О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.Разград, 10. 08. 2020 г.
Разградският окръжен съд в закрито заседание на десети
август през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Анелия Йорданова
Членове: Ирина Ганева
Атанас Христов
като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова ч.в.гр.д № 157 по описа за 2020 г. , за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 419 ГПК.
Постъпила
е частна жалба от М.Б.Б. чрез
пълномощник срещу
Разпореждане № 4203/18. 10. 2019
г. по ч.гр.дело № 2005/2019
г. по описа на Разградския РС.
С обжалваното разпореждане съдът е допуснал незабавно изпълнение и е разпоредил
да се издаде изпълнителен лист срещу ЕТ
„КИБ-Константин Белобрадов“ гр. Разград, Ц. П. С. – Б., М. Б. Д., С. Д. Д. и М.В. Б. солидарно да заплатят в полза на
заявителя “ Първа инвестиционна банка“АД гр. София:
сумата 21 165, 80 лв. главница ведно със законната лихва, считано от 16. 10.
2019 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата 15 152, 22 лв.
договорна лихва за периода 27. 12. 2013 г. до 27. 05. 2019 г., сумата 15 646,
28 лв. наказателна лихва за периода 27. 11. 2013 г. до 15. 10. 2019 г., сумата 958, 30 лв. годишни комисионни за управление за периода
2014 г. – 2018 г.
В
жалбата се излагат доводи, че
представените от заявителя документи не са редовни от
външна страна и не удостоверяват, подлежащо
на изпълнение вземане, тъй като не съдържа данни как е формиран дълга по пера – главница, законова лихва,
наказателна лихва, липсват данни за периода и основата на начислените лихви. Поддържа се също така,че договорът за поръчителство, по който жалбоподателката е страна, не съдържа
данни за кредитополучателя. Договорът за поръчителство е прекратен, поради изтичане
на на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Договорът за кредит се
основава на неравноправна клауза – чл. 5 от Общите условия на договора, относно
размера на лихвените плащания. Жалбоподателката мола разпореждането да бъде
отменено, както и да бъде обезсилен издадения изпълнителен лист.
Въззиваемата страна не е
депозирала отговор на жалбата.
Разградският окръжен съд, като
обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира
следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от
надлежна страна, против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната
проверка, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Пред
РРС е било депозирано заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от “Първа инвестиционна банка “АД гр. София срещу ЕТ „КИБ-Константин Белобрадов“, като кредитополучател по Договор за кредит
по програма за микрокредитиране № 076LD-М-000034/ 29. 05. 2009 г., Ц. П. С. – Б., М.Б. Д., С. Д. Д. и М. В. Б., като поръчители, солидарно за сумите : 21 165, 80 лв. главница ведно със законната лихва, считано от 16. 10. 2019 г. до
окончателно изплащане на вземането, сумата 15 152, 22 лв. договорна лихва
за периода 27. 12. 2013 г. до 27. 05. 2019 г., сумата 15 646, 28 лв.
наказателна лихва за периода 27. 11. 2013 г. до 15. 10. 2019 г., сумата 958, 30 лв. годишни комисионни за управление за периода
2014 г. – 2018 г.
Към
заявлението е представено извлечение от счетоводните
книги на Банката за размера на дълга на кредитополучателя по Договор за кредит
по програма за микрокредитиране № 076LD-М-000034/ 29. 05. 2009 г., копие от Договор за кредит по програма за
микрокредитиране № 076LD-М-000034/ 29. 05. 2009 г., план за погасяване, договори за поръчителство,
сключени между Банката и всеки един поръчител Цветомила Пламенова Серафимова –
Б., М. Б. Д., С. Д. Д. и М. В. Б. .
Според приложеното извлечение от счетоводните книги на
заявителя, последното плащане по кредита е на 25. 11. 2013 г. по главницата, на 24. 01. 2014 г. по лихвите. Просрочени са
67 вноски по главницата, съгласно приложения погасителен план към договора за кредит, подробно посочени, като
общият размер на главницата в просрочие е 21 165, 80 лв. Просрочени са 66
вноски по лихва, подробно посочени по размер е периода към който се отнасят,
като общия размер е 15 152, 22 лв. Според договора за кредит, крайният
срок за погасяване е до 27. 05. 2019 г.
Разградският
районен съд е постановил обжалваното разпореждане,
съобразявайки, че представените от заявителя документи са редовни от външна
страна и представляват подлежащо на изпълнение негово вземане, насочено към длъжниците, като се основал на извлечението от сметка,
съдържаща информация, относно размера на вземането, периода на просрочие и
задълженото лице.
Този правен извод на районния съд се споделя и от
въззивната инстанция.
Изложените от жалбоподателката съображения, че представените суми в извлечението от сметка, относно
просрочената главница и лихви са в табличен вид и не могат да бъдат проверени,
са необосновани. В това производство съдът проверява само наличието на предпоставките
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно-
наличие на изпълнително основание по чл. 417 ГПК, което да е редовно от външно
страна, да удостоверява годно за принудително изпълнение вземане. От акта по
чл. 417, т. 2 ГПК въз основа, на който заявителя е основал вземането си –
извлечение от счетоводните книги, договор за кредит и договор за поръчителство,
може да се направи извод за наличие на вземане срещу жалбоподателката.
Доколкото
извлечението от счетоводните книги на заявителя съдържа информация за кой
клиент на банката се отнася – посочени са
длъжниците, по кой договор за банков кредит, за
дължимия от клиента и длъжниците размер
на сумата, следва да се приеме, че това извлечение от счетоводните книги, ведно
с приложените към него кредитен договор и договори за
поръчителство,
обуславят извод за наличие на изготвен документ,
посочен в чл. 417 ГПК, на основание на който може да се заяви искане за
издаване на заповед за незабавно изпълнение. Извлечението
съдържа информация за движението по сметката на длъжника по договора за кредит
до настъпване на падежа на задължението 27. 05. 2019 г., отразен е момента на просрочие
както на главницата, така и на лихвите за всяка вноска – посочено е колко и кои
вноски не са платени.
Неоснователно
е и другото оплакване, че договорът за поръчителство, по който жалбоподателката е страна, не съдържа
данни за кредитополучателя. Предмета на
договора за поръчителство, сключен между жалбоподателката и заявителя на 29.
05. 2009 г. е в достатъчна степен индивидуализиран с посочването, че
поръчителят отговаря за изпълнението на кредитополучателя по сключения Договор
за кредит по програма за микрокредитиране № 076LD-М-000034/ 29. 05. 2009 г. в размер на 26 000
лв. и може да се извлече от формална
страна предмета на задължението, което се претендира за плащане.
Неоснователен е доводът, че договора за поръчителство е
прекратен, поради изтичане на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. По поставения от жалбоподателя довод предстои
произнасяне на тълкувателно решение по образуваното ТД № 5/ 2019 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият съдебен състав споделя становището, по което е формирана
практика на съдилищата, че при уговорено
погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни
падежи, шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД започва да тече от
настъпване на изискуемостта на целия дълг. Смисълът на уговореното е, че за поръчителите
отговорността възниква незабавно при
просрочие на главното задължение, а такова просрочие би могло да бъде налице
след изтичане на падежа на дълга. Законът свързва прекратяването
на поръчителството с бездействие на кредитора в периода от време след падежа на
главното задължение, а не с този на отделните анюитетни вноски.
Съдът
намира, че неоснователно жалбоподателката твърди недействителност на
процесния договор, относно заплащане на договорната лихва, позовавайки се
на чл. 5 от Общите условия на договора. Налице е подписан от страните
погасителен план към първоначално подписания договор /приложен към заповедното
дело/, като от съдържанието на същите е видно, че е налице пълна яснота, какъв
е размера на получената от кредитополучателя
сума по кредита, какви са конкретните за връщане анюитетни вноски за главница и
възнаградителна лихва и какъв е техния падеж. Налице е ясно посочен лихвен
процент върху предоставената сума в заем в чл. 4 от
договора – годишна лихва в размер на БЛП на Банката за лева, плюс надбавка от
9, 1593 пункта. Към датата на сключване на договора БЛП е в размер на 7, 7907%
годишно.
По отношение на чл. 5 от Общите условия на договора,
сключен преди приемане на ЗПК, намира приложение
общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, тъй като от самото
съдържание е видно, че тази клауза е била предложена на
потребителя без той да има възможност да влияе на съдържанието й.
Съмнението за злоупотреба в конкретния случай обаче не може да бъде обосновано,
тъй като няма твърдения и данни за упражняване на това право, доколкото кредиторът не се позовава на уговорката в чл. 5 от Общите условия.
Напротив, заявителят твърди, че е прилагал само уговорките за лихва в чл. 4 от договора за кредит и приложения първоначално погасителен план
към договора.
Заявителят не се позовава на настъпили промени в договора
за кредит, относно размера на индивидуално договорената клауза за заплащане на
договорна лихва. Затова са неоснователни оплакванията на
жалбоподателката относно пропуск на съда да констатира някаква злоупотреба,
неравноправност и недобросъвестност при формулиране на тази уговорка.
Въз основа на изложеното, съдът намира,
че жалбата е неоснователна, а обжалваното разпореждане,
като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 4203/18. 10. 2019
г. по ч.гр.дело № 2005/2019 г.
по описа на Разградския районен съд.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.