Решение по дело №112/2020 на Административен съд - Кюстендил

                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                        № 154 от 16.07.2020  год., гр. Кюстендил

 

   В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

                                                                                    АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар И. С. и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 112 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от Н.Б.Б., с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, чрез процесуалния ѝ представител по пълномощие адвокат К.Т., срещу Решение № 75/19.02.2020 г., постановено по административнонаказателно дело №1438/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 17-0348-000935/17.05.2017 г., издадено от началника на Районно управление (РУ) – Дупница при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил. В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство. 

 Н.Б. не се явява и не са представлява в съдебното заседание по делото.

РУ – Дупница при ОД на МВР – Кюстендил не изразява становище по касационната жалба и не изпраща процесуален представител в съдебното заседание по делото.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 17-0348-000935/17.05.2017 г., издадено от началника на РУ – Дупница при ОД на МВР – Кюстендил, с което на Н.Б. на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лева за нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 04.05.2017 г. около 16:10 часа в община Дупница, по път първи клас № Е-79, при км 322+640, в района на Попови кошари, в посока на движение към гр. София, Б. е управлявала лек автомобил марка и модел „К. ПТ К”, с рег. №***, без залепен и закупен валиден стикер от категория 3 (К3) за движение по републиканската пътна мрежа. За констатираното нарушение на Б. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 935/04.05.2017 г., който тя подписала с възражения. Нарушението е квалифицирано по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е издаденото процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта, като е нарушението също е квалицицирано по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и е посочено, че управляваният от Б. автомобил е за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП).

Въззивният съд е приел от правна страна липса на допуснати нарушения в процедурата по съставяне на процесния АУАН и издаване на наказателното постановление, наличие на реквизитите по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН съответно в акта и в наказателното постановление, доказано противоправно деяние на Б. и законосъобразно наложено административно наказание. По посочените правни доводи съдът е потвърдил наказателното постановление.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно.

Правилен е изводът на въззивния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на Н.Б. не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към релевираното деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, са посочени ясно в акта и в наказателното постановление.

Правилно, с оглед установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, районният съд е приел, че привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е осъществило състава на административното нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП от обективна и субективна страна. От събраните по делото доказателства се установява, че на 04.05.2017 г. около 16:10 часа в община Дупница, по път първи клас № Е-79, при км 322+640, в района на Попови кошари, в посока на движение към гр. София, Б. е управлявала процесния автомобил по републиканската пътна мрежа без заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП – на предното стъкло на автомобила не е имало залепен валиден винетен стикер. Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 5, т. 1 от ЗП в относимата редакция (ДВ, бр. 11 от 2017 г.) при заплащането на винетна такса се издава ценна книга, наречена „винетка”, която се състои от две части, като първата част се залепва в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на пътното превозно средство и има и предназначението да удостоверява плащането на винетната такса пред контролните органи, поради което правилно въззивният съд е приел, че са осъществените елементи от фактическия състав на нарушението по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. Съгласно посочената норма в относимата редакция (ДВ, бр. 101 от 2016 г.) движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в ЗП. Правилно и в съответствие със закона нарушението е скрепено със санкционната норма на чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП в относимата редакция (ДВ, бр. 39 от 2011 г.). Наложеното наказание е съобразено с размера, определен от законодателя.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че процесното наказателно постановление е законосъобразно и като го е потвърдил, районният съд е постановил правилно решение.

При този изход на спора на Н.Б. не следва да се присъждат направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

                                                                   Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 75/19.02.2020 г., постановено по административнонаказателно дело № 1438/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница.

Решението е окончателно.

           

 

 

           

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                   2.