Разпореждане по дело №365/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 132/10.10.2011 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 183 по описа за 2011 г. на същия съд е признато за установено на основание чл.415 от ГПК по отношение на Ж. Б. Р. от С., О., че съществува вземането на “В.” О. – Г. срещу длъжника Ж. Б. Р. за сумата в размер на 199.20 лв., представляваща стойността на доставена вода за периода от 06.01.2010 г. до 10.15.2010 г., законна лихва за просрочие в размер на 3.46 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 199.20 лв., считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 04.02.2011 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 125 лв. разноски по производството, за което е издадена заповед № 37/04.02.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 58/2011 г. по описана РС – Момчилград, като е отхвърлен иска за признаване съществуването на вземане на ищеца за разликата от 3.46 лв. до 6.21 лв. – законна лихва за просрочие като неоснователен. Със същото решение Ж. Б. Р. е осъден да заплати на “В.” О. – Г. сумата в размер на 172.66 лв., представляваща деловодни разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Ж. Б. Р., представляван от процесуалния си представител, който го обжалва в осъдителната му част като недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд обсъдил като доказателства представени фактури от ищеца след сроковете по ГПК и такива, които не били представени и не ставало ясно дали съществували тези доказателства. В приложените броеве на вестниците "Н. ж." и "Н." нямало публикация на Общите условия на договорите за предоставяне на В и К услуги, които следвало да отговарят на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. От доказателствата не ставало ясно и не се доказвало на какво основание ищецът открил партида на ответника след като нямало подписан договор съгласно чл. 12, ал. 1, т. 4 във вр. с § 3 ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. Не било ясно и това как и по какъв начин ставало отчитането на услугата. Установявало се, че при отчитането на индивидуалния водомер липсвал подпис на потребителя. Показанията на водомера, вписани в книгата едностранно, в качеството на частен документ, удостоверявали изгодни за ищеца факти и не били обвързани с представените по делото доказателства. По този начин били изготвени и фактурите - без положен подпис на потребителя и не установявали договорни отношения между страните. Моли съда да отмени обжалваното решение на Момчилградския районен съд в обжалваната му част и да постанови друго, с което предявеният иск по чл. 422 ГПК да бъде отхвърлен като недоказан. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

Въззиваемият “В.” О. – Г. не е представил отговор на въззивната жалба на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител оспорва жалбата. Излага съображения за дължимост на доставената питейна вода. Претендира разноски.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по същество разгледана е неоснователна.

Решението на Момчилградския районен съд е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск от “В.” О. – Г. против Ж. Б. Р. с правно основание чл.422 от ГПК за установяване съществуване на вземането за сумата от 199.20 лв., представляваща стойността на доставена вода за периода 06.01.2010 г. - 15.10.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2011 г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва в размер на 6.21 лв., както и разноски в размер на 125 лв. Искът е предявен в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК след постъпило възражение по чл. 414 ГПК в производство по чл. 410 ГПК, по което била издадена заповед за изпълнение. С възражението по чл. 414 ГПК длъжникът в заповедното производство възразил срещу новата завишена стойност на питейната вода като е посочил, че отлагането на плащането е във връзка с обжалването цената на водата. В отговора на исковата молба твърди, че нямал сключен договор с „В.” О. гр. К. и не бил запознат с условията и задълженията си като потребител. Подобни доводи се развиват и поддържат и във въззивната жалба.

От фактическа страна се установява следното:

На името на Ж. Б. Р. била открита партида с абонатен № 6006517 за консумирана питейна вода, с вписване на данни за датата на отчитане, показанията на водомера и пр. Видно от извлечение за консумацията на вода от абоната, същата била заплащана редовно през 2008 г. и 2009 г., а консумираната вода за периода от 06.01.2010 г. до 04.04.2011 г., останала неплатена.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената п¯ делото съдебно- счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните по делото и която съдът приема, се установява, че ответникът по иска е останал задължен за сумите по издадените от ищцовото дружество фактури в размер на 268.92 лв., т.е. повече от претендираната от ищеца, а размерът на мораторната лихва е 3.46 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявения иск по чл. 422 ГПК се явява основателен и доказан за главницата от 199.20 лв., а за мораторната лихва до размера на 3.46 лв., съгласно заключението на вещото лице. Към процесния период от време е действала Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 8 ал. 1 от същата, получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни „Общи условия”, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създадени със закон или в изпълнение на концесионен договор. С „Общите условия” се определят права, задължения и отговорности на оператора и потребителите, включително и редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води. След влизане в сила на „Общите условия” се счита, че потребителите, които не са предложили различни от оповестените в централен ежедневник „Общи условия”, са ги приели при мълчаливо съгласие. Или, отношенията между „В.” О. гр. К. и потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги на територията, обслужвана от В и К оператора, са регламентирани от “Общи условия” за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6 ал. 1 т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ-022 от 09.06.2006 г. и публикувани във в. „Т.” от 26.07.2006 г. и в. „Н. ж.” от 26.07.2006 г. С оглед на това, ответникът по иска се явява потребител по смисъла на чл. 2 ал. 1 т. 1, тъй като е физическо лице - собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги, като в този случай В и К операторът няма задължение за сключване на индивидуален договор. Такова задължение има при условията на чл. 4 от Общите условия при ползване на вода за стопански нужди и обществени нужди, включително за нуждите на лицата на бюджетна издръжка, както и при нови потребители по чл. 69 от Общите условия, какъвто въззиваемият не е. Що се отнася до твърдението на жалбодателя, че по делото не били представени "Общите условия", следва да се посочи, че същите са публикувани на страниците на централен и местен ежедневник и по съществото си представляват общоизвестно обстоятелство, което не се нуждае от доказване. Наред с горното и за пълнота, във връзка с твърдението на ответника по иска, че не бил подписвал договор за доставка на питейна вода с ищцовото дружество, а и такъв не бил представен по делото, следва да се посочи, че същият не твърди, че в имота му не е била доставяна вода. Напротив, установява се, че на ответника по иска, е била доставяна питейна вода преди и по време на процесния период и той е приемал тази доставка, за което имал и индивидуален водомер и е заплащал редовно доставеното количество вода до началото на процесния период, поради което следва да се приеме за установено неговото съгласие за изпълнение на задълженията му по този вид сделка.

Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/14.09.2004 г. В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Съгласно ал. 4 от цитираната разпоредба отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. В случая е установено, че през спорния период от време, ищецът по иска е доставял вода на ответника и е отчитал същата по водомера, монтиран в имота на същия. Действително, установява се по делото, че в карнетната книга, в която са били отчитани данните на консумирана вода от жалбодателя по показанията на водомера, липсва подпис на потребителя и същата като частен документ, издаден от една от страните в процеса - "В." О. К. и удостоверяваща изгодни за нея факти, не обвързва съда да приеме, че отразените количества вода са отчетени по надлежния ред. Независимо от това обаче и тъй като съдържанието на извлечението по партидата на потребителя, на справката- извлечение за дължимите суми за процесния период, не са оспорени, следва да се приеме, че същите представляват надлежно доказателство по отношение на вписаните данни за количеството консумирана питейна вода през съответните периоди. В тази връзка, съдебно-счетоводната експертиза е установила, че за процесния период от време са издадени фактури за дължими от ответника суми на обща стойност 268.92 лв., но тъй като искът е предявен за сумата от 199.20 лв., то следва да бъде присъдена претендираната от ищеца сума, както е постановил и първоинстанционният съд. Що се отнася до иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. чл.86 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено плащане (мораторна лихва), то същият е основателен и доказан до размера на 3.46 лв., съгласно заключението на вещото лице, в който размер е бил уважен от първоинстанционния съд.

По отношение на решението, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане за разликата от 3.46 лв. до 6.21 лв., то съдебният акт не е обжалван в тази му част и влязъл в сила, поради което съдът не излага съображения в тази насока.

При този изход на делото следва жалбодателят да заплати на ответника по жалбата разноски за тази инстанция в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 132/10.10.2011 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр. д. № 183 по описа за 2011 г. на същия съд.

ОСЪЖДА Ж. Б. Р. от С., общ. К., област К., ЕГН * да заплати на „В.” О. гр. К. бул. „Б. № *, ЕИК * направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,

Председател: Членове:1. 2.