№ 164
гр. Пловдив, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20255001000193 по описа за 2025 година
С решение № 89/12.11.2024 г., постановено по т.д. № 129/23
г. на Окръжен съд Хасково, „Т.“ ЕООД /в ликвидация/ ЕИК ********* е
осъдено да заплати на Н. И. Д. ЕГН ********** сума в размер на 104
012,15лв. представляващи неизплатени месечни възнаграждения по договор
за възлагане на ликвидацията на еднолично дружество с ограничена
отговорност за период от януари 2019 г. до април 2023 г., ведно със законната
лихва, считано от 23.11.2023 г. /датата на исковата молба/ до окончателното
изплащане на сумата, както и разноски по делото 4216,61лв.- държавни такси
и такса за образуване на изпълнително дело и 6000 лв. - адвокатско
възнаграждение.
С определение № 17/21.01.25 г., постановено по реда на чл.
248 от ГПК, са ОСТАВЕНИ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искания за изменение на
решението в частта му за разноските.
Въззивна жалба против горното решение, е подадена от
„Т.“ ЕООД /в ликвидация/ чрез процесуален представител адв. Е. Д.. Излагат
се оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението, като се
иска същото да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, евентуално частично поради
погасяване по давност. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна Н. И. Д. оспорва изцяло въззивната
жалба като неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски за втора инстанция за
платено адвокатско възнаграждение.
1
Подадена и частна жалба срещу определение № 17/21.01.25
г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, от
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните
доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения
на страните, приема за установено следното:
С договор за възлагане на ликвидация на еднолично
дружество с ограничена отговорност с държавно участие № **-**/******** г.,
сключен между М.и. и Н. И. Д., на последния е възложено да извърши
ликвидацията на „Т.“ ЕООД /в ликвидация/ гр. Х..
Д. е освободен като ликвидатор на дружеството с протокол
№ **-**-**/******** г. на М** и цитираният по-горе договор е прекратен.
Съгласно чл. 9, ал.1 и 2 от договора на ликвидатора е
определено възнаграждението в размер на 4 минимални работни заплати за
страната, платимо ежемесечно, като възнаграждението е за сметка на
средствата на дружеството.
Предмет на исковата претенция са неизплатени
възнаграждения за периода януари 2019 г. - април 2023 г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба.
Към исковата молба е представена счетоводна справка от
ответното дружество, според която за исковия период Д. има неполучени
възнаграждения в общ размер на 104 012.15 лв., като са посочени конкретните
суми за всяка една година, с посочването че във връзка с възнагражденията са
заплатени дължимите данъци, осигуровки, ДЗПО и ЗО от дружеството.
По делото е прието заключение на ССчЕ, според което за
претендирания период на ищеца е било начислявано възнаграждение за
ликвидатор в размера по договора, заплащани са дължимите осигурителни и
данъчни вноски, съответстващи на нормативно определеният размер спрямо
начисленото възнаграждение, като нетната сума за получаване от лицето
възлиза на исковата сума от 104 012.15 лв.
Съобразно горните доказателства първоинстанционният
съд е приел, че претендираният размер на възнаграждението за исковия
период съответства на определеното в договора с оглед размера на МРЗ като
база за определяне на същото, като начисленото възнаграждение по месеци не
е било изплатено. Тези изводи не се оспорват във въззивната жалба.
Прието е, че не е налице неизпълнение, което да е
основание да се отрече дължимостта на възнаграждението, като се е позовал
на показанията на свидетеля Й. Т. - юрист към дружеството, според които
ищецът регулярно изпълнявал задълженията си по договора, като някои
изпълнение на задължения били обусловени от трети лица. Позовал се е и на
обстоятелството, че сключеният договор за възлагане на ликвидацията на
дружеството е подновяван нeколкократно в годините до прекратяването му
през април 2024 г. като факт, който не подкрепя тезата на ответника за
неизпълнение на задълженията по този договор.
2
Във въззивната жалба на „Т.“ ЕООД /в ликвидация/, на
първо място, се оспорват изводите за наличие на изпълнение на договора от
страна на ликвидатора. Развиват се доводи в обратна насока предвид
обстоятелството, че ликвидацията не е приключила; твърди се, че липсват
данни за конкретно извършени действия от страна на ликвидатора, като се
позовава и на писмо изх. № **-**-***/******* г. на заместник-М.и. и
индустрията, прието като доказателство по делото; правят се оплаквания, че
необосновано и неоснователно първоинстанционният съд е кредитирал
показанията на свидетеля Топалов.
Настоящият въззивен състав намира тези оплаквания за
неоснователни.
Обстоятелството, че процедурата по ликвидация не е
приключила, не представлява правно основание да се отрече дължимостта на
месечните възнаграждения на ликвидатора – подобна обвързаност между
възнагражденията, платими всеки месец и приключването на ликвидацията не
е предвидена нито в договора за възлагане на ликвидация, нито в ТЗ.
По делото са представени счетоводни баланси към края на
всяка година от процесния период, подписани от ликвидатора, обявени са
съответни ГФО в Търговския регистър по искане на ликвидатора, доклад за
дейността на ликвидатора за 2021 г. ведно с одитен доклад от 2.6.22 г.
Представени са протоколи №№ **-**-**/******** г. и **-**-**/******** г.
на М.и., с които са одобрени ГФО съответно за 2019 и 2020 г. на „Т.“ ЕООД /в
ликвидация/, с които ликвидаторът Н. Д. е освободен от отговорност за
дейността си съответните години 2019 и 2020 г. Срокът на ликвидацията е
продължаван с по една година, за което са представени също протоколи на
МИ. Представена е заповед за извършване на инвентаризация от 18.11.20 г.
Представен е приемо-предавателен протокол между, подписан от освободения
ликвидатор Д., и новоназначения ликвидатор Б., в който са описани и два броя
експертни оценки /доклади от лицензиран оценител/ за активи на дружеството
от 2022 г. /т.1/, счетоводни и одитни документи до 2022 г. /т.2/, карти, скици и
техническа документация , приложения към експертната оценка на
лицензиран оценител /т.14/, справки, протоколи, заповеди, докладни записки
/т.8/ и др.
Според показанията на свид. Й. Т., Д. бил назначен за
ликвидатор на дружеството във време, когато свидетелят вече бил назначен
като юрист в същото. Заявява, че в качеството си на юрист е запознат с
дейността на Д. като ликвидатор в периода 2019 - 2023 г. Налагало се същият
често да пътува, тъй като в дружеството били влети 17 дружества и трябвало
да се изяснява дали тези дружества имат имущество; често го търсил за
съдействие в областни управи, свидетелят писал молби до тези областни
управи при тези пътувания във връзка с изясняване на това има ли съответно
дружество имоти, които молби били подавани от ликвидатора, респ. били
връщани отговори. Правени били оценки от лицензирани оценители, но за
всяка продажба било необходимо съгласуване с министерството, а от там
имало забавания, които пречели на осъществяването на продажбите; по такива
причини на „М.“ три пъти се правели оценките, на „О.“ П. – сигурно четири –
пет пъти; при забавяне от 6 месеца, се налагало да се прави нова оценка.
Говори за случай, в който до всички ликвидатори се получило писмо да не се
осъществяват продажби, поради което били писани многократни писма, тъй
3
като функцията на ликвидаторите е именно да продадат имуществото и да
удовлетворят кредиторите. Два пъти годишно пускал отчети, които му пращал
за консултация, свидетелят понякога коригирал, ликвидаторът ги пращал и му
връщал входящите номера, за да се проследи какъв ще е отговорът. Знае за
писма от министерството, че му работата му се приема, без да са отправяни
забележки.
Въззивният съд счита, че обосновано дадените свидетелски
показания са кредитирани от първоинстанционния съд. Не са налице
твърдяните противоречия между показанията, от една страна, и останалите
доказателства по делото. Обстоятелството, че в дружеството са влети
множество други дружества, се потвърждава от справка в ТР. Твърдението за
извършвани оценки от лицензирани оценители кореспондира с
обстоятелството, че с приемо-предавателен протокол такива оценки от 2022 г.
са предадени на новия ликвидатор ведно с приложения към тях - карти, скици,
техническа документация. Твърдението, че спрямо ликвидатора не са
отправяни възражения по отношение на извършваната работа, кореспондира с
представени протоколи, подписани от М.и., за приемане на съответни ГФО и
освобождаване от отговорност, за удължаване срок на ликвидацията и
продължаване действието на договора за възлагане на ликвидацията, сключен
с Д.. Не се опровергават по никакъв начин и твърденията за възникнали
трудности, свързани със забавяне от страна на МИ, които са ставали причина
да се възлагат нови оценки и т.н.
Показанията за това, че са извършвани подготвителни
процедури за продажба на имущества на дружеството се потвърждават и от
данните в писмо изх. № **-**-***/******* г. на заместник-М.и. и
индустрията, за това, че ликвидаторът Д. е представил в М** искане вх. № **-
*-***/******** г. за продажба на 14-те бр. имоти, собственост на дружеството,
които към момента на изготвяне на писмото вече са продадени.
Освен горното, ответното дружество не е проявило
процесуална активност и не е ангажирало други доказателства освен
цитираното писмо № **-**-***/******* г. Вярно е, че в последното се
съдържат негативни оценки за работата на ликвидатора, свързани с
непредприемане на действия по събиране на вземания и по отношение на
конкретно посочен стопански инвентар – стена на кей в гр. С. и
неприключване окончателно на ликвидацията, но това не е равносилно на
пълно неизпълнение на задълженията на ликвидатора по процесния договор, в
какъвто смисъл са доводите на жалбоподателя. Напротив, в самото писмо е
посочено отправеното искане за продажба на 14 бр. имоти, която процедура е
завършила в последващ етап на ликвидацията – това предполага да са били
извършени съответни подготвителни действия, които процедурно предхождат
искането за продажба.
С оглед посоченото съдът приема, че няма основание да се
дискредитират показанията на свид. Й. Т., включително и с оглед данните в
писмо изх. № **-**-***/******* г., на което се позовава жалбоподателят. Ето
защо въззивният състав на ПАС споделя крайния извод в обжалваното
решение, че в случая не е налице неизпълнение от страна на ликвидатора,
което да представлява основание за недължимост на уговореното
възнаграждение.
4
Основателни обаче са оплакванията, свързани с изтекла
погасителна давност по отношение на част от претендираните месечни
възнаграждения, тъй като в случая се касае за периодични плащания, които се
погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б.“в“ от
ЗЗД.
Съгласно дадените разяснения по ТР № 3/18.5.2012 г. по
тълк.д. № 382011 г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания” по
смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
В случая всички сочени характеристики са налице: касае е
се за парични задължения, произтичащи от един и същи договор, падежът на
които настъпва ежемесечно /предварително определен времеви интервал/,
като размерът на плащанията е определяем съгласно клаузите на договора –
свързан с размера на МРЗ.
Съгласно чл. 9, ал.1 от процесния договор месечното
възнаграждение е дължимо към последния ден на текущия месец, който е и
началната дата на погасителната давност за всяко едно от възнагражденията,
включени в исковата претенция. Исковата молба е предявена на 23.11.23 г.,
при което възражението за погасяване по давност е основателно по отношение
на възнагражденията с падеж до 23.11.20 г., т.е. за възнагражденията, дължими
за периода януари 2019 – октомври 2020 г.
Видно от заключението на ССчЕ дължимото
възнаграждение за 2019 г. е в размер на 20 858.40 лв., а за периода януари –
октомври 2020 г – 18 995.90 лв. Или общо размерът на погасените по давност
задължения възлиза на 39 854.30 лв., за който размер следва да бъде отменено
първоинстанционното решение и вместо това се постанови друго, с което
искът бъде отхвърлен като неоснователен поради погасяване на вземанията по
давност.
За разликата до пълния предявен размер, представляваща
дължимите възнаграждения за периода ноември 2020 – април 2023 г. – общо
64 157.85 лв., първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С първоинстанционното решение „Т.“ ЕООД /в
ликвидация/ е осъдено да заплати на ищеца разноски по делото в размер на
4216.61 лв. /държавни такси/ и 6000 лв. адвокатско възнаграждение, до който
размер е уважено възражение за прекомерност на общо претендирано
възнаграждение от 12 600 лв, включително за обезпечително производство.
Във връзка с присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение и двете страни са предявили молби по реда на чл. 248 от ГПК
за изменение на решението в тази му част с искания съответно за
присъждането им в пълния претендиран размер /от ищеца/, и за намаляването
им /от ответната страна/. С определение № 17/21.01.25 г. и двете молби са
оставени без уважение, като частна жалба против определението е подадена
само от „Т.“ ЕООД /в ликвидация/.
5
Изходът на делото във въззивна инстанция налага отмяна на
първоинстанционото решение в частта му, с която ответното дружество е
осъдено да заплати на ищеца разноски за платени държавни такси за разликата
над 2600.93 лв. до присъдения размер от 4216.61 лв.
По отношение на присъденото адвокатско възнаграждение
решението следва да бъде отменено за разликата над 3700 лв. до присъдения
размер от 6 000 лв. Развитите съображения от частния жалбоподател, че
възражението за прекомерност на претендираното пред първоинстанционния
съд адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено до размер на 2000 лв.
, включително обезпечително производство 500 лв., не се споделят от
въззивния състав. Такъв размер не би съответствал на действителната
фактическа и правна сложност на делото, конкретно осъществените правни и
фактически действия по предоставяне на поетата адвокатска защита
/изготвяне на искова молба и допълнителна искова молба, явяване в две
открити съдебни заседания при активно участие при събиране на
доказателства /свидетелски показания, заключение на в.л/., подаване на други
молби по делото, изготвяне и представяне на писмена защита/. Правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е уважил възражението за
прекомерност до размера на 6000 лв., като няма основание за неговото
допълнително редуциране, като съображенията в частната жалба се
преценяват като неоснователни. С оглед резултата от въззивното обжалване,
обаче, следва да бъде отменено определение №17/21.01.25 г. и
първоинстанционното решение в частта му, с която в полза на ищеца са
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 3700 лв.
до присъдения размер от 6000 лв.
За първа инстанция ответното дружество е претендирало
разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 8810 лв. /представен
списък на разноски, инкорпориран в молба от 21.06.24 г./ Съразмерно на
отхвърлената част на иска ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответното дружество разноски за първа инстанция в размер на 3375.72 лв.
Дружеството-жалбоподател претендира разноски за
въззивно производство в размер на 2095.24 лв. – платена ДТ по въззивната и
частната жалба. Съобразно изхода на делото в тежест на противната страна
следва да се възложат разноски от 802.45 лв.
От въззиваемата страна се претендират общо разноски за
втора инстанция в размер на 6600 лв. – платен адвокатски хонорар. Съобразно
изхода на делото следва в тежест на жалбоподателя да се възложат разноски в
размер на 4071.08 лв.
Ето защо ПАС
.
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ решение № 89/12.11.2024 г., постановено по т.д.
№ 129/23 г. на Окръжен съд Хасково, В ЧАСТТА МУ, с която „Т.“ ЕООД /в
ликвидация/ ЕИК ********* е осъдено да заплати на Н. И. Д. ЕГН
********** сума в размер на 39 854.30 лв., представляващи неизплатени
месечни възнаграждения по договор за възлагане на ликвидацията на
еднолично дружество с ограничена отговорност за период от януари 2019 г. до
октомври 2020 г., ведно със законната лихва, считано от 23.11.2023 г. /датата
на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради погасяване
по давност, иска, предявен от Н. И. Д. ЕГН ********** против „Т.“ ЕООД /в
ликвидация/ ЕИК ********* за заплащане на сумата 39 854.30 лв.,
представляващи неизплатени месечни възнаграждения по договор за
възлагане на ликвидацията на еднолично дружество с ограничена отговорност
за период от януари 2019 г. до октомври 2020 г., ведно със законната лихва,
считано от 23.11.2023 г. /датата на исковата молба/ до окончателното
изплащане на сумата,
ПОТВЪРЖДАВА решение № 89/12.11.2024 г., постановено
по т.д. № 129/23 г. на Окръжен съд Хасково, В ЧАСТТА МУ, с която „Т.“
ЕООД /в ликвидация/ ЕИК ********* е осъдено да заплати на Н. И. Д. ЕГН
********** сума в размер на 64 157.85 лв., представляващи неизплатени
месечни възнаграждения по договор за възлагане на ликвидацията на
еднолично дружество с ограничена отговорност за период от ноември 2020 г.
до април 2023 г., ведно със законната лихва, считано от 23.11.2023 г. /датата
на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ определение № 17/21.01.25 г., постановено по по
т.д. № 129/23 г. на Окръжен съд Хасково, както и решение № 89/12.11.2024 г
по същото дело В ЧАСТТА МУ, с която „Т.“ ЕООД /в ликвидация/ ЕИК
********* е осъдено да заплати на Н. И. Д. ЕГН ********** разноски за
първа инстанция за платени държавни такси за разликата над 2600.93 лв. до
присъдения размер от 4216.61 лв., а за платено адвокатско възнаграждение –
за разликата над 3700 лв. до присъдения размер от 6000 лв.
ОСЪЖДА Н. И. Д. ЕГН ********** да заплати на „Т.“
ЕООД /в ликвидация/ ЕИК *********:
802.45 лв. - разноски за втора инстанция.
3375.72 лв. – разноски за първа инстанция.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД /в ликвидация/ ЕИК ********* да
заплати на Н. И. Д. ЕГН ********** 4071.08 лв. – разноски за втора
инстанция.
7
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8