Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1323 Година 14.10.2020 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС,
ХVІ-ти състав, на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Атанаска АТАНАСОВА
2.Димитър
ГАЛЬОВ
Секретаря
Й.Б.
Прокурор
Андрей Червеняков
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 1622 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Хоум Текс Интериори С“ ЕООД
с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.Дупница, ул.“Плиска“ № 15,
представлявано от управителя С.М.срещу решение № 699/25.06.2020г. постановено по
н.а.х.д. № 828/2020г. на Районен съд Бургас. Съдебното решение се обжалва като неправилно и необосновано, постановено
при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Не
споделя мотивите на съда обосновали изменение на издаденото наказателно постановление.
Счита, че е нарушено правото на защита на санкционираното дружество и прави
искане да се отмени постановеното съдебно решение и измененото наказателно
постановление.
Ответникът – Дирекция
„Инспекция по труда” Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си
представител оспорва касационната жалба, като неоснователна.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба и
оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение, като обосновано и
законосъобразно.
Административен съд
Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в
срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение
Районен съд Бургас е изменил наказателно постановление Наказателно
постановление № 02-0002273/10.02.2020г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1 и чл.230,
ал.1 от Кодекса на труда и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3
от КТ, на „Хоум Текс
Интериори С“ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 2 500 лева, като съдът е намалил нейния размер на 1 500
лева. Прието е, че при съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, като АУАН е
съставен, а НП издадено в съответствие с чл.42 и чл.57 ЗАНН. По същество съдът
е обосновал извод, че е осъществен състава на нарушението, поради което
правомерно е ангажирана отговорността на дружеството, за неспазване на
трудовото законодателство. Посочено е, че не са налице предпоставки за
приложение на чл.415в от КТ, а относно размера на наложената
имуществена санкция съдът е счел, че същата следва да бъде намалена до
минималния, тъй като не са налице обстоятелства, които да обуславят по-високия и́
размер.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния
закон, следи служебно.
Възраженията на касатора са
неоснователни.
Съдебното решение е
съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му,
съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви
относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се
споделят и от настоящия съдебен състав.
Правилно е прието от
първоинстанционния съд, че от непосредствените възприятия на длъжностните лица,
извършили проверката на място, се установява, че на 18.12.2019г. М.Д.е престирала
труд, като същата „консултира клиенти” в магазин за спално бельо, находящ се в
гр.Бургас, ул.„Александровска“ № 82, без да има сключен трудов договор, в
надлежната писмена форма.
Нормите на трудовото
законодателство вменяват задължение на работодателя да сключи трудов договор с
работника преди постъпването му на работа, като чл.62, ал.1 от КТ поставя
изискването за форма, а именно, че трудовият договор следва да се сключи в
писмена форма. Тези задължения не са изпълнени от дружеството, като неговата
отговорност е безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да
бъде констатирано неизпълнение на определеното задължение, както е в настоящия
случай. Дружеството правилно е санкционирано заради това, че е допуснал до
работа работник, без сключен трудов договор в писмена форма, подписан от двете
страни, което нарушение е подробно описано в съставения акт и издаденото въз
основа на него наказателно постановление.
Възраженията относно
несъставомерност на нарушението, поддържани и пред настоящата инстанция са
неоснователни и се опровергават от събраните в хода на производството
доказателства. Добрева се е вписала в списък на работещите като работеща в
стопанисвания от дружеството търговски обект – магазин за спално бельо, на
длъжност „продавач консултант“, в период на обучение, с работно време от 10:00-19:00
часа, за събота от 10ч. до 15ч., почивен ден – неделя и конкретно посочено
трудово възнаграждение, за което е положила и подпис. От ангажираните
свидетелски показания на актосъставителя И. се установява престирането на
работна сила от страна на Добрева на 18.12.2019г., като същата е консултирала
клиент в магазина, поради което е било налице полагане на труд, без сключен
трудов договор, в надлежната писмена форма. Ето защо, правилно дружеството, в
качеството му на работодател е санкционирано за неспазване на трудовото
законодателство.
Въпреки изложеното, дори и
да се приеме тезата на касатора, че към момента на извършената проверка от
длъжностните лица, Добрева не е престирала труд в полза на дружеството, а се е
обучавала за продавач-консултант, това не води до извод различен от изложения.
Съгласно чл.230, ал.1 от КТ „С трудовия договор с условие за обучение по време
на работа работодателят се задължава да обучи работника или служителя в процеса
на работата по определена професия или специалност, а работникът или служителят
– да я усвои. Такъв договор с един и същ работник или служител в едно и също
предприятие за обучение по същата професия може да се сключва само веднъж“.
Видно от цитираната норма, ако едно лице се обучава, с него отново следва да
бъде сключен трудов договор, с условие за обучение, тъй като в този случай
безспорно има престиране на труд в полза на работодателя.
Твърденията, че лицето е
било ангажирано по трудово правоотношение с друг работодател, като по времето
на проверката е било в законоустановен отпуск поради временна
нетрудоспособност, което е възпрепятствало възможността да сключи трудов
договор с касатора, са неотносими към спора, тъй като са без значение причините
довели до липса на трудов договор. Законодателят изисква трудовия договор да
бъде сключен с лицето преди постъпването му на работа и ако не бъде сключен
такъв, без значение поради какви причини, то лице не следва да започва да
полага труд. В този смисъл и първоинстанционният съд не е допуснал съществено
процесуално нарушение, като не се е произнесъл по направеното доказателствено
искане да бъде извършена проверка в ТД на НАП гр.Бургас и НОИ гр.Бургас, лицето
М.Д.към датата на проверката имала ли е сключен трудов договор, с кое
дружеството и била ли е в законоустановен отпуск поради временна
неработоспособност, тъй като фактите които ще се установяват посредством направеното
доказателствено искане са неотносими към правния спор. Непроизнасянето на съда
по това доказателствено искане е процесуално нарушение, но същото не е
съществено, тъй като дори и да е било уважено и да се установят твърдените от
касатора обстоятелства за наличието на трудов договор на лицето с друг
работодател, това не води до отпадане на задължението му да не го допуска до
работа преди да сключи писмен трудов договор с него.
Неоснователни са и
възраженията, за допуснати съществени процесуални нарушение при постановяване
на обжалваното решение, които да са довели до нарушаване правото на защита на
касатора. Действително е налице пропуск да бъде изписана една буква от
наименованието на дружеството, което по своята същност представлява техническа
грешка, но това не е съществено процесуално нарушение, доколкото касаторът е надлежно
индивидуализиран посредством посочване на неговите ЕИК, седалище и адрес на
управление.
В случая, правилно
първоинстанционния съд, след като е съобразил тежестта и характера на
нарушението, е преценил, че наложеното на дружеството наказание е необосновано завишено и с оглед целите
на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН е
определен минималния предвиден от законодателя в нормата на чл.414, ал.3 от КТ
размер, а именно 1 500,00 лева. Този размер е подходящ да осъществи
функциите на административното наказание, свързани със специалната и генерална
превенция.
С оглед изложеното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, направеното от
ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява
основателно, поради което и на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН следва да му се
присъди в размер на 80,00 лева, определено на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран от изложеното
Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 699/25.06.2020г. постановено по н.а.х.д. № 828/2020г.
на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА
„Хоум Текс Интериори С“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Дупница, ул.“Плиска“ № 15,
представлявано от управителя С.М.да заплати в полза
на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80,00 лева (осемдесет лева).
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.