Решение по дело №41/2022 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 86
Дата: 20 юли 2022 г.
Съдия: Теодора Василева Василева
Дело: 20223400100041
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Силистра, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
в присъствието на прокурора Ст. Г. Пл.
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Гражданско дело №
20223400100041 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба, предявена от Л. И. С. с ЕГН........., чрез адв.
Р.Н. - АК Варна, срещу Прокуратура на Република България, с която моли съда да ОСЪДИ
ответника да и заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 35 000
лева, както и обезщетение за забава за периода от 23.06.2021 г. - влязъл в сила съдебен акт
до деня на завеждане на исковата молба - 04.02.2022 г. в размер на 2206.94 лева, както и
законната лихва от деня на завеждане на иска 04.02.2022 г. до окончателното изплащане,
както и да и присъди разноски по делото за държавна такса в размер на 10 лева и разноски
за процесуално представителство по делото.
Съгласно изложените от ищцата факти, на които основава претенцията си, на
28.01.2020 г.е привлечена като обвиняема по ДП №34/2016 г. по описа на ОСлО, пр.пр.
№1174/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура - Силистра за извършване на престъпление
по чл.248 а, ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. С Присъда
№260002/21.10,2020 г. постановена по НОХД №154/2020 г. по описа на Окръжен съд -
Силистра е призната за виновна по така повдигнатото и обвинение и на основание чл.248 а
ал.З във вр. с ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от десет месеца, като на основание чл.66 ал.1 НК отлага изтърпяването на така
наложеното наказание за срок от три години за това, че през периода от 24.10.2014 г. -
01.06.2015 г. в град Силистра в качеството и на „координатор проект” представляващ
юридическо лице „Опитна станция по кайсията и земеделието - Силистра” по програма за
трансгранично сътрудничество между Република България и Република Румъния в
условията на продължавано престъпление и посредствено извършителство чрез Славянка
Боранова от гр. Силистра е представила неверни сведения, изразяващи се в отчитане
средствата като разход, като проекта бе финансиран със средства от фондове в размер на 26
1
700 лв. Впоследствие въззивният съд с Решение №260047/19.04,2021 г. постановено по
ВНОХД №421/2020 г. по описа на Апелативен съд Варна е изменил първоинстанционната
присъда като намалил първоначално наложеното и наказание от ОС Силистра от десет
месеца на три месеца лишаване от свобода. С последвалото обжалване пред ВКС е
постановено решение № 60122/23.06.2021 г.по НОХД №448/2021 г., с което е оправдана
изцяло и е призната за невиновна по повдигнатото и поддържано от прокуратурата на
Република България престъпление.
За петте години от образуване на досъдебното производство през 2016 г. до
оправдаването и ищцата изпитвала притеснение, постоянен страх, дискомфорт, което се
отразило негативно и на семейния и живот и отношенията и с околните, приятели, близки,
роднини. Когато за първи път и повдигнали обвинение на 28.01.2020г. изпитала неописуем
страх като от целия уплах и притеснение не можела да се помръдне и получила лек
припадък. Наложило се съпругът и да я придружава навсякъде , тъй като не можела да се
движи и да говори нормално. Счита, че в резултат на психическите и притеснения по време
на наказателното производство през всичките години и съдебните заседания получила остра
хронична сърдечна недостатъчност, за което представя епикриза. Допълнителен фактор,
подсилващ стреса и негативните изживявания от наказателното преследване срещу нея е и
факта, че животът и е преминал в един малък град като град Силистра, в който хората
преимуществено се занимават със земеделие. В тази връзка и с оглед на професията и,
ищцата е известна личност в областта, тъй като има професорска титла и е защитила труд,
свързан с отглеждането на кайсията, поради което и с оглед на личността и и познанството
и с неограничен брой хора била компрометирана с оглед на повдигнатото и поддържаното
обвинение, което рефлектирало относно професионалната и реализация, общественото
доверие и социалните и контакти.
Ответникът по иска – Прокуратурата на РБ, представлявана по право от С.Г.,
прокурор в ОП, гр. Силистра, e депозирал писмен отговор, в който са изложени доводи за
неоснователност на исковите претенции както по основание, така и по размер. Счита, че не
е доказано твърдението на ищцата, че от проведеното спрямо нея разследване са настъпили
отрицателни последици в емоционален, социален, здравословен и професионален план,
изразяващи се в преживени притеснения, неудобство, стрес, уронен престиж, в накърняване
на честта и достойнството, в злепоставяне пред обществото, като не е представил
доказателства за твърдените вреди и за съществуващата пряка причинна връзка между тях и
дейността на Прокуратурата на Република България, тъй като не са представени
доказателства органи на Прокуратурата на Р България да са извършвали спрямо последния
действия извън правно регламентираните в хода на наказателното производство. Оспорва се
твърдението за причинна връзка между влошеното здравословно състояние на ищцата след
приключване на наказателното производство и последното, както и за компрометираната и
професионална реализация, тъй като към датата на повдигнатото обвинение ищцата е била
пенсионерка.
Във връзка с размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от
35 000 лв. ответникът се позовава на съдебната практика, принципите на справедливостта и
продължителността на разследването, като се има предвид, че ангажиране на отговорност на
прокуратурата следва да бъде само за периода от привличането в качеството на обвиняема
2
на ищцата до постановяване на акта на ВКС, те. една година и пет месеца, тъй като
наказателната производство е било образувано срещу НИ, а и от постановлението за
образуване на ДП не може да се направи извод за подразбиране, че ищцата е единственото
лице, срещу което производството може да бъде образувано.
Възразява и по отношение на акцесорния иск - размера на обезщетение за забава,
като счита че същият е необоснован, тъй като неправилно е определен началният момент, от
който се дължи.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното: По настоящото дело е приложено НОХД № 154/2020 г. на СсОС, от което е видно,
че изложените от ищцата факти около повдигането на обвинението, съдебното производство
на три инстанции, както и периодът, през който е продължило наказателното преследване
срещу нея до постановяване на постановено решение 23,06.2021 г.по НОХД №448/2021 г; с
което е оправдана изцяло и е призната за невиновна по повдигнатото и поддържано от
прокуратурата на Република България престъпление, се припокриват с писмените
доказателства в наказателното производство.
Безспорни са и обстоятелствата, свързани с това, че ищцата е учен в областта на
земеделието, професор, с утвърдено в региона и страната име, свързано с развъждане на
кайсии, които са особено характерни като земеделска дейност в региона, за което е
приложено писмено доказателство по настоящото дело. В това и професионално качество е
била привлечена като „координатор проект” представляващ юридическо лице „Опитна
станция по кайсията и земеделието - Силистра” по програма за трансгранично
сътрудничество между Република България и Република Румъния. Твърденията на ищцата,
че наказателното производство е било сериозен удар върху репутацията и на специалист и
учен, върху общественото доверие и в нея и социалните и контакти, а породените от
ситуацията, стрес, срам, унижение, които довели до влошаване на здравословното и
състояние с трайни последици и които, според нея, са неимуществените вреди, които следва
да и бъдат овъзмездени чрез обезщетението, което претендира понастоящем, същата доказва
с приложените към делото писмени доказателства - епикриза от МБАЛ Силистра с изх.№
8388 за хоспитализация от 24.09.2021 г. до 28.09.2021 г. с диагноза остра хронична
сърдечна недостатъчност, както и с разпит в с.з. на двама свидетели – съпругът и св. С. и
един от синовете и – св. И.. И двамата са единодушни, че когато се е получила призовката за
съда в началото па 2020 г. ищцата се е почувствала зле и двукратно е припаднала в близките
часове, впоследствие, в резултат на изживения стрес, според свидетелите, получила
сърдечна недостатъчност, която има и към настоящия момент. През последните години
често има световъртеж, който свидетелите отдават на проблеми със сърцето, които получила
в резултат на стреса около наказателното производство. Твърдят, че преди това е страдала
единствено от дископатии и астма. Последно е търсила медицинска помощ, свързана със
сърдечната недостатъчност през декември 2021 г., като няколкократно е ходила в бърза
помощ и само веднъж е пролежавала в отделение. Св. С. споделя, че след като се получила
призовката в началото на 2020 г., ищцата се затворила в себе си, отказвала да общува и
3
въпреки, че са я търсили като специалист, не приемала служебни ангажименти, защото се
срамувала. Във връзка с твърдението в исковата молба, че е компрометирана и е обществено
известен фактът, че е била подсъдима във връзка с професията си, не се представиха
доказателства, освен твърдението на св. И., че един негов съученик се е заинтересувал за
какво съдят майка му. Във връзка с възражението на ответната страна, че посещенията на
ищцата в медицинско заведение не са така чести и многобройни, и беше дадена възможност
да представи доказателства в тази насока, но , по нейни твърдения, в „Бърза помощ“ гр.
Силистра не са и предоставили такава информация.
При така изложената фактическа обстановка съдът счита, че предявените искове
по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД, са основателни и доказани. Съгласно чл. 413, ал. 2 НПК,
влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд по въпросите извършено ли е
деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Когато едно лице е обвинено в
извършване на престъпление, за което е оправдано с влязла в сила присъда, държавата
отговаря за вредите, причинени от органите на дознанието, следствието и прокуратурата от
незаконно повдигнатото и поддържано обвинение - чл. 2, ал. 2, пр. 1 ЗОДОВ. Съгласно чл. 4
от ЗОДОВ - държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от
наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите .
Справедливият размер на паричния еквивалент на неимущественото увреждане се извлича
от обективно съществуващите и установени по делото обстоятелства. Съдът, съгласно чл.
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК е длъжен да извърши преценка на всички
установени обстоятелства, имащи отношение към приложението на чл. 52 ЗЗД, а също така
и да посочи какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост.
Тези обстоятелства във всички хипотези на чл. 2 ЗОДОВ са вида на нематериалните
увреждания, тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения, начина му на
живот и обичайната среда, интереси и ценностна система, трудовата биография,
отражението върху личния, обществения и професионалния живот; стигнало ли се е до
разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската
прогноза за развитието на заболяването. Паричният еквивалент на неимущественото
увреждане съдът определя към датата на деликта, изхождайки от
общественоикономическите условия в страната, а присъдената от този момент лихва има
компенсаторен характер, като размерът на присъденото обезщетение също така, не може да
служи като източник за неоснователно обогатяване. В настоящия случай съдът отчита, че
ищцата е уважавана в професионалната си среда,както и в общността, в която живее, като
професионалист, поради което и този факт, както и обстоятелството, че има чисто съдебно
минало, несъмнено обуславят и по – високия интензитет на нанесените и неимуществени
вреди в резултат на обвинението в тежко умишлено престъпление и то свързано с
професионалната и дейност.
От събраните по делото доказателства, обаче, не стана ясно, че притесненията,
стреса и срама на ищцата датират от началото на наказателното производство при
4
следствените органи. От показанията на св. С. и И. е видно, че те са разбрали, че тяхната
майка и съпруга има проблеми с правосъдието едва в деня на получаване на призовката за
съда. Не се събраха и доказателства, че наказателното производство срещу ищцата е било
широко обсъждан обществен факт, който е пречел на обществената и професионалната и
реализация. Стана ясно, че отделни хора са знаели за това, но стана и ясно, че тя е била
търсена като специалист и след започване на съдебното дело, но сама е отказвала служебни
ангажименти, защото се е срамувала. Разбира се, всеки човек има различен праг на
психическа и емоционална търпимост и реакции към действителността, която го касае
пряко, което сам адв. Н. изтъква, но в случая не се твърди, нито има доказателства, че
органите на следствието и прокуратурата са извършвали нерегламентирани действия по
време на разследването, била е взета най – леката мярка за неотклонение и съдебната фаза е
продължила година и пет месеца. От показанията на най- близките на ищцата става ясно, че
дори те са били в неведение, че тя е разследвана от няколко години и са разбрали едва с
призовката, която е получила за съдебното производство. В исковата молба се твърди, че
цялото наказателно производство срещу нея е продължило пет години, но доказателства за
точния период по делото няма. От обвинителния акт става ясно, че началото на ДП е
поставено на 14.09.2014 г., но от кой момент точно ищцата е обект на процесуално –
следствени действия не става ясно. Обвинението е предявено на същата на 28.01.2020 г. В
исковата молба тя твърди, че разследването е продължило пет години, което е след началния
момент от 14.09.2014 г. и което спрямо решението на ВКС, с което е оправдана – 23.06.2021
г. , е някъде от юни 2016 г. така или иначе, това са догадки, единственият сигурно доказан
период, в който ищцата е била обект на наказателно преследване е от деня на привличането
и като обвиняема – 28.01.2020 г. до деня, когато е оправдана – 23.06.2021 г. Това е и
периодът, известен на свидетелите по настоящото дело и въпреки, че възражението на
ответната страна, че отговорността на прокуратурата е ограничена по време само след
повдигане на обвинението, е неоснователно, тъй като страната търпи неимуществени вреди
през целия период , през който е подложена на процесуални действия, водещи до
установяване на вината и, която впоследствие е отпаднала, то, поради липса на
доказателства за период , различен от момента на повдигане на обвинението на 28.01.2020
г., съдът приема, че същият е продължил година и половина.
По отношение на здравословното и състояние, което ищцата твърди, че трайно
се е увредило в резултат на изживения стрес: Разпитаните свидетели доказаха, че в деня,
когато получила призовката , кръвното и налягане се качило до 200, на два пъти припаднала,
потърсили и медицинска помощ. Впоследствие, включително и до декември миналата
година неколкократно се е оплаквала от сърдечна недостатъчност, но по делото са
приложени доказателства само за един болничен престой през септември 2021 г. Според
свидетеля С., съпругата му не е боледувала от ковид, а е била само в карантина като
контактна, но в приложената епикриза от тогава е посочено, че през април същата година е
прекарала ковид. Като се вземе предвид възрастта и, както и известните последици, които
ковид инфекцията причинява на здравето и по – точно на сърцето, а също и предвид липсата
на други медицински данни, не може да се приеме, че проблемите на ищцата със здравето,
5
свързани със сърдечна недостатъчност са именно точно и само поради наказателното
производство срещу нея. Разбира се, доказаният факт, че е припаднала и вдигнала кръвно в
деня,в който се е получила призовката, както и че е потърсила бърза помощ ще бъдат взети
предвид, но трайни увреждания на здравето, дължащи се на стреса от наказателното
производство не се доказаха.
Всички тези обстоятелства съдът обсъди в настоящите мотиви и приема за
доказано, че периодът на наказателното производство, макар и седемгодишен, е засегнал
пряко ищцата в рамките на последната година и половина след като е привлечена като
обвиняема на 28.01.2020 г. Доказа се ,че е преживяла стрес, унижение, срам и като резултат
единични смущения на здравето и, но техният интензитет се дължи най – вече на
вътрешното и психично усещане за тези състояния или както казва нейният процесуален
представител в с.з – „това е строго индивидуално“, а не на това, че наказателното
преследване е имало широк обществен отзвук, че е била възпрепятствана професионалната
и реализация и публично накърнено доброто и име в обществото. Както съдът посочи, тези
психически особености не следва да се приписват в ущърб на ищцата, но липсата на
съдебно – психиатрична експертиза пречи да се формира по – категоричен извод в тази
насока, който да бъде взет предвид при определяне размера на обезщетението, която липса
се дължи на това, че такава не беше поискана, а съдът формира тези си най- общи
впечатления в хода на цялото дело и предвид всички останали доказателства и нямаше как
да укаже в тежест на страните доказването на този факт доколко особеностите на психиката
на ищцата са способствали да преживее срама, унижението и стреса в по- голяма степен.
Няма и доказателства, нито гласни , нито устни, че здравословните проблеми със сърцето на
ищцата са в пряка и единствена връзка с преживяванията и от наказателното производство.
При определяне размера на обезщетението съдът съобразява и социалния статус на ищцата,
нейната успешна професионална реализация, научната и титла, като счита, че това
обстоятелство води до много по – големи вреди от неоснователното обвинение в извършване
на престъпление, свързано със служебната и ангажираност, отколкото при лице със съдебно
минало, без професионална и обществена реализация.
Като взе предвид гореизложеното, както и принципите на справедливост,
залегнали в чл.52 ЗЗД и обсъдени по – горе, както и посочените икономически условия в
страната, съдът счита, че справедливият размер на обезщетението за нанесените на ищцата
неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ възлиза на 10 000 лева, поради което и искът
следва да бъде уважен до този размер, ведно със законната лихва от 23.06.2021 г., денят , в
който е постановено оправдателното решение на ВКС, до окончателно изплащане на сумата.
Представителят на Прокуратурата оспорва началният период на дължимост на
обезщетението за забава, но не сочи аргументи за друг, който счита, че е правилният,
поради което и съдът счита възражението за неоснователно след като денят, в който е
постановено решението на ВКС, с което ищцата е оправдана е моментът, в който са и
причинени вредите. В останалата част исковата претенция следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана. Ищцата претендира разноски по делото. От направените такива
6
за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. и ДТ в размер на 10 лв., следва да и се
присъдят пропорционално на уважената част от иска в размер на 10 000 лв., които възлизат
на 860 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Л.. И.. С. с ЕГН
......., сумата от 10 000 лв./десет хиляди лева/, ведно със законната лихва от деня на
увреждането – 23.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат на повдигнато и
поддържано срещу нея обвинение за престъпление по чл.248 а, ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това, че през периода от 24.10.2014 г. - 01.06.2015 г. в
град Силистра в качеството и на „координатор проект” представляващ юридическо лице
„Опитна станция по кайсията и земеделието - Силистра” по програма за трансгранично
сътрудничество между Република България и Република Румъния в условията на
продължавано престъпление и посредствено извършителство чрез С. Б.от гр. Силистра е
представила неверни сведения, изразяващи се в отчитане средствата като разход, като
проекта бе финансиран със средства от фондове в размер на 26 700 лв., както и разноски по
делото съобразно уважената част от исковата претенция в размер на 860/ осемстотин и
шестдесет/ лв., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния претендиран размер
от 35 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от получаването му от
страните по делото пред Варненския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
7