№ 3151
гр. Варна, 15.03.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20243110103050 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по молба М. Г. Д., действаща
лично и със съгласието на своята майка и законен представител И. Д. М. срещу Д.
Г. Д., с правно основание чл. 127а СК за даване на разрешение, с което да се
замести съгласието на бащата, като се разреши на непълнолетната М. Г. Д. да
пътува извън пределите на Република България, придружавана от майка си И. Д.
М. в рамките на Европейския съюз, Турция и САЩ до навършване на пълнолетие,
както и да бъде издаден задграничен паспорт на детето.
Ищцата твърди, че е родена в Съединените американски щати на
14.01.2009 г., като родителите й И. Д. М. и Д. Г. Д. живели заедно до м. декември
2010 г., когато баща й внезапно ги напуснал. Излага, че с майка й трайно
пребивават на територията на щата Илинойс и е записана в Средно училище
„Линкълн“ от 24.08.2022 г. С Решение по гр.д. № 2018 D 1185 на Окръжен съд
окръг Кук, Окръжен департамент – отдел „Семейни отношения“ е постановено
разпределяне на родителските отговорности, като пълните родителски права по
отношение на нея са предоставени на нейната майка. Като дете на български
граждани придобила българско гражданство и желае да пътува всяко лято до
България, но тъй като е непълнолетна и не може да получи съгласие от баща си за
задгранични пътувания, на ищцата се налага да й бъде разрешено от съда да
получи заместващо съгласие на баща й.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от изложените твърдения, че е налице международен елемент в
настоящото дело, образувано по гореописаната молба с правно основание чл. 127а
СК. В този случай допустимостта на образуваното производството е обусловена
от подведомствеността на възникналия правен спор на българския съд с оглед
приложимите правила, определящи международната компетентност.
Ищцата изрично заявява, че трайно пребивава в САЩ и се обучава там (в
тази връзка са и приложените от нея писмени доказателства – удостоверение за
гражданско състояние, удостоверение от Средно училище „Линкълн“ от
07.02.2023 г. и Решение по гр.д. № 2018 D 1185 на Окръжен съд окръг Кук,
Окръжен департамент – отдел „Семейни отношения“), поради и което съдът
намира, че международната компетентност следва да бъде определена съобразно
правилата на Хагската конвенция от 1996 г. за компетентността, приложимото
1
право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската
отговорност и мерките за закрила на децата, тъй като обичайното
местопребиваване на детето е в Съединените американски щати, които както и
Република България, са страна по конвенцията.
Предявеният иск попада в предметния обхват на Хагската конвенция от
1996 г. – международен спор между родителите относно отвеждане на детето за
определен период на място, различно от обичайното му местопребиваване,
съгласно чл. 3, б. „б“ от Конвенцията, като според правилото на чл. 5, § 1 от
същата международно компетентен да се произнесе по този въпрос е съдът по
обичайното местопребиваване на детето. Посочената компетентност е абсолютна,
като хипотезите, в които е възможно дерогацията й, са изрично предвидени в чл.
8–10 от Конвенцията, но в конкретния казус нито една от тях не е налице.
България не е замолена държава по смисъла на чл. 8, § 1 от Конвенцията, за да е
възможно приложението на чл. 9, § 1 от Конвенцията. По силата на чл. 5, ал. 4 от
Конституцията на Република България Конвенцията е част от вътрешното право и
има предимство пред нормите на вътрешното право, които й противоречат.
Поради това и предвидената в чл. 5 от Конвенцията международна компетентност
по местопребиваването на детето относно исковете за предоставяне на
упражняването на родителските права спрямо ненавършило пълнолетие дете и
режима на лични отношения, включително правото на отвеждане на детето за
определен период на място, различно от обичайното му местопребиваване,
изключва международната компетентност на българските съдилища.
В процесния случай, съобразно изложените в исковата молба твърдения и
представените доказателства, обичайното местопребиваване на детето е в
Съединените американски щати. В този смисъл не е налице основанието по чл. 5
от Хагската конвенция от 1996 г. за ангажиране правораздавателната власт на
българския съд.
При така констатираните обстоятелства и изложените правни
съображения, настоящата съдебна инстанция приема, че съобразно приложимите
правила на международната уредба българският съд не е компетентен да разгледа
делото, поради което същото следва да бъде прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3050/2024 г. по описа на
Районен съд – Варна, 8 с-в, на основание чл. 5, ал. 1 от Хагската конвенция за
компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на
децата от 1996 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на ищцата чрез
упълномощения му процесуален представител.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2