като предявен пред компетентния съд, при спазване правилата за родова и местна подсъдност.

             Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация и е насочена против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация. Съгласно чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Безспорно, ГДИН е юридическо лице и като такова е надлежният ответник по материалното правоотношение по предявеният иск срещу него по чл.205 от АПК. Съгласно чл.12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ се явява пасивно легитимирана страна, т.к. представлява юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище **** на бюджетна издръжка, и осъществява пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, в който смисъл има правосубектност да бъде надлежен ответник по делото. Според чл.12 ал.3 от ЗИНЗС затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН, респ. началникът на Затвора Ловеч се явява длъжностно лице на ответника.                 

             Исковата молба отговаря на формалните изисквания за форма и съдържание, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: 

             Според текста на чл.203 ал.2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност.

             Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.  ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

             Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. Вредите не се предполагат, а следва да се докажат от ищеца. По силата на общата препращаща разпоредба на чл.144 от АПК, за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс /ГПК/. Според чл.8 ал.2 от ГПК, страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на чл.154 ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тази връзка съдът е дал изрични указания на ищеца и ответника относно разпределянето на доказателствената тежест с определение от 24.08.2017 г. по настоящото дело. 

              За да възникне право на обезщетение, е необходимо ищеца в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени нематериални вреди, незаконосъобразен административен акт на орган или длъжностно лице на ответника, като вредата трябва да е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт, и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Отговорността по ЗОДОВ е обективна. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата като правен институт представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице вредата е имуществена, тя се състои в претърпяване загуба или пропусната полза. Границите на отговорността се разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. 

               От релевираните в исковата молба фактически обстоятелства, на които се основава искът и неговият петитум, следва да се приеме, че се търси отговорност на Държавата за вреди, причинени от административни органи, при и по повод административна дейност, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. По правната си същност искът по чл.1 от ЗОДОВ е осъдителен. Интересът от осъдителния иск е налице, когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу ответника, което последният не удовлетворява. 

              Настоящият състав счита, че ищецът е формулирал редовна претенция във връзка с чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, като твърди, че от незаконосъобразният акт на ответника при или по повод изпълнение на административна дейност, е произлязла твърдяната от нея вреда.

              Следва да се посочи в тази връзка, че в исковото производство/и по АПК/ това е напълно достатъчно, тъй като е важно какво е твърдението на ищеца, а в случая то е такова, че сочи дейността, свързана с отмененен административен акт, за административна, поради което и незаконосъобразността й представлява укоримо поведение, от което ищеца твърди да са настъпили и описаните в нетовата сфера вреди.

              По делото е безспорно, че е налице първата предпоставка - с влязъл в сила съдебен акт е отменена като незаконосъобразна заповед, издадена от Началника на Затвора Ловеч. Отменения като незаконосъобразен административен акт представлява правопораждащ правото на обезщетение юридически факт от категорията на юридическите действия.

              Видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, определян по признаците, визирани в АПК, не се сочи като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. За разлика от него, понятието „административна дейност” е посочено изрично както в съдържанието на правната норма на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, така и в нейното заглавие: „Отговорност за дейност на администрацията”. Определяща е дейността на органа – негов издател. Административният характер на дейността по издаване на индивидуалния административен акт, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.  

                Съдът съобразно доказателствата по делото намира, че първата предпоставка – наличие на административен акт, който е отменен като незаконосъобразен, е налице, противно на твърденията на ответника в отговора на ИМ. С т.8 на Тълкувателно постановление №2/19.05.2015г., постановено по ТД № 2/2014г. на Общите събрания на I и II колегии на ВАС и Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС, е прието, че отношенията между лишените от свобода от една страна и затворническата администрация от друга, не са равнопоставени, а са такива по упражняване на държавна принуда. Специализираните органи по изпълнение на наказанията са административни органи и осъществяват дейността си в изпълнение на предвидени в закона правомощия. Техните актове /включително заповедите за налагане на дисциплинарни наказания/ са актове по изпълнение на административна дейност, поради което претенциите за вреди от тях подлежат на разглеждане от административните съдилища на основание чл.1 ал.2 от ЗОДОВ и чл.128 ал.1 т.5 от АПК.

                Безспорно Заповед № 665/17.06.2016 година на Началника на Затвора Ловеч, с която на Н. е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия” за срок от 10 денонощия, е отменена като незаконосъобразна с Определение №454 от 01.07.2016 година по ч.н.д. № 761/2016г. на РС Ловеч, влязло в сила на същата дата. Видно от доказателствата, наказанието е изтърпяно в периода от 09.30 часа на 28.06.2016г. до 09.30 часа на 08.07.2016 година, въпреки обжалването на заповедта, което е обосновано с чл.98 ал.2 от ППЗИНЗС, според който жалбата на съда не спира изпълнението на наложеното наказание по чл.101 т.7 и 8 от ЗИНЗС, освен ако съдът не установи друго, в която хипотеза не е настоящият случай. Във връзка с твърденията на ищеца, че затворническата администрация не изпълнила задълженията си да го освободи, следва да се съобрази, че по образуваното в РС нчд Затвора Ловеч не е представляван процеса, а видно от съдебните книжа по него, заверен препис от определението е изпратено с изх. № 1786 на дата 01.07.2016г. /виж л. 22 от приобщеното нчд/, когато наказанието е било изпълнено частично, на основание  допуснатото от закона предварително изпълнение. Следователно се установява наличието на незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, така и на незаконосъобразни действия по предварителното му изпълнение, макар и не за целия период, поради неосвобождаване на ищеца от изтърпяване на наложеното наказание, след като същото е обявено за незаконосъобразно.

                    Налице е причинна връзка между незаконосъобразния акт на администрацията и понесените вреди.  

              По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие.  

              В пряка причинна връзка с издадената заповед за дисциплинарно наказание, отменена от съда като незаконосъобразна, ищеца е претърпял неимуществени вреди, тъй като поради тази заповед е имал статут на дисциплинарно наказан лишен от свобода, и като такъв е търпял ограничения по-големи от предвидените. Безспорно ищеца е бил лишен от определени негови права по ЗИНЗС и ППЗИНЗС за исковия период вследствие настаняването му в наказателната килия – право на разговори по телефона, да работи, право да получи хранителна пратка, право да гледа телевизия и слуша радио.

              Съгласно чл.103 ал.1 от ЗИНЗС по време на престоя в наказателната килия лишените от свобода нямат право на ползване на хранителни пратки, а според ал.2 на същия текст е посочено, че условията в наказателната килия и вещите, които наказаните могат да държат и ползват, се определят с правилника за прилагане на закона. В чл.96 ал.2 от ППЗИНЗС са описани условията на които трябва да отговарят помещенията, устроени като наказателни килии, а в чл.4 т.1 от същия са изброени вещите, които лишените от свобода могат да държат при себе си през посочения времеви период, съвпадащ с процесното наказание.

                Настоящият състав намира за недоказани претендирани в ИМ вреди, свързани с наказателната килия, по твърденията в исковата молба, че изтърпял наказанието докрай при нечовешки и нехигинични условия, поради това, че определенинето на районният съд не било изпълнено, и развитите в писмените бележки доводи, че е изживял силно негативни емоции, много притеснения, възмущение и разочарования, но това не води до неоснователност изцяло на исковата претенция. Не се установява безспорно ищецът да е преживял твърдяния психически тормоз, довел до посоченото чувство на страх, обида, унижение и пораженчески мисли, защото неправилно и незаконосъобразно бил изолиран в наказателна килия, както и твърденията, че дискомфорта и негативните емоционални преживявания по време на престоя му в наказателната килия са рефлектирали върху поведенчески изменения - тревожност и психически тормоз.

                Според практиката на Съда по правата на човека, чл.3 от ЕКПЧ налага на държавата да се увери, че лишеният от свобода изтърпява наказанието си при условия, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не излага заинтересованото лице на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора, и че по отношение на практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от свобода са гарантирани чрез предоставяне на необходимите грижи – така Решение от 27.11.2012 г. на ЕСПЧ по делото Ч. срещу България, окончателно, постановено по жалба № 45358/04, т.60 от него и цитираната в същата точка съдебна практика.

                Съдът в същото решение е приел – т.61, че изключването на лице от затворническия колектив само по себе си не представлява форма на нечовешко отношение, като уточнява предназначението на по-строгия режим спрямо лица, които се предполага, че са опасни – да предотвратят опити за бягство, нападение или безпорядък сред затворническия колектив.

                Изложеното обосновава принципната допустимост спрямо ищеца да бъде приложено дисциплинарно наказание като процесното – „изолиране в наказателна килия“, придружено със засилени мерки за контрол, определени ограничения на правата и без възможност за контакти с други лица. Въпреки това в изречение второ на т.64 от същото решение съдът във връзка с изведеното изискване за подробно мотивиране на продължителния престой е приел, че „по същия начин социалната изолация, която се явява „затвор в затвора“, следва да се прилага по изключение и само след като бъдат взети всички предпазни мерки, както посочените в § 53.1 от Европейските правила за затворите“. Последните са приети с Препоръка Rec /2006/ 2 на Комитета на министрите на държавите членки относно Европейски правила за затворите, приета на 11 януари 2006г., а цитираната разпоредба има предвид прилагането на специални мерки за повишена сигурност или безопасност само при извънредни обстоятелства.

              ЕСПЧ е посочил в друго решение, че отнасянето е „нечовешко“ когато, между другото, е умишлено, непрекъснато в продължение на часове и причиняващо действителна телесна повреда или силно физическо или психическо страдание. Отнасянето е „унизително“, когато предизвиква у пострадалия такива чувства на страх, безпокойство и малоценност, които да го унижат и подтиснат.

               От съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът намира, че искът с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, предявен от Н. е доказан по своето основание – относно преживени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, отчаяние, притеснение и психически дискомфорт, при съобразяване обстоятелството, че преди наказанието същия е работил и е бил в затворническо общежитие от открит тип, наред със следващото се от това неправомерно лишаване от възможност за свиждане, от право на разговори по телефона, от слушане на радиопредавания и гледане на телевизия. Тези вреди са следствие на незаконосъобразен административен акт, отменен по съдебен ред и въпреки това изпълнен изцяло, в съвкупност с условията, при които е бил поставен в наказателната килия, включващи и ограниченията и лишаването от определени права, довели до нарушение на чл.3 от ЕКПЧ.

               Искът на лицето, лишено от свобода, на което допълнително е наложено незаконосъобразно дисциплинарно наказание, следва да се разглежда от гледна точка на приложението на чл.3 от ЕКПЧ, съдържащ забрана за изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, каквато е и постоянната практика на ЕСПЧ, застъпена в Решение № 9251/12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5621/2016г., III отд., Решение № 174/09.01.2017г. на ВАС по адм. д. № 13974/2015г., III отд. и др.

                Установява се по безспорен начин, че ищецът действително е бил настанен в наказателната килия през целия исков период, без това да се основава на акт, подлежащ на изпълнение, след изпращането на съдебното определение за отмяната му на Затвора Ловеч. Изключение от общото правило по чл.90 от АПК – забраната за изпълнение на акта преди да е влязъл в сила, следва изрично да бъде предвидено в закона, според обхвата, заложен в чл.2 ал.1 от АПК. Предварителна изпълняемост на заповед за наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ законодателят е предвидил с изменението на чл.111 ал.4 от ЗИНЗС с ДВ бр.103 от 28.12.2012г., в сила от 01.01.2013г., което обхваща процесния период. Според събраните по делото доказателства, изпълнението на наказанието е започнало на 28.06.2016 г., а определението на съда с отмяната му е изпратено на 01.07.2017г. в деня на постановяването му, въпреки това ищецът е изтърпял изцяло така наложеното до 08.07.2016 г., поради бездействието на администрацията да го освободи.

              Тъй като такова изключение е било предвидено, се налага извод, че не през целия исков период – от 28.06.2016г. до 08.07.2016 година заповедта за наложеното дисциплинарно наказание на ищеца е подлежала на изпълнение, след нейната отмяна по съдебен ред, с окончателен съдебен акт.

               Настоящият състав въз основа на мотивите на съда, постановил отмяната на заповедта, приема за неустановено по безспорен начин, че лишеният от свобода Н. е осъществил нарушение на чл.96 т.3 и чл.97 т.7 от ЗИНЗС. Също така съдът приема, че ищецът е съзнавал, че заповедта за дисциплинарното наказание не е следвало да се изпълнява поради обжалването й, след нейната отмяна, както и че е несправедливо наказан. Ограниченията, при които е бил фактически поставен поради това са прекомерни, не се основават на закона и поради това надхвърлят необходимото за изпълнение на наказанието.

               Самият престой в килията за изпълнение на дисциплинарното наказание обективно води до негативни последици върху емоционалното, психическото и физическото състояние на всяко лице. В случая тези последици са възникнали и в по-голяма степен, предвид кумулацията с други фактори – съзнанието на ищеца за несправедливост на наложеното му наказание, че същото не е следвало да се изпълнява и поради лишенията, които е търпял да не работи, да има свиждане да получи хранителна пратка, както и ограниченията да провежда телефонни разговори, да гледа телевизия и слуша радио. По тези съображения, без всякакво съмнение режимът, при който ищецът е бил поставен в наказателната килия, е оказал пряко негативно влияние върху душевното и психическото му състояние.

                С оглед на доказателствата съдът приема, че ищецът е претърпял част от твърдените в исковата молба неимуществени вреди от факта, че   наложеното му наказание е несправедливо и настаняването му в наказателната килия, се установява, че негативните преживявания на ищеца са в пряка причинна връзка с отменената впоследствие като незаконосъобразна Заповед № 665/17.06.2016г. на началника на Затвора Ловеч.

                 С оглед гореизложеното съдът приема, че през исковия период спрямо ищеца е осъществено отношение, несъответстващо на чл.3 от ЕКПЧ, доказано извън всякакво разумно съмнение и произтичащо от доказателствата по делото,   както и при преценката на доказателствата в тяхната съвкупност. По-строгият режим, на който е бил подложен ищеца през исковия период в наказателната килия и лишаването му от определени признати му от закона права, е довел до негативен резултат върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, и е подложил същия на изпитание, превишаващо по интензивност неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода. Този извод съдът обосновава и при приложението на съдебната практика на Съда по правата на човека по спазването на чл.3 от ЕКПЧ, включително по българските дела от групата на делата „****“, „****“  и най-вече пилотното дело „****“. Що се отнася до установяване на нарушение на чл.3, следва да се приложи подходът, установен в пилотното дело срещу ****– „****“, при който съдът е приел, че нарушение на чл.3 би било налице, ако неблагоприятното третиране надхвърля неизбежното ниво на страдание, свързано със законно задържане или законно лишаване от свобода. В конкретния случай този стандарт на доказване е налице. Ищецът, който е лишен от свобода и изтърпява наказанието въз основа на законосъобразно наложена присъда, е бил подложен на допълнително ограничение, наложено с незаконосъобразна заповед за дисциплинарно наказание и незаконно изолиране в наказателна килия за период от 10 денонощия. При прилагане на принципа на кумулативния ефект следва да се вземе предвид именно последното обстоятелство, което само по себе си сочи на нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, но към него следва да се добавят и останалите ограничения и лишаване от права, на които е бил подложен ищецът. В съдебната практика трайно се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност.

               Въз основа на горното следва да се приеме, че при условията на пълно и главно доказване са установени всички предпоставки на иска с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ относно преживените и претърпените от Н. по време на настаняването му в наказателната килия неимуществени вреди.

                Установените негативни преживявания на ищеца са в пряка и непосредствена последица от настаняването му и престоя в наказателната килия, въз основа на макар и подлежащия на изпълнение /преди отмяната/ и незаконосъобразен освен това административен акт, в нарушение на забраните за нечовешко и унизително отношение по чл.3 от ЕКПЧ и чл.3 ал.1 от ЗИНЗС, на чл.10 ал.1 от Международния пакт за граждански и политически права, ратифициран с Указ № 1199 на Президиума на Народното събрание от 23.07.1970г., обн. ДВ бр.60/1970г., в сила за Република България от 23.03.1976г., както и на чл.29 от Конституцията на РБ, всички въвеждащи по същество идентична забрана, и на основание чл.4 от ЗОДОВ подлежат на възмездяване чрез обезщетение.

              Обезщетение се дължи за всички претърпени преки и непосредствени неимуществени вреди, за периода от настаняването на ищеца на 28.06.2016 година до извеждането му от наказателната килия на 08.07.2016 година. На основание чл.52 от ЗЗД при неимуществените вреди съдът определя обезщетението по справедливост, с оглед характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания. В случая следва да се вземат предвид фактът, че ищецът вследствие на незаконосъобразна заповед за настаняване в наказателна килия е търпял ограничения в по-голяма степен от присъщите за изтърпяване на наказанието му, като за конкретни преживявания на ищеца не бяха ангажирани доказателства за преценка техния интензитет. Действително той е бил лишен от възможността да работи, да получава хранителна пратка, да осъществява свиждане, както и от правото си да гледа телевизия и слуша радио, настаняването е имало за него психотравмиращ характер със среден интензитет, но без тежки клинични преживявания /не се установява да е търсил лекарска помощ или да се е влошило психичното му състояние с необходимост от лечение и прием на медикаменти/. При определяне обезщетението следва да се съобразят икономическите условия и обстоятелството, че минималната месечна работна заплата за страната в перирода 01.01.-31.12.2016 година е 420 лева, определена с ПМС № 375/28.12.2015 г. Следва да се има предвид и сравнително дългият престой на ищеца в наказателната килия – 10 дни, обстоятелството, че за 1 час всеки ден се е провеждал престой на открито. По изложените съображения справедливото обезщетение в случая следва да се определи в размер на 400 лева за целия исков период. В тази връзка от съда бе съобразена и съдебната практика на съдилищата, както и тази на ВАС по идентични случаи, застъпена в адм.д. № 6900/2016г., адм.д. № 13556/2014г., адм.д. № 5621/2016г., адм.д. № 13974/2015г. и други.

             С оглед на изложеното искът с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, предявен от Н. против ГДИН, се явява доказан и основателен за сумата от 400 лева. За разликата от 400 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., искът се явява недоказан по размер и следва да бъде отхвърлен.

              Предвид частичната основателност на главния иск, частично основателен се явява и акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението, която се претендира считано от датата на отмяната на заповедта като незаконосъобразна, а именно от 01.07.2016г. В процесния случай исковото производство се развива самостоятелно при наличието на влязъл в сила съдебен акт, с който е призната незаконосъобразността на административния акт, от който се претендират вредите. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение №3/22.04.2005г. на ВКС по тълк.гр.д. № 3/2004г. на ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. В настоящия случай акцесорният иск за лихви е предявен на 28.06.2017г., т.е. след като с окончателен съдебен акт е отменена заповедта за дисциплинарното наказание. Поради това, и по аргумент на цитираното тълкувателно решение, искът за присъждане за законната лихва върху присъдената сума на обезщетението от 400 лв. следва да се уважи с начален момент датата на влизане в сила на съдебния акт на Районен съд Ловеч, до окончателното изплащане на сумата.

                 Съгласно чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Предвид изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати направените по делото от ищеца разноски – внесена държавна такса в размер на 10 лева /платежно нареждане на л.7 от делото/. В договора за правна защита и съдействие с адв.Л. /на л.8/ е договорено възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 от ЗА, при което следва да се съобразят разпоредбите на чл.38 ал.2 от ЗА, във вр. с чл.36 ал.2 от ЗА, и да се определи такова по предвиденото за процесуално представителство по административни дела с определен материален интерес възнаграждение, съгласно чл.8 ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед претендираната обща сума на иска, респ. уважена такава и предвид текста на чл.10 ал.3 изр.2 от ЗОДОВ, на основание чл.38 ал.2 от ЗА във вр. с чл.8 ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на адвоката следва да се присъди за адвокатско възнаграждение сумата от 19,07 лева /400 лв. х 1430 лв./30 000 лв./.

              Воден от горните мотиви и на основание чл. 203 и сл. от Административно процесуалния кодекс във вр. с чл. 1 ал. 2 и чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, както и на основание чл.10 ал.3 от с.з., чл.38 ал.2 от ЗА във вр. с чл.8 ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Ловешкият административен съд, четвърти състав,

             РЕШИ: 

             ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. ****, бул. ****№ *** да заплати на М.Т.Н. с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 400 /четиристотин/ лева за неимуществени вреди, претърпени в периода от 09.30 часа на 28.06.2016 година до 09.30 часа на 08.07.2016 година, от изтърпяване на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“, наложено със Заповед № 665 от 17.06.2016 година на Началника на Затвора Ловеч, отменена като незаконосъобразна на 01.07.2016 година от Районен съд Ловеч, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.07.2016 година до окончателното й изплащане, и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния претендиран размер от 30 000 лева, като неоснователен и недоказан.

            ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. **** да заплати на М.Т.Н., ЕГН: ********** с адрес: *** разноски за производството по делото в размер на 10 /десет/ лева.

              ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. **** да заплати на адв. Р.Н.Л. ***, сумата от 19,07 /деветнадесет лева и седем ст./ лева адвокатско възнаграждение. 

             Решението може да бъде обжалвано чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.             

             Препис от решението да се връчи на страните по делото.

 

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: