Р Е Ш Е Н И Е
№ / ….2021 година, гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1.
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
2. РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и
при участието на прокурора СИЛВИЯН
ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА к. адм. д. № 166 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е касационна жалба на Териториална дирекция
на Национална агенция за приходите гр. Варна,
срещу решение № 260534/09.12.2020
г. на ВРС, постановено по НАХД №
4238/2020 г., по описа на ВРС, VІ
състав, с което е отменено Наказателно постановление №
538331-F566394/23.09.2020 год. на Директора на ТД на НАП Варна, с което на К.М.К.
ЕГН **********, на основание чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложено административно
наказание глоба в размер на 500лв.
В касационната жалба се поддържа, че решението е
незаконосъобразно, излагат се конкретни доводи за това, като се прави искане за
неговата отмяна и за потвърждаване на НП.
Ответникът – К.М.К. ***, не изразява становище по
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Варна, дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
След като обсъди законосъобразността на решението по
наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена
съгласно чл. 218 АПК,
административен съд намира следното:
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и
след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон, съгласно чл. 218, ал.
2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
С Наказателно постановление №
538331-F566394/23.09.2020 год. на Директора на ТД на НАП Варна, на К.М.К. ЕГН **********,
на основание чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложено административно
наказание глоба в размер на 500лв. за нарушение на чл.31 ал.1 вр. ал.4 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
Районният съд е установил от фактическа страна, че в хода
на извършвана проверка с оглед основания за регистрация по ЗДДС на „Ива“ ДЗЗД
ЕИК ********* с представляващ К. К, възложена с резолюция №
0326920202095651/19.06.20201год. св. В. – инспектор по приходите установила
следното: Констатирала, че дружеството осъществявало дейност свързана с
предоставяне на СМР услуги, изработка и монтаж на надгробни паметници, рекламни
материали от камък от обект Цех паметници, находящ се в гр.Варна, ул.
„А.Сахаров“ №1. От представените в хода на проверката документи от страна на
дружеството, св. В. установила, че в обекта има регистрирано ФУ с № ZK068281 и
ФП50126357 (регистрирано на 12.08.2015год.), както и че ЗЛ е сторнирало сумата
по издаден ФКБ на стойност 1500лв. с основание „върнат аванс поради недостиг на
материали“, като е издало сторно касова бележка от кочан с № 8/14.04.2020год.,
а е следвало да издаде документ от ФУ с № ZK068281 в срок до 07.05.2020год.
съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.4 от Наредба № Н-18/2006год. на МФ.
За констатираното нарушение, на 24.08.2020год. св.В.
съставила срещу К.М.К. АУАН № F566394, в който посочила, че задълженото лице не
е спазило разпоредбите на чл. 31, ал.1 вр. чл. 31, ал.4 от наредба №
Н-18/13.12.2006год. на МФ вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
За да отмени НП, ВРС приема, че в хода на административно
наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, а именно както в АУАН така и в НП не се съдържат факти описващи от
обективна и субективна страна нарушението, извършено от въззивника К..
На следващо място с НП на въззивника е наложена
санкция съобразно нормата на чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС. Според въззивната
инстанция, налагането на санкция по чл. 185, ал.1 от ЗДДС в хипотезата на чл.
185, ал.2 от същия закон предполага
нарушението да не води до неотразяване на приходи. В случая нито в акта, нито в
НП се съдържат констатации в тази насока.
ВРС приема, че неправилно е посочена за нарушена разпоредбата на чл.31, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006год. на МФ вр. ал.4 изр.1 от същата наредба, с оглед
на всички събрани пред въззивната инстанция доказателства.
Съгласно нормата на чл. 31, ал.1 от Наредба №
Н-18/2006год. на ЗМФ сторно операция при рекламация или връщане на стока, при
операторска грешка или при намаление на данъчната основа, след приключена
сметка на клиента, се документира чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД.
Съгласно
ал.4 изр. 1 на същия член от Наредбата сторно операцията при операторска грешка
се извършва до 7-о число на месеца, следващ месеца, в който е допусната
грешката. Според ал.4 изр.2 „сторно операция при връщане или рекламация на
стока или при намаление на данъчната основа се документира в момента на
възстановяване изцяло или частично в брой на заплатената от клиента сума.
Когато възстановяването на сумата се извършва чрез предоставяне на ваучер или
други заместващи парите платежни средства, се извършва сторно операция, след
което се отразява продажбата на ваучер или заместващите парите платежни
средства.“
В случая по делото няма спор, че на 14.04.2020год. е
била издадена сторно касова бележка от кочан, вместо да бъде издаден документ
от ФУ въведено в експлоатация в обекта. Нарушението обаче не е извършено на
08.05.2020год., както може да се изведе от фактите изложени в НП с оглед описания
срок до 07.05.2020год., а на 14.04.2020год., видно от приложения разходен касов
ордер, когато сумата е била върната на
клиента. Цитираният в акта и НП 7-дневен срок касае единствено сторниране при
оперативна грешка (погрешно маркирана сума – маркирана по-голяма сума и др.
подобни), а настоящия случай не е такъв. Той попада в хипотезата на изр.2 на
чл. 31, ал.4 от Наредбата, а не на чл.31
ал.4, изр.1.
В контекста на горното НП се явява издадено и в
нарушение на материалния закон ако и да се приеме, че въззивникът е допуснал
нарушение в хипотезата на чл. 24, ал.2 от ЗАНН.
Така постановеното решение е правилно.
При констатираните съществени нарушения на
процесуалните правила от ВРС, а именно
чл.57, т.5 от ЗАНН относно фактите, обстоятелствата за извършване на
нарушението и датата на нарушението, както и погрешната правна квалификация на
нарушението, правилно ВРС е отменил НП.
Предвид горното, настоящият състав при
извършената проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице
касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна
на решението, поради което следва да бъде оставено в сила като правилно.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2
от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 260534/09.12.2020г. на ВРС, постановено по НАХД № 4238/2020г., по описа на ВРС, VІ състав, с
което е отменено Наказателно постановление № 538331-F566394/23.09.2020 год. на
Директора на ТД на НАП Варна.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1……
2……