№ 533
гр. Русе, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Г. Ченджиев
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно
наказателно дело № 20214520201435 по описа за 2021 година
за което съобрази,че производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Н. АЙД. ИБР. от гр.Русе ЕГН ********** против
наказателно постановление № 20 - 1085- 000721/19.03.2020г. на началник
група в Сектор ПП при ОДМВР гр.Русе,с което на основание чл.175 ал.3 пр.1
от ЗДвП са му наложени административни наказания ГЛОБА в размер на
ДВЕСТА лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ
месеца.
Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли съда да
отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
За РРП - редовно призовани,не се явява представител и не вземат
становище.
Представител на административно-наказващия орган не се явява.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят е водач на МПС с правоспособност категории „В,М и
АМ”,и като такъв се води на отчет в Сектор ПП Русе.Като водач на МПС към
м.декември 2019г. И. има едно наложено наказание за нарушения на ЗДвП, по
което да не е настъпила реабилитация.
1
На 19.12.2019г. жалбоподателят управлява л.а. „Ауди 80“ с рег. № ***,
собственост на Е. И.а. Автомобилът е придобит от И.а на 20.08.2019 г., но
собственичката не го регистрира в Сектор ПП. Тъй като не били предприети
действия за промяна на регистрацията на лекия автомобил, на 21.10.2019г. на
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП служебно била прекратена регистрацията на
моторното превозно средство.
АИС „КАТ – Регистрация на ППС и собствениците им“ автоматично
прекратява регистрацията на превозното средство,като регистрационните
табели остават на превозното средство. Не е предвидено уведомяване на
собственика и собственикът на лекия автомобил не е уведомяван, че
регистрацията на превозното средство е служебно прекратена. В системите на
МВР като собственик на автомобила фигурирал М.Т. Д., а като предстоящ
собственик – Е. С. И.а.
Около 12,50 ч. горепосоченият автомобил се намира в гр.Русе и се движи по
бул.”България” в посока гр. Бяла. На пътното платно, по което се движи
автомобилът, в района на бензиностанция „Шел” е позиционирана радарна
установка,която извършва измерване на скорост и фиксира точния час и
заснема превозното средство,скоростта на която е засечена. С установяване на
нарушенията, фиксирани от радарната установка е натоварен служител на
Сектор ПП при ОД на МВР Русе, който извършва справка относно
собственика на автомобила и му дава възможност да попълни декларация по
чл.188 от ЗДвП, в която е вписан като водач Н.И.. Срещу жалбоподателя е
съставен акт за установяване на административно нарушение на разпоредбите
на чл.140 ал.1 от ЗДвП, тъй като управлява МПС със служебно прекратена
регистрация.
С постановление от 06.03.2020 г. прокурор от Районна прокуратура
отказва да образува досъдебно производство за това деяние по чл.345 ал.2 от
НК поради липса на субективни признаци на престъпление и изпраща
преписката на Сектор ПП Русе за произнасяне относно преценка наличието на
административни нарушения.
След получаване на постановлението и независимо от изводите на
прокурора за липса на субективни признаци, началник група в Сектор ПП при
ОДМВР гр.Русе издава обжалваното наказателно постановление ,с което на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП налага на И. административно наказание
ГЛОБА в размер ДВЕСТА лева.
2
По така приетата за установена фактическа обстановка не се спори.Тя се
установява от представените писмени доказателства – справка за
водач,обяснения,постановление на Районна прокуратура - Русе.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,тъй като е подадена от лице с право на жалба в
предвидения от ЗАНН срок,а разгледана по съществото си е основателна по
всички наведени съображения.
Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.
От обективна страна жалбоподателят И. е извършил деяние,с което е
осъществил обективните признаци на състава на нарушението по чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДвП ,тъй като е управлявал моторно превозно средство, което поради
служебно прекратяване на регистрацията се счита със статут на
нерегистрирано съгласно изискванията на чл.2 от Наредба № І-45 на МВР от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на
моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях.
От субективна страна за да е съставомерно деянието по чл.345 ал.2 вр.
ал.1 от НК законодателят е предвидил форма на вина – пряк умисъл и в
конкретния случай липсват каквито и да било доказателства за това И. да е
съзнавал общественоопасния характер на деянието и да е искал настъпване на
общественоопасните последици. По отношение на интелектуалния момент на
вината са събрани единствено доказателства,че жалбоподателят,който не е
собственик и не е установена връзката му със собственика не е възразил
против съставяне на акта. Липсват каквито и да било доказателства за знание,
че автоматично е настъпила дерегистрация и автомобилът се счита за
нерегистриран. Напротив – събрани са доказателства които дават основание
да се приемат за установени фактите,че дерегистрацията се извършва
автоматично от компютърна информационна система и настъпването на този
факт не е известен дори на служителите на МВР,които могат да го установят
едва след справка, но по никакъв начин не може да стане известен на дееца
още по-малко на водача несобственик преди да предприеме неправомерното
управление. Събраните доказателства относно интелектуалния момент на
вината сочат,че И. не е съзнавал общественоопасния характер на деянието и
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от него.
Липсата на интелектуалния момент изключва и наличието на волевия,а
3
именно деецът да иска и цели настъпването на общественоопасните
последици от действието си. И. не е съзнавал, че управлява нерегистриран
автомобил,тъй като автомобилът е бил с валидни регистрационни табели и
документи за собственост и с поведението си водачът не е искал да наруши
правилата за движение по обществените пътища ,а именно движение само на
регистрирани превозни средства. По тези съображения съдът намира,че не са
осъществени субективните признаци на нарушението и И. следва да бъде
признат за невинен в извършване на административното нарушение и
наложените административни наказания отменени изцяло.
Като е направил обратния извод наказващият орган е постановил
незаконосъобразен акт.
По изложените съображения,съдът намира,че жалбоподателят не е
извършил нарушението за което е санкциониран и обжалваното наказателно
постановление като необосновано и незаконосъобразно следва да се отмени
изцяло.
Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя,
направено от пълномощника му в съдебно заседание за заплащане на
адвокатски хонорар, е основателно. Според чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. От представеното пълномощно пред АС Русе воже да се направи
извода,че жалбоподателят е заплатил 300лв. адвокатски хонорар за пред
първата инстанция. Възражението за прекомерност на разноските, направено
от ответника по жалбата не е основателно.Като отчита правната сложност на
делото, свързана с аргументирането на множество фактически обстоятелства
и правни хипотези, които е следвало да се обсъдят и наведат пред съда,дава
основание да се приеме, че претендираната сума за хонорар на пълномощник,
е съответна на критериите на закона за заплащане на оказаната правна помощ.
Предвид горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 20-1085-
000721/19.03.2020 г. на началник група в Сектор ПП при ОДМВР Русе, с
което на Н. АЙД. ИБР. от гр.Русе ЕГН ********** на основание чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания ГЛОБА в размер на
4
ДВЕСТА лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ
месеца.
ОСЪЖДА ОД МВР Русе да заплати на Н. АЙД. ИБР. от гр.Русе сумата от 300
лева представляваща разноски в съдебното производство пред Районен съд Русе.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Русе в 14-
дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5