О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№IV-1142
23.04.2020
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия
Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 719 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 317 вр. чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, със седалище: гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрисконсулт Красимира Иванова – с пълномощно от
първата инстанция (л. 11), със съдебен адрес:***, против Решение № 144 от
13.01.2020 г. по гр. д. № 8249/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което
въззивникът е осъден да заплати на Г.К.К., ЕГН **********, съдебен
адрес: ***, сумата от 1 576, 88 лева, представляваща допълнително
трудово възнаграждение за 224, 80 часа извънреден труд, представляващи
разликата между реално положения от него нощен труд през периода 01.10.2016 г.
- 30.09.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент 1, 143, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба се навеждат
оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния
закон и необоснованост. Излагат се съображения, че НСОРЗ не следва да се
прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях действа друга специална
нормативна уредба, в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на
нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Навеждат се доводи
за неприложимост на коефициента и поради това, че за служителите на МВР не е налице съотношение 8 ч. дневен
труд към 7 ч. нощен труд, а 8 ч. дневен
труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава коефициент 1.
Въззивникът моли съда да отмени
обжалваното решение. Претендира за присъждане направените по делото разноски,
включително възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции.
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от
надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити, поради което е
процесуално допустима.
В законовия
срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Г.К.К., чрез адвокат К. – с пълномощно
по делото от първата инстанция (л. 6), е депозирал писмен отговор, с който
оспорва жалбата и излага доводи в подкрепа на първоинстанционното решение.
Въззиваемият
моли съда да потвърди първоинстанционното решение и да му присъди разноските,
направени във въззивната инстанция.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за 01.06.2020
г. от 14:00 ч., за които дата и час страните да бъдат призовани.
ДОКЛАДВА въззивната жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, със седалище: гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрисконсулт Красимира Иванова, със съдебен
адрес:***, против Решение № 144 от 13.01.2020 г. по гр. д. № 8249/2019 г. на
Районен съд – Бургас, съобразно мотивната част на настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
Определението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.