№ 150
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Красимира Костова
Магдалена Лазарова
при участието на секретаря ЕЛИ ИВ. ДИМАНДИЕВА
в присъствието на прокурора Д. Г.
като разгледа докладваното от Красимира Костова Наказателно дело за
възобновяване № 20231000600429 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава 33 от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за
възобновяване на НОХД 7275/2022 г. на Софийски районен съд, НО, 7 състав,
по което с определение № 17921 от 10.11.2022 г., от приведеното в
изпълнение по чл.68, ал.1 от НК, при първоначален „общ“ режим, спрямо
осъдения П. И. М., наказание ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, наложено на лицето по ЧНД № 10630/2021 г. по описа на СРС, на
основание чл.25, ал.3 от НК е било приспаднато времето, през което е
изпълнявана пробационна мярка по чл.67, ал.3 от НК, като два дни пробация
са зачетени за един ден лишаване от свобода.
В искането се развиват оплаквания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, а
именно за допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в
неправилно приложение на нормата на чл.25, ал.3 от НК, тъй като от
наказанието „лишаване от свобода“ е приспаднато не наказание „пробация“
по смисъла на чл.37, ал.1, т.2 от НК, а мярка за пробационен надзор по чл.67,
ал.3 от НК, която не подлежи на приспадане. В този смисъл се претендира
делото да бъде възобновено и атакуваното определение – отменено в частта
му, относно приложението на чл.25, ал.3 от НК, като се прекрати
наказателното производство в същата част.
В съдебно заседание пред Софийския апелативен съд, представителят
1
на А. – София поддържа искането и предлага същото да бъде уважено по
изложените в него доводи.
Защитникът на осъдения П. М. – адв.И. Ю., оспорва искането и
пледира за отхвърлянето му. Отстоява мнение, че макар приспаднатата
пробационна мярка да не е наказание, ако приложението на чл.25, ал.3 от НК
бъде отменено, ще се стигне до нечовешко третиране на клиента му, страдащ
от сериозни здравословни проблеми – високи нива на кръвно налягане и
инсулиново зависимо заболяване. Защитата моли за съобразяване с „общите
принципи“ на НК за „малозначителност по чл.9 от НК“ и по чл.36 от НК,
както и тези на чл.6 от Хартата за основните права на ЕС и чл.3 от ЕКЗПЧ. На
свой ред, осъденият М. заявява, че поддържа непрекъснато високи стойности
на кръвната захар и твърди за получен наскоро мозъчен инсулт. Желае
произнасянето на съда да бъде съобразено с тези обстоятелства, ако е налице
възможност за тяхната преценка, но ако искането за възобновяване
съответства на предписаните норми, изразява съгласие за съблюдаване на
закона.
Софийският апелативен съд, като се запозна с материалите по делото и
становищата на страните, за да се произнесе взе предвид следното:
Искането, основаващо се на чл.420, ал.1 вр. с чл.422, ал.1, т.5 от НПК е
направено в законоустановения шестмесечен срок, изхожда от компетентен
орган (по делото е приложена заповед № РД-08-296/16.03.2023 г., по силата
на която Главният прокурор е заместван към датата на изготвяне и
депозиране на искането от подписалия същото негов заместник), насочено е
спрямо влязъл в сила на 26.11.2022 г. акт от кръга на визираните по чл.419,
ал.1 вр. с чл.341, ал.1 от НПК, неподлежащ на касационна проверка, който не
е бил протестиран и обжалван, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, е основателно.
Пред Софийския районен съд, НО, 7 състав, е било образувано НОХД
№ 7275/2022 г. по внесен обвинителен акт срещу П. И. М. за престъпление по
чл.234, ал.3, т.1 и т.3 вр. с ал.2, пр.2, алт.3 вр. с чл.28, ал.1 от НК. С
протоколно определение № 1139 от 10.11.2022 г. първата инстанция е
одобрила сключено между прокурора от Софийска районна прокуратура от
една страна, а от друга П. М. и неговия защитник, споразумение за решаване
на делото и за прекратяване на наказателното производство по същото.
Съобразно одобреното споразумение, осъденият се е признал за виновен в
извършване на 18.01.2022 г. в гр.София на вмененото му престъпление по
чл.234, ал.3, т.1 и т.3 вр. с ал.2, пр.2, алт.3 вр. с чл.28, ал.1 от НК, за което е
приел да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ЕДИН МЕСЕЦ, определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 и
ал.3 от НК, при първоначален „общ“ режим.
След одобряване на споразумението, СРС в производство по реда на
чл.383, ал.3 вр. с чл.306, ал.1, т.3 от НПК със следващо определение № 17921
от 10.11.2022 г. по същото дело, служебно е констатирал, че деянието –
2
предмет на споразумението, е било извършено в рамките на тригодишния
изпитателен срок, с който е било отложено изпълнението на наложено на М.,
с влязло в сила на 23.10.2021 г. определение за кумулация по ЧНД №
10630/2021 г. на СРС, едно общо, най-тежко наказание по чл.25, ал.1 вр. с
чл.23, ал.1 от НК ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Видно от справката за съдимост на М., въпросното общо, най-тежко
наказание, е било определено измежду наказания лишаване от свобода,
наложени на осъдения по три предходни наказателни дела, за общо пет
престъпления, все по чл.234 от НК (по тези три предходни дела, наказанията
все са били отлагани по чл.66, ал.1 от НК, като инкриминираната престъпна
проява – предмет на споразумението, последното, се оказва извършена в
изпитателните срокове по всички тях, както и в изпитателния срок на
кумулираното наказание по ЧНД № 10630/2021 г. на СРС). Отчитайки
безспорно наличните предпоставки на чл.68, ал.1 от НК, първостепенният съд
е привел в изпълнение кумулираното наказание, като е постановил то да бъде
изтърпяно пак при първоначален „общ“ режим.
В тригодишния изпитателен срок по ЧНД № 10630/2021 г. на СРС, е
било постановено изпълнение на пробационна мярка на основание чл.67, ал.3
вр. с чл.42, ал.2, т.1 от НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“,
включваща явяване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично.
С оспореното определение № 17921 от 10.11.2022 г. по НОХД №
7275/2022 г., СРС е приспаднал от приведеното в изпълнение по чл.68, ал.1 от
НК кумулирано наказание ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, пробационната мярка по чл.67, ал.3 от НК, позовавайки се на
нормата на чл.25, ал.3 от НК.
В частта за приспадането, определението е незаконосъобразно, защото
чл.25, ал.3 от НК се прилага първо, само по отношение на наказание
„пробация“ по смисъла на чл.42а вр. с чл.37, ал.1, т.2 от НК и второ, само
когато това наказание, е било наложено за някое от престъпленията,
извършени в съвкупност, за които важат правилата за санкциониране по чл.25
вр. с чл.23 от НК.
На осъдения М., за нито едно от осъществените от него при условията
на реална съвкупност деяния, по предходните наказателни дела, наказание
„пробация“ не му е налагано.
Постановеното по ЧНД № 10630/2021 г. на СРС изпълнение по чл.67,
ал.3 от НК на пробационната мярка по чл.42а, ал.2, т.1 от НК, в изпитателния
срок, с който е отложено кумулираното наказание, е било предназначено за
по-устойчиво постигане на индивидуалната превенция, като сама по себе си,
тази мярка не е наказание (не би могла и да бъде равнозначна на наказание
„пробация“, понеже съгласно чл.42а, ал.4 от НК последното не допуска
самостоятелното й налагане, а винаги заедно поне с мярка по чл.42а, ал.2, т.2
от НК).
3
Съобразно трайната съдебна практика на ВКС, част от която коректно
е упомената и в искането на Главния прокурор, мерките по чл.67, ал.3 и по
чл.70, ал.6 от НК (изпълняващи функции на усилване превантивното и
възпитателното въздействие на наказанието – в първия случай и надзорни
функции – във втория), не са наказание, поради което липсва законово
основание за приспадането им. Като е сторил обратното, СРС е допуснал
съществено нарушение на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Ето
защо, искането за възобновяване на НОХД № 7275/2022 г. на Софийския
районен съд, се явява основателно, а за преценката му, данните за
здравословното състояние на осъдения са изцяло ирелевантни.
Постановеното по това дело определение № 17921 от 10.11.2022 г., само в
частта му, с която от приведеното в изпълнение по чл.68, ал.1 от НК
наказание лишаване от свобода, е било приспаднато времето, през което
осъденият П. М. е бил с пробационна мярка по чл.67, ал.3 от НК, следва да
бъде отменено и да се прекрати производството в тази му част. Нарушението
на материалния закон е отстранимо по реда на чл.425, ал.1, т.2 от НПК, като
връщане на делото за ново разглеждане е безпредметно.
Възраженията на защитника на осъдения срещу искането са
несъстоятелни, защото с тях на практика се цели неправомерно редуциране на
общото, най-тежко наказание, определено с влязъл в сила съдебен акт, за
което е постановено изцяло и отделно изтърпяване по чл.68, ал.1 от НК.
Въпросите за вида на наказанията за съответните престъпления, за техния
срок и начин на изтърпяване, са вече решени и е недопустимо пререшаването
им в настоящото производство. От наличните по делото материали се
установява, че СРС е разполагал с обилно количество писмени доказателства
(епикризи, експертни решения на ТЕЛК, амбулаторни листове, резултати от
изследвания) за здравословното състояние на П. М., което с оглед
прилагането на разпоредбите на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК по последно
сключеното и одобрено споразумение, очевидно е било съобразено при
определяне срока на наказанието лишаване от свобода, явяващ се далеч под
законоустановения минимум. Отделно, положението на осъдения е било
значително благоприятствано и по предходно водените спрямо него
наказателни дела, по които чрез споразумения са били постигани санкции
отново при условията на чл.55 от НК, с приложение на чл.66 от НК, а по реда
на чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК за пет престъпления – всички умишлени,
от общ характер, е било формирано едно общо, най-тежко наказание,
неувеличено по чл.24 от НК и пак отложено по чл.66 от НК, за което
виновният е бил наясно, че ще изтърпи ефективно, ако в рамките на
изпитателния срок извърши ново престъпно деяние с такива характеристики.
Следователно, за „нечовешко третиране“ и за накърняване на основни
принципи, закрепени в цитираните от защитника международни актове за
защита на човешките права, чрез удовлетворяване на разглежданото искане,
апропо целящо изправяне на допуснат материално-правен порок, изобщо не
може да се говори.
4
Грижата за здравословното състояние на лишените от свобода е
прерогатив на органите по изпълнение на наказанията, съобразно регламента
на ЗИНЗС и ППЗИНЗС.
Предвид изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.2 от НПК,
Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 7275/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 7 състав, като ОТМЕНЯ постановеното по същото дело
определение № 17921 от 10.11.2022 г., само в частта му, с която от
приведеното в изпълнение по чл.68, ал.1 от НК наказание единадесет месеца
лишаване от свобода, е приспаднато на основание чл.25, ал.3 от НК времето,
през което осъденият П. И. М. е бил с пробационна мярка по чл.67, ал.3 от
НК, при зачитане на два дни пробация за един ден лишаване от свобода и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5