Решение по дело №25/2020 на Окръжен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 49

гр. Силистра, 16.03.2020г.

 

 

         Силистренски окръжен съд, гражданско отделение в закрито съдебно заседание проведено на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев

ЧЛЕНОВЕ: Кремена Краева

        Огнян Маладжиков

 

 при участието на секретаря А.Ценкова, като разгледа докладваното от съдията – докладчик Кремена Краева въззивно гражданско дело № 25/2020 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Д.И.П.  обжалва решение № 371/ 07.11.2019г. постановено по гр.д. № 1048/2018г. по описа на РС Силистра, с което е уважен предявен по реда на чл.422 ГПК иск по чл.92 ЗЗД на „ТРАНСФЕР ТВ” ООД за установяване на вземане за сумата от 4 280 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 601 / 2018 г. по описа на СРС до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 1153 / 15. 05. 2018 г. по ч.гр. д. № 601 / 2018 г. по описа на СРС.

Особеният представител адв. Н.Б. – САК е обосновал правото на жалба от името на въззивника в установителната му част за размера над 2 648 лв, както и съответната част от присъдените разноски, като счита, че в тази част то е необосновано и незаконосъобразно. Изтъква, че съдът се е позовал на подписани от ответника записи на заповед, но в конкретния случай самият ищец основава претенцията си не на подписаните от ответника записи на заповед, а на фактури за действително направени разходи по обучението и подготовката му.

По същество се претендира отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска за размера над 2 648 лв. В съответствие с това моли за измение решението и в частта за дължимите от ответника разноски.

Ответникът   „ТРАНСФЕР ТВ” ООД с ЕИК: ********* депозира становище за неоснователност на жалбата.

Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима, предвид на това, че е подадена от активно легитимирано лице имащо правен интерес от въззивното производство, както и че е спазен преклузивният срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК.  Разгледана по същество ОС намира въззивната жалба за основателна.

 В отговора по иска и във въззивната жалба не са оспорени фактите по пораждане на отношенията между страните, поради което за безспорни следва да се възприемат установените от първата инстанция факти: На 23.12.2016г. между страните са сключени два договора – за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина, анекс от същата дата към него и за отпускане на парични средства във връзка с обучението и подготовката на лицето за работа в чужбина. Ответникът, като възложител, възложил на „Трансфер ТВ“ ООД, гр. Варна, който като посредник поел задължение да извършва безвъзмездно посредничество по информиране и консултиране на търсещите работа лица и на работодателите; да насочва и подпомага за започване на работа и по сключване на договор за наемане на работа в Г. Уговорено е, посредникът да осигури на възложителя на свои разноски преподавател по немски език, както и автошкола за придобиване на необходимата шофьорска квалификация, а възложителят да придобие свидетелство за управление на МПС категория „С“ или „СЕ“, както и начално ниво на познание по немски език, настаняване в хотел по избор на посредника в гр. Варна, в случай, че възложителят е от друго населено място, като разходите по настаняването са за сметка на посредника. С допълнителен анекс към договора, съгласно клаузата, обективирана в сключения на 09.03.2017 год. между страните анекс към договор от  23.12.2016 год, в чл. 2 е допълнена точка 5, в която страните са уговорили, че при преустановяване на работа от страна на работника преди изтичане на шестмесечния изпитателен срок, ответникът дължи на дружеството в двоен размер на платените от посредника суми по т.3.1 от договора.

Пред първата инстанция са представени като доказателства по делото потвърждение за назначаване от работодателя в Германия от Translogistik Langenselbold Montage GmbH & Co.KG. и трудов договор от 27.04.2017 г., с който е уговорено ответникът да започне работа на 22.05.2017 г. и със срок до 31.05.2018г. С молба от 29.08.2017 г. ответникът е прекратил без предизвестие съществуващите трудови правоотношения с Translogistik Barsbuttel Montage GmbH & Co.

При тези данни и въззивният съд намира за доказани предпоставките от фактическия състав на основанието по чл.92 от ЗЗД, на което ищецът основава вземането си, а именно – наличие на уговорена между страните неустойка; изпълнение на договора от страна на кредитора – посредник, доказващо се с факта на сключване на трудов договор между възложителя – ответник и трето за спора лице и допуснато от страна на длъжника неизпълнение, а именно да полага труд за осигурения работодател в определен период от време по трудовия договор, за сключването на който ищецът е посредничел. По отношение размера на вземането за неустойка, въззивният съд намира същият за доказан до сумата от 2 648 лв., изчислена като двоен размер на разходите от общо 1 324 лева, направени от ищеца в изпълнение на сключените с ответника договори и анекс, включващи 670 лева – разходи за шофьорски курс, курс професионална компетентност - 300 лв., психотест - 50 лв, обучение по немски език от Учебен център „Маяк“ съгласно фактура от 20.03.2017 г- 304 лв. За останалите претендирали от ищеца разходи не са представени доказателства, установяващи по категоричен начин, че са извършени по договора с ответника. Представената пред първата инстанция разписка №8 от 03.04.2017г. за платена от ищеца сума за наем в размер на 500 лв.,не установява изобщо разход в полза на ответника. Това се отнася и за фактура №3/09.01.2017г. от езиков център „Лъч“ ЕООД. Предоставената услуга по фактурата е за обучение, като не е посочено изрично за кои лица се отнася. Неправилно съдът се е позовал на подписаните от ответника 5 бр. записи на заповед. По спора следва да бъдат съобразени само представените от ищеца доказателства за действително направените разходи по подготовката на ответника, в каквато насока въззивният съд цени посочените документи, приети като писмени доказателства. Предвид това искът в останалата част - за установяване съществуването на вземане за неустойка за разликата до предявения размер от 4280 лв. следва да се отхвърли.

По изложените съображения следва да се приеме, че въззивната жалба е основателна, а обжалваното решение неправилно за присъдения размер над 2 648 лв и следва да се отмените в обжалваната част, като се отхвърли предявения иск в тази част.

 

По разноските:

На основание чл.78 ал.3 от ГПК и съобразно изхода на спора в полза на ищеца се определят по компенсация разноски за двете инстанции в размер на сумата 379,88лв. и 145,76 лв. - за заповедното производство.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал. ГПК съставът на ОС Силистра

 

 

Р  Е  Ш  И:

ОТМЕНЯ Решение № 371/ 07.11.2019г. постановено по гр.д. № 1048/2018г. по описа на РС Силистра в частта предмет на настоящото производство, с която е признато за установено, че Д.И.П. с ЕГН ********** дължи на „ТРАНСФЕР ТВ” ООД с ЕИК: *********  сумата за размера над 2 648 лв. до размера от 4 280 лв, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 601 / 2018 г. по описа на СРС до изплащане на вземането, както и в осъдителната част за разноските по чл.78 ал.1 ГПК изцяло, като вместо това

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД на „ТРАНСФЕР ТВ” ООД с ЕИК: ********* против Д.И.П. с ЕГН ********** за признаване за установено, че дължи на „ТРАНСФЕР ТВ” ООД с ЕИК: ********* сумата за разликата над 2 648 лв до претендираните 4 280 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 601 / 2018 г. по описа на СРС до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 1153 / 15. 05. 2018 г. по ч.гр. д. № 601 / 2018 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА Д.И.П. с ЕГН ********** да заплати на „ТРАНСФЕР ТВ” ООД с ЕИК: ********* следните суми: 379,88лв. разноски  по компенсация за двете инстанции; 145,76 лв. – разноски за заповедното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1:                        2: