Р Е Ш
Е Н И Е
№………………2022 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд,
двадесет и четвърти
състав
в открито
заседание, проведено на дванадесети септември 2022 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело №208 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Производството по делото е образувано по
жалба подадена от Б.Н.Д. ***, против Ревизионен акт
№Р-03000320007107-091-001/22.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП-Варна, потвърден с Решение
№241/26.11.2021 г., на директора на дирекция „ОДОП”-Варна при ЦУ на НАП, с
който на Д. са установени задължения по ЗДДФЛ за 2014 г., в размер на 574,95
лв. главница и 362,98 лв. лихви; за 2015 г. в размер на 903,04 лв. главница и 478,42
лв. лихви; за 2016 г. в размер на 81,63 лв. главница и 35,02 лв. лихви и за 2017
г. в размер на 4121,83 лв. главница и 1350,01 лв. лихви.
Жалбоподателя твърди, че обжалвания
ревизионен акт е незаконосъобразен, необоснован, немотивиран и постановен в
нарушение на процесуалните правила. Оспорват се, както възприетия от органите
по приходите метод за изчисляване на началното салдо за 2014 г., така и
методологията използвана за изчисляване на данъчната основа за годишното
облагане по ЗДДФЛ. Излагат се твърдения за незаконосъобразно определяне на
началното салдо за 2014 г., без проверяващите да са отчели, нито декларираното
от жалбоподателката, нито резултатите и констатациите от предходно ревизионно
производство проведено по отношение на Д. и приключило с РА
№Р22221014001951-091-001/21.04.2015 г. Възразява и срещу извода на
проверяващите, че обложените с РА суми за 2016 и 2017 г. са с неустановен
произход.
Иска се отмяна на ревизионния акт. В съдебно
заседание, жалбоподателя, не се явява. Процесуалният му представител поддържа
жалбата на сочените в нея основания. Претендират се разноски по делото.
Ответникът Директора на Дирекция „Обжалване
и управление на изпълнението” гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата. Депозирани са и подробни писмени бележки.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
І. По допустимостта на жалбата :
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.
Обжалва се Ревизионен акт №Р-03000320007107-091-001/22.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение №241/26.11.2021 г., на директора на дирекция „ОДОП”-Варна при ЦУ на НАП.
Настоящото производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия Р-03000320007107-020- 001/20.11.2020 г. /стр, 732-733/, изменена със ЗВР № P-030003 20007107-020-002/25.01.2021 г. /стр. 734-735/, спряна със Заповед № Р-03000320007107-023- 001/05.05.2021 г. /стр. 823-824/ и възобновена със Заповед № Р-03000320007107-143- 001/22.07.2021 г. /стр. 825-826/, издадени от компетентен орган по приходите - началник сектор „Ревизии" в дирекция „Контрол" при ТД на НАП Варна, е възложено извършването на ревизия на Б.Н.Д. с обхват: установяване на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. Процесиите заповеди са връчени електронно по реда на чл.29. ал.4 от ДОПК.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р- 03000320007107-092-001/22.03.2021 г. /стр. 781-818/. Срещу РД не е подадено възражение в срока по чл. 117. ал, 5 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на РА № Р-03000320007107-091-001/22.07.2021 г. /стр.827-835/. с който са определени задължения по ЗДДФЛ за периода 2014 г. - 2017 г. в общ размер на 5681.45 лв. главница и 2226.43 лихви.
ІІ. По процесуалната законосъобразност на РА :
При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения срок. РД е съставен в 14- дневен срок от приключване на ревизията. РА е издаден от компетентни органи и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до нищожност. Актовете са подписани с валиден електронен подпис.
ІІІ. По материалноправната законосъобразност на ревизионния акт:
В хода на ревизията е установено, че жалбоподателката е местно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ, с постоянен адрес ***. Установено е, че за периода 2014г. - 2018г. /през ревизирания период/. Б.Н.Д. има участие и е управител, едноличен собственик на капитала и/или съдружник в следните юридически лица: „Еврогеймс" ООД. „Плазмакс" ООД. „Пи Ем България" ООД. „Атракцион България" ЕООД, „Пи Ем Грил пица" ООД. „Пи Ем Атракциони" ООД. „Гранис“ ЕООД. Ревизираното лице е било в трудови правоотношения с работодател „Еврогеймс" ООД за периода от 09.11.2007г. до 15.11.2019г. .При проверка в информационния масив на НАП е установено, че за периода 2014г. - 2018г. по подадени справки по чл.73 от ЗДДФЛ на Б.Н.Д. са изплатени дивиденти от „Еврогеймс" ООД и „Плазмакс" ООД.
Б.Н.Д. е подала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2016г. и 2017г., в които са декларирани само доходи от трудови правоотношения. Констатирано е. че към ГДД за 2017г. в Приложение №11- предоставени/получени парични заеми, ревизираното лице е декларирало непогасена част от получен през годината паричен заем от „Плазмакс" ООД в размер на 57466.16 лв.
При извършена проверка в информационния масив на НАП, както и въз основа на предоставени документи от ревизираното лице, е установено, че като физическо лице Б.Д. не притежава недвижимо имущество към 01.01.2014г. и 31.12.2018г., не е придобила такова през ревизирания период; има закупено и продадено движимо имущество; реализира доходи от трудови правоотношения и дивиденти от дружества, в които има участие; не реализира доходи по извънтрудови правоотношения, от дейност като едноличен търговец, от упражняване на свободна професия и занаятчийска дейност, от извършване на услуги с личен труд.
За обективното установяване на обстоятелствата, имащи значение за ревизията, органите по приходи са извършили процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД, неразделна част от ревизионния акт, по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК.
Към настоящото ревизионно производство са приобщени материалните от извършената предварителна проверка, приключила с протокол № ПФ- 03000320000004-073-001/20.11.2020г., ведно с доказателства към него /стр. 1-729/.
Въз основа на събраните доказателства, направения анализ и съпоставка на имущественото и финансово състояние на задълженото лице през ревизираните периоди, органите по приходите са установили превишение на разходите над приходите: за 2014 г. в размер на 5749,48 лв. и за 2015 г. в размер на 9030,41 лв. За 2016, 2017 и 2018 г. не е установено превишение на разходите над приходите.
За 2016 и 2017 г., органите по приходите са установили че по банковите сметки на ревизираното лице, са постъпили суми от физически лица, за които от Б.Д. не са представени доказателства за произхода и предназначението им. Предвид това, органите по приходите са приели, че постъпилите средства по банковите сметки са недекларирани доходи.
С оглед гореизложеното, органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, а именно: т.2 - данни за укрити приходи или доходи; т.7 - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Въз основа на установените обстоятелства по чл.122. ал.1 от ДОПК, в хода на ревизионното производство е връчено Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК №Р-03000320007107-113-001/25.01.2021 г., с което ревизираното лице е уведомено, че данъчната основа за облагане с данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за периода от 2014 г. до 2018 г.. ще бъде определена по реда на 122-124 от ДОПК. /стр.773-774 от адм. преписка/. До ревизираното лице е изпратено и Уведомление по чл.17. ал.1, т.2 от ДОПК с № Р-03000320007107-139-001 /25.01.2021 г. /стр.770-772/ и ИПДПОЗЛ изх.№ Р- 03000320007107-040-002/25.01.2021г. /стр.775-776/, с което са изискани декларации за имущественото състояние по чл.124, ал.3 от ДОПК. От страна на ревизираното лице не е взето становище, както и не са представени декларации за имущественото състояние по чл. 124, ал.3 от ДОПК.
При липса на подадена от Д. декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК, за да определят началното салдо за 2014 г., органите по приходите са разгледали събраните доказателства в хода на предварителната проверка. По време на тази проверка Д. е представила справка-декларация/стр.221/, съгласно която към 01.01.2014г. е имала налични парични средства в брой, равняващи се на 12 500 лв., съхранявани в каса в домашни условия. За останалите години от ревизирания период Д. е заявила, че не може да даде информация за налични към 01.01. парични средства, а проверяващите да изготвят собствени изчисления, съобразявайки фактически получените доходи, разходваните парични средства, движението и остатъците по банковите сметки, както и обичайния размер на разходите за живот, издръжка за съответната година. От страна на ревизираното лице не са представени доказателства за произход на притежавани парични средства в брой. При извършена проверка в информационния масив на НАП, е установено, че през 2013 г. Б.Д. е получила само доходи от трудови правоотношения в размер на 6404.10 лв. Не са установени данни за изплатени на лицето доходи по извънтрудови правоотношения, дивиденти, ренти и/или доходи от друг източник.
С оглед посоченото, органите по приходите са приели, че към началото на ревизирания период 01.01.2014 г.. Б.Д. е разполагала с парични средства в брой в размер на 5000.00 лв. Прието е също, че към началото на всяка от ревизираните години, лицето е разполагало с парични средства в брой в размер на 5000.00 лв.
В резултат на
извършената съпоставка на имущественото състояние, разходите и доходите на
жалбоподателката, представена в табличен вид в РД/л.792-794 от преписката/, с
РА е установено превишение в годишен аспект на извършените разходи над
получените доходи за 2014г. в размер на 5749.48 лв. и за 2015г, в размер на
9030.41 лв.
В резултат на извършения анализ на относимите обстоятелства по реда на чл. 122, ал. 2 и 4 от ДОГТК е формирана данъчна основа за облагане с данък, представляваща установеното несъответствие между разполагаемите парични средства и получените приходи/доходи и направените разходи в размер на 5749.48 лв. за 2014 г. и в размер на 9030.41 лв, за 2015 г. Върху така определената данъчна основа е установен дължим данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 574.95 лв. за 2014 г. и в размер на 903.04 лв. за 2015 г. На основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ и чл.175. ал.1 от ДОПК е начислена лихва за забава за 2014 г. в общ размер на 362,98 лв. и за 2015 г. в общ размер на 478.42 лв.
За отчетен период 2016 г. е установено, че по банковата сметка на Б.Д. при Райфайзенбанк /България/ АД на 05.12.2016 г. /стр.194/ е постъпила сума в размер на 417.35 евро, или 816.27 лв., с посочено основание „вноска на каса Х ". От страна на ревизираното лице не са представени документи и писмени обяснения за основанието за получаването на паричните средства, предвид което, органите по приходи са ги приели за други облагаеми доходи. Определена е по реда на чл.122 и сл. от ДОПК данъчна основа в размер на 816.27 лв. и дължим данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 81.63 лв.
За отчетен период - 2017г. са установени следните факти и обстоятелства:
- през периода от 06.03.2017 г. до 17.03.2017 г. по банковата сметка на Б.Д. при Райфайзенбанк /България/ АД от физически лица, е постъпила сума в общ размер на 14000 евро. или 27381.62 лв. /стр.195 гръб - 196 гръб/, подробно описани на стр.57 от РД /стр.790 от адм. преписка/. От страна на ревизираното лице са представени писмени обяснения, съгласно които основание за процесиите преводи са депозити за провеждане на обучение и консултации с посочените лица. От Б.Д. не са представени доказателства, поради което органите по приходите са приели, че получени суми са недекларирани от лицето доходи, които подлежат на облагане;
- на 17.07.2017 г. по банковата сметка на Б.Д. при Райфайзенбанк /България/ АД е постъпила сума в размер на 2000.00 лв. /стр. 161/, с посочено основание „вноска на каса Г ". От страна на ревизираното лице е представен договор за заем от 13.07.2017 г. /стр.213 гръб/ между Т П Г /заемодател/ и Б.Н.Д. /заемополучател/, за предоставяне на сумата в размер на 2000.00 лв. за срок от три месеца. Представена е и разписка за връщане на сумата от 18.09.2017г. /стр.213/.
Извършена е насрещна проверка на Т П Г /стр.225-238/, при която лицето е представило писмени обяснения съгласно които, познава Б.Д., като негов работодател. Посочил е, че през периода 2016г. - 2017г.,.за около два - три месеца през летния сезон е бил в трудови правоотношения с „Еврогеймс“ ООД и „Пи Ем България" ООД. Т П Г твърди, че не знае нищо за договор за паричен: заем от 13.07.2017г., нито по отношение на размера, нито по отношение на лицето, с което е сключен.
С оглед посоченото, органите по приходите са приели, че получената по банковата сметка на Б.Д. сума в размер на 2000.00 лв. е недеклариран от лицето доход, който подлежи на облагане;
- от страна на Б.Д. са представени документи за изплатени на лицето дивиденти през 2017 г. в общ размер на 276769.20 лв. от „Еврогеймс" ООД.
Извършена е насрещна проверка на „Еврогеймс" ООД /стр.258-372/, при която е установено следното:
Съгласно представена хронологична ведомост на счетоводна сметка 122 „Неразпределена печалба", началното кредитно салдо е в размер на 306281.63 лв. На 01.01.2017г. по кредита на сметката е осчетоводена в пълен размер декларираната по ГДД по чл.92 от ЗКПО счетоводна печалба за 2016 г. в размер на 305309.67 лв. /стр.261- 262/, без да бъде приспаднат декларирания и дължим корпоративен данък в размер на 30589.87 лв. Посоченото е довело до отчитане на натрупана неразпределена печалба в размер на 611591.30 лв.. вместо в размер на 581001.43 лв. /306281.63 + (305309.67- 30589.87)/. Същевременно на двамата съдружници е начислен и изплатен дивидент в общ размер на 606950.00 лв.. в т.ч. на Б.Д. в размер на 291336.00 лв. и на др. съдружник в размер на 339336.00 лв. Направен е извод, че няма как да бъде разпределен дивидент в размер на 606950.00 лв.. при натрупана печалба от предходни години в общ размер на 581001.43 лв. Установено е, че дивидентите са изплащани в брой, с РКО, на части, в периода от 01.04.2017 г. до 05.05.2017 г. Проследявайки представения хронологичен регистър на сч. Сметка 501 „Каса в лева" /стр.345-349/, органите по приходите са констатирали, че към 04.05.2017 г. остатъкът от неразпределената печалба е в размер на 3892.43 лв. Установено е, че дивидентът е разпределен в съотношение 48% за Б.Д. и 52% за другия съдружник, следователно за ревизираното лице е в размер на 1868.37 лв. След приспадане на дължим данък в размер на 5%, е следвало да се начисли и изплати дивидент в размер на 1774.95 лв.
Съгласно
представени от ревизираното лице документи е установено, че са изплатени
дивиденти от „Еврогеймс" ООД по РКО №117/04.05.2017г. - 4537.20 лв., по
РКО №119/04.05.2017г. - 4537.20 лв. и по РКО №121/05.05.2017г. - 4537.20 лв. Предвид,
че неразпределената печалба в дружество към 04.05.2017г. не е достатъчна за
изплащане на дивидент в посочените размери, органите по приходите са приели
сума в размер на 11836.66 лв. за доход от други източници, както следва:- по
РКО №117/04.05.2017г. - 2762.26 лв. /4537.20 - 1774.95 лв./, по РКО
№119/04.05.2017г. - 4537.20 лв., и по РКО №121/05.05.2017г. - 4537.20 лв.
По реда на чл.122, ал. 2 и 4 от ДОПК е формирана данъчна основа за облагане с данък за 2017 г. в общ размер на 41218.28 лв., в т.ч. постъпили по банковата сметка на лицето парични средства от физически лица в размер на 29381.62 лв, /27381.62 + 2000.00/, и изплатена от „Еврогеймс" ООД сума в размер на 11836.66 лв.
Върху така определената данъчна основа е установен дължим данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 4121.83 лв. и начислена на основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ и чл.175, ал.1 от ДОПК лихва за забава в размер на 1350.01 лв.
В хода на съдебното производство беше допусната ССЕ, която да определи началното салдо на Д., към 01.01.2014 г., както и да извърши съпоставка на приходите и разходите на ревизираното лице за всеки един от данъчните периоди, както и да изчисли дължимия данък.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
Съдът намира, че правилно и законосъобразно данъчната основа за облагане на доходите на Д., като физическо лице за ревизирания период е определена по особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице поне едно от посочените в точки от 1 до 7 обстоятелства. Въз основа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, правилно органите по приходите са установили, че за 2014, 2015, 2016 и 2017 г. са налице обстоятелствата посочени в т.2 и т.7 на чл.122, ал.1 от ДОПК, а именно налице са данни за укрити приходи, за 2016 и 2017 г., както и за това, че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото състояние на жалбоподателят за 2014 и 2015 г.
Въз основа на изложеното съдът намира жалбата за частично основателна по следните съображения.
Съдът не споделя изводите на органите по приходите, че началното салдо към 01.01.2014 г., както и към началото на всички проверявани периоди, следва да е в размер на 5000 лв. За да определят този размер органите по приходите са приели, че липсват категорични доказателства за наличните пари в брой у жалбоподателката и „в нейна полза“ приемат, че тези пари са били на стойност 5000 лв.
От една страна, съдът намира, че за определяне на наличните средства в брой към 01.01.2014 г., органите по приходите са разполагали с достатъчно данни. Веднъж от декларацията на Д., че притежава 12500 лв., и втори път от данни установени в предходно ревизионно производство проведено по отношение на жалбоподателката и приключило с РА №Р-22221014001951-091-001/21.04.2015 г.
От друга страна остава без логично обяснение обстоятелството, как след като в края на предходната година се установява превишение на разходите над приходите в определен размер, то за начално салдо за следващата година се приема отново 5000 лв., а не установената от проверяващите сума. Липсва логика и в изчисленията на органите по приходите и начина по който формират приходите и разходите на лицето. Без обяснение остава обстоятелството, защо в колонка 5 на таблицата, в която е отразена съпоставката изготвена от проверяващите, освен наличните парични средства в банкови сметки се появява отново сума в размер на 5000 лв., която е посочена от проверяващите, за налична в края на годината.
Ето защо съдът кредитира приетата по делото ССЕ, както досежно определените налични средства в брой към 01.01.2014 г. в размер на 13035 лв., така и изчисленията направени от експерта относно съпоставката между приходи и разходи по години за 2014 и 2015 г.
Видно от заключението на ССЕ, за да определи началното салдо за 2014 г., е взел предвид данните установени от данъчните органи в ревизионното производство приключило с РА №Р-22221014001951-091-001/21.04.2015 г., тъй като то е обхващало данъчен период 2012 г. включително. Вещото лице е взело сумата от 990,68 лв. налична към 31.12.2012 г. за начално салдо към 01.01.2013 г. и използвайки методите на органите по приходите за съпоставка на имущественото състояние е определило наличните суми в брой към 31.12.2013 г., респективно към 01.01.2014 г. В тази връзка съдът не споделя възражението на процесуалния представител на ответника срещу експертизата. Не се споделя възражението, че не следва да се съобразяват резултатите от ревизионното производство приключило с РА №Р-22221014001951-091-001/21.04.2015 г. Независимо от методите, които са използвали органите по приходите в предходното производство, този РА е влязъл в сила и представлява стабилен административен акт, който поражда права и задължения за неговите адресати. Ето защо съдът намира за правилно приетото от вещото лице начално салдо за 2013 г. в размер на 990,68 лв., които са установени като налични към края на 2012 г. според цитирания РА.
Не се споделят и възраженията относно начините на изчисляване, възприети от вещото лице. Видно от таблиците изготвени като приложения към ССЕ, вещото лице е използвало абсолютно същите суми и методи използвани от органите по приходите. Използвана е и същата формула /к.2+к.3-к.4-к.5/. Единствената разлика е в това, че вещото лице не е прибавило наличните суми в брой от началото на годината, като налични и в края на периода, както е в анализа на административния орган. Логичен е и резултата от ССЕ, в смисъл, че след като се извадят разходите и паричните средства по банкови сметки в края на данъчния период от паричните средства в началото на данъчния период и постъпленията, останалото следва да се приеме като налични парични средства в брой и те да бъдат приети като начално салдо за следващата календарна година.
Изводимо от горното, съдът приема, че за 2014 г. липсва превишение на извършените разходи спрямо получените доходи, а за 2015 г. това превишение е в размер на 1744,04 лв., а не както е посочено в РА в размер на 9030,41 лв. Съответно съгласно заключението на вещото лице, за 2014 г. не се дължи данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, а за 2015 г. данъкът е в размер на 174,40 лв. главница и лихви в размер на 92,39 лв.
По отношение на определения данък за 2016 и 2017 г., съдът намира жалбата за неоснователна.
За 2016 г. облагаемата основа е в размер на 816,27 лв., представляваща левовата равностойност на 417,35 евро внесени в брой с основание „вноска на каса, вноска Х “.
За 2017 г. облагаемата основа е в размер на 41218,28 лв. и е сформирана от сумата от 29381,62 лв. съставляваща вноски по сметката на Д. от 06.03.,07.03.,08.03. и 17.03.2017 г. направени от чуждестранни лица; сума в размер на 2000 лв., представляваща вноска по сметката на Д. с основание „вноска на каса вноска Г “ и сумата от 11836,66 лв. получена с 4 бр. РКО от „Еврогеймс" ООД.
По отношение на сумите внесени по банковите сметки на Д. от различни физически лица. В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателката не бяха представени доказателства, които да опровергават изводите на органите по приходите, че установените в хода на ревизията суми представляват облагаем доход. Д. не оспорва констатациите, че през 2016 г. и 2017 г. по банковата й сметка са постъпвали суми от различни физически лица. След като не са представени доказателства от нейна страна за основанията на които са получени тези суми, правилно и законосъобразно органите по приходите са приели, че тези средства следва да бъдат обложени с данък.
В тази връзка, не се споделят възраженията на Д., че сумата от 417,35 евро внесена от Х през 2016 г., в действителност са средства, които тя му е предоставила за да ги внесе в сметката й, за да може тя да обслужи свои задължения. Освен твърденията на Д., нито в хода на административното производство, нито в съдебното бяха представени доказателства за подобни правоотношения между нея и Х . По същия начин стои въпроса и с останалите суми получени от Д. през 2017 г. Липсват каквито й да било доказателства, че сумите получени от чуждестранните лица са били заплатени от тях за обучение, което не се е състояло и парите са им върнати „на ръка“, при последващо тяхно посещение в РБългария. Няма данни тези лица да са посещавали страната ни. Липсват разписки за връщане на суми и т.н. Дори напротив, за сумата от 2000 лв. внесена от Г е направена насрещна проверка и е установено, че въпросното лице не е сключвало договор за заем с Д. и не е внасяло такава сума по нейна сметка, което опровергава твърденията на жалбоподателката в тази насока.
Изцяло се споделят мотивите на органите по приходите относно констатациите за получените от „Еврогеймс“ ООД суми през 2017 г. Между страните не се спори нито за това, че сумите са получени, нито за техния размер. Спорно е единствено основанието за получаването им. Правилно е посочено в РА, че след като дружеството не е разполагало реално със суми които да представляват неразпределена печалба, е невъзможно да Д. да бъдат изплатени суми, които да представляват дивидент. В тази връзка съдът не кредитира представените в хода на съдебното производство Протокол от заседание на Общото събрание на съдружниците на „Еврогеймс“ ООД /л.112 от делото/ и Декларация от Н Н /л.113/, с която декларира, че дарява на дъщеря си сумата от 4537,20 лв., представляваща дивидент, платим в брой след приспадане на дължимия данък. Представените доказателства не са с достоверна дата. Би следвало да са съществували и в хода на ревизионното производство, но се представят за пръв път пред съда и не кореспондират нито с останалите доказателства по делото, нито с обясненията на Д. давани до момента. Поради тази причина съдът не кредитира и вариант ІІ от заключението на допълнителната ССЕ, тъй като при него са съобразени именно Протокол от заседание на Общото събрание на съдружниците на „Еврогеймс“ ООД /л.112 от делото/ и Декларация от Н Н /л.113/, с която декларира, че дарява на дъщеря си сумата от 4537,20 лв., представляваща дивидент, платим в брой след приспадане на дължимия данък.
Предвид изхода на делото и направеното искане и от двете страни за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че следва да ги удовлетвори съобразно уважената, респективно отхвърлена част от иска. Материалният интерес по делото е в размер на 7907,88 лв. Отхвърлената част от претенцията е в размер на 5855,28 лв. Жалбоподателя претендира разноски в общ размер от 1220 лв. от които 870 лв. за адвокатско възнаграждение и 350 лв. за вещо лице. Съобразно изхода на делото и отхвърлената част на жалбата съдът намира, че на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 316,67 лв. На административния орган се дължи юрисконсултско възнаграждение изчислено по реда на Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения чл.8, ал.1 т.4 в размер на 622,76 лв. След приспадане, съдът намира, че следва да осъди жалбоподателя да заплати на ответника разноски в размер на 306,09 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-03000320007107-091-001/22.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение №241/26.11.2021 г., на директора на дирекция „ОДОП”-Варна при ЦУ на НАП, с който на Д. са установени задължения по чл.48 от ЗДДФЛ за 2014 г., в размер на 574,95 лв. главница и 362,98 лв. лихви; за 2015 г. в размер на 728,64 лв. главница и 386,03 лв. лихви
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част, с която са установени задължения по чл.48 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 174,40 лв. главница и 92,39 лв. лихви; за 2016 г. в размер на 81,63 лв. главница и 35,02 лв. лихви и за 2017 г. в размер на 4121,83 лв. главница и 1350,01 лв. лихви.
ОСЪЖДА Б.Н.Д., с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Дирекция „ОДОП”- Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 306,09 лв./триста и шест лева и девет стотинки/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ: