РЕШЕНИЕ
гр. София, 11.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІII „Б” въззивен състав, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА
СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
Мл. Съдия: КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното
от мл. съдия Кристиян Трендафилов ч. гр. дело № 12196 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалби на Д.П.Н.
срещу Разпореждане от 01.06.2018 г., по изп. д. № 20187860400399 по описа за
2018 г. на ЧСИ М.М., рег. № 786 в КЧСИ, с което е отказано искането на
жалбоподателя за намаляване размера на разноските за адвокатско възнаграждение
на взискателя по посоченото изпълнително дело и начислените такси в
производството, както и срещу действието на частния съдебен изпълнител,
изразяващо се в осъществен на 10.05.2018 г. въвод във владение на следния
недвижим имот: реална част с площ от 836 кв. м. от УПИ XIII-4290, целият с площ от 7387 кв. м. в кв. 3, м. НИЗ
„Изток-Къро“ п.з. Горубляне, нанесен като имот с идентификатор 68134.4092.4290
с площ от 7272 кв. м. по КККР, одобрен със Заповед № РД-18-35/09.06.2011 г. на
ИД на АГКК, която реална част от 836 кв. м. е защрихована между точки АБВГДОПРА
по скица № 3 от 20.09.2012 г. към заключението на техническата експертиза.
Жалбоподателят поддържа, че
с молба вх. № 6785/03.05.2018 г. до ЧСИ М. М., в определения му двуседмичен
срок от връчването на Покана за доброволно изпълнение писмено, е заявил, че е
изпълнил доброволно задължението си за предаване на собствеността и владението
върху процесния недвижим имот, като е помолил и да бъде отменен насроченият за
10.05.2018 г. въвод във владение. Сочи, че
независимо от извършеното уведомяване, на посочената дата – 10.05.2018 г., ЧСИ
М. М. в присъствието на представител на „З.“ АД, е извършил незаконосъобразни
действия, като е осъществил въвод и на съществуващата в имота сграда, като е
разбил бравата и на нейно място е поставил нов катинар. Счита, че размерът на
претендираното адвокатско възнаграждение надвишава минималния такъв съгласно
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С
оглед на изложеното моли съда за отмяна на действията на ЧСИ М. М., както и на
разпореждането от 01.06.2018 г. и да намали размера на определеното адвокатско
възнаграждение до установения минимум по чл. 10, т. 1 от Наредбата. Претендира
разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК са постъпили възражения по жалбите от страна на взискателя „З.“ АД, чрез
адв. А.В., в които са наведени доводи за недопустимост и неоснователност на
подадените жалби. Сочи се, че жалбата относно действията по извършения въвод
във владение е депозирана извън срока по чл. 436, ал. 1 ГПК. Отделно от това се
твърди, че длъжникът не е изпълнил доброволно задължението си за предаване на
поземления имот във владение на взискателя. Акцентира се върху обстоятелството,
че видно от изготвения от ЧСИ протокол за извършения въвод, на взискателя не са
предавани други имоти извън поземления имот, описан в изпълнителния лист.
Навеждат се доводи, че в случая не е налице хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 3 ГПК. На следващо място се твърди, че е просрочена и жалбата на длъжника срещу
разноските в изпълнителното производство. Сочи се, че договореното и реално
заплатено адвокатско възнаграждение от взискателя е съобразено с разпоредбите
на действащото законодателство. Искането до съда е въззивните жалби да бъдат
върнати поради просрочие, а в условията на евентуалност – да бъдат оставени без
уважение.
В мотивите си ЧСИ М.М.
излага съображения, че твърденията на частния жалбоподател са неоснователни.
Сочи, че жалбата срещу размера на адвокатското възнаграждение и начислените
разноски по изпълнителното дело е подадена след преклузивния 7-дневен срок.
Навежда доводи, че въводът във владение е извършен и взискателят е въведен в
незастроената част от процесния имот.
Софийският градски съд,
след като взе предвид доводите на жалбоподателя, възраженията на взискателя,
мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, съгласно
чл. 437, ал. 3 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството по изп. д. №
20187860400399 по описа за 2018 г. на ЧСИ М.М., рег. № 786 в КЧСИ, с район на
действие СГС, е образувано въз основа на подадена на 14.03.2018 г. молба от „З.“
АД, чрез адв. К.М.. Взискателят е поискал от ЧСИ да образува изпълнително дело
и да изпрати покана за доброволно изпълнение на длъжника Д.Н., който да предаде
собствеността и владението върху следния недвижим имот: реална част с площ от
836 кв. м. от УПИ XIII-4290, целият с площ от 7387 кв. м. в кв. 3, м. НИЗ
„Изток-Къро“ п.з. Горубляне, нанесен като имот с идентификатор 68134.4092.4290
с площ от 7272 кв. м. по КККР, одобрен със Заповед № РД-18-35/09.06.2011 г. на
ИД на АГКК, която реална част от 836 кв. м. е защрихована между точки АБВГДОПРА
по скица № 3 от 20.09.2012 г. към заключението на техническата експертиза. В
молбата е поискано още, ако длъжникът не изпълни в срок горепосоченото, да бъде
извършен въвод във владение по реда на чл. 522 ГПК, както и да бъдат предприети
всички други принудителни мерки, които ЧСИ сметне за нужни, прилагайки нормата
на чл. 18 ЗЧСИ. Претендирани са разноски. Представен е изпълнителен лист от 29.01.2018
г., с който Д.П.Н. е осъден, на основание чл. 108 ЗС, да предаде на „З.“ АД
собствеността и владението върху гореописания недвижим имот. Представено е и
пълномощно, с което „З.“ АД упълномощава Адвокатско дружество „П., М.и П.“ да
представлява, участва и подава молби за образуване на изпълнителни дела във
връзка с пълното удовлетворяване на всички претенции на Упълномощителя спрямо Д.Н..
Представен е и договор от 14.03.2018 г., сключен между взискателя и Адвокатско
дружество „П., М.и П.“, в който е отбелязано, че уговореното адвокатско възнаграждение
е в размер на 4000 лева без включен ДДС.
На 20.04.2018 г. е изпратена
покана за доброволно изпълнение от помощник частен съдебен изпълнител при ЧСИ М.М.
до Д.П.Н.. С процесната покана длъжникът е поканен в двуседмичен срок от
връчването й да изпълни доброволно задължението си, като е посочено, че ако не
стори това в дадения срок, ЧСИ М. ще пристъпи към въвод във владение на
описания имот за 10.05.2018 г. от 10:00 часа. Поканата за доброволно изпълнение
е връчена лично на длъжника на 25.04.2018 г.
На 27.04.2018 г. е
депозирано възражение от длъжника Д.Н., чрез адв. П., до ЧСИ М. М., с което се
възразява относно размера на претендираните с поканата за доброволно изпълнение
разноски. Посочено е, че същите са прекомерни съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото.
На 03.05.2018 г. е
депозирана молба от Д.Н. до ЧСИ М. М., в която длъжникът твърди, че в
двуседмичния срок за доброволно изпълнение е изпълнил задължението си за
предаване на собствеността и владението върху недвижимия имот, предмет на
изпълнителния лист от 29.01.2018 г. Във връзка с тази молба, на 04.05.2018 г.
взискателят е изразил становище до ЧСИ М. М., като е посочил, че твърденията на
длъжника не са верни, тъй като същият не е изпълнил задължението си за
предаване на собствеността и владението на процесния имот.
На 10.05.2018 г. е
осъществен въвод във владение, за което е съставен протокол, в който е
обективирано следното: длъжникът, редовно уведомен – не се явява и не се
представлява, а взискателят се представлява от адв. М.. Достъп до имота е
възможен. Същият е ограден само от две страни. В имота има ниска и средновисока
растителност, както и паянтова постройка с площ от 186 кв. м., от които около
78 кв. м. се намират в процесния имот. Входът на постройката е в имота. Смених
катинара на входната врата, като ключът се намира в кантората на ЧСИ, на
разположение на длъжника. Въведох взискателя в незастроената част на процесния
имот.
На
10.05.2018 г. е съставен протокол от помощник – частен съдебен изпълнител при
ЧСИ М.М., в който е посочено, че адв. Г.П. /пълномощник на длъжника/, е
уведомена за принудителните действия, както и че ключът от катинара на
постройката, находяща се в процесния имот, се намира в кантората на ЧСИ М., на
разположение на длъжника.
На
21.05.2018 г. е депозирана жалба от Д.Н. до ЧСИ М. М., с която, на основание
чл. 435, ал. 2, т. 3 ГПК се обжалват действията на ЧСИ по отношение на
съществуващата в имота сграда. С жалбата е възразено повторно и относно размера
на адвокатското възнаграждение и начислените такси по изпълнителното дело.
На
30.05.2018 г. с разпореждане на П.Г./помощник ЧСИ при М.М./ искането за
намаляване на адвокатското възнаграждение е оставено без уважение.
На
01.06.2018 г. от ЧСИ М. М. е изпратено съобщение до Д.Н., с което последният се
уведомява, че възражението му за намаляване на адвокатското възнаграждение е
оставено без уважение. Съобщението е получено на 08.06.2018 г. от адв. Г. П.,
видно от отбелязване върху същото.
На 14.06.2018 г. срещу
разпореждането от 01.06.2018 г. е депозирана жалба от Д.Н. чрез ЧСИ М. М. до
Софийски градски съд.
Анализът на така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата срещу действията на
ЧСИ М.М., изразяващи се в осъществен на 10.05.2018 г. въвод във владение на
процесния недвижим имот е подадена от процесуално легитимирано лице, но извън едноседмичния
срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което същата се явява ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.
Съгласно разпоредбата на
чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд
по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако
страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в
останалите случаи - от деня на съобщението. В случая, видно от доказателствата
по делото, на 25.04.2018 г. длъжникът е получил лично покана за доброволно
изпълнение от ЧСИ М.М., с която е поканен в двуседмичен срок от връчването й да
изпълни доброволно задължението си, като е посочено, че ако не стори това в
дадения срок, ЧСИ М. ще пристъпи към въвод във владение на описания имот на
10.05.2018 г. от 10:00 часа. Следователно длъжникът е бил изрично уведомен още
на 25.04.2018 г. за датата на извършване на процесното действие, като
подадената от него на 03.05.2018 г. молба до ЧСИ М. М. не води до различен
извод, тъй като частният съдебен изпълнител нито е определил друга дата за
извършване на въвод, нито е отменил насрочения за 10.05.2018 г. такъв. Дори и да
се приеме, че длъжникът е узнал на по – късна дата за осъществения въвод във
владение, то съобразно изложените в частната жалба твърдения това е станало на
11.05.2018 г., на която дата сочи, че е подал писмена жалба вх. №
338200-6481/11.05.2018 г. в 07 РУ – СДВР. Частната жалба срещу действието на
частния съдебен изпълнител, изразяващо се в осъществен на 10.05.2018 г. въвод
във владение на процесния недвижим имот, е подадена на 21.05.2018 г., тоест
след преклузивния едноседмичен срок, установен в разпоредбата на чл. 436, ал. 1 ГПК. Ето защо така депоизраната частна жалба, като недопустима, следва да се остави
без разглеждане.
По отношение на частната
жалба срещу разпореждането от 01.06.2018 г., по изп. д. № 20187860400399 по
описа за 2018 г. на ЧСИ М.М., рег. № 786 в КЧСИ, с което е отказано искането на
жалбоподателя за намаляване размера на разноските за адвокатско възнаграждение
на взискателя по посоченото изпълнително дело и начислените такси в
производството, съдът намира следното:
Жалбата е подадена в
едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК /разпореждането е връчено на
08.06.2018 г., а частната жалба е депозирана на 14.06.2018 г./ от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за разноските се
поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия
ГПК се съдържа в част І "Общи правила". Тази част важи, както за
исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство -
задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство и
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда, а според новата т. 3 на посочената разпоредба /изм. и доп., бр. 86 от
27.10.2017 г./, и когато разноските, направени от взискателя, са за
изпълнителни способи, които не са приложени.
Разпоредбата на чл. 78, ал.
5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012
г. на ВКС по Тълкувателно дело № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо
на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения /Наредбата/ ограничение
и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба
минимален размер.
Съгласно чл. 10, т. 1 и т. 3
от Наредбата взискателят има право на разноски за процесуално представителство
както за образуване на изпълнителното производство, така и за извършване на
въвод на недвижим имот, когато изпълнителното дело има такъв предмет.
Молбата за образуване на
процесното изпълнително дело е била подадена от взискателя чрез адвокат К.М.,
за чиято представителна власт са ангажирани надлежни доказателства. Представени
са пълномощно и договор от 14.03.2018 г. за предприемане на необходимите правни
и фактически действия за получаване на владението върху процесния имот.
Договорът е сключен между взискателя и адвокатско дружество „П., М.и П.“, като
е отбелязано, че уговореното възнаграждение е в размер на 4 000 лева без
включен ДДС.
Доколкото в горепосочената
молба за образуване на изпълнителното дело е посочено да бъде извършен въвод
във владение по реда на чл. 522 ГПК, ако длъжникът не изпълни задължението си в
срок, следва да се приеме, че същинската роля на адвоката по процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнителното дело, което
има за предмет въвод във владение на недвижим имот, несъмнено е осъществена.
В разглеждания случай е
несъмнено, че длъжникът не е предал собствеността и владението върху процесния
недвижим имот преди образуване на изпълнителното производство, поради което той
следва да понесе отговорността за направените от взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение.
По отношение на
осъществения въвод във владение, съгласно чл. 10, т. 3 от Наредбата,
възнаграждението е 1/2 от съответните възнаграждения по чл. 7, ал. 2 на база
стойността на имота. Видно от представеното удостоверение от Столична община,
Дирекция „Общински приходи“ /на л. 10 от изпълнителното дело/, данъчната оценка
на процесния недвижим имот е 28 191.70 лева. Предвид изложеното,
минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по чл. 10, т. 3 от
Наредбата, възлиза на 687.87 лв., към които следва да бъде добавен и ДДС от
137.57 лв., т.е. общо 825.44 лв. Настоящият съдебен състав приема, че
адвокатското възнаграждение, съответстващо на фактическата и правна сложност на
процесното изпълнително дело, е именно в размер на 825.44 лв., до който и
разноските на взискателя е следвало да бъдат намалени.
Ето защо обжалваното разпореждане
от 30.05.2018 г. следва да бъде отменено в частта му, в която в тежест на
длъжника са възложени направените от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение за горницата над 825.44 лв. /с ДДС/ до размера от 4 800 лв.
/с ДДС/.
Така мотивиран и на
основание чл. 437 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на длъжника Д.П.Н. разпореждането
от 30.05.2018 г. по изпълнително дело № 20187860400399 по описа за 2018 г. на
ЧСИ М.М., рег. № 786 в КЧСИ, с което е отказано намаляване на размера на
адвокатското възнаграждение в частта над 825.44 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д.П.Н. срещу разпореждането
от 30.05.2018 г. в останалата й част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Д.П.Н. срещу
действията на ЧСИ М.М., изразяващи се в осъществен на 10.05.2018 г. въвод във
владение.
Решението,
имащо характер на определение в частта, в която се оставя без разглеждане
частната жалба срещу действията на ЧСИ М.М., подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – София в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Решението,
на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, е окончателно в останалата част и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.