Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,
11.12.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на
шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа гр.д. №2155 по
описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът И.И.В.
твърди, че е пострадал от ПТП, реализирано на 29.05.2012 г. в с. Луково, м.
„Дупките Тръбежа“, вина за което има водачът на т.а. „ЗИЛ 130” с рег. № ********. Твърди, че по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „Л.И.” АД
отговаря за вредите, причинени при управлението на това МПС. Поддържа, че от
деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с увреждане на здравето – контузия
на гръдния кош със счупване на пето и шесто десни ребра, счупване на горната и
долната дясна срамна кост, ретроперитонеален кръвоизлив, счупване на крилото на
дясна хълбочна кост и крилото и към кръстната кост, счупване на лумбосакралната
област на гръбначния стълб и фрактура на шести лумбален прешлен. Счита, че
справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 26 000,00 лв.,
като претендира тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 29.05.2012 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът
З. „Л.И.” АД в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск. Сочи да е
изплатил на ищеца обезщетение по процесната щета. Оспорва размера на сочените
от ищеца вреди. Релевира и възражение за съпричиняване. Претендира разноски.
С
определение, постановено в о.с.з., проведено на 16.11.2017 г., съдът на
основание чл.214 ал.1 ГПК е допуснал изменение в размера на предявения иск,
като същият вече е предявен за сумата от 150 000,00 лв. Ответникът З. „Л.И.” АД е направил възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на сумата, с която
е увеличена претенцията.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и
какъв е техният действителен вид и размер.
В тежест
на ответника е да докаже положителният факт на плащане на обезщетението.
По делото не е спорно обстоятелството, че на 29.05.2012 г. в с. Луково, м. „Дупките Тръбежа“, е
реализирано ПТП, при което т.а. „ЗИЛ 130“ с рег. № СО ******, управляван от Г.И.М.,
в който т.а. е пътувал ищецът, се е преобърнал под пътя на дясната си страна.
Това обстоятелство се установява и от представените по
делото докладна записка, рег. №Д189/29.05.2012 г., в която се сочи, че
процесното ПТП е възникнало при движение на т.а. „ЗИЛ 130“ с рег. № СО ******,
управляван от Г.И.М., който поради неправилна преценка на ширината на пътното
платно, не се е движил възможно най-вляво и автомобилът се е преобърнал под
пътя на дясната си страна, както и уведомление за започнало досъдебно
производство №189/2012 г. по описа на РУП – гр. Своге.
От
приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се
установява, че процесното ПТП е настъпило в с. Луково, м. „Дупките Тръбежа“,
като т.а. „ЗИЛ 130“ с рег. № СО ****** се е преобърнал надясно. Вещото лице
сочи още, че водачът на т.а. „ЗИЛ 130“ е имал възможност да види пропадналия
участък в десния край на платното за движение и да прецени дълбочината му,
респ. и опасността при преминаване през него с десните колела на автомобила, а
за да не допусне ПТП е трябвало да излезе извън платното за движение вляво от
пътя, където е било или равно, или по-високо от нивото на асфалта.
С оглед на
това, съдът достигна до правния извод, че водачът на т.а. „ЗИЛ 130” с рег. № СО
****** е
извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.20
ал.1 ЗДвП.
По делото
е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към
датата на процесното ПТП – 29.05.2012 г. между ответника и собственика на т.а.
„ЗИЛ 130” с рег. № СО ****** е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Разпоредбата
на чл.257 ал.2 КЗ отм. предвижда, че застраховани лица по застраховка
„Гражданска отговорност” са собственикът на МПС, както и всяко лице, което
ползва МПС на законно правно основание.
Деликтът е настъпил в срока на застрахователното събитие.
В тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с
деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.
По делото
са представени епикризи, издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ АД, от която се
установява, че при процесното ПТП ищецът е получил фрактура пелвис, фрактура
осис пубис декстри ремус супериорис ет интериорис, котузио торацис, фрактура
косте V-VІ дексти, хематома ретроперитонеале, като му е проведено консервативно
лечение и рехабилитация.
Представено
е също експертно лечение №2157 от 170/24.10.2012 г., от което се установява, че
на ищеца са определени 95% трайна неработоспособност с чужда помощ.
От
приетото по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се
установява, че при процесното ПТП ищецът е получил следните травматични
увреждания: счупване на лумбосакралната част на гръбначния стълб, което
причинява трайно затрудняване в движенията на двата долни крайника за период
по-дълъг от 30 дни, счупване на ІV-ти
лумбален прешлен, счупване на V-то и VІ-то десни ребра, което причинява трайно
затрудняване движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни, малък
хемоторакс, малък излив на кръв в коремната кухина, ретроперитонеален хематом,
счупване на таза, счупване на дясната срамна кост, счупване на дясната хълбочна
кост, което причинява трайно затрудняване движенията на снагата за срок
по-дълъг от 30 дни, квадрипаретичен синдром, който е резултат от счупването на
гръбначния стълб в областта на кръста и е в пряка причинна връзка с процесното
ПТП, и причинява осакатяване на двата горни и двата долни крайника, поради
което на ищецът са определени 95% трайно загубена работоспособност с чужда
помощ и той не може да се самообслужва. Вещото лице сочи още, че на ищеца е
проведено спешно реанимационно и консервативно лечение с кръвопреливане,
антибиотик и профилактика от тромбоемболия, като отразените травматични
увреждания и последвалото тежко усложнение от тях са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. От заключението се установява още,
че травматичните увреждания в областта на гръдния кош и таза са били придружени
със силни, интензивни и продължили с месеци болки и страдания, а травматичното
увреждане на гръбначния стълб е причинило осакатяването на долните крайници.
От
показанията на свид. Б.Й.се установява, че след процесното ПТП ищецът е бил в
реанимация с множество счупвания, престоял е в болница 20-30 дни, а при
изписването е бил обездвижен, с ортопедичен дюшек и специални приставки за
краката. Свидетелят сочи още, че ищецът е бил 3-4 мес. обездвижен на легло,
след което е започнало раздвижване с инвалидна количка и проходилка, а към
настоящия момент не е възстановен, сега е 40 кг, не може да работи, може само
да излезе до улицата, да се храни, да ходи до тоалетна, но не може да работи
нищо, а преди това е работил тежка физическа работа.
С оглед на
така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е
претърпял телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е
изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди.
С исковата молба е предявен иск за обезщетяване на
неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило на 29.05.2012 г., в
размер от 26 000,00 лв. По реда на чл.214 ал.1 ГПК размерът на претенцията е
увеличен на сумата от 150 000,00
лв. с молба на ищеца, депозирана в о.с.з. на
16.11.2017 г.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на увеличената
искова претенция. Възражението е основателно, тъй като към датата на молбата за увеличение на иска е
изтекла петгодишната погасителна давност по чл.110 ЗЗД.
Ето защо относно сумата от 124 000,00 лв.- увеличената
цена на иска, същия се явява неоснователен само по причина на
изтекла погасителна давност.
Съгласно
чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти
– интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на
остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне
на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Съдът, при
определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че една от получените от ищеца травми
/ретроперитонеалния хематом/ е заболяване с риск за живота на пострадалия, че е
получил множество травми, че интензивността на болката е била значителна, че на
ищеца е проведено спешно реанимационно и консервативно лечение, периодът на
възстановяване е с дълга продължителност, налагало се е ограничен двигателен
режим на пострадалия, както и че същият се е нуждаел от чужда помощ. Съдът
отчита и обстоятелството, че към датата на процесното ПТП ищецът е бил на 58
години, т.е. все още в трудоспособна възраст, както и че към настоящия момент
все не е напълно възстановен и въобще няма да се възстанови до края на живота
му. С оглед на изложеното по-горе съдът счита, че справедливо обезщетение за
претърпените травматични увреждания е в размер на 80 000,00 лв.
По делото
е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът
е изплатил на ищеца на 28.01.2013 г. обезщетение по процесната щета в размер на
сумата от 14 000,00 лв.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно и недоказано възражението на ответника
за наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на
чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на
установените в ЗДвП и
ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД
налага разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и
принос на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния
действия да нарушават предписаните от ЗДвП и
ППЗДвП правила за поведение, но и
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната
практика на ВКС – напр. решение №206/12.03.2010
г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в
ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по
смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на
Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила,
че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат.
От
приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се
установява, че процесният т.а. „ЗИЛ 130“, в който е пътувал ищецът, фабрично не
е оборудван с предпазни колани.
От
приетото по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се
установява, че ищецът би получил същите травми при процесното ПТП и при
поставен обезопасителен колан. Вещото лице сочи още, че ищецът би получил
счупване на ребрата, на поясния прешлен и на таза и при поставен обезопасителен
колан, поради преобръщането на т.а., тъй като тази травматични увреждания са
резултат от изпъкнали и деформирани чести в кабината на т.а.
От
събраните в рамките на производството по настоящето дело доказателства не се
установиха твърденията на ответника, че ответникът е нарушил разпоредби на
ЗДвП, а от приетото по делото заключения на СМЕ се установи
безспорно и категорично, че ищецът би получил същите травми и ако е пътувал с
поставен предпазен колан, т.е. соченото от ответника нарушение не е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат.
С оглед на
изложеното по-горе съдът счита, че претендираното от ищеца с исковата молба
обезщетение за претърпените травматични увреждания в размер на сумата от 26 000,00
лв. е справедливо и искът следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за
разликата до пълния претендиран размер, доколкото относно
сумата от 124 000,00 лв.- увеличената
цена на иска, същия се явява неоснователен поради изтекла
погасителна давност.
С оглед изхода от делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78
ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от иска, в
размер на сумата от 86,65 лв., представляваща депозити за вещи лица и
сумата от 785,05 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда
на чл.38 ал.2 ЗА. На
основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата
от 1040,00 лв., представляваща държавна такса.
При този изход на делото и с оглед на изрично
направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да
се присъдят разноски за отхвърлената част от иска в размер на сумата от 248,01
лв., представляваща депозити за вещи лица и сумата от 248,01 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК********, седалище и
адрес на управление:***, да заплати на И.И.В.,
ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.226 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД
сумата от 26 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.05.2012 г. до окончателното
заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на 29.05.2012
г. в с. Луково, м. „Дупките Тръбежа“, ПТП неимуществени вреди – болки и
страдания, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния претендиран размер от 150 000,00 лв., на основание чл.78
ал.1 ГПК сумата от 86,65 лв.,
представляваща разноски по делото, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по
сметка на СГС сумата от 1040,00
лв., представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК********, седалище и
адрес на управление:***, да заплати на Адв.
Г.Д., ЕГН **********, адрес:
***, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА, сумата от 785,05 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.И.В., ЕГН **********, адрес: ***,
да заплати на З. „Л.И.” АД, ЕИК********,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата
от 496,02 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: