Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 624
гр.Бургас,
15.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря **, като разгледа
НАХД № 669 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на * С. *с ЕГН: **********, адрес за съобщения: гр.
Бургас, ул. „Поп Грую” №13, ет. 3, ап. 6, чрез адв. А.А. от БАК, срещу Наказателно
постановление № РД-05-42/20.12.2019г., издадено от Директора на
РЗИ-Бургас, с което за нарушение на чл. 170, ал. 1 от Закона за здравето, вр. с чл.8а, ал.1 от Наредба №7 от 1 март 2005г. за
изискванията към дейността на лицата, които упражняват неконвенционални методи
за благоприятното въздействие върху индивидуалното здраве, на основание чл.
210, ал. 1 от ЗЗ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 1000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като се посочва наличието на допуснати процесуални нарушения, а
алтернативно се излагат доводи за приложението на чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се представлява
от адв. Галина Иванова от БАК, която доразвива
изложените в жалбата доводи.
Административнонаказващият орган – РЗИ-Бургас - надлежно призован, се
представлява от юрк. Петкова, която моли за
потвърждаване на обжалваното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л.
91 НП е връчено на жалбоподателя на 03.02.2020г., а жалбата е депозирана на 07.02.2020г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол, намира за установено следното:
При извършена проверка на
20.08.2019г., около 15:45ч., във връзка с постъпил сигнал с вх.№
97-00-208/20.08.2019г. в РЗИ-Бургас относно търговия с химични вещества и
смеси, рекламирани в интернет сайт: https://www.mmsbulgaria.com, като
нелекарствени продукти с благоприятно въздействие върху здравето и в изпълнение
на Заповед № РД-02-293/20.08.2019г., издадена от директора на РЗИ-Бургас, е
извършена проверка на служители на РЗИ-Бургас, сред които и свидетелят Х.С.П.-
началник отдел ОЗСМИ, Дирекция МД, съвместно със служители на ОД МВР-Бургас, на
адрес: гр. Бургас, ул. „Хан Крум“ № 11, партер.
При проверката било установено,
че лицето * С. *на 20.08.2019г. прилагал неконвенционални методи за
благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве, чрез използване на химични
вещества, техни съединения, разтвори или смеси за външно приложение или
приемане през устата под формата ма ММС продукти, без същия да има регистрация
в РЗИ-Бургас като лице, практикуващо неконвенционални методи за благоприятно
въздействие върху индивидуалното здраве. ММС продукти (натриев хлорид, който
при активация с киселина образува хлорен диоксид) се предлагали на клиенти с
посочен от него начин на разреждане, указания за смесване и прилагане на
продуктите върху кожата и/или чрез поглъщане през устата. При проверката се
установило, че в складово помещение, находящо се на
същия адрес-партерен етаж, с размери около. 9-10 m2 се съхраняват и употребяват
следните химични вещества и смеси, както следва: Dimethyl
Sulfoxide ChromAR HPLC-14
бр. в тъмни, стъклени опаковки от 2,5л.; Citric Acid Monohydrate-1 бр. в хартиена опаковка от 25 кг.; Sodium chlorite-наличен около 3
кг., насипен, съхраняващ се в метална опаковка с капак с вместимост 10кг., при
смесването, на които се получават различни ММС продукти, предназначени за
употреба от клиенти чрез впръскване по кожата или приемани през устата с цел
благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве.
Преди това е констатирано, че на
интернет сайт https://www.mmsbulgaria.com, до 20.08.2019г., е била поместена
информация за благоприятното въздействие върху здравето на продуктите
ММС-предлагани като нелекарствен продукт, както и статии, свързани с лечение на
определени заболявания, e-mail, работно време,
телефонни номера за контакт и консултация с продавача на ММС продуктите, на
които телефони при позвъняване от страна на длъжностни лица от РЗИ отговаряло
лицето * С. Стаматов.
По време на проверката в
помещението се съхранявали голямо количество спринцовки, пипети, два вида
желатинови капсули за поглъщане (бели и прозрачни) и други консумативи за
разфасоване в по-малки опаковки на наличните химични вещества и смеси,
количества празни бутилки, по-малки опаковки-етикирани на български език.
Горните факти свидетелят
квалифицирал като нарушение по чл. 170, ал. 1 от Закона за здравето, вр. с чл.8а, ал.1 от Наредба №7 от 1 март 2005г. за
изискванията към дейността на лицата, които упражняват неконвенционални методи
за благоприятното въздействие върху индивидуалното здраве, поради което и на
28.08.2019 г. съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 886. Актът бил предявен
на жалбоподателя, който го подписал без възражения.
Въз основа на АУАН, на 20.12.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което
била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. Показанията
на разпитания свидетел бяха подробни, последователни, логични и непротиворечиви,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Също така са приложени множество
писмени доказателства, които подкрепят тези показания.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа
обстановка, направи следните правни изводи:
В конкретния случай
съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор
на РЗИ-гр.Бургас, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално)
лице. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок.
По отношение на доводите за
допуснати нарушения съставът намира, че същите са неоснователни. Безспорно
става ясно, че датата на нарушението е именно датата на проверката- 20.08.2019
г., тъй като именно по време на проверката са констатирани обстоятелствата,
които са били квалифицирани от актосъставителя като
нарушение. Всички признаци на соченото за извършено нарушение са посочени, като
за жалбоподателя става напълно ясно какво му е вменено като вина.
Независимо от горното обаче,
съдът намира, че действително е налице процесуално нарушение при издаване на
наказателното постановление, тъй като не става ясно коя е действително
приложената санкционна разпоредба. В постановлението, след посочване на
нарушените разпоредби е записано, че на основание чл. 227, вр.
чл. 230, ал. 1 от ЗЗ се постановява, че се налага глоба на основание чл. 210,
ал. 1 от ЗЗ. И чл. 227 , и чл. 210, ал. 1 от ЗЗ са санкционни разпоредби,
поради което следва да става ясно коя от тях се прилага, доколкото те предвиждат
и разминаващи се по размер санкции. Съгласно чл. 227 от ЗЗ който практикува
неконвенционални методи за въздействие върху индивидуалното здраве в нарушение
на този закон и нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от
500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 5000 лв. Съгласно чл.
210, ал. 1 от ЗЗ пък който извършва дейност в нарушение на здравните изисквания
по този закон и нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от
100 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 5000 лв. По този начин освен
за жалбоподателя и за съда остава неясно в какви рамки да се движи (така в
съдебно заседание бе направено алтернативно искане за налагане на минимален
размер на наказанието, като не е ясно до кой минимум може да се слезе). Това
обстоятелство безспорно накърнява правото на защита на жалбоподателя.
Дори и да се приеме, че
санкционната разпоредба е тази на чл. 210, ал. 1 от ЗЗ, доколкото последната е
посочена в своеобразния диспозитив на
постановлението, и именно тя следва да се счита за приложена от АНО, тъй като в
тази част от акта се изразява неговата окончателно формирана воля, то отново би
било налице нарушение на процесуалните правила. От анализа на цитираните
разпоредби е видно, че санкционната норма на чл. 210, ал. 1 от ЗЗ, посочена в
атакувания акт безспорно не съответства на констатираното нарушение. След като
за описаното в наказателното постановление административно нарушение съществува
изрична санкционна норма- чл. 227 от ЗЗ, неправилно наказващия орган е приложил
общата санкционна норма предвиждаща наказание за извършено нарушение по закон и
нормативните актове по прилагането му. Двете норми се намират в условия на
специална към обща норма, като общата норма намира приложение тогава, когато не
е налице специална норма, тоест специалната норма изключва приложението на
общата. Извършената от наказващия орган неправилната правна квалификация на
установеното административно нарушение е съществено процесуално нарушение,
което е основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо
да се изследва въпроса за неговата материална законосъобразност. В този смисъл
са и Решение № 185 от 10.02.2012 г. по н. д. № 1070 / 2011 г. на XIII състав на
Административен съд – Бургас, Решение № 1755 от 20.11.2015 г. по н. д. № 1876 /
2015 г. на Административен съд – Бургас, Решение № 2181 от 13.12.2014 г. по н.
д. № 1484 / 2014 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас
Предвид всичко горепосочено,
съдът счита, че не законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, като са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което и атакуваното наказателно постановление
следва да се отмени.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-05-42/20.12.2019г., издадено от Директора на РЗИ-Бургас, с което за
нарушение на чл. 170, ал. 1 от Закона за здравето, вр.
с чл.8а, ал.1 от Наредба №7 от 1 март 2005г. за изискванията към дейността на
лицата, които упражняват неконвенционални методи за благоприятното въздействие
върху индивидуалното здраве, на основание чл. 210, ал. 1 от ЗЗ, на * С. *с ЕГН:
**********, адрес за съобщения: гр. Бургас, ул. „Поп Грую”
№13, ет. 3, ап. 6, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
1000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.