№ 435
гр. Велико Търново, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Георги Драгoстинов
Илина Гачева
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20224100500551 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 03.06.2022 година, постановено по гр. дело № 155 по описа на
Еленски районен съд за 2021 година, предявените от И. К. Г. против „С“-ЕООД, гр. Е.,
искове за нищожност на уговорка за изпитване в договор от 18.08.2020 година, а в
отношение на евентуалност – че клаузата за изпитване е отпаднала и трудовият договор е
станал безсрочен, както и за обявяването на въпросната клауза за недействителна, са
отхвърлени като неоснователни. На същото основание са отхвърлени исковете за признаване
за незаконно и отмяна на уволнението по заповед от 17.09.2020 година на Управителя на
ответното дружество, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
„сервитьор“ и за обезщетение за принудителна безработица по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на
труда, претендирано със законна лихва. В тежест на ищеца е възложено заплащането на
направените от ответното дружество разноски.
В частта, с която исковете по чл. 344, ал. 1 от КТ и този за обявяване на
недействителност на клаузата за изпитване по чл. 74 от КТ са отхвърлени, решението е
обжалвано от И. К. Г. с искане за отмяната му и за постановяване на ново, уважаващо
претенциите му с присъждане на разноски за две инстанции. Позовава се на неправилно
приложение на материалния закон.
Ответникът по жалбата - „С“-ЕООД, гр. Е. – е изложил доводи за
безпорочност на решението. Претендира разноски за второинстанционното производство.
1
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
Предявени са искове с правно основание чл. 74 и чл.344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от
Кодекса на труда.
Ищцовата страна – И. К. Г. - излага в исковата си молба, че по силата на
договор с ответното дружество работил като сервитьор. На 17.09.2020 година бил уволнен
на основание чл. 71, ал. 1 от КТ.
С доводи за незаконност на уволнението – клауза за изпитване договорът не
съдържал, а ако съдържал – била недействителна, посоченото в заповедта за уволнение
прекратително основание било неприложимо – по реда на настоящото производство
претендира обявяване на недействителност на уговорка за изпитване в сключения договор
между страните, признаване на уволнението за неправомерно, отмяната му, възстановяване
на заеманата преди това длъжност и присъждане на сумата от 16 000 лв., обезщетение за
принудителна безработица, следствие на уволнението, със законна лихва и разноски.
Ответната страна – „С“-ЕООД, гр. Е. - оспорва исковете с възражения,
уволнението да е извършено при прекратителното основание по чл. 71, ал. 1 от Кодекса на
труда.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното:
Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложените договор
от 18.08.2020 година и допълнително споразумение към него, че страните са били в трудово
правоотношение, по силата на което в обект на ответника в гр. Е. ищецът е изпълнявал
длъжността „Сервитьор“. Уволнен е, считано от 17.09.2020 година, на основание чл. 71, ал. 1
от КТ – заповед № 1 от посочената дата на Управителя на дружеството-ответник. Като
основание за сключване на трудовия договор страните са посочили нормите на чл. 67, ал.1,
т. 1 и чл. 70 от КТ. В точка 3 от съглашението са предвидили, че договорът се сключва за
неопределен срок. Предвидили са тридесетдневен срок за предизвестие – т. 6 от договора.
Допълнителното споразумение от 19.08.2020 година е запазило изброените параметри на
договора – споразумение от 19.08.2020 година.
Брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ този, в
който уволнението, е постановено възлиза на 800 лв. – приетата от първостепенния съд
икономическа експертиза.
Изложените факти налагат извод за основателност на предявените искове.
Искът за обезщетение е частично основателен по размер – до сумата от 4 800 лв. Съдът
постановява решение в посочения смисъл, водим от следните съображения:
Договорът клауза за изпитване не съдържа. На това основание искът за
обявяване на недействителността й по чл. 74 от КТ е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. В договора страните са изразили разнопосочни изявления, заради което той
следва да бъде тълкуван съобразно действителната обща воля и целта на сделката – чл. 20 от
2
ЗЗД.
Ако страните не бяха изрично предвидили неопределен срок на действие на
договора, тридесетдневен срок за предизвестие – такъв срок важи само при безсрочните
договори – аргумент от чл. 326, ал. 2 от КТ, и не бяха посочили логически несъчетаемата
комбинация на чл. 67, ал.1, т. 1 от КТ с чл. 70 от КТ: чл. 67, ал.1, т.1 от КТ се отнася до
безсрочни договори, а договорът със срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 от КТ е вид срочен
договор, а бяха само посочили като основание за сключване текста на чл. 70 от КТ,
съглашението би могло да се тълкува в смисъл, че страните са предвидили срок за
изпитване. За казуса е решаващо това, че в нарочни клаузи страните са договорили различно
от срока за изпитване действие на договора – безсрочен по т. 3 и месечно предизвестие по т.
6. Тези две клаузи не могат да бъдат пренебрегнати само защото документът за договора
цитира номерация на текст от Кодекса на труда, уреждащ трудов договор за изпитване. От
значение за тълкуването и за съдържанието на договора е изявената, а не предполагаемата,
воля на страните. При констатираното разминаване в уговорките на страните приоритет ще
имат онези клаузи, които са текстуално изявени, а не тези, които се извличат чрез
номерация – в случая на чл. 70 от КТ, на даден законов текст.
Липсата на клауза за изпитване прави основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение, към което ответникът е прибягнал – чл. 71, ал. 1 от КТ –
неприложимо. Това сочи на незаконност на уволнението, налага да бъде признато за
неправомерно и отменено, а ищецът – възстановен на заеманата длъжност „сервитьор“. И
трите претенции друг елемент от фактическия си състав, освен незаконността на
уволнението, не предвиждат. Исковете са доказани, основателни и следва да бъдат уважени,
според заявеното.
Като последица от уволнението ищецът е останал без работа. Според чл. 225,
ал. 1 от КТ има право на обезщетение за шест месеца. Искът следва да бъде уважен за 4 800
лв., според заключението на цитираната по-горе експертиза. За разликата до пълния
претендиран размер искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Доводите на ответника-въззиваем, развити в становището му по същество на
спора и в отговора на жалбата, са неоснователни.
Не показанията на разпитаните по делото свидетели, а документално
изявената воля на страните по договора са от значение за решаване на спора. Ако и
доколкото има разминаване между изявена и действителна воля, за отстраняването му
страната може да иска унищожаване на сделката – аргумент от чл. 27 от ЗЗД. Изводът
следва от документалната същност на трудовия договор – чл. 62, ал. 1 от КТ. За нуждите на
казуса това означава, че до успешното унищожаване на договора по исков ред – с влязло в
сила решение, ще е меродавно не какво страните са имали предвид, а какво са подписали.
Не от несвоевременно представения от ищеца препис от трудовия договор, а
от преписа, на който ответникът се позовава, следват изводите за безсрочност на трудовото
правоотношение и за неприложимост на прекратителното основание по чл. 71, ал. 1 от КТ.
3
Доводите за това колко е просрочено доказателственото искане на ищеца да се приеме
представения от него препис и доколко преписът може да има доказателствената стойност
на оригинала не влияят на изхода на спор.
Според изхода на спора и по аргумент за противното от чл. 359 от КТ
ответникът по жалбата дължи държавна такса върху уважените искове. За тези по чл. 344,
ал. 1 от КТ съдът я определя на сумата от 140 лв. общо за двете инстанции, а за вземането за
обезщетение за принудителна безработица, дължимата за две инстанции държавна такса
възлиза на сумата от 96 лв. Така ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 236
лв.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете ответникът има право на
разноски. При доказани разходи от 960 лв., следва да му се присъдят 400 лв. – чл. 78, ал. 3 от
ГПК. Ищецът не е доказал разноски по водене на делото, заради което искането му в тази
насока е неоснователно.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 03.06.2022 година, постановено по гр. дело
№ 155 по описа на Еленски районен съд за 2021 година в частта, с която исковете на И. К.
Г. против „С“-ЕООД, гр. Е., за признаване за незаконно и отмяна на уволнението по заповед
№ 1 от 17.09.2020 година на Управителя на ответното дружество, за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за
принудителна безработица по чл. 225, ал. 1 от КТ до размер на сумата от 4 800 лв. са
отхвърлени, както и в частта за присъдените в полза на ответното дружество разноски над
сумата от 400 лв., вместо което постановява:
Признава за незаконно и отменя уволнението по заповед № 1 от 17.09.2020 година на
Управителя на „С“-ЕООД, гр. Е., с което е прекратеното трудовото правоотношение с И. К.
Г., ЕГН: ********** от село С., В., ул. „П".
Възстановява И. К. Г., ЕГН: ********** от село С., В., ул. „П", на заеманата преди
уволнението длъжност „Сервитьор“.
Осъжда „С“-ЕООД, гр. Е., да заплати на И. К. Г., ЕГН: ********** от село С., В., ул. „П",
сумата от 4 800 (четири хиляди и осемстотин лева) лв., обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ
за шест месеца, считано от 17.09.2020 година до 17.02.2021 година, ведно със законната
лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането считано от 17.11.2020 година до окончателното му
заплащане.
4
Потвърждава решението в останалата обжалвана част – относно отхвърления иск за
обявяване на недействителност на уговорка за изпитване по смисъла на чл. 70 от КТ в
трудовия договор от 18.08.2020 година, както и относно иска за обезщетение за
принудителна безработица по чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата от присъдената по-горе сума
до пълния претендиран размер от 16 0000 лв.
Осъжда „С“-ЕООД, гр. Е., ЕИК: *********, да заплати по сметка на Великотърновски
окръжен съд , сумата от 236 (двеста тридесет и шест лева) лв., държавна такса върху
уважените искове, дължима за две инстанции.
Осъжда И. К. Г., ЕГН: ********** от село С., Lидинско, ул. „П", да заплати на „С“-ЕООД,
гр. Е., ЕИК: *********, сумата от 400 (четиристотин лева) лв., разноски за
второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5