Р Е Ш Е Н И Е №
....
гр. Козлодуй, 18 юни 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, в публично заседание на 10.02.2021 година /десети февруари две хиляди двадесет и първа година/, в състав:
Районен съдия: Жаклин Димитрова – Алексиева
при участието на секретаря Галина Дикова
като разгледа докладваното от съдия Жаклин Димитрова - Алексиева гражданско дело № 737 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на И. Минкова Ц., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника й адвокат М.С., със съдебен адрес ***, сграда на АПК, ет.2, срещу „А.К.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния си директор Наско Михов, с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, със цена на иска 859,93 лева /осемстотин петдесет и девет лева и 93 ст./.
С молбата се иска съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че И. Минкова Ц., ЕГН********** не дължи на „А.К.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 734.93лв. /седемстотин тридесет и четири лева и деветдесет и три стотинки/, от които главница в размер на 656.81лв. /шестстотин петдесет и шест лева и осемдесет и една стотинки/, за доставяна топлинна енергия за периода от м.10.2013г. до м.04.2014г., такса за топлинно счетоводство в размер на 10.00лв., лихва за забава - обезщетение по чл.86 от ЗЗД в размер на 68.13лв. /шестдесет и осем лева и тринадесет стотинки/, считано от датата на падежа на всяко периодично вземане за периода от м.10.2013г. до месец 04.2014г, към 24.02.2015г., законната лихва от подаване на заявлението - 24.03.2015г. до изплащане на вземането, ведно с направените в процеса разноски за образуване на делото - държавна такса в размер на 25.00лв. /двадесет и пет лева и 00ст./ и възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 100.00лв. /сто лева и 00ст./, за които е издаден изпълнителен лист от 29.07.2015г. по ч.гр.дело № 344/2015г. на PC - Козлодуй и е образувано изпълнително дело № 83/2016 г. по описа на ДСИ при Районен съд - Козлодуй, поради погасяване на вземанията по давност.
Иска се съдът да обезсили издадения на 29.07.2015 г. по ч.гр.дело № 344/2015 г. по описа на PC - Козлодуй изпълнителен лист. Претендират се и направените по делото разноски.
В съдебни заседания ищецът участва чрез пълномощник адвокат М.С. *** и поддържа иска.
Ответникът в срока и по реда на чл.131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло иска като неоснователен и излага подробни съображения в този смисъл. В съдебно заседание за ответника не се явява процесуален представител, но с депозирана молба оспорват иска и поддържа доводите изложени в този смисъл в писмен отговор на исковата молба.
Към исковата молба ищецът е приложил писмени доказателства, които не са оспорени от ответника в срока за писмен отговор, а именно Молба от 17.03.2016г. за образуване на изпълнително дело № 83/2016г. на държавен съдебен изпълнител при районен съд- Козлодуй; изпълнителен лист от 29.07.2015г. по ч.гр.дело № 344/2015г. на PC - Козлодуй; Молба от 19.03.2018г. по изп.дело № 83/2016г. по описа на СИС при КРС; Молба от 25.04.2018г. по изп.дело № 83/2016г. по описа на СИС при КРС; Молба от 15.10.2019г. по изп.дело № 83/2016г. по описа на СИС при КРС, изп.дело № 83/2016г., № 432/2016г., № 328/2019г. и № 73/2019г. по описа на СИС при PC – Козлодуй, ч.гр.дело № 344/2015г. по описа на РС – Козлодуй.
Съдът приема за установени от
фактическа страна по делото следните обстоятелства:
На 29.07.2015г. в полза на „А.К.” ЕАД е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 344/2015г. на PC - Козлодуй срещу И.М.Ц. за сумата от 656,81 лева - главница, ведно със законната лихва от 24.03.2015г. до окончателното изплащане на вземането и направените разноски в процеса в размер на 25.00лева - д.т. и адвокатско възнаграждение в размер на 100.00лв. Въз основа на него и подадена на 17.03.2016г. молба от настоящия ответник е образувано изпълнително дело № 83 по описа за 2016г. на ДСИ при PC - Козлодуй срещу длъжника - ищец И.М.Ц.. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал извършването на справки за притежавани от длъжника движими и недвижими имоти, МПС, банкови сметки и получавано трудово възнаграждение, но не е посочил принудителен способ. В изпълнение на възложените му от взискателя правомощия съдебният изпълнител е поискал информация от НАП, КАТ, Община Козлодуй „Дирекция МДТ”, но не са предприемани принудителни действия.
На 26.04.2016г., съдебният изпълнител е от Община Козлодуй, служба ГРАО, данни за гражданското състояние на И.М.Ц.. Тъй като адресът съвпадал с този по делото, на 09.05.2016г. съдебният изпълнител извършил връчване на уведомление, което било поставено на адрес от призовкаря на 13.05.2016г. Лицето не се явило, за да получи книжата и с Констативен протокол от 27.05.2016г. съдебният изпълнител, че същите са редовно връчени.
На 19.03.2018г. и на 25.04.2018г. взискателят е подавал молби, с които е поискал извършването на справки за притежавани от длъжника движими и недвижими имоти, МПС, банкови сметки и получавано трудово възнаграждение. В изпълнение на възложените му от взискателя правомощия съдебния изпълнител е поискал информация от НАП, КАТ, Община Козлодуй „Дирекция МДТ”, но не са предприемани принудителни действия. Поискано е длъжникът да бъде призован и чрез баща му Митко Галинов М. ***.
С молбите взискателят А.К. ЕАД е поискал да бъде извършен опис на движимите вещи собственост на длъжника, ищеца И.Ц., както и да бъде наложен запор на банковите сметки на Ц. в четири банки.
На 30.04.2018г. ищецът Ц. внесла по изпълнителното дело молба – декларация с приложено към нея платежно нареждане за внесени 20% от задължението, като съдебният изпълнител на основание чл. 454, ал.1 от ГПК спрял принудителното изпълнение срещу ответника.Това се явява първото действие което взискателят е предприел срещу длъжника и настоящ ищец И.Ц., която извършвала периодични плащания по изпълнителното дело.
С молба от 10.10.2019г., поради спиране на плащанията от страна на Ц., взискателят отново поискал дата за опис на движими вещи и запор върху банковите сметки на ответника – длъжник. Наложени са запори на банковите сметки със запорни съобщения. Повторно са извършвани всички справки, които първоначално са били извършени.
С молба от 05.11.2020г. пълномощникът на ищеца Ц. моли насрочения опис да не бъде извършван, тъй като е предявил два иска по чл.124, ал.1, вр.чл.439 от ГПК, произнасянето по които ще бъде от значение за развитието на изпълнителното производство.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът предмет на спора е с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. чл. 439 от ГПК и е допустим, тъй като е налице интерес у ищеца от предявяването му, а наред с това той основава претенцията си на новонастъпили факти – изтекла погасителна давност.
От съдържащите се данни в изпълнителния лист е видно, че вземането на ответника произтича от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на топлинна енергия и топла вода. Вземанията за тези услуги са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на кратката, тригодишна погасителна давност по чл.111, б ”в” от ЗЗД. В този смисъл е Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2012г. по описа на ОСГКТК на ВКС, според което вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
От отбелязването в листа може да се направи извода, че вземането на взискателя не е установено с влязло в сила съдебно решение, а изпълнителният лист е издаден на извънсъдебно изпълнително основание, поради което срокът на погасителната давност остава тригодишен.
Доскоро в съдебната практика съществуваше противоречие по въпроса от кога започва да тече тази нова погасителна давност - от последната дата на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие срещу длъжника или от изтичане на двегодишния срок по чл.433, ал.1 т.8 от ГПК. Това противоречие бе преодоляно с издаване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ВКС, прилагането на което е задължително за съдилищата, с което е дадено подробно тълкуване на поставения въпрос, по който са съществували противоречия в съдебната практика.
По силата на т.14 от тълкувателното решение подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК /отм./ не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б. „в“ от ЗЗД.
В т. 10 на тълкувателното решение е посочено, че: „не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Поради тази причина е нередовна молбата за изпълнение /освен при наличието на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ/, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ /чл.426, ал.2 от ГПК/ и такава молба подлежи на връщане. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността“. Давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. “
Съгласно разясненията по т.10 на цитираното тълкувателно решение прекъсването на давността с предявяването на иск и други действия по чл. 116, б. „б“ от ЗЗД и прекъсването на давността с предприемане на действия по принудително изпълнение по чл.116, б. „в“ от ЗЗД са уредени по различен начин. В първия случай нова давност не започва да тече, докато трае производството, а ако съществуването на вземането не бъде признато, давността не се счита прекъсната. Ако вземането бъде признато новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че вземането съществува, тъй като докато трае производството, давност не тече. В исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва е предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
По отношение на вземането по изпълнителния лист, предмет на настоящия иск, започналата да тече от падежа на вземането погасителна давност не се е прекъснала с предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК на 24.03.2015г. Видно от изпълнителния лист, крайната дата на периода на консумация на топлинната енергия е месец 04.2014г., а падежът на задължението по последната фактура би следвало да е един месец след тази дата, т.е. месец май 2015г. Доколкото в случая не е посочена дата на заплащане на фактурата, то следва да се приеме, че най - късната възможна такава е 31.05.2015г.
Следователно от 01.06.2015г. е започнала да тече кратката погасителна давност по отношение на вземането, поради което същата е изтекла на 01.06.2018г. Ако до 01.06.2018г. бяха извършвани някои от изброените изпълнителни действия в Тълкувателното решение № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/201Зг. на ВКС, започналата да тече от падежа на вземането погасителна давност би била прекъсната. Тъй като към 01.06.2018г. не са извършвани действия за принудително изпълнение, давността не е била прекъсната.
С погасяване на главницата на задължението се погасяват и акцесорните задължения за лихви по силата на чл.119 от ЗЗД. Погасяват се и разноските, направени в заповедните производства и в изпълнителния процес.
На следващо място, в случая, според нормата на чл.330, ал.1, б. "д" от ГПК /отм./, възпроизведена в чл.433, ал.1, т.8 от действащия ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Срокът е преклузивен, а прекратяването настъпва по силата на закона. В случая, от изложеното по-горе се установява, че по изпълнително дело № 83/16г. от страна на взискателя ”А.К.” ЕАД не са предприемани изпълнителни действия в периода от 17.03.2016г. до 19.03.2018г., т.е. повече от две години. По делото също така няма данни в този период длъжникът да е правил вноски срещу задължението си, за което съдебният изпълните да е бил уведомен от взискателя. При това положение на 18.03.2018г. е настъпило по силата на закона прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 83/2016г. Без значение е и обстоятелството, че ДСИ не е постановил постановление, което да констатира вече настъпило прекратяване.
Съдът приема за неотносими към спора молбите на взискателя, с които от 19.03.2018г., 25.04.2018г. и 15.10.2019г. с които е поискано извършване на опис на движими вещи на длъжника и налагане на запор на банкови сметки, тъй като всички тези действия са поискани и извършени след настъпилото ех lege прекратяване по силата на закона на изпълнителното производство още на 18.03.2018г. Същите са без правно значение и са непротивопоставими на длъжника, и не съставляват годно действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116 б."в" от ЗЗД, което да доведе до прекъсване на давността - в този смисъл е решение на ВКС постановено по чл.290 от ГПК № 223/12.07.11 г., по гр. д. № 124/10 г. на II т.о.
Съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумите, предмет на изпълнителен лист от 29.07.2015г. издаден в полза на ”А.К.” ЕАД по ч.гр.дело № 344/2015г. на PC - Козлодуй, поради изтекла погасителна давност е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените съдебни разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 808.00 лева по настоящето производство.
На ответника не се следват разноски при този изход на делото.
Водим от изложените правни съображения, Козлодуйският районен съд, пети състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че И.М.Ц., ЕГН********** ***, НЕ ДЪЛЖИ на ”А.К.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, вземането в размер на 734.93лв. /седемстотин тридесет и четири лева и деветдесет и три стотинки/, от които главница в размер на 656.81лв. /шестстотин петдесет и шест лева и осемдесет и една стотинки/, за доставяна топлинна енергия за периода от м.10.2013г. до м.04.2014г., такса за топлинно счетоводство в размер на 10.00лв. /десет лева и 00ст./, лихва за забава - обезщетение по чл.86 от ЗЗД в размер на 68.13лв. /шестдесет и осем лева и тринадесет стотинки/, считано от датата на падежа на всяко периодично вземане за периода от м.10.2013г. до месец 04.2014г, към 24.02.2015г., законната лихва от подаване на заявлението - 24.03.2015г. до изплащане на вземането, ведно с направените в процеса разноски за образуване на делото - държавна такса в размер на 25.00лв. /двадесет и пет лева и 00ст./ и възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 100.00лв. /сто лева и 00ст./, за които е издаден изпълнителен лист от 29.07.2015г. по ч.гр.дело № 344/2015г. на PC - Козлодуй и е образувано изпълнително дело № 83/2016 г. по описа на ДСИ при Районен съд - Козлодуй, поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „А.К.” ЕАД *** с ЕИК *********, да заплати на И.М.Ц., ЕГН********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените разноски в процеса в размер на 808.00 лева.
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист, издаден на 29.07.2015г. в полза на ”А.К.” ЕАД по ч.гр.дело № 344/2015г. на PC - Козлодуй, за което да се уведоми служебно ДСИ при РС - Козлодуй след влизане на решението в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Да се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
Районен съдия:
/Жаклин Димитрова – Алексиева/