Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 437 и сл. от ГПК. Жалбоподателят – „З.”-, гр. С., длъжник по изпълнението по изп. дело № 623 по описа на частен съдебен изпълнител С.К., рег. № 809 за 2012 година – претендира отмяна постановлението за разноските по посоченото дело на основание нищожност на извършените изпълнителни действия и недължимост на определените за плащане суми. По делото не са извършвани никакви изпълнителни действия, щото да се дължи пропорционална такса за събрани суми. Изпълняемото право – главница и лихви, било погасено с плащане. Самата главница следвало изобщо да бъде изключена от изпълнението, защото е депозирана като гаранция по чл. 282, ал. 2 от ГПК и е на разположение на взискателката след влизане н сила на решението по исковото производство. Възнаграждението за пълномощника на взискателката било прекомерно по смисъла на закона и следвало да се редуцира до размер на сумата от 1 248 лв. Ответникът по жалбата – К. Д. Т., взискател - е изложила доводи за неоснователността й по същество. Съдебният изпълнител излага доводи за правомерност на атакуваното постановление. Адвокатското възнагрÓждение, дължимо на пълномощника на взискателя, не било прекомерно по смисъла на закона, сумата, внесена като гаранция по чл. 282, ал. 2 от ГПК била част от изпълняемото право и не е още събрана, заради задържането й от страна на Върховния касационен съд. Плащанията от страна на длъжника, извършени след образуване на изпълнителното производство, не се отразявали на дължимостта на пропорционалната такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ. Останалите разноски били документално установени и се отнасяли до наложени обезпечителни мерки, транспортни и куриерски разходи. Съдът, като прецени събраните доказателства, данните по делото и доводите на страните по реда на чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема: По стойността и начина на формиране на сумите по постановлението за разноски страните не спорят. Те са изчислени съобразно действуващата и цитирана по-горе тарифа и според клаузите в договора за правна помощ между взискателката и пълномощника й по делото. Няма спор, че сума, равна на главницата по изпълнителния лист, е внесена по сметка на Върховния касационен съд по реда на чл. 282, ал.2 от ГПК и към момента не е преведена на взискателката. Няма спор по въпроса, че жалбоподателят е заплатил сумата от 15 473,39 лв. както и в пълен размер дължимите към фиска публични задължения. По изпълнителното дело са наложени запори върху вземания на длъжника – преписката по изпълнителното производство. При така установените факти, атакуваното постановление е правилно. Разходите, посочени в него, са остойностени според действуващата уредба и подлежат на плащане от жалбоподателя-длъжник – чл. 79 от ГПК. Доводите на жалбоподателя са неоснователни. На това основание не могат да бъдат съобразени при решаване на спора за правомерността на атакуваното постановление. Изпълнителното производство е базирано на влезли в законна сила правни актове – заповед за изпълнение и потвърждаващи съществуването на изпълняемото право решения по исково производство – и за нищожността му не може да се говори. За дължимостта на таксата от ... лв. е меродавно че извършените от длъжника плащания следват образуването на изпълнителното производство. Сумите, върху които е начислена пропорционалната такса по чл. 26 от Тарифата, се считат за събрани, макар да са платени от длъжника по изпълнението. За останалите разходи до общия размер на дължимата такса по делото са видни наложените запори и изпратени съобщения. Като нарочни изпълнителни действия, те също подлежат на таксуване – чл. 1 – 19 от ТТРЗЧСИ. Сумата, предмет на гаранцията по чл. 282, ал. 2 от ГПК, е част от изпълняемото право, щом е предмет на изпълнителния лист. Депозирането й по сметка на ВКС има обезпечителна стойност и не е равнозначно на плащане, щото да бъде приспадната от предмета на изпълнителното производство. В съпоставка с общата стойност на изпълняемите права – над 50 000 лв., включващи главница и лихви, уговореното между адвокат и взискател възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Действителната правна или фактическа сложност на изпълнителното дело се определя от начина на развитието му – от необходимите са събиране на сумите по изпълнителния лист принудителни действия, от техния вид и брой, от продължителността на самия процес. Това онагледява невъзможността отнапред да се определи дали делото ще се развие усложнено или не. Затова уговорения от страните адвокатски хонорар не може да бъде редуциран само и единствено по причина, че определени принудителни действия и усложнения в процеса не са се оказали нужни. Като неоснователна, жалбата следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отхвърля, по реда на чл. 437, ал. 3 от ГПК, жалбата на „З.”-, гр. С., длъжник по изпълнението по изп. дело № 623 по описа на частен съдебен изпълнител С. К., рег. № 809 за 2012 година, против К. Д. Т., взискател , с която се претендира отмяна постановлението за разноските по посоченото дело , като неоснователна. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |