Р Е
Ш Е Н
И Е № 260413
Гр. Пловдив, 26.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ІV н. с. в публично
съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА АНАСТАСОВА
при участието
на секретаря Анелия Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД №
6552/2020г. по описа на ПРС, ІV н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление /НП/ № 534710-F543677/01.09.2020г. на Зам.
директор на ТД на НАП – Пловдив, с което на „МЕГЗ 19“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Раковски, **********, представлявано от М.И.К.,
ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за
нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1
от ЗДДС, на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС.
По съображения,
изложени в жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят „МЕГЗ 19“ ЕООД, чрез
процесуалния си представител адв. И.Н., моли съда да отмени процесното НП като неправилно
и незаконосъобразно и да присъди направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В.З.,
оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното НП и да присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е
подадена в преклузивния 7-дневен
срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес,
поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
Дружеството –
жалбоподател „МЕГЗ 19“ ЕООД извършвало търговска дейност – онлайн търговия с
дрехи и аксесоари. Във връзка с подадено Заявление за регистрация по ЗДДС с вх.
№ 303912000085628/14.01.2020г. започнала проверка за установяване наличие на
основания за регистрация по ЗДДС. Проверката била извършена от служители на ТД
на НАП – Пловдив, сред които и св. С.Т.В., на длъжност ******* в ТД на НАП –
Пловдив.
От
представените от лицето документи, справки и писмени обяснения, както и писмени
обяснения от трети лица, било установено, че първата продажба, свързана с дейността
на дружеството, е извършена на 29.05.2018г. Пратката била приета от „Спиди“ АД,
въз основа на сключен договор с „МЕГЗ 19“ ЕООД, на 29.05.2018г., като при
предаването й не бил издаден фискален бон или друг документ, отговарящ на
изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, тъй като за извършената
търговска дейност търговецът не бил регистрирал ФУ. Същата била платена чрез
РКО за наложен платеж в размер на 372,85 лв. на 30.05.2018г.
В конкретния
случай извършваната от дружеството дейност била съотносима с дадената в §1 т.1
от ДР на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ дефиниция за „разносна търговия“,
състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по
предварителна заявка. По реда на чл.25 ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ при разносната търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по
чл.3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача
при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез
фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата.
Затова и
служителите на приходната агенция приели, че с оглед спазване на нормативните
разпоредби, извършените продажби, свързани с основната дейност на дружеството –
продажби чрез електронен магазин, следвало да бъдат отчитани чрез използването
на монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП ФУ от датата на
започване на дейността в обекта /в случая първата изпратена по куриер пратка/,
а именно 29.05.2018г.
От извършената
справка в информационната система на НАП било установено, че „МЕГЗ 19“ ЕООД
няма регистрирано в НАП ФУ.
Въз основа на
горното било прието, че „МЕГЗ 19“ ЕООД е осъществило състава на нарушение на
чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС,
извършено на 29.05.2018г. в гр. Раковски, като същото е довело до неотразяване
на приходи.
Нарушението
било констатирано на 07.04.2020г. в ТД на НАП - Пловдив при преглед на
предоставени справки и документи в хода на извършване на проверка,
документирана с Протокол № **********/07.04.2020г. във връзка с проверка за
установяване наличие на основания за регистрация по ЗДДС, документирана с
Протокол № **********/28.01.2020г.
За
констатираното по време на проверката св. В. съставила АУАН № 533677/13.04.2020г.
срещу „МЕГЗ 19“ ЕООД за нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
Въз основа на
съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на „МЕГЗ 19“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за нарушение на чл.7
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, на
основание чл.185 ал.2 от ЗДДС.
Описаната
фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото - АУАН/
№ 533677/13.04.2020г., Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния
директор на НАП, Протокол № **********/28.01.2020г., Протокол №
**********/07.04.2020г., Удостоверение № 0062/03.11.2009г. на Комисия за
регулиране на съобщенията, Договор № 93542/18.05.2018г. между „МЕГЗ 19“ ЕООД и
„Спиди“ АД, Договор от 01.08.2017г. между „МЕГЗ 1“ ЕООД и „МЕГЗ 19“ ЕООД,
разпечатка от имейл, изходящ от „Спиди“ АД до „МЕГЗ 19“ ЕООД, извлечение от
банковата сметка на „МЕГЗ 1“ ЕООД, писмо от „Спиди“ АД до ТД на НАП – Пловдив
изх. № FD-820/04.03.2020г.,
справка и указания на ТД на НАП относно приложение на Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, вещественото доказателство – компактдиск, както и от
гласните доказателства - показанията
на св. В. /актосъставител/ дотолкова, доколкото съответстват на
доказателствената съвкупност и служат за установяване на обективната истина.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
По делото безспорно се установява, че
дружеството–жалбоподател „МЕГЗ 19“ ЕООД е извършвало търговска дейност -
онлайн търговия с дрехи и аксесоари, която дейност е съотносима с дадената в §1
т.1 от ДР на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ дефиниция за „разносна
търговия“, състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по
предварителна заявка. Съгласно чл.25 ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ
при разносната търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл.3 и
се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при
плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез
фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата.
Лицата, занимаващи се с търговия през
интернет за продажба на стоки следва да отчитат продажбите си по реда, определен
в ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, освен когато са налице
изключенията, предвидени в наредбата.
Посочената за нарушена разпоредба на чл.7
ал.1 от ***редба № Н-18/13.12.2006г. на МФ регламентира задължение за лицата по
чл.3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
Съгласно чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби
на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
От така цитираните разпоредби следва извод,
че лицата нямат задължение да регистрират и отчитат извършените от тях продажби
на стоки или услуги, съответно да монтират, въведат в експлоатация и използват
регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД в изключенията, посочени в чл.3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ.
От събраните по делото доказателства се
установява, че между „МЕГЗ 19“ ЕООД и „Спиди“ АД е сключен Договор №
93542/18.05.2018г. между „МЕГЗ 19“ ЕООД и „Спиди“ АД, съгласно чл.12 от който
възложителят може да използва услугата наложен платеж за пратки на територията
на РБ, като съгласно чл.12.5.1 изпълнителят изплаща на възложителя събраните
суми от наложен платеж по посочената в договора банкова сметка на „МЕГЗ 1“ ЕООД,
въз основа на сключен между последното и „МЕГЗ 19“ ЕООД Договор от 01.08.2017г.
Във връзка с горното следва да се посочи, че
съгласно §1 т.9 от ДП на Закон за пощенските услуги /ЗПУ/ пощенски паричен
превод е пощенска услуга, при която в точка за достъп до мрежата на пощенски
оператор, лицензиран по чл.39 т.3, подателят подава парична сума в брой и
нарежда по електронен път или писмено на хартиен носител пълната сума да бъде
изплатена в брой на получателя без никаква удръжка. В случая обаче липсват
данни със „Спиди“ АД да е договорено от страна на „МЕГЗ 19“ ЕООД извършването
на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ, който е вид самостоятелна
услуга, в който случай би било налице изключението в разпоредбата на чл.3 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. на МФ.
От доказателствата по делото се установява,
че доставките си „МЕГЗ 19“ ЕООД е осъществявало посредством наложен платеж,
събирането на който е възложено на „Спиди“ АД. Съгласно §1 т.12 от ЗПУ наложен
платеж е допълнителна услуга, при която пощенската пратка се доставя на
получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. Предвид тази
дефиниция на наложен платеж следва, че той не попада в изключенията на чл.3 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Съгласно изложеното в НП първата продажба,
свързана с дейността на дружеството, е извършена на 29.05.2018г., когато е
приета пратката от „Спиди“ АД, въз основа на сключения с „МЕГЗ 19“ ЕООД договор, като при предаването й не е издаден
фискален касов бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, тъй като търговецът не бил регистрирал ФУ. Същата била
платена чрез РКО за наложен платеж в размер на 372,85 лв. на 30.05.2018г.
Във връзка с датата, приета като такова на
извършване на нарушението, а именно 29.05.2018г., следва да се посочи, че това
е датата на първата продажба, свързана с дейността на дружеството, т.е. датата
на започване на дейността на обекта. На тази дата стоката е предадена на
куриера. Това е първото действие по извършване на дейността продажба чрез
електронен магазин в конкретния обект и в този смисъл и това е датата, на която
за данъчнозадълженото лице възниква задължение да монтира, въведе в
експлоатация и регистрира в компетентната ТД на НАП ФУ. Именно това нарушение е
описано и в НП без да са наведени твърдения за извършено друго нарушение и по-конкретно
такова по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Съдът обаче намира, че както в съставения
АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, описанието на нарушението не е
достатъчно пълно и ясно. Липсва посочване какво точно действие е налагало
издаване на касов бон, а оттам и да се е породило задължението за въвеждане в
експлоатация на ФУ/ИАСУТД. Това се дължи на фактическия състав на нарушението,
доколкото правната норма допуска множество изключения от задължението за
издаване на касов бон, респ. въвеждане в експлоатация, монтиране и регистриране
на ФУ/ИАСУТД. Затова и съдът счита, че конкретното поведение на дружеството
следва да бъде ясно посочено като се отрази как действително е получило същото
плащането, за да бъде отграничено от хипотезите на липса на задължение за
издаване на бон. Вместо това органите на административнонаказателното
производство са се ограничили в посочване, че доставката „е платена чрез РКО за
наложен платеж“. РКО представлява документ, който се издава при плащане, но не
позволява да се прави предположение, че плащането е касово, особено като се има
предвид, че е извършено чрез доставчик-куриер, който разполага с лицензия на
пощенски оператор за извършване на пощенски паричен превод. Действително, както
беше посочено по-горе, липсват данни между „Спиди“ АД и „МЕГЗ 19“ ЕООД да е
било договорено извършването на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ, но
такова обстоятелство не е описано в издаденото НП. Недопустимо е да се тълкува
НП и АУАН и да се изследва въпросът какъв по-точно начин на плащане е приел
наказващият орган, че да дефинира поведението на жалбоподателя като наказуемо.
Липсата на такова посочване води и до невъзможност за съда да прецени и дали не
е налице някое от допустимите изключения, когато дружеството не би следвало да
бъде наказвано. Не става ясно и чрез кого
е било извършено превеждането на сумата от 372,85 лв. - „Спиди“ АД,
Български пощи или др. Следва да се посочи, че не може да бъде изключена
възможността една стока да бъде доставена чрез едно дружество – куриер, а
заплащането да бъде направено, дори в по-късен момент, по друг начин, чрез друг
субект, включително паричен превод и т. н.
Предвид горното, съдът намира, че АУАН и НП
не съдържат пълно описание на релевантните към фактическия състав на
нарушението обстоятелства и тези, при които е извършено, като по този начин се
е достигнало до неизпълнение за разписаните в чл.42 т.4 и чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН изисквания относно съдържанието на актовете. С това към момента на
издаване на НП и санкциониране на лицето е било допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, което е ограничило правата на жалбоподателя по начин,
че да не може да организира адекватно защитата си и да реализира правата си в
пълен обем.
Нарушението не може да бъде санирано едва във
въззивното производство, поради което НП следва да се приеме за
незаконосъобразно и да бъде отменено на това основание.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63
ал.3 от ЗАНН въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
разноските за адвокатско възнаграждение. В случая от жалбоподателя са
претендирани разноски за адвокатско възнаграждение по делото в размер на 528
лв., като са налице доказателства, че действително е платена сумата. Съгласно
чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, дължимият хонорар
при имуществена санкция в размер на 3 000 лв. е 440 лв. Тъй като адвокатът е регистриран по ЗДДС, то
по силата на §2а от ДР на наредбата в размера на дължимия хонорар,
следва да се включи и ДДС, като общият размер следва да бъде именно
претендираният от 528 лв.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 534710-F543677/01.09.2020г. на Зам. директор на ТД на НАП –
Пловдив, с което на „МЕГЗ 19“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Раковски, **********, представлявано от М.И.К., ЕГН **********,
е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за нарушение на чл.7
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, на основание
чл.185 ал.2 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите ДА ЗАПЛАТИ на „МЕГЗ 19“ ЕООД, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, **********,
представлявано от М.И.К., ЕГН ********** сумата в размер на 528 лв.,
представляваща разноски в настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето
му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала.
А. Д.