Решение по дело №7449/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261170
Дата: 5 април 2021 г. (в сила от 23 април 2021 г.)
Съдия: Мартин Стоянов Стаматов
Дело: 20203110107449
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                           05.04.2021 г.       гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                        гражданско отделение

На единадесети март                                                    две хиляди двадесет и първа година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Ана А.

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело №  7449 описа за 2020 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от С.А., с която претендира да бъде прието за установено по отношение на „Е.П.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление ***, че не му дължи сумата от: 4691,35 лева, представляваща  начислени задължения за потребена електроенергия по договор за продажба на електроенергия   в обект, находящ се в гр. ****а, ул. „*****“ № ***клиентски ***, абонатен № **** посочени във фактури издадени през периода 29.12.2006г. до 26.01.2009г., тъй като такова количество електроенергия не е действително потребено или в условието на евентуалност, ако е потребена, вземането е погасено по давност.

В исковата молба се сочи, че ищецът узнал през 2020г., че му са начислени задължения за потребена електроенергия по договор за продажба на електроенергия в обект, находящ се в гр***, ул. „***“ № *** с клиентски ***, абонатен № ****, посочени във фактури издадени през периода 29.12.2006г. до 26.01.2009г.  Не оспорва, че е клиент на дружеството, съобразно договор за доставка на електроенергия на посочения адрес. Оспорва доставката и реалното потребление на електроенергия в такъв размер за посочения период. Оспорва метрологичната годност на СТИ отчитало потреблението. В условието на евентуалност, ако се установи реално потребление, въвежда възражение, че вземането е погасено по давност. Моли искът да бъде уважен, както и да му се присъдят направените в производството съдебноделоводните разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от „****” АД, в който искът се оспорва като неоснователен. Признава се, че между страните е налице валиден договор за доставка на електроенергия, по който ищецът има качеството на потребител с клиентски ****, абонатен № **** относно обект, находящ се в гр. ****, ул. „****“ № *** Не оспорва, че е издал през периода 29.12.2006г. до 26.01.2009г. фактури за доставена електроенергия до обекта за  4691,35 лв., като твърди реална доставка. Моли за постановяване на решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен, както и да му бъдат присъдени направените в производството съдебно-деловодните разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства - копия от възражение от 11.06.2020г. и от писмо с изх. № ****/12.06.2020г., се установява, че:  с фактури издадени от „***” АД през периода 29.12.2006г. до 26.01.2009г. на С.А.А. ЕГН ********** били начислени задължения за потребена електроенергия по договор за продажба на електроенергия в обект, находящ се в гр. ***, ул. „****“ № *** с клиентски ***** абонатен № ****

 Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК.

При иск с горепосоченото правно основание, в тежест на ищеца е да установи правния си интерес от водения иск, а ответника да докаже факта /фактите/, от който произтича вземането му, както и размера на същото, т.е наличието на валидно облигационно правоотношене между страните по силата на сключен между тях договор за продажба на електроенергия, доставката от продавача на уговорените с договора стоки на купувача, както и настъпил падеж за плащането на дължимата цена.

По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът, където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа. Не се спори и относно влезлите в сила Общите условия на „******” АД /„** *** ***”/ и ****” АД /„*****”/.

За настоящия казус, освен договора при ОУ на ответника, меродавна е и правната уредба посочена в Закона за енергетиката /ЗЕ/, (Обн. ДВ. бр.107 от 9 Декември 2003г.), Наредба № 6 от 9.06.2004г. за реда за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (обн. ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г.) и Правила за измерване на количеството електрическа енергия – ПИКЕЕ (обн. ДВ Брой 98 от 12.11.2013г.).

Не се спори по делото, че ищецът е имал качеството на потребител по см. на чл. 92 т. 4 ЗЕ, на когото са му били начислени във фактури суми за доставено количество ел. енергия, които се претендират от снабдителя, вкл. и с подадения по делото отговор.

Ответното дружество не проведе доказване на обстоятелствата в негова тежест за установяване - че количеството електроенергия, посочено в конкретно индивидуализирани с дати и номера фактури издадени през периода 29.12.2006г. до 26.01.2009г., е реално доставено до обекта на ищеца; че е отчетено по съответния нормативно и договорно установен ред и стойността му съответства на посочената във фактурите; че измервателното устройство е с установена годност от компетентни органи. По въведеното в условието на евентуалност възражение за изтекла погасителна давност - че същата е била прекъсната или спряна въз основа на някоя от предвидените в ЗЗД предпоставки.

Изрично съдът на основание чл. 146  ал.2 от ГПК с проекта си за доклад е указал на ответника, че за горните обстоятелства не е поискал или представил допустими и относими доказателства. Въпреки това в проведеното открито съдебно заседание по делото, след обявяване на проекта за доклад за окончателен, без наличието на възражения, от страна на ответника доказателства в тази насока не са ангажирани.

  Предвид изложените съображения, съдът приема, че операторът не установи по период и стойност ежемесечното реално потребление в обекта на ищеца, като същевременно не установи и наличието на законосъобразно проведена корекционна процедура. Поради това предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Предвид липсата на доказване на твърдяните от ответника правопораждащи факти за възникване на вземането му и основателността на иска на това основание, не следва да се разглежда възражението на ищеца за наличие на изтекла погасителна давност спрямо това вземане по см. на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, което по същество би било основателно.

Съобразно с изхода на спора, разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК и направеното  от ищеца искане за присъждане на разноски, такива следва да му бъдат определени според представените доказателства – вносни бележки в размер на 187,65 лв. за авансово внесени държавни такси. Съобразно приложения договор за осъществена безплатна правна помощ, следва на осн. чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 3 ЗА да се определи на представлявалия ищеца адвокат, възнаграждение в размер на 558,40 лв. /в рамките на минималния размер по чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС/.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

      Р   Е  Ш   И  :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, че  С.А.А. ЕГН **********  не дължи на  Е.П.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, сумата от: 4691,35 лева, представляваща начислени задължения за потребена електроенергия по договор за продажба на електроенергия   в обект, находящ се в гр.****, ул. „***“ № ** клиентски *****, абонатен № ****посочени във фактури издадени през периода 29.12.2006г. до 26.01.2009г.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК „****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.А.А. ЕГН **********, сумата от 187,65 лева, представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК вр. чл. 38 ал.2 ЗА „****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адв. И.Т.И. от ВАК сумата от 558,40 лева  - адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: