Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 17.10.2019 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.
Марина Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 5015 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 28.11.2018 г. по гр.д. № 13630/2017
г., СРС, І ГО, 51 състав осъдил на основание чл.86, ал.1 ЗЗД „Н.М.Г.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, „Б.д.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***.******,
и „И.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** 11,
да заплатят солидарно на Ю.Ф.К., EГH **********, с адрес: *** сумата
6 106,65 лева -
компенсаторна лихва за периода от 06.03.2014 г. до 06.03.2017 г. върху вземането
в размер на 20 000 лева за обезщетение за неимуществени вреди от клеветнически
твърдения във в. „Уикенд”, в. „Женски тайни”, в.„България днес”, в. „Всеки ден”
и в. „Шок”., присъдено с влязло в сила решение от 23.01.2017 г. по в.гр.д.
4054/ 2016 г., по описа на САС, 12 състав, както и на основание чл. 78, an. 1 ГПК сумата
644,27 лева - съдебни
разноски.
Решението
е обжалвано от ответника „Б.Д.“ ЕАД, чрез пълномощника по делото адвокат Н.К.
от САК, със съдебен адрес:*** с мотиви, изложени в жалбата. Сочи, че по делото
е безспорно обстоятелството, че се претендира законна лихва върху главницата от
20 000 лв., присъдени като обезщетение от непозволено увреждане за статии
в различни издания за периода от 16.07.2011 г. до 21.10.2011 г. СРС е допуснал
ОФГ при цитирането на периода на извършените деяния на неподзволеното
увреждане от 07.2011 г. до 06.2012 г. Периодът на деянията от непозволеното
увреждане е изключително важен, тъй като от последната дата-21.10.2011 г.
започва да тече давност за вземания от непозволено увреждане/ чл.114, ал.3 ЗЗД/. За вземане от непозволено увреждане давността започва да тече от
откриване на дееца. В случая, децът е бил открит още
с публикуване на статиите в изданията на трите издателства и това са
служителите им, подготвили процесните статии. Във
влязлото в сила решение е посочено, че делото е било образувано пред СГС през
2011г. и тогава, според въззивника, деецът е бил
открит от ищеца. Тригодишната давност за погасяване на задължението за плащане
на законната лихва е започнала да тече от датата на последната
статия-21.10.2011 г. във вестник Уикенд, издание на Ню Медия Груп и е изтекла
на 21.10.2014 г. Вземането за законната лихва върху главницата е вземане от
непозволено увреждане, същото е погасено на 21.10.2014 г., исковата молба е
заведена на 06.03.2017 г., поради което е погасено по давност. Сочи още, че
молбата за увеличаване размера на иска е недопустима, тъй като не е връчена на страните и не е внесена
държавната такса към момента на допускане увеличението от съда. Счита още, че
цената не е доказана от ищеца, а съдът е нарушил чл.162 ГПК, тъй като законната
лихва върху обезщетение за непозволено увреждане е различна всеки месец и всяка
година се изчислява по сложна методика, която изисква специални познания, а по
делото няма назначено вещо лице.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното
и да отхвърли изцяло иска. Алтернативно се моли решението да бъде обезсилено
поради недопустимост на молбата за изменение на искането до размера на 200 лв. Претендира
присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемият Ю.Ф.К., EГH **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат М.З. от САК,
със съдебен адрес: ***, кантора 262 оспорва въззивната
жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Ю.Ф.К. твърди, че с влязло в сила
решение от 23.01.2017 г. по гр.д. 4054/ 2016 г., по описа на САС, 12 състав, ответниците „Н.м.г.” АД, „Б.д.” ЕАД и „И.” ООД са били
осъдени да му заплатят солидарно сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от публикации в периода от м.016.07.2011 г. 21.10.2011
г. С решението не му била присъдена
законна лихва върху тази сума. Ето защо моли да бъде постановено решение, с
което ответниците да бъдат осъдени солидарно да му
заплатят обезщетение за забава върху присъдените 20 000 лева в размер на
6106,65 лева за периода от 06.03.2014 г. до 06.03.2017 г. Ищецът сочи, че
ответните дружества отговарят солидарно за изпълнението на задължението за
заплащане на лихвата за забава, тъй като са осъдени солидарно да заплатят
главното вземане.
Ответникът „Б.д.” ЕАД е оспорило предявения
иск. Счита, че не дължи на ищеца лихва за забава, тъй като не е бил канен да я
заплати, че не следва да отговаря солидарно с останалите ответници
за процесното задължение, тъй като се касае за
независими действия на отделни лица с идентичен вредоносен резултат, а не до
един резултат, причинен от мнозина, до възлагане на работа от един от ответниците на останалите или до поета с договор солидарна
отговорност. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното вземане.
Ответниците „Н.м.г.” АД и „И.” ООД не са взели становище по иска.
Съдът
констатира следното:
По
делото е депозирано копие от влязло в сила решение от 23.01.2017
г. по в.гр.д. 4054/ 2016 г„ по описа на САС, 12 състав, според което ответниците „Н.м.г.” АД, „Б.д.” ЕАД и „И.” ООД са осъдени
на основание чл. 49 ЗЗД да заплатят солидарно на ищеца Ю.Ф.К. сумата 20 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от
клеветнически твърдения във в. „Уикенд”, в. „Женски тайни”, в. „България днес”,
в. „Всеки ден” и в. „Шок”. Решението има сила на пресъдено
нещо, чийто обективни
предели обхващат обстоятелствата, че ответниците чрез своите служители или лица, на които е била
възложена работа, са причинили на ищеца неимуществените вреди, както и че носят
солидарна отговорност за изпълнение на задължението за заплащане на обезщетението
съгласно чл. 53 ЗЗД.
По развитите във въззивната
жалба доводи, СГС приема следното:
Не е налице
твърдяната ОФГ по смисъла на чл.247 ГПК, а съдът неточно е цитирал периодът на
публикациите от които се претендира обезщетение за неимуществени вреди от
20 000 лв., който е от 16.07.2011 г. до 21.10.2011 г., видно от влязлото в
сила на 05.01.2018 г. решение № 203 от 23.01.2017 г. на САС, ГО, 12 състав.
Съгласно нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение
на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата. Ответниците не са ангажирани
доказателства, че са изпълнили задължението си да заплатят в полза на ищеца
присъдената сума в размер на 20 000 лева. Изводът е, че за тях е възникнало и
задължение за заплащане на компенсаторна лихва. За претендирания
период от 06.03.2014 г. до 06.03.2017 г. лихвата правилно е била изчислена от
районния съд в размер на 6106,65 лева.
СГС намира, че претенцията не е погасена по давност.
По делото е безспорно, че с цитираното по-горе решение на САС, влязло в сила на
05.01.2018 г., ищецът е осъдил посочените медии да му заплатят солидарно сумата
от 20 000 лв. като обзещетение за причинените му
от клеветническите твърдения в посочените вестници неимуществени вреди.
Относно началният момент, от
който започва да тече погасителната
давност за вземане от деликт, настоящата инстанция приема следното:
С чл.111 ЗЗД са уредени
четири групи искове, които се
погасяват в тригодишен срок, между които
са исковете за вземания от
лихви-чл.111,
б“в“ ЗЗД, какъвто е процесният случай. Давностните срокове, като период
от време се определят с начален и краен момент и тъй като
те са установени
от закона последният определя началният им момент.
Общите правила за началния им
момент са уредени с чл.114 ЗЗД. За вземанията,
произтичащи от непозволено увреждане с разпоредбата на
чл.114, б“в“ ЗЗД началният момент
на давностния срок е определен от откриването на дееца, като
длъжникът се смята в забава от увреждането и без покана. Давностните
срокове пораждат правно действие, ако през време
на тяхното протичане носителят на защитеното право
може да упражни
правото си на иск. Главното вземане е било предявено в срок, а именно на
15.11.2011 г., видно от отмененото решение на СГС от 07.10.2014 г. С разпоредбата
на чл.115 ЗЗД са
уредени хипотези, при които носителят
на правото на иск не
може да го
упражни. В тези случаи се казва,
че давностният срок спира да
тече. Спирането на давностния срок
по смисъла на чл.115 ЗЗД представлява
законоустановено обстоятелство,
след настъпването на което давностен
срок не тече,
но изтеклият до този момент
срок запазва своето действие. След отпадане на
съответното обстоятелство, предизвикало спиране на течението на
срока, давностният срок продължава да тече и този
срок се събира
със срока, изтекъл до настъпването
на обстоятелството. Съгласно чл.115, б“Ж“ ЗЗД давностният срок спира да тече
докато трае съдебният процес относно вземането. С предявяването на иск спира течението
на давностния срок и това състояние
продължава до приключване на делото, но само
в случай, че искът бъде уважен
по аргумент от чл.116, б „б“ ЗЗД. Ако
предявеният иск не бъде уважен
съгласночл.116,
б „б“, ал.2
ЗЗД се счита, че
няма спиране на течението на
давностния срок. С чл.116 ЗЗД законодателно е уредено прекъсване течението на давността.
Предвидени са юридически факти, с настъпването на които периодът от време от
възникване на правото на иск
до осъществяването на съответния факт
се обезличава юридически и започва да тече нов
давностен срок. Действието на прекъсването
настъпва по силата на закона
с осъществяване на съответните основания и веднага започва да тече нов
давностен срок. Основание за прекъсване
течението на давностния срок е предявяването на иск, но само
в случай, че предявеният иск е бил уважен /чл.116, б“б“ ЗЗД/. Необходимо
е искът да е предявен от кредитора
срещу длъжника, искът трябва да
е редовен и да отговаря на изискванията
на чл.127 и
чл.128 ГПК. Не е ли уважен
предявения иск с влязло в сила съдебно решение се смята,
че не е налице
прекъсване на давностния срок и времето, през което
е текъл съдебния процес се прибавя
към теклия до предявяването на иска давностен
срок. Действието на прекъсването течението на давностния
срок е уредено с чл.117 ЗЗД. С прекъсването на давностния срок
почва да тече нова давност
или изтеклият до прекъсването давностен срок губи своето правно
значение. От кой момент започва
да тече новият
срок? Според чл.117 ЗЗД новият срок
би трябвало да започне да тече
от момента на прекъсването или от предявяването
на иска. Но съгласно чл.115, б“Ж“ ЗЗД докато
трае съдебният процес давностният срок спира да
тече. Следователно, новият давностен срок ще започне
да тече от
влизане в сила на съдебното решение, с което искът
е уважен. Когато прекъсването е извършено с предявяване на иск, въз основа
на който е постановено съдебно решение, с което искът
е уважен съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД се изменя характерът на давностния срок,
като срокът на новата давност
е всякога пет години. В случая
при извършен деликт за периода
16.07.2011 г. до 21.10.2011 г., с прекъсването на давността с предявяване на
иск по отношение на вземането съгласно чл.116, б „в“ ЗЗД и започването да тече
новата давност, то за процесният период от 06.03.2014г.
до 06.03.2017 г., задължението за лихва не е погасено по давност.
Накрая, неоснователно се явява твърдението, че молбата за увеличаване размера на иска е
недопустима, тъй като не е връчена на
страните и не е внесена държавната такса към момента на допускане увеличението
от съда, тъй като таксата е внесена, страните са били уведомени за
увеличението, молбата е допустима по смисъла на чл.214, ал.2 ГПК.
` С оглед изхода на делото
и предявената претенция въззивникът следва да заплати
на въззиваемия направените разноски за настоящата инстация във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 600
лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 28.11.2018 г. по гр.д.
№ 13630/2017г. на СРС, І ГО,
51 състав.
ОСЪЖДА „Б.Д.“
ЕАД, чрез пълномощника по делото адвокат Н.К. от САК, със съдебен адрес:*** да заплати на Ю.Ф.К., EГH **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат М.З. от САК,
със съдебен адрес: ***, кантора 262 направените разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 600
лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.