Р Е
Ш Е Н И Е № 177
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.
Видин, 15.04.2019г.
Районен съд
гр. Видин, гражданска колегия, в публичното заседание на петнадесети март две
хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател:
Владимир Крумов
Съдебни заседатели:
Членове:
при секретаря Г. Начева и в
присъствието на прокурора .................................. след като разгледа
докладваното от съдия Крумов гр. дело № 2340 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във
вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление -
гр. София, бул. ”Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, против М.Б.Д., ЕГН **********,***
36.
Твърди се, че ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника, за което било образувано гр. д. № 738 / 2018г. на Районен съд Видин. Заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поддържа се от ищеца, че на 06.03.2015г. между „Фератум България“ ЕООД, в качеството на кредитор, и ответника, в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за кредит № 236740 от 06.03.2015г., чрез средствата за комуникация от разстояние във формата на електронен документ. По силата на договора на ответната страна е отпуснат кредит в размер на 700,00лева за срок от 180дни, при договорна лихва в размер на 83,93лева. Ответната страна е предложила обезпечение, предоставено от гарант-„Фератум Банк“ ЕООД. На 06.03.2015г. между ответната страна и „Фератум Банк“ ЕООД е сключен Договор за гаранция № 236740, по силата на който Гарантът се задължава в полза на кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя, като се задължава солидарно с него. Съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, дружеството кредитор има право да предяви претенциите си директно към гаранта. Съгласно чл. 5 от Общите условия, които се прилагат към договора за гаранция, кредитополучателят се е задължил да плати на гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер определен в договора за гаранция – в настоящия случай таксата за гаранция е 406,70лева. Ответната страна не е изпълнила договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което кредиторът поискал ицпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант „Фератум Банк“ ЕООД. Последното е погасило изцяло дължимата сума в пълен размер към „Фератум България“ ЕООД, като е встъпило в правата на кредитора. Датата на последната вноска по кредита била на 02.09.2015г. Съгласно чл. 10(т.1-т.8) от Общите условия, в случай, че кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да е от дължимите вноски по кредита до 20дни след съответната падежна дата, на същия се начислява такса, в зависимост от просрочието, която в настоящия случай е в размер на 300,00лева и представлява административна такса за събиране на вземането. На 01.12.2017г. е сключен Договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити между „Фератум Банк“ ЕООД, като цедент, и ищцовото дружество, като цесионер, по силата на който дружеството цесионер придобило вземанията по процесния договор за паричен кредит. Ответната страна направила плащания в размер на 123,20лева.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на : 625,20лева – главница, 62,77лева-договорна
лихва за периода от 05.04.2015г. до 02.09.2015г., 300,00лева-административна
такса за събиране на вземането, 304,03 – такса гаранция, 16,96лева-мораторна
лихва от 03.09.2015г. до 23.03.2018г., както и
законната лихва върху главницата, считана от датата на постъпване на
заявлението в съда до изплащане на вземането.
Иска разноски по производството.
С определение от 07.11.2018г.,
влязло в сила на 05.12.2018г. е допуснато оттегляне на исковата молба по гр. д. № 2340 / 2018г. по описа на Районен съд Видин в частта на предявения иск за установяване вземането за сумата от
16,96лева-мораторна лихва за забава.
Със същото определение е прекратено производството по
гр. д. № 2340 / 2018г. по описа на Районен съд Видин в частта на предявените
иск за установяване вземането за сумата от 16,96лева-мораторна лихва за забава.
В
срока по чл. 131 от ГПК
от ответната страна не е постъпил писмен отговор. Ответната страна не се е
явила в откритите съдебни заседания. Не е правила доказателствени искания.
По делото са събрани писмени доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът след като прецени
събраните по делото писмени доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено от фактическа страна :
На 06.03.2015г. между „Фератум България“ ЕООД, в
качеството на кредитор, и ответника, в качеството на кредитополучател, е сключен Договор № 236740 от
06.03.2015г. за предоставяне на потребителски кредит. Размерът на отпуснатия
заем е 700,00лева със срок на погасяване 05.09.2015г. Договорена е лихва в
размер на 83,93лева и годишен процент на разходите 49,05. Първа падежна дата е
на 05.04.2015г. с 6 броя погасителни вноски, всяка от които от 130,66лева. В т.
5 от договора е посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от „Фератум Банк“ в полза на дружеството. В т. 6 е посочено, че
извън тези индивидуални условия се прилагат Общите условия за предоставяне на
потребителски кредити от разстояние от 01.11.2014г. В т. 5 от Общите условия за
предоставяне на потребителски кредити са посочени хипотези при предоставяне на
обезпечение на кредитите от кредитоискателите. В т. 10 от Общите условия за
предоставяне на потребителски кредити са договорени неустойки и други разходи
по просрочени задължения.
Вещото лице по назначената съдебно счетоводна
експертиза е дало заключение по поставените задачи. Ответната страна е платила
една вноска по кредита в размер на 198,00лева на 03.04.2015г., с която вноска
са погасени частично : главница в размер на 74,80лева, договорна лихва в размер
на 21,16лева, такса гаранция в размер на 102,04лева. Вещото лице е посочило
размера на всяко от вземанията, претендирани с исковата молба.
Заключението на експертизата не е оспорено от
страните и е прието от съда.
Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд гр. Видин на 28.03.2018г. като е образувано гр.д. № 738/ 2018г. по описа на Районен съд гр. Видин. По делото е издадена Заповед № 555- РЗ от 02.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесните суми на въведеното с настоящата искова молба основание, със съответната законна лихва, както и разноски по производството. Заповедта за изпълнение е връчена на ответната страна по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В указания от съда срок заявителят е предявил настоящия иск. Ответната страна не доказа пълно изпълнение на задълженията си за заплащане на заетата сума и договорената лихва. Вземанията са прехвърлени на ищеца по силата на договора за прехвърляне на вземания. Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД - Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК. В този смисъл ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне.
Останалите събрани по делото доказателства
съдът намира, че не са необходими към правния спор, поради което не следва да
се обсъждат.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна :
Предявените искове са допустими. Заповедта за изпълнение е връчена
на ответната страна при хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като за ищеца
възниква правен интерес от предявяване на искове за установяване на вземанията
си по заповедното производство.
Иска за установяване вземанията на ищеца за главница по
договора за кредит е частично основателен за сумата от 502,00лева. Ответната
страна, като заемател, не доказа пълно изпълнение на задълженията си по договора
за кредит. Настоящият състав приема, че със заплащането на сумата от
198,00лева, от ответната страна на 03.04.2015г., е погасено частично задължението за главница до сумата от
502,00лева, съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1, изречение второ от ЗЗД.
Искът за установяване вземането за договорна лихва е
основателен за претендирания размер от 62,77лева. Страните са договорили
заемателят да дължи лихва в размер на 11,99%.
Останалите
претенции за установяване съществуване на вземания за административна такса за
събиране на вземането в размер на 300,00лева и такса за гаранция в размер на
304,03лева са неоснователни. От
ответника, освен вземанията за главница и договорна лихва, се претендират и
вземания за дължима такса за учредено поръчителство по чл. 5 от договора и разходи по просрочени плащания при неизпълнение, съгласно чл. 10 от ОУ към
договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съдът намира, че клаузите са нищожни. Процесният
договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит в
който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да
бъдат съобразни от съда. Императивно правило, за чието спазване съдът следи
служебно е уредено в нормата на чл.
33,
ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Съгласно нея при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В
случая в договора е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение с поръчителство от „Фератум Банк“
в полза на кредитора, като в Общите условия са предвидени различни по вид и
размер такси при изпадане в забава на кредитополучателя. Съдът намира, че така въведената в договора за
кредит отговорност за разходи
по просрочени плащания с клаузите
на чл. 10 от Общите
условия по договора и такса за
обезпечение с поръчителство предоставено в полза на дружеството заемодател “Фератум България“ ЕООД – чл. 5 от Договора, представляват
по съществото си неустойка, дължима при забава в изпълнението за заплащане на
текущите задължения по кредита, а не са плащане за покриване на разходи по
събиране на вземането, респ. за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение. С предвиждането на тези плащания се цели заобикаляне на
ограничението на чл.
33 от ЗПК и въвеждането на допълнителни плащания, чиято
дължимост изцяло е свързана със забава на длъжника. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията
на този закон,
е нищожна.
Предвид прекратяване производството по настоящето
дело относно претенцията за установяване съществуване на вземането за сумата от
16,96лева мораторна лихва, то издадената заповед за изпълнение по гр. дело №
738 / 2018г. по описа на Районен съд Видин следва да се обезсили в тази част.
С оглед изхода на делото ответната страна следва да заплати на ищеца сумата
от 50,00лева за държавна такса, сумата от 100,00лева за възнаграждение за юрисконсулт
съразмерно уважената част от исковете. В заповедното производство ответната
страна дължи разноски в размер на 25,00лева за държавна такса и 100,00лева съразмерно
основателността на претенциите.
Воден от горното Съдът,
Р Е Ш И :
Признава
за установено по отношение на М.Б.Д., ЕГН **********,***
36, че „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *******
със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. ”Васил Левски” № 114, етаж
Мецанин, има вземаня спрямо М.Б.Д., ЕГН **********,*** 36, за сумите от : 502,00лева -
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считана от 28.03.2018г.
до изплащане на вземането, сумата от 62,77лева-договорна лихва от 05.04.2015г.
до 02.09.2015г., които суми са включени в Заповед № 555-РЗ от 02.04.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по гр. д. № 738 / 2018г. на Районен съд гр. Видин, като исковете в
останалата част до пълния претендиран размер отхвърля като неоснователни.
Обезсилва Заповед № 555-РЗ от 02.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по гр. д. № 738 / 2018г. на Районен съд
гр. Видин, в частта на пресъдена сума от 16,96лева мораторна лихва от
03.09.2015г. до 22.03.2018г.
Осъжда М.Б.Д., ЕГН **********,*** 36, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление - гр. София, бул. ”Васил Левски” № 114, етаж Мецанин сумата в общ размер на 150,00лева разноски в настоящето
производство и сумата в общ размер на 125,00лева разноски по заповедното
производство, като исканията в останалата част отхвърля като неоснователни.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен срок
считан от връчването му на страните.
Районен съдия :