РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Перник, 07.05.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание проведено четвърти
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ |
|
|
АНТОНИЯ
АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА |
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ
ПАВЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова, възз. гр.
д. № 815 / 2019 г. по описа на Окръжен съд Перник, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ И.П.Й.,
ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.Е.А. – САК съдебен адрес:***
СРЕЩУ: РЕШЕНИЕ
№ 594 / 22.05.2019г. по гр.дело № 1632/2018г., по описа на Районен съд –
Перник.
С жалбата първоинстанционното
решение се оспорва изцяло, като постановено при съществени противоречия с
материалния и процесуалния закон, поради иска да бъде отменено, а предявените
искове отхвърлени.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че предявените срещу И.Й.
искове са неоснователни и недоказани, като изложените от ищеца твърдения не
отговарят на истината.
Ищецът не бил представи нито едно доказателство, че устройство – процесен
телефон, е предадено реално на жалбоподателя, поради което той не дължал
плащане за същото.
Не била настъпила и предсрочна изискуемост на всички вноски от погасителния
план от Договор за продажба на изплащане № ***г., тъй като в самия договор
липсвала клауза, която да предвижда настъпване на предсрочна изискуемост на
всички вноски, в случай на неплащане на падежа на една или две от тях и
жалбоподателя, никога не бил уведомяван, че е настъпила предсрочна изискуемост.
За да можел кредитора да се ползва от настъпването на предсрочна изискуемост на
вноските, той следвало надлежно да е уведомил длъжника за това и то преди
датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК.
В жалбата се твърди, че тъй като Договор за поръчителство от ***г., между
„Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД и „Мобилтел"ЕАД не съществува,
ищецът никога не бил поемал задължения да обезпечи задължения на жалбоподателя
към продавача, още по-малко пък бил уведомяван, че ищеца е негов поръчител.
Договор за поръчителство бил от ***г., а Договора за продажба на изплащане е от
***г., следователно към датата на сключване на договора за поръчителство
процесното задължение не било съществувало, нито било имало някакви данни или
индикации, че то ще възникне след 2 години. Съгласно чл.138, ал.2 от ЗЗД
поръчителството може да съществува само за действително задължение, като то
може да е бъдещо или под условие. Към датата на сключване на договора за
поръчителство процесното задължение не е съществувало, т.е. не е действително.
Същото нямало и качеството на бъдещо задължение, тъй като страните по този
договор не са знаели, нито е било възможно да знаят, че някога в бъдещето след
2 години жалбоподателя ми ще поеме задължение към „Мобилтел" ЕАД. Поради
тези причини „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД няма качество на поръчител,
а приложения договор за поръчителство бил недействителен спрямо жалбоподателя и
не го обвързвал по никакъв начин.
По делото от страна на дружеството бил представен акт за сключен граждански
брак №*** г. видно от който брака не бил прекратен и ответника отговарял
солидарно за задълженията през процесния период. Съда неправилно бил възприел в
мотивите си, че брака е прекратен и след като имота е предоставен за ползване
от К. Й. К., ответника не дължала претендираните суми от дружеството, тъй като
процесния топлофициран имот бил семейна имуществена общност. Спрямо ответниците
възниквала по силата на закона солидарност, на основание на която кредиторът
може да иска изпълнение, включително и принудително от двамата съпрузи,
независимо от това, кой лично е договарял.
Останал и недоказан факта твърдян в исковата молба,
че на ***г., ищецът е заплатил на „Мобилтел" ЕАД стойността на дължимите
от ответника месечни вноски по Договор за продажба на изплащане № ***г., в
размер на 1011,54 лева. По делото не били представени никакви доказателства
ищецът да е платил вместо ответника, нито бил уведомил същия за извършеното
плащане, поради което не се бил суброгирал в правата на удовлетворен кредитор и
исковете се явявали неоснователни и недоказани.
От представените по делото доказателства, се
установявало, че ответникът е изпълнил задължението си по процесния договор към
кредитора без да е уведомен, че поръчителят също е изпълнил. Представено било
копие от касов бон, удостоверяващ направено на ***г. плащане на процесното
задължение, извършено в каса на продавача „Мобилтел" ЕАД. Съгласно чл.143,
ал.2 от ЗЗД длъжникът не отговаря към поръчителя, ако е изпълнил задължението,
преди да е бил уведомен за направеното от поръчителя плащане. Исковете са
неоснователни, тъй като ответникът бил заплатил сумата на продавача по
договора, преди да бъде уведомен от поръчителя за извършеното от същия плащане,
поради което извършеното от ищеца поръчител плащане било непротивпоставимо на
ответника и исковете следвало да бъдат отхвърлени.
С подадената жалба се прави възражение за
прекомерност на адвокатското/юрисконсултското възнаграждение, в случай че се
прецени, че исковете са основателни и се моли да бъде намалено до предвидения
минимум.
В
законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната на
въззивна жалба страна, чрез процесуалния си представител адв.И.М.Л., вписан в
АК- С. е подала отговор на въззивната жалба, с който моли, след
установяване на достоверността на фактическите твърдения и доказателствен
материал и след като въззивния съдът се убеди в неоснователността на
депозираната въззивна жалба, да постановите акт, с който да потвърди изцяло
обжалваното решение № 594 от 22.05.2019 г. по гр.д. 1632/2018 по описа на PC
Перник като правилно и законосъобразно, при подробно изложените в отговора на
въззивната жалба съображения.
Направено е искане за присъждане на съдебно - деловодните
разноски пред двете инстанции.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призван не се явява не изпраща процесуален
представител, не изразява становище по хода на делото и съществото на спора.
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призован не изпраща
представител, депозирал е молба, с която няма възражения при наличие на
процесуални предпоставки по хода на делото, подържа така депозираната въззивна
жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното решение по подробно
изложените съображенията във въззивната жалба, моли да бъдат присъдени и
направените в хода на настоящото производство разноски.
Пернишкият окръжен съд,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
За да
постанови решението си, районния съд е приел, че:
С договор за продажба на изплащане № *** г., сключен
между „Мобилтел“ ЕАД /с нова фирма – „А1 България“ ЕАД/, в качеството му на
продавач и ответника И.П.Й., в качеството му на купувач, на ответника била
прехвърлена собствеността върху движима вещ /определена в Приложение № 1 към
договора/, а именно устройство „Pack Apple iPhone7 128GB Black+PSp48KTri“ – MAT
70 23 м. срещу задължение на купувача да заплати цената на вещта, заедно с
договорна лихва от 10,6 % годишно, в общ размер на сумата от 1 055,52 лв. при
условията на разсрочено изплащане – с една първоначална вноска в размер от
43,98 лв., дължима при подписване на договора /т. 6.1. от същия/ и 23 месечни
вноски в общ размер от 1 011,54 лв., включващи главница и лихва съгласно
погасителен план, представляващ приложение № 2 към договора /прието като
доказателство по делото/. В клаузата на т. 6 от последния е предвидено, че
срокът за изплащане на месечните вноски съвпадал с договорения срок за
заплащане на сумите по месечните фактури, издавани за ползваните от ответника
услуги по договор за мобилни услуги, сключен между страните. В клаузата на т.
2.1 от договора било уговорено, че собствеността върху вещта преминава към
купувача с предаването ѝ. Било отразено е – в т. 3, че закупуването на
стоката при условията на процесния договор е обвързано с ползването на
електронни съобщителни услуги, предоставени на купувача на основание договор за
услуги, сключен с продавача. Като основно задължение на продавача, в клаузата
на т. 9.2, е установено предаването на вещта на купувача, след подписване на
договора, като е предвидено приемането ѝ от Й. да бъде удостоверено в
приемно-предавателен протокол, представляващ приложение № 1 към договора. Като
право на „Мобилтел“ ЕАД в т. 9.1.2 е регламентирана възможността същият да
обезпечи вземанията си по договора с поръчителство от трета страна. Договорът бил
сключен за срок от 23 месеца, считано от подписването му – т. 11, което е и
основание за преустановяване на действието му – арг. т. 12.1. Като основание за
предсрочно прекратяване на договора, в клаузата на т. 12.3, било предвидено
неплащането от страна на купувача на две последователни месечни вноски, в който
случай стават изискуеми всички суми, дължими до първоначално определения срок
на договора. В тази хипотеза продавачът издавла фактура след изтичане на 125
дни от спиране на достъпа на купувача до мрежата съгласно договора за услуги и
следва да бъде заплатена от Й., в противен случай договорът се прекратява. В т.
15 от същия е уговорено, че при хопотеза на учредено поръчителство за
обезпечаване на вземанията на продавача спрямо купувача и изпълнение от страна
на поръчителя, последният може да иска от ответника всичко, което е платил
вместо него, заедно с лихвите и разноските, които е направил, след като го е
уведомил за предявения срещу него иск.
От договора за покупко-продажба от *** г. приложение №
1 – приемно-предавателен протокол се установявало, че купувачът И.Й. е
удостоверил получаването на стоката, предмет на договора – устройство Pack
Apple iPhone7 128GB Black+PSp48KTri MAT 70 23 м., респ. предаването ѝ от
продавача „Мобилтел“ ЕАД на същата дата – *** г.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства районния съд
установил, че договор от *** г., чието действие е било продължавано с Анекс от ***
г., Анекс от *** г., Анекс от *** г. и Анекс от *** г., ищцовото дружество
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД било поело спрямо третото за процеса лице
„Мобилтел“ ЕАД задължението срещу възнаграждение да гарантира, чрез
поръчителство вземанията на мобилния оператор от абонати по договори за
продажба на изплащане, сключени въз основа на статистически анализ и одобрение
от ищеца, до размера на кредитния лимит. От клаузите на т. 2.2 от договора се
установявало, че при просрочено плащане по договор за продажба на изплащане и
последвалото от това спиране на достъпа на абоната до мрежата, след изтичането
на 125 дни продавачът издава фактура за всички дължи суми, които стават
предсрочно изискуеми от датата на фактурата. Уговорено било, че с изтичането на
20 дни от издаването на тази фактура „Мобилтел“ ЕАД изпращал на ищеца, като
поръчител, справка за дължимите суми по съответния договор за продажба на
изплащане, представляваща покана до „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД в
едномесечен срок да погаси тези задължения чрез плащане на цената на
устройството или съответния остатък от нея. От клаузата на т. 2.2.4. следвало,
че след получаване на справката ищецът се задължава писмено да уведоми абоната,
че в качеството си на поръчител ще изпълни вместо него задълженията му към
„Мобилтел“ ЕАД. Предвидена е – в клаузата на т. 2.2.5 възможността за регресен
иск на изпълнилият поръчител срещу абоната за връщане на заплатената вместо
него сума, заедно със законната лихва, считано от датата на плащането.
От приетите по делото приемно – предавателен протокол
№ *** г. и приемно-предавателен протокол № *** г., съставени между служители на
„Мобилтел“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД и приложените към същите
справки по т. 2.3.3 и по т. 2.3.5 от договор от ***г., съдържащи списък с
абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи от договори,
гарантирани чрез поръчителство от ищеца и съответно списък с абонатите, за
които на *** г. районния съд установил, че ищецът, като поръчител, е изпълнил
вместо длъжника задълженията по договори с „Мобилтел“ ЕАД,
С писмено уведомление по чл. 143 ЗЗД, адресирано до
ответника И.П.Й. на адреса, посочен в договора за продажба на изплащане от ***
г., ищецът го уведомява за качеството си на поръчител, както и, че при
неплащане от негова страна на задълженията му по договора към „Мобилтел“ ЕАД в
срок до 11.09.2017 г., дължимата сума в общ размер от 1 011,54 лв. ще бъде
погасена от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, след което същото ще предприеме
действия по възстановяването ѝ от ответника. От известието за доставяне,
изготвено от „Български пощи“ ЕАД, се изяснява, че пратката до Й. е била
върната на ищеца с отбелязване, че е останала непотърсена от адресата.
От заключението на вещото лице, районния съд установил,
че в съответствие с клаузата на т. 6 от процесния договор за продажба на
изплащане № *** г. от страна на „А1 България“ ЕАД /тогава „Мобилтел“ ЕАД/ била
издадена фактура № *** г. за общата сума от 1 055,52 лв., в която като
основание на услугата/доставката е вписан: „ПАК Apple iPhone7 128GB
Black+PSp48KTri MAT 70 23 м. – 1 брой за 800,42 лв. и 160,08 лв. ДДС и
договорна лихва от 95,02 лв. Не е представен документ за платената първоначална
вноска от 43,98 лв. Отразено е, че с платежно нареждане от *** г. ищцовото
дружество „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД е превело на „Мобилтел“ ЕАД сумата
от 18 337,32 лв. с основание за превода: „по поръчителство“, съгласно „договор
от *** г., по протокол ***.“ В експертизата се посочва, че с финансов бон от ***
г., издаден от търговски обект на „А1 България“ ЕАД в гр. П. на потребител И.П.Й.
с № ***, са платени суми в общ размер от 1 035,60 лв. за месец декември 2016 г.
– месец юни 2017 г. по фактури, както следва: фактура № *** г. сумата от 122,66
лв., фактура № *** г. – сумата от 72, 47 лв., фактура № *** г. – сумата от
69,98 лв., фактура № *** г. – сумата от 6,98 лв., фактура № *** г. – сумата от
69,98 лв., фактура № *** г. – сумата от 20,31 лв., фактура № *** г. – сумата от
174,96 лв. и фактура № *** г. – сумата от 435,26 лв., без данни какви конкретно
задължения са включени по тези фактури. От страна на ответника не били
извършени плащания към ищцовото дружество. В съдебно заседание вещото лице
уточнило, че платената от Й. сума в общ размер от 1 035,60 лв. е по фактурите,
подробно описани в заключението, които са различни от процесната фактура от ***
г. Сумата по тези фактури е и отразената в представения от ответника фискален
бон. Съдът кредитира заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК,
съобразявайки, че в същото е даден обоснован отговор на всички поставени
задачи, изготвено е въз основа на материалите по делото, проверка на относимите
материали при ищцовото дружество, като е останало и неоспорено от страните.
Въз основа на представените по делото доказателства,
първоинстанционния съдът приел, че между третото за процеса лице
„Мобилтел“ ЕАД /понастоящем „А1 България“ ЕАД/, в качеството му на продавач и
ответника И.Й., в качеството му на купувач, съществувало облигационно
правоотношение, породено от договор за продажба № *** г. с клауза за разсрочено
изплащане на покупната цена на вещта, по който продавачът е изпълнил основното
си задължение и е предал на купувача движимата вещ, предмет на разпореждане –
устройство Pack Apple iPhone7 128GB Black+PSp48KTri MAT 70 23 м, предоставено
на ответника видно от изявлението му обективирано в приложение № 1 към договора
– приемно-предавателен протокол за получаване на вещта на същата дата *** г. С което
за Й. е възникнало задължение да заплати цената на вещта, включваща главница и
договорна лихва, в общ размер от 1 055,52 лв. чрез една първоначална вноска,
платима при сключване на договора в размер от 43,98 лв. и 23 равни месечни
вноски в размер от по 43,98 лв. съгласно погасителен план – приложение № 2 към
договора. За общата дължима сума и в
съответствие с уговореното между страните в клаузата на т. 6.1, продавачът
„Мобилтел“ ЕАД издал фактура № *** г. на
обща стойност 1 055,52 лв. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза
районния съд установил, че в хода на процеса – на *** г. ответникът е заплатил
в полза на „А1 България“ ЕАД сума в общ размер от 1 035,60 лв., но със същата
били погасени задължения по фактури, издадени през *** г. и различни от
процесната фактура № *** г. както по стойност, така и по време на издаване. Ето
защо, първоинстанционния съдът намерил за неоснователен довода на ответната
страна, изложен в отговора на исковата молба, за недължимост на процесните
вземания поради погасяването им чрез плащане в полза на продавача по договора
за продажба.
Първоинстанционния съд приел, че е неоснователно
оспорването на ответника за липса на основание за предсрочна изискуемост на
цялата продажна цена преди крайния срок, обосновано поради неуведомяването му,
тъй като в случая се касаело за правоотношение, възникнало от договор за
покупко-продажба, при което нямало законово, а и договорно изискване за нарочно
уведомяване на неизправния купувач, а се касае за уговорена последица от
неизпълнението в срок на основното му задължение – да заплати цената на
закупената стока. В допълнение следва да се отбележи, че изискуемостта на
всички месечни вноски по процесния договор е настъпила на *** г. /23 месеца от
сключването му/, поради което и към момента на приключване на устните
състезания крайният срок за връщане на сумата бил настъпил, факт, който следва да бъде
съобразен от съда, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Намери, също, че ищцовото
дружество „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД било материалноправно легитимирано
да предяви иск, като титуляр на процесните вземания в качеството му на изпълнил
задължението поръчител с оглед сключения между него и дружеството-продавач
„Мобилтел“ ЕАД договор от *** г., с поето задължение ищецът да обезпечава
вземания на кредитора от абонати по договори за продажби на изплащане и при
неизпълнение в срок, след покана от кредитора и уведомяване на неизправния
длъжник да изпълни вместо него задълженията му, както и от факта на реално
заплащане от ищеца на сумата от 1 011,54 лв., представляваща дължимата от Й.
покупна цена за получената стока, което плащане било осъществено в полза на
продавача и реализирано на *** г. Приел, че ответника бил уведомен
надлежно за предстоящото плащане на продажната цена от „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД, като поръчител, въпреки отбелязването, че пратката не е била
потърсена. Същевременно съдът отбелязал, че когато поръчителят имал доверие на
кредитора, той плаща на свой риск (за да избегне разноските по делото и
разноските по принудителното изпълнение) – в този смисъл Решение № 306 от
6.11.2014 г. на ВКС по гр. дело № 185/2014 г., IV г. о., ГК.
След като взе
предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК,
Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба
се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и
подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се
явява валидно. Същото е постановено от съдия от Радомирски районен съд, в
рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
За
процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 466 / 2019 г. по описа на Районен съд Перник. Тъй като заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК на осн. чл.
415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е дал указания до кредитора да предяви иск за
вземането си. В срока по чл. 415, ал.4 от ГПК е бил подадена исковата молба.
Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване. Районен съд Перник се е произнесъл
именно по предявените искове.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :
На първо място въззивникът счита, че първоинстанционният
съд неправилно е уважил исковите претенции, като приел, че бил реално получен
процесния телефон, тъй като по делото не било представено нито едно
доказателство за това подобно устройство да било предавано на жалбоподателя.
От събраните в производството пред районния съд
доказателства се установява, че с договор за продажба на изплащане № *** г.,
сключен между „Мобилтел“ ЕАД /с нова фирма – „А1 България“ ЕАД/, в качеството
му на продавач и ответника И.П.Й., в качеството му на купувач, на ответника била
прехвърлена собствеността върху движима вещ /определена в Приложение № 1 към
договора/, а именно устройство „Pack Apple iPhone7 128GB Black+PSp48KTri“ – MAT
70 23 м. срещу задължение на купувача да заплати цената на вещта, заедно с
договорна лихва от 10,6 % годишно, в общ размер на сумата от 1 055,52 лв. при
условията на разсрочено изплащане – с една първоначална вноска в размер от
43,98 лв., дължима при подписване на договора /т. 6.1. от същия/ и 23 месечни
вноски в общ размер от 1 011,54 лв., включващи главница и лихва съгласно
погасителен план, представляващ приложение № 2 към договора /прието като
доказателство по делото/.
Видно от Приложение № 1 - приемо - предавателен
протокол находящ се на последната страница / 4 от 4 / от договор за продажба на
изплащане № *** г., ответникът лично се е подписал, като приел устройство „Pack
Apple iPhone7 128GB Black+PSp48KTri“ – MAT 70 23 м.
Настоящия въззивен състав счита че Договор за продажба на изплащане № ***
г., е редовен и е действителен, същият е
двустранно подписан, като купувачът се е подписал и за получаването на мобилно
крайно устройство описано в договора, което е прието без възражения, съгласно
приложение № ***г., според което "Мобилтел" ЕАД е предало на
ответника описаната в договора движима вещ. Всички клаузи в договора са
уговорени индивидуално и по начин, че абонатът (купувач) е могъл да въздейства
върху всяка негова клауза, респ. липсват данни в договора да няма постигнато
съгласие по съдържанието на някоя от клаузите включително и по отношение на
клаузата, че продавачът може да гарантира вземането си чрез поръчителство от
страна на трето лице, което да изпълни задължението вместо купувача, ако
последният не стори това. Задължението на купувача - ответник е действително,
при положение, че е закупил процесното мобилно крайно устройство, надлежно
индивидуализирано в договора, цената на което не е заплатена съгласно
уговореното разсрочено плащане и погасителен план. При липсата на доказателства
оборващи истинността му, частният диспозитивен документ (договор) е
доказателство, че изявлението е направено от страните по договора /съгласно чл.
180 ГПК/ и оттук наличието на валидно възникнало правоотношение между ответника
и "Мобилтел" ЕАД по цитирания договор за продажба на изплащане.
Обстоятелството, че договорът и приложение № ***г. е подписано от ответника,
чрез собственоръчно полагане на подпис, чиято автентичност не е била оспорена
от него, означава волеизявление за сключването на договора и реално предаване и
получаване на движимата вещ предмет на договора. Затова оспорването от ответника,
че не му е предадена движимата вещ предмет на договора устройство „Pack Apple
iPhone7 128GB Black+PSp48KTri“ – MAT 70 23 м. се явяват неоснователно и същото следва да
бъдат оставени без уважение, предвид представените годни писмени доказателства.
На следващо място въззивникът счита, че
първоинстанционният съд неправилно е уважил исковите претенции, като приел че е
настъпила предсрочна изискуемост, тъй като никога не бил уведомяван за това.
Районния съд е приел, че тъй като в случая се касаело
за правоотношение, възникнало от договор за покупко-продажба, при което няма
законово, а и договорно изискване за нарочно уведомяване на неизправния
купувач, а исковата претенция последица от неизпълнението в срок на основното
задължение по договора – да заплати
цената на закупената стока, то в тази хипотеза предсрочна изискуемост има
действие от момента на неизпълнение на договорното задължение, с настъпването
на факта на неизпълнение, без да било необходимо уведомяването на неизправния
купувач. Макар и
принципно правилни, изложените от районния съд съображения във връзка с
обявяването на предсрочната изискуемост по договор за покупко – продажба, са не
относими към настоящия случай, тъй като договор за продажба на изплащане № ***
г., по своята същност е договор за продажба на кредит, тъй като са останалата
неплатена сума от продажната цена купувачът получава кредит от продавача с
начисление, платим на равно месечни вноски в течение на определен период от
време. В правото на Европейският съюз имащо примат над националните
законодателства на държавите членки на ЕС, договорът за покупко - продажба на изплащане
е уреден като форма на кредитиране на потребителя и е предмет на специална
зашита в Директива 87/102 и Директива 90/88, поради което и спрямо него следва
да се прилагат правилата защитаващи правата на потребителите, в частност
потребителя/длъжник да бъде надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост,
за да може кредитора да претендира предсрочно изплащането на цялото вземане.
Касателно настоящия случай от събраните по делото доказателства не бе
установено надлежно уведомяване на длъжника ответник в първоинстанционното
производство, но доколкото към момента на приключване на устните състезания в
първоинстанционното производството е настъпила изискуемостта на *** г. за всички
месечни вноски по процесния договор /23 месеца от сключването му на *** /, претенцията
следва да бъде уважена за цялото вземане.
По отношение на възражението в подадената въззивна
жалба, че ищцовото дружество
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД не било станало носител на процесното вземане,
тъй като договор за поръчителство от ***г., между „Състейнъбъл бизнес
солюшънс" АД и „Мобилтел"ЕАД не съществува, ищецът никога не бил
поемал задължения да обезпечи задължения на жалбоподателя към продавача, още
по-малко пък бил уведомяван, че ищеца е негов поръчител. Договор за
поръчителство бил от ***г., а Договора за продажба на изплащане е от ***г.,
следователно към датата на сключване на договора за поръчителство процесното
задължение не било съществувало, нито било имало някакви данни или индикации,
че то ще възникне след 2 години. Съгласно чл.138, ал.2 от ЗЗД поръчителството
може да съществува само за действително задължение, като то може да е бъдещо
или под условие. Към датата на сключване на договора за поръчителство
процесното задължение не е съществувало, т.е. не е действително. Същото нямало
и качеството на бъдещо задължение, тъй като страните по този договор не са
знаели, нито е било възможно да знаят, че някога в бъдещето след 2 години
жалбоподателя ми ще поеме задължение към „Мобилтел" ЕАД. Поради тези
причини „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД няма качество на поръчител, а
приложения договор за поръчителство бил недействителен спрямо жалбоподателя и
не го обвързвал по никакъв начин. Следва да се има предвид, че съгласно чл.
138, ал. 2 ЗЗД поръчителство може да се поема и за бъдещи задължения. При липсата
на законово ограничение за задълженията, подлежащи на обезпечаване с
поръчителство - договорът за поръчителство може да предхожда по време
сключването на главната сделка. В този случай основните параметри,
индивидуализиращи главния дълг, който поръчителят ще обезпечава, трябва да са
посочени в сключената между поръчителя и кредитора сделка, които при паричен
дълг е неговият размер. Видно от приложения в първоинстанционното производство договора
от *** г. основните параметри, които индивидуализират дълга, който поръчителят
обезпечава, са посочени в раздел ІV "Поръчителство", т. 3 и т. 4. В
т. 3 са посочени за кои длъжници- абонати и по кои видове договори се задължава
ищецът като поръчител - за задължения на абонати, сключили договор за продажба
на изплащане с "Мобилтел" ЕАД при посочените условия, а в т. 4
изрично е посочено, че страните се съгласяват, че максималната отговорност на
поръчителя ще бъде ограничена до размера на дължимата цена на крайното
устройство по съответния договор за продажба на изплащане, намалена с
първоначалната вноска. Тази
индивидуализация е в достатъчна за определяне на дълга, който ще се обезпечава
от поръчителя при сключване на главната сделка и не обосновава нищожност на
процесния договор за поръчителство в някоя от хипотезите на чл. 26 ЗЗД. Волята
на страните за сключване на договор за поръчителство по отношение на процесното
вземане се потвърждава и от отразените данни в приемо-предавателния протокол № ***
г., съставен на основание договора от *** г. между "Състейнъбъл бизнес
солюшънс" АД и "Мобилтел" ЕАД, с приложена към него справка по
т. 2.2.3 от договора, в която изрично е посочено към *** г. /преди плащането от
поръчителя/ за кое задължение и размер, за кой длъжник и по кой договор се
отнася поръчителството и плащането, като е включено задължението на ответника И.П.Й.
от 1011.54 лв. - просрочено задължение по Договор за продажба на изплащане от ***
г. Без значение относно действителността на договора за поръчителство е дали ответника
е била уведомена и се е съгласила с поръчителството. Такова изискване не е
договаряно предвид клаузата на т. 9.1.2 от договора за продажба на изплащане от
*** г. Същото не следва и от договора за поръчителство, тъй като поръчителят
поема задължение не към длъжника, а към кредитора на длъжника да отговаря за
изпълнение на неговото задължение. Отделно от това разпоредбата на чл. 138, ал.
1, изр. 1 ЗЗД не изисква съгласие на длъжника за поемане на поръчителство и не
изключва възможността да се поръчителства въпреки несъгласието или незнанието
на длъжника – арг. от чл. 146, ал. 1 ЗЗД, поради което и възражението на ответника
за нищожност на клаузата на т. 9.1.2 от договора за продажба на изплащане е без
значение за изхода на спора. Поради което възражението се явява неоснователно
следва да бъде оставено без уважение.
Поради съвпадение между изводите на
въззивната инстанция и тези на първоинстанционният съд, обжалваното решение се
явява правилно и законосъобразно поради което следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба – следва да бъде оставена без уважение.
По разноските за
производството:
С оглед резултата от обжалването и
оставянето без уважение на въззивната жалба на осн. чл. 273 във връз. с чл. 78,
ал.2 от ГПК на въззивника не се следва да бъдат присъждани, направените в хода
на въззивното производство разноски.
Въззиваемата страна претендира и
доказва разноски по представен списък по чл. 80 пред въззивната инстанция в размер на 300.00 лв.,
– заплатено адв. възнаграждение (видно от договора за правна защита от
31.10.2019г., с направено отбелязване, че уговореното адв. възнаграждение е
платено преди дата на подпасване на договора), които му се дължат от
жалбоподателя изцяло, предвид неоснователността на жалбата.
Предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 594 от 22.05.2019
г., постановено по гр.д.№ 1623 / 2018
г. по описа на PC Перник.
ОСЪЖДА И.П.Й., ЕГН ********** и съдебен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: *** сумата в размер на 300.00 лв. / триста лева / представляваща направени разноски за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.