Решение по дело №157/2022 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на М.М. ***, действащ чрез пълн. адв. Д.М. от САК, съд. адрес:***, против заповед за прилагане на ПАМ № 22-0242-000064/21.07.2022 г. на началник група в РУ-Белоградчик при ОДМВР-Видин, с която временно е отнето свидетелството за правоуправление на оспорващия, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, като постановена при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

Иска се да бъде отменена атакуваната заповед.

Ответникът по делото: началник група в РУ-Белоградчик при ОДМВР-Видин, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде потвърдена заповедта. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално искане за намаляване на претендирано от противната страна адвокатско възнаграждение, като прекомерно.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: на 21.07.2022 г. около 21:40 ч. в гр. Белоградчик, обл. Видин, на бул.”Съединение”, на кръстовището с ул.”Христо Смирненски” с посока на движение към ж.к.”Здравец”, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фолксваген Венто”, с рег.№ ВН7012ВТ, собственост на А.Л.М.. При извършената от служителите на МВР Т.К.Т.и Б.П.И., било установено, че водачът не носи СУМПС и отказва да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” за наличие на алкохол. Видно от приложения към преписката протокол за медицинско изследване на кръвта се установява, че водачът е отказал да получи талон за такова изследване, което обстоятелство се удостоверява с подписа на св. Калин Валериев Калчев.

От приложената административна преписка е видно, че на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 647598/21.07.2022 г., за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за това, че не носи СУМПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС, както и нарушение по чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП, за това, че отказва проверка с техническо средство за употреба на алкохол и не изпълнява предписанието за изследване с анализатор за химическо изследва на кръвта за употреба на алкохол, по който уличеният като нарушител не направил възражения. Такива не са направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Отказът на водача да получи препис от АУАН бил установен с подписа на св. Емил Методиев Еленков, видно от приложената към акта разписка.

По делото са разпитани като свидетели лицата Т.К.Т.и Б.П.И.(на страната на ответника), както и В.В.П., А.Л.М. и Людмил Василев Найденов. Първият свидетел установява, че на 21.07.2022 г. около 21:40-21:45 часа в качеството си на служител на РУ-Белоградчик към ОДМВР-Видин е извършвал проверки по ЗДвП и ЗБЛД в гр. Белоградчик, на бул.”Съединение”. Посочва, че на същото място и време към патрулния автомобил се приближил ЛА „Фолксваген Венто”, тъмно зелен на цвят, на който подал сигнал за спиране със стоп-палка. Автомобилът мигновено спрял и започнал да извършва маневра движение на заден ход, което накарало свидетеля и неговия колега Георги Тихомиров да се качат на служебния автомобил и да го последват. Фолксвагенът спрял пред близко разположен магазин, като при пристигане на служебния автомобил водачът на Фолксвагена излязъл от мястото на водача и започнал да се качва по разположените в близост до магазина стълби. Това накарало св. Б.П.И.да извика към намиращите се наблизо негови колеги: „Колеги, този бяга”, като им посочил водача на Фолксвагена и те незабавно се насочили към него и го задържали. След задържането на водача св. Б.П.И.се представил и му поискал документите за проверка. Според свидетеля водачът се държал арогантно и първоначално оспорвал необходимостта да представи документи, но впоследствие представил „някакви документи, но без СУМПС”. Водачът отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, както и да получи талон за медицинско изследване на кръвта за наличие на алкохол. Изрично посочва, че водачът не се и опитал да даде проба. Категорично идентифицира водача на Фолксвагена Венто като М. ***, като потвърждава, че от момента на подаване на сигнала със стоп-палка до момента на спиране на автомобила не е губил визуален контакт с него. Потвърждава, че водачът не е бил сам в автомобила, а на седалката до него е имало жена (момиче). Посочва още, че един от колегите от „Пътен контрол” е другият свидетел Т.К.Т.е дошъл да окаже съдействие при проверката.

На свой ред св. Т.К.Т.сочи, че работи като младши автоконтрольор към група „Пътен контрол” при РУ-Белоградчик, като на 21.07.2022 г. вечерта излязъл на съвместен патрул с колегите си от група „Охрана на обществения ред” на бул.”Съединение” в гр. Белоградчик, като се разположили на около 100 метра от другия наряд. Около 21:40 ч. другият свидетел Иванов извикал: „Тоя ще избяга”, качил се заедно с колегата си от патрула на служебния автомобил и поели в посока към ул.”Христо Смирненски”, като пред тях се движил на заден ход тъмен на цвят лек автомобил. След като изминал около 30 метра този автомобил спрял пред разположения наблизо магазин, като лицето М.С. бил задържан на стълбите пред магазина. Според свидетеля това лице било идентифицирано като водач на лек автомобил „Фолксваген Венто”, рег.№ ВН7012ВТ, който се опитал да осуети извършването на проверка, от свидетеля Б.П.И.. Посочва, че първоначално той поискал документите на водача, който отговорил, че не носи СУМПС и контролния талон към него. Според свидетеля Т.К.Т.водачът бил „видимо употребил алкохол”, което преценил с оглед начина му на говор и държание. Уточнява, че до момента, в който го поканил да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, водачът не е отричал, че е управлявал автомобила. Това започнал да твърди едва след като му било представено техническо средство „Алкотест Дрегер” и бил поканен да даде проба за употреба на алкохол от св. Т..., като казал, че автомобилът е бил управляван от неговата спътничка, А.М.Св. Т... сочи още, че е издал и талон за медицинско изследване на кръвта на водача, който отказал да го получи и подпише, което било удостоверено с подписа на свидетел. Спътничката на водача твърдяла, че тя е управлявала автомобила до момента, в който била помолена от св. Т... да го премести, тъй като бил спрян на пешеходна пътека, при което заявила, че „не умее да пали и да „пипа скоростите”, а само умее да „кара с волан””. Потвърждава, че водачът категорично отказал да даде проба за алкохол с техническо средство, да получи талон за медицинско изследване на кръвта, да подпише и да получи АУАН.

От своя страна св. В.В.П.(ангажиран от жалбоподателя) установява, че познава жалбоподателя, с когото е далечен роднина. Спомня си, че случайно е минавал покрай мястото на извършване на проверката от ограните на РУ-Белоградчик на оспорващия, като останал там около 2 минути, след което си продължил. Не е присъствал на спирането на автомобила, тъй като при неговото минаване покрай него автомобилът бил с изключен двигател и в него нямало никой.

Св. А.Л.М. посочва, че вечерта на проверката е била заедно с жалбоподателя, с когото спрели пред магазин, за да пазаруват. Според тази свидетелка към тях се задали полицаи, като жалбоподателят бил пред магазина, а не в автомобила, когато полицаите му поискали „книжката за управление на автомобила”. В този момент свидетелката се намирала в автомобила, а патрулната кола била спряна „малко по-надолу” и в нея имало двама служители, като първо единият от тях дошъл до жалбоподателя, а след това и вторият. Според свидетелката проверката е извършена през месец Май, като времето било „нито топло, нито студено”, и не си спомня точно времето, дали е било сутрин, след обяд или вечерта. Проверката продължила около 1 час. Свидетелката твърди, че не е видяла служителите (на МВР) да искат да правят проверка за алкохол на М., както това да е правено и от дошлите по-късно служители на КАТ. Твърди, че М. е показал шофьорската си книжка на проверяващите го полицаи.

В отговор на поставени от процесуалния представител на ответника въпроси св. Методиева посочва, че не е забелязала полицейски служител да се е опитвал да ги спре заедно с оспорващия, а служебният автомобил е дошъл „впоследствие” пред магазина, пред който били спрели заедно с М.. Твърди, че М. бил спрян от служителите на МВР след излизането си от магазина, както и че е имал торба с покупки в ръцете си.

Св. Л.В.Н.(на страната на оспорващия) посочва, че познава жалбоподателя и знае за случая, като за него си спомня, че докато се отбил до магазин в гр. Белоградчик, М. идвал от някъде, като колата му била на около „10-15 метра от магазина”. В този момент дошъл и един полицай, когото свидетеля познава и посочва като „Боби”, който поискал документите на М.. Според свидетеля полицейският служител дошъл пеша. М. се намирал на около 10-15 метра от колата си, в която нямало никой. Срещата между полицая и М. се случила точно пред магазина.

По делото по искане на защитата е изискан и приложен сигнал от Дирекция „Национална система 112” към МВР, районен център 112 – Монтана, от 21.07.2022 г. В писмото се посочва, че сигналът е получен в 22:55:47 ч. от мобилен телефон, от името на лицето М.М.С..

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: жалбата е допустима, като подадена от лице, участвало в административното производство, за което е налице правен интерес да обжалва посочената заповед и в законоустановения срок за оспорване.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган - началник група в РУ-Белоградчик при ОДМВР-Видин, с оглед т.1.8. на приложената заповед за делегиране на правомощия № 368з-1960/18.11.2021 г. на директор на ОДМВР-Видин. Същата е законосъобразна, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните права на нейния адресат.

В атакуваната заповед като правно основание за постановяването й е посочена разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, която гласи, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Фактическото основание за издаването на атакуваната заповед е именно управление на МПС от водач, който отказал да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол, както и да получи талон за медицинско изследване на кръвта за употреба на алкохол, което се установява по безспорен начин от писмените доказателства по преписката, както и от показанията на свидетелите на ответната страна, които са присъствали и извършили проверката, завършила със съставяне на АУАН и на процесната заповед за прилагане на ПАМ.

Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на администравните нарушения, т.е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Принудителната административна мярка “временно отнемане на СУМПС на водач” за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца по чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП се прилага в няколко хипотези, сред които е и хипотезата на управлявано МПС от лице, което е отказало да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол.

Изпълнителното деяние по чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП е управлението на МПС от водач, който е употребил алкохол, наркотични вещества или техни аналози, установено по съответния ред, респ. който е отказал да бъде проверен за употреба на такива вещества. Правилно АУАН и процесната заповед са издадени против жалбоподателя, за когото се установи по безспорен начин, че е управлявал лекия автомобил, описан в заповедта, в който смисъл са всички събрани писмени доказателства по делото и в хода на административното производство, както и показанията на свидетелите на ответната страна, за които се установява, че са очевидци на описаното нарушение, както и на обстоятелството, че именно жалбоподателят е управлявал описаното в АУАН и заповедта за прилагане на ПАМ МПС. Както се посочи, при съставяне на АУАН и в срока за допълнителни възражения, установен в чл.44, ал.1 от ЗАНН не са направени твърдения, че водач на процесния автомобил е било друго лице, не са събирани и доказателства в тази насока. Показания в обратен смисъл не се дават и от свидетелите на защитата.

С оглед гореизложеното съдът намира, че по делото се установява наличието на всички необходими материалноправни предпоставки за налагане на процесната ПАМ. Заповедта за налагане на ПАМ е законосъобразна, тъй като по делото е установено наличието на предпоставките, визирани в разпоредбата за нейното издаване, а именно управление на МПС от оспорващия, за когото е установено, че е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство или да му бъде взета проба за медицинско изследване на кръвта за употреба на алкохол, което обстоятелство е установено по нормативно регламентирания ред.

При така събраните по делото доказателства единственият извод, който може да бъде изграден от съда, е за законосъобразност на обжалваната заповед, като постановена в изпълнение на материалния закон, административно производствените правила и целта на закона, съставляващи основания за нейното потвърждаване.

С оглед гореизложеното жалбата е неоснователна. При оформяне отказа на водача не са нарушени императивни разпоредби от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В конкретния случай са ирелевантни направените възражения от оспорващия, относно техническата годност на техническото средство „Алкотест Дрегер”, както и за липсата на компетентност у служителите на МВР, извършили проверката, да боравят с техническото средство за проверка за наличие на алкохол в издишания въздух, тъй като водачът е изобщо е отказал да му бъде извършена такава проверка и това обстоятелство се установява по категоричен и безспорен начин от данните по преписката и по делото.

Ответникът е изпълнил задължението си да обоснове наличието на фактическите и правни основания за издаване на атакуваната в производството заповед. В този смисъл твърденията в жалбата са неотносими към спора, неоснователни и недоказани.

От ответника са поискани разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Същите следва да бъдат определени съобразно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, в сила от 28.01.2017 г. На основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, с оглед изхода на делото и сравнително умерената му правна сложност в полза на ОДМВР-Видин следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М.М. ***, действащ чрез пълн. адв. Д.М. от САК, съд. адрес:***, против заповед за прилагане на ПАМ № 22-0242-000064/21.07.2022 г. на началник група в РУ-Белоградчик при ОДМВР-Видин, като неоснователна.

ОСЪЖДА М.М. ***, да заплати в полза на ОДМВР-Видин разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 (двеста) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, с оглед разпоредбата на чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.

 

Съдия: