МОТИВИ
по н.о.х.д. №93/2020 г. по описа
на ВрРС, НК, 2-ри наказателен състав
Врачанска районна прокуратура (ВрРП) e повдигнала обвинение срещу П.Ц.Д.,
роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, без
образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН:**********, за това, че на 18.07.2019 г., в с.
Оходен, обл. Враца, около 23:30 часа, в бившия стопански двор на ТКЗС, унищожил
противозаконно като запалил чужди движими вещи и причинил значителни вреди на
обща стойност 13 640 лв. – престъпление по чл.216, ал.5, вр. ал.1 НК, а
именно:
-
560 бр. бали сено на стойност 1 680 лв. и 740 бр.
бали люцерна на стойност 2960 лв., собственост на М.Д.А. и Т.Д. ***;
-
300 бр. бали сено на стойност 900 лв. и 300 бр. бали
люцерна на стойност 1200 лв., собственост на К.Г.К. ***;
-
138 бр. ролонни бали сено на стойност 6900 лв.
собственост на И.А.И. от с. Оходен.
В хода на съдебното производство, преди даване ход на
съдебното слествие, съдът прие за съвместно разглеждане в настоящото
поризводство предявените от пострадалите М.А. и Тодор А. срещу
подсъдимия граждански иск с правно снование чл.45 ЗЗД за заплащане на сума в
размер от 4640,00 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, ведно
с законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата;
предявения от К.Г.К. срещу подсъдимия граждански иск с правно
снование чл.45 ЗЗД за заплащане на сума в размер от 2500,00
лева, представляваща претърпени
имуществени вреди, ведно с законната лихва от датата на деянието до
окончателното изплащане на сумата, и предявения от И.А.И. срещу
подсъдимия граждански иск с правно снование чл.45 ЗЗД за заплащане на сума в
размер от 6900,00 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, ведно
с законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.
Същите са конституирани като гражданки ищци и частни обвинители.
В съдебно заседание, преди даване ход на съдебното следствие, подсъдимият Д. и защитникът му –
адв. И. С. - ВрАК, правят искане производството по делото да се развие при
условията на глава ХХVІІ, чл.371,
т.2 НПК, като Д. заявява, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и депозира съгласие да не се събират
други доказателства относно тези факти. Съдът
съобрази, че така формулираното искането за разглеждане на делото по реда на
глава ХХVII НПК е направено преди даване ход на съдебното следствие и отчете, че
самопризнанията на подсъдимото лице се подкрепят от събраните на досъдебните
производства доказателства, поради което и на основание чл.372, ал.4 НПК
допусна производството да протече при условията на глава ХХVІІ, чл.371 и сл. НПК.
В хода на съдебните прения представителят на ВрРП
поддържа внесеното обвинение. Лансира тезата, че от събраната по делото
доказателствена маса по безспорен и категоричен начин се установява виновната
деятелност на подсъдимото лице. При това прави искане същият да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение и предлага съдът да му наложи наказание
Лишаване от свобода за срок от 2 години, изтърпяването на което да се отложи за
срок от 4 години, както и да се намали с 1/3 съобразно чл.58а, ал.1 НК.
Частните обвинители и граждански ищци се придържат към
предложеното от прокурора наказание и молят да бъдат уважени приетите
граждански искове.
Защитникът на подсъдимия – адв. И. С. - ВрАК, моли подзащитният
му да бъде оправдан по обвинението по чл.216, ал.5 НК и при преквалифициране на
деятелността по чл.216, ал.1 НК производството да бъде прекратено поради
липсата на тъжба от страна на пострадалите.
Подсъдимият се придържа към тезата на защитника си без да
я доразвива.
Като взе предвид събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно вътрешното си убеждение,
СЪДЪТ НАМИРА за установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият П.Ц.Д. е роден на *** ***,
жител и живущ ***, българин, български гражданин, без образование, неженен,
безработен, неосъждан, с ЕГН:**********.
Св. М.Д.А. и св. Т.Д.А.,***, са братя, които били
регистрирани като земеделски производители и се занимали с отглеждане на едър
рогат добитък. При тях като пастир работел подсъдимия Д. *** по прякор „Бонко“.
Във връзка с дейността си, свидетелите Александрови
притежавали 1300 бали тревна смес, от които 740 бали люцерна и 560 бали сено,
които съхранявали в хале, представляващо конструкция с размери 40x10 метра и височина 7 метра,
изградена от изток, запад и юг с тухли, покрита с ламарина, отворена отпред и
със свободен достъп, разположена в двора на бившето ТКЗС в с. Оходен като
сградата е собственост на св. И.А.И. от с.с. Последният също държал 138 бр.
рулонни бали сено в обекта, като там 300 бр. бали сено и 300 бр. бали люцерна
съхранявал и св. К.Г.К.,***.
На 18.07.2019 г. вечерта св. Мерилин Калинова Г. от с.
Оходен, дъщеря на св. К.К., се разхождала в селото заедно с приятелката си св.
Ирина Бориславова Павлова от с.с., като слушали музика от мобилен телефон. Към
23:15 часа двете били на детска площадка, разположена в близост до стопанския
двор. Тогава чули виковете на подсъдимия Д., като решили да отидат и да
разберат какво става. Приближавайки се към мястото, което било добре осветено,
видели, че св. Д. разговарял със св. Ивайло Петров Йорданов от с. Оходен, който
бил тракторист, но в същото време работел и като пазач на съседен обект.
Двамата стояли пред каравана, ползвана от св. Йорданов, като подсъдимият пушел, а в ръката си държал запалка. Освен
това, подсъдимият бил видимо повлиян от алкохол и ядосано крещял, че ще отиде
да запали балите на св. Т. А., защото спал с жена му - св. Александра Тоткова
Павлова от с. Оходен. После се затичал към халето, отстоящо на около 100-200
метра, а св. М. Г. тръгнала след него и направила опит да го спре, но той я
бутнал на земята и продължил. Когато св. М. Г. го настигнала /около 23:30 часа/,
подсъдимият Д. вече бил до балите, като запалил тези, собственост на
Александрови, разположени в средата, които пламнали веднага. Д. изхвърлил
запалката в огъня, който обхванал и останалата земеделска продукция, която била
складирана там, а именно балите на св. И. И. и на св. К.К.. Междувременно св. Г.
и св. Павлова телефонирали на св. К. К. и му съобщили за станалото, както и се
обадили на св. Тодор Ценов Тодоров, кмет на с. Оходен. За случая са били
известени и органите на РДПБЗН Враца, които се отзовали на повикването, като
по-късно пожарът е бил потушен, но съхраняваните там бали с люцерна и сено били
унищожени от огъня.
В хода на производството се установило, че стойността на
унищожените бали на св. М. А. и св. Т. А. е както следва: 560 бр. бали сено на
стойност 1680 лв. и 740 бр. бали люцерна на стойност 2960 лв. - общо 1300 бали
на стойност 4640 лв.; стойността на
унищожените 138 бр. рулонни бали сено бали на св. И. И. е в размер на 6 900
лв.; стойността на унищожените бали на св. К. К. е както следва: 300 бр. бали
сено на стойност 900 лв. и 300 бр. бали люцерна на стойност на стойност 1200
лв. - общо 600 бр. бали на стойност 2100 лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установи от
събраните по делото при условията на чл.373, ал.4 НПК доказателства. Съдът взе
предвид самопризнанието на подсъдимия относно авторството на инкриминираното
престъпление, както и подкрепящите го доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство по предвидения в НПК ред, а именно: гласни –показанията на св. М. А., Т. А., И. И., К. К., М. Г., И.
Йорданов, И. Павлова, Т. Тодоров, Ц. Велчев, А. Павлова и П. Д., както и от
обясненията на обвиняемия от ДП; писменни - протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него, заключенията на пожаро-технихнически
експертизи, заключение на съдебно-оценителна експертиза, заключението на
химическа експертиза, характеристични данни, справка съдимост и другите събрани по реда на НПК
доказателства.
При анализа на
доказателствената съвкупност съдът констатира, че самопризнанието на подсъдимия
напълно се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство гласни
доказателства, на които съдът дава вяра, тъй като са логични, последователни и
безпротиворечиви. От показанията на свидетелите М. А., Т. А., И. И., К. К., М. Г.,
И. Йорданов, И. Павлова, Т. Тодоров, Ц. Велчев, А. Павлова, П. Д., обясненията
на обвиняемия от ДП по категоричен начин се установява авторството на деянието
от страна на подсъдимото лице, както и предмета на инкриминираната престъпна
деятелност. От гласната доказателствена
маса се установява и времето, мястото и начина на осъществяването на
деянието. Съдът кредитира гласната доказателствена маса в цялост, като счита,
че същата е последователна и непротиворечаща си по отношение на релевантните за
доказване факти.
Съдът кредитира заключенията на пожаро-техническата, от
което се установява, че версията пожарът да е причинен от палеж е най- вероятната.
Съдът се довери и на заключението на назначената и
изготвена в хода на разследването съдебно оценителна експертиза, от което се
установява, че стойността на унищожените 560 бр. бали на св. М. А. и св. Т. А.
е 1680 лв., а на 740 бр. бали люцерна е 2960 лв. - общо 4640 лв., че стойността
на унищожените 138 бр. рулонни бали сено бали на св. И. И. е в размер на 6
900лв., а стойността на унищожените бали на св. К. К. е както следва: 300 бр.
бали сено на стойност 900 лв. и 300 бр. бали люцерна на стойност на стойност 1
200лв., или общо 600 бр. бали на стойност 2100 лв. Според експертното
заключение общата стойност на унищожените движими вещи - 860 бр. бали сено,
1040 бр. бали люцерна и 138 бр. бали сено е в размер на 13640 лв. при минимална
работна заплата за страната към 18.07.2019 г. в размер на 560 лв.
Съдът кредитира и приложените по
делото, но необсъдени до момента писмени доказателства, като намира, че същите
са непротиворечиви по отношение на подлежащите на доказване факти.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
С оглед изложеното и при така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Д. е осъществил състава на престъплението по чл.216, ал.5, вр. ал.1 НК както от
обективна, така и субективна страна.
От обективна страна,
доказателствено обезпечената фактология сочи, че на 18.07.2019 г., в с. Оходен,
обл. Враца, около 23:30 часа, в бившия стопански двор на ТКЗС, унищожил
противозаконно като запалил чужди движими вещи и причинил значителни вреди на
обща стойност 13 640 лв. – престъпление по чл.216, ал.5, вр. ал.1 НК, а
именно:
-
560 бр. бали сено на стойност 1 680 лв. и 740 бр.
бали люцерна на стойност 2960 лв., собственост на М.Д.А. и Т.Д. ***;
-
300 бр. бали сено на стойност 900 лв. и 300 бр. бали
люцерна на стойност 1200 лв., собственост на К.Г.К. ***;
-
138 бр. ролонни бали сено на стойност 6900 лв.
собственост на И.А.И. от с. Оходен.
При това от обективна страна Д. е осъществил състава на
чл.216, ал.5, вр. ал.1 НК.
При тези си изводи съдът не споделя изложеното от
защитата, че подсъдимият следва да бъде
оправдан по чл.216, ал.5 НК и че деятелността му изпълва обективната
съставомерност на чл.216, ал.1 НК. В разпоредбата на чл.216, ал.5 НК е разписан
квалифициращ състав на престъплението унищожаване и повреждане, като една от
хипотезите е, ако със същото са причинени значителни
вреди. В понятието „значителни вреди“ законодателят включва
или
настъпването на значителните имуществени
вреди или настъпването на значителните
неблагоприятни последици от материално-етичен и нравствен характер. А за значителните имуществени вреди практиката категорино е приела, че значителна
е тази стойност на вредата, която отговаря на 14-кратния размера на
установената в страната минимална работна заплата към момента на извършване на
деянието (Решение №312/27.06.2008 г. на ВКС по н. д. №273/2008 на съдията Румен Ненков). В случая престъпното
посегателство е извършено на 18.07.2019 г., когато минималната работна заплата
в страната е 560 лв. При това значителните имуществени вреди са всички вреди в
размер над 7840 лв. Процесната щета е 13640 лв., което е много над изискуемото
с оглед установената практика. Не са налице каквито и да е основания да се
приеме, че въпреки настъплите значителни имуществени вреди, последиците от
престъпното посегателство не могат да се приемат като значителни соглед техния материално-етичен
и нравствен характер. При това не може да се
възприеме за основателна и застъпената от защитата теза, че правната
квалификация на извършеното от подсъдимия е по чл.216, ал.1 НК. При тези доводи
настоящата инстанция счете, че извършеното от подсъдимия осъществява
обективната съставомерност именно на чл.216, ал.5, вр. ал.1 НК.
От субективна страна подсъдимият Д. е извършил деянието при форма на вината
пряк умисъл. Подсъдимият
знаел, че унищожава чуждо имущество и че с тази си деятелност нарушава
обществените отношения, уреждащи правото на собственост. Въпреки това той е унищожил
рпоцесното чуждо имущество, при което първостепенния съд счете, че подсъдимият е
съзнавал последиците на деятелността си и е желаел и целял настъпването им.
Мотивиран от горното настоящият съдебен състав прие, че
подсъдимият Д. е осъществил състава на престъплението по чл.216, ал.5, вр. ал.1 НК и го призна за виновен по повдигнатто му
обвинение.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.216, ал.5, вр. ал.1 НК законодателят предвижда наказание лишаване
от свобода до 10 години.
При определяне размера на наказанието на подсъдимия Д.
съдебният състав съобрази степента на обществена
опасност на деянието и тази на дееца. Съдът прие, че обществената опасност на
разглежданото престъпление е висока, тъй като механизмът на извършването му сочи
на грубо
незачитане на
правото на собственост.
При преценка на обществената опасност на дееца съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство процесуалното поведение на подсъдимия Д. и направеното от
същи в хода на досъдебното производство самопризнание, както и оказаното на
разследващите органи съдействие. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчете и чистото съдебно минало на
подсъдимия. Като отегчаващо отговорността обстоятелство се отчете единствено
имущественият размер на вредата, надскачащ значително установения за правната
квалификация минимум на имущестевната вреда.
Отчитайки установените по делото смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът прие, че най-справедливо и съответстващо на
заложеите в чл.36 НК цели на наказанието е определянето по реда на чл.54 НК на
наказание Лишаане от свобода за срок от 2 години и 3 месеца.
Поради това, че производстото по делото се разви по реда
на Глава XXVII НПК, чл.371, т.2 НПК, съобразно чл.58а, ал.1 НК определеното наказание бе
намалено с 1/3, като се наложи такова в размер на 1 година и 6 месеца лишаване
от свобода.
Въз основа на чистото съдебно минало на подсъдиимия и
размера на наложеното наказание, както и предвид наличните по делото данни за
личността на подсъдимия, съдът прие, че за постигане на предвидените в закона
предупредителна и поправителна функция на наказанието, определеното на Д.
наказание не следва да се търпи ефективно. Ето защо, на основание чл.66, ал.1 НК съдът отложи изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода за
срок три години, считано от влизане на присъдата в сила.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ
ИСКОВЕ:
По отношение на предявените от М.А. и Тодор А., от
К.Г.К. и от И.А.И.
срещу подсъдимият граждански искове
с правно основание чл.45 ЗЗД, съдът прие, че същите са доказани по основание. С престъпната си деятелност подсъдимият е
реализирал фактическия състав на непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД, като
виновно е причинил на гражданските ищци имуществени вреди. В случая са доказани общите
предпоставки на отговорността по чл.45 ЗЗД – вреда, причинена чрез престъпно
посегателство; причинно-следствена връзка - увреждането на защитените от закона
обществени отношения е в пряка причинна връзка с престъпната деятелност на
подсъдимия; вина, която както беше изяснено по-горе е под формата на пряк
умисъл.
Гражданските претенции са доказани и по
основание. От доказателствата по делото по безпротиворечив начин се установи,
че причинените на М.А. и Тодор А. вреди са в размер на 4640,00
лева, на К.К. са в
размер на 2100,00 лева, а на И.И.
са в размер на 6900,00 лева, представляваща претърпени имуществени вреди. Размерът на предявените претенции от М.А. и Тодор А. е в размер
на именно на 4640,00
лева, а на И.И. именно в размер на 6900 лв. Ето защо и доколкото врадите са причинени от
деятелността и на подсъдимия, съдът осъди подсъдимия Д. да заплати на основание
чл.45 ЗЗдД на М.А. и Тодор А. сума в размер от 4640,00 лева,
представляваща претърпени имуществени вреди, ведно с законната лихва от датата
на деянието до окончателното изплащане на сумата, а на И.А.И.
сума в размер от 6900,00 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, ведно
с законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на гражданската претенция на К.
Калинов, доколкото същата е предявена в размер на 2500 лв., а причинените му
вреди са в размер на 2100 лв, съдът осъди подсъдимия да му заплати на основание
чл.45 ЗЗД сума в размер от 2100,00 лева,
представляваща претърпени имуществени вреди, ведно с законната лихва от датата
на деянието до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли като неоснователени недоказан гражданския иск в останалата
му част до 2500 лв.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът постанови приобщените по делото като
веществени доказателства – 2 броя марлени тампони от обтривки към химическа
експертиза, намиращи се на л. 35 от ДП, да останат на съхранение по делото.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, съдът осъди подсъдимият Д. да
заплати на основание чл.189, ал.3 НПК, в полза на Държавата,
по сметка на ОДМВР Враца сумата
от 355,61 лв., представляващи направени в хода на
досъдебното производство разноски; по сметка на Районен съд Враца сумата от 545,60 лв.,
платима на основание чл.2 от Тарифата за д.т., които се събират от съдилищата
по реда на ГПК, представляваща държавна такса
върху уважените граждански искове.
Подсъдимият бе осъден да заплати на И.А.И. сумата от 500
лв., представляваща направени от същия разноски за повереник в производството.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: