РЕШЕНИЕ
гр.София, 26.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в закритото заседание на двадесет и шести февруари през две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от
съдия Иванова ч.гр.д.№ 2 186 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 – чл.438
от ГПК.
Същото е образувано по жалба с
вх.№ 92549/29.12.2020 г. на „Т.С.“ ЕАД, *** – действаща чрез пълномощника й
юрисконсулт Ш., срещу действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ М.П.с рег.№
851 на КЧСИ по изп.дело № 20208510402472, обективирани в постановление от 11.12.2020 г. /връчено му
със съобщение с изх.№ 65543/11.12.2020 г., вх.№ ЧСИ-12507/16.12.2020 г./, с които
е отказал да намали прие-тите разноски за адвокатското
възнаграждение на взискателя до 200,00 лева по
подадено от „Т.С.“ ЕАД възражение с вх.№ 84226/26.11.2020 г., както и пропорционал-ната такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
В жалбата се излагат доводи, че адвокатският
хонорар на взискателя е прекомерно завишен; че
приетият хонорар е незаконосъобразно изчислен, тъй като надвишава сумата от
200,00 лева за образуване на делото и включва и сума по чл.10, ал.2 от Наредба
№ 1 от 09.07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдС, въпреки че в случая не са налице кумулативните
предпоставки за това, тъй като действия с цел удовлет-воряване
на паричното вземане от името и за сметка на взискателя
не са извършвани. Под-държа се и че размерът на адвокатския хонорар е
прекомерен, тъй като изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито
с правна сложност, че в срока за доброволно изпълнение всички дължими суми са
заплатени от страна на „Т.С.” ЕАД, както и че едноличен собственик на капитала
на дружеството е Столична община, а общи-ните са
„сигурни платци“. Моли въззивния съд да отмени
атакуваните действия на ЧСИ М.П.с рег.№ 851 на КЧСИ по изп.дело
№ 20208510402472 по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение до
размера по чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения на ВАдС, а по
отношение на пропорционалните такси, както и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ – да се
реши спора по същество. Претендира присъждането на разноски по делото.
Ответникът по жалбата – взискателят „Ф.С.М.“ ЕООД в определения от закона срок по
чл. 436, ал.3 ГПК е депозирал възражение по жалбата, в което са релевирани доводи за неоснователност на същата и за дължимост на целия претендиран по
изпълнителното дело хонорар. Претендира присъждането на разноски по делото.
В писмените мотиви, депозирани от
ЧСИ с рег.№ 851 на КЧСИ – М.П.по реда на
чл.436, ал.3 ГПК е отразено, че адвокатското възнаграждение по изпълнителното
дело, заплатено от взискателя, е за извършени
действия по образуване и водене на изпълни-телното
дело в съответствие с материалноправните и процесуарноправните законови разпо-редби.
Съдът, като прецени доводите на страните,
доказателствата по делото и изисква-нията на закона,
намира за установено следното:
Жалба в частта, касаеща
разноските за адвокатското възнаграждение, е подадена от легитимирано лице в
срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол по чл.435, ал.2 ГПК валиден акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно общите правила на Глава
Осма от ГПК всеки взискател в изпълнителното дело имат
право на възстановяване на заплатените такси и разноски по производството и на
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, във връзка със същото.
Съгласно нормата на чл.10, т.1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минимал-ните размери на адвокатските възнаграждения за
образуване на изпълнително дело се дължи
адвокатско възнаграждение в
размер на 200,00 лева, а по силата на чл.10, т.2 от същия акт за
процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по
изпълнителното произ-водство и извършване на действия
с цел удовлетворяване на парични вземания до 1 000,00 лева – 200,00 лева и
вземания над 1 000,00 лева – 1/2 от съответното възнаграждение по чл.7,
ал.2, т.2-7 от този акт. В дадения казус от процесуалния представител на взискателя са били осъществени единствено действия по
образуване на изпълнителното дело, но не и други действия по смисъла на чл.10,
т.2 от Наредбата, касаещи удовлетворяване на паричното вземане, с оглед на
което на взискателя се дължат само предвидените в
чл.10, т.1 от Наред-бата разноски в посочения размер от
200,00 лева. Поради липсата на доказателства, че пълномощникът на взискателя е регистриран по ЗДДС, такъв не следва да се
начислява вър-ху дължимото се на същия възнаграждение.
Част от задължителното съдържание
на молбата съгласно чл.426, ал.2 ГПК е посоч-ването
на изпълнителен способ, предвид което последното не представлява действие по сми-съла на чл.10, т.2 от взираната Наредбата и за него не се
дължи отделно възнаграждение. С молбата на взискателя
с вх.№ 82278/20.11.2020 г. – подадена преди пристъпване към изпъл-нителни
действия, е извършено уточнение на молбата по чл.426, ал.2 ГПК относно един от
задължителните й реквизити.
Предвид изложено настоящият
съдебен състав приема, че действията на съдебния изпълнител по определяне на
разноските по изпълнението за адвокатски хонорар на взиска-теля
с атакуваното постановление следва да бъдат отменени, а претендираното
адвокатско възнаграждение от „Ф.С.М.“ ЕООД във връзка с изпълнителното дело – да
се намали до размера на сумата от 200,00 лева по чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004
г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Жалбата – в частта, касаеща
пропорционалната такса по чл.26 ТТРЗЧСИ е недопус-тима
и следва да бъде оставена без разглеждане. С постановлението за разноски с
изх.№ 65542 от 11.12.2020 г. съдебният изпълнител не се е произнасял по въпроса
относно размера на дължимите се такси по изпълнението, вкл. пропорционалната
такса по т.26 ТТРЗЧСИ, поради което в тази част жалбата е без предмет. Жалба срещу тези разноски е обективирана във възражението на длъжника „Т.С.” ЕАД с вх.№
84226/26.11.2020 г., коя-то след нейното администриране, ако се поддържа от
длъжника, следва да бъде изпратена за разглеждане в съда.
Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ М.П.с рег.№ 851 на КЧСИ по изп.дело
№ 20208510402472, обективирани в постановление за
разноски с изх.№ 65542 от 11.12.2020 г., с които е отказано да се намали по
възражение на длъжника „Т.С.” ЕАД с вх.№ 84226/26.11.2020 г., размерът на
адвокатското възнаграждение на взискателя по изп.дело № 20208510402472 от 400,00 лева на 200,00 лева като
незаконосъобразни, и вместо което
постановява:
НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощ-ника на взискателя „Ф.С.М.“
ЕООД, ЕИК ********* по изп.дело № 20208510402472 по
описа на ЧСИ М.П.с рег.№ 851 на КЧСИ, от 400,00 лева до размера на сумата от 200,00 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Т.С.“ ЕАД, ***/29.12.2020 г.
срещу действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ М.П.с рег.№ 851 на КЧСИ по изп.дело № 20208510402472, обективирани
в постановление от 11.12.2020 г., с които е отказал да намали по подадено от „Т.С.“
ЕАД възражение с вх.№ 84226/26.11.2020 г. пропорционалната такса по т.26
ТТРЗЧСИ до делото, като недопустима.
Решението в частта, в която е
оставена без разглеждане жалбата на „Т.С.” ЕАД, имащо характер на определение,
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на жалбоподателя. В останалата част решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.