Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 29.03. 2021 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, V въззивен състав, в открито съдебно
заседание на деветнадесети февруари, две хиляди двадесета и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА
ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АДРИАНА АТАНАСОВА
При участието на
секретаря Пенка Цанкова в присъствието на прокурора Ася Николова, след като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в.н.о.х.д № 302 по описа за 2021 година,
намери за установено следното:
С присъда от 06.10.2020
г., постановена по н.о.х.д. № 13410/2018 г. по описа на СРС, НО, 100 състав е
признал К.С.Д. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“,
вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради което го осъдил на
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е
било отложено за срок от три години. На осн. чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 3 НК е
наложил наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца. В
тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
Против присъдата в
законоустановения срок е постъпила жалба от подсъдимия, с която се оспорва
правилността на съдебния акт. Релевират се доводи за неправилен доказателствен
анализ, като се изразява несъгласие с анализа на показанията на свидетелите Г.и
С., както със заключението на тройната САТЕ. Оспорва се деянието да е извършено
на пешеходна пътека, подсъдимият да е преминал на червен сигнал, като се
твърди, че е останало недоказано по категоричен начин пострадалата да е пресякла
видимо за подсъдимия. Прави се искане за отмяна на първоинстанционния съдебен
акт и постановяване на нова – оправдателна присъда. Алтернативно се моли за
преквалификация на деянието по основния състав и приложение на чл. 78а от НК.
Първоинстанционният
съдебен акт е обжалван и от частния обвинител. В жалбата се излагат доводи за
явна несправедливост на наложеното наказание, поради което се иска неговото
увеличение.
В хода по същество
повереникът на частния обвинител застъпва становището, че атакуваната присъда е
правилна и законосъобразна, солидаризирайки се с доказателствените изводи на
СРС. Счита за неоснователни доводите на защитата, че деянието не е извършено на
пешеходна пътека, което твърдение намира за категорично опровергано от
останалия доказателствен материал. Поддържа направеното искане за увеличение на
наказанието, като навежда доводи в тази насока, а алтернативно моли присъдата
да бъде потвърдена.
Пред въззивния съд
защитникът на подсъдимия поддържа подадената жалба и моли тя да бъде уважена.
Излагат се доводи, подкрепящи твърдението, че вмененото на подсъдимия деяние не
е извършено на пешеходна пътека, както и че остава недоказано дали в
действителност пострадалата е минала видимо за подсъдимия или между
автомобилите. Моли подзащитният му да бъде оправдан.
Прокурорът в своята
съдебна прения моли въззивната жалба, подадена от подсъдимия, да бъде оставена
без уважение, а тази подадена от частния обвинител намира за основателна.
Счита, че неправилно и в нарушение на чл. 49, ал. 2 от НК е индивидуализирано
наказанието лишаване от право да управлява МПС, тъй като срокът на наказанието
по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК не може да бъде по-кратък от този на определеното
наказание „лишаване от свобода“. В тази връзка, въпреки липсата на съответен
протест, но при наличие на съответна жалба от частното обвинение, моли
наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС да бъде увеличено на 1
година и 6 месеца.
В правото си на последна
дума подсъдимият изразява съжаление за случилото се, като счита, че е положил
необходимите усилия да предотврати същото.
Софийски градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното в жалбите, както и
доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като извърши
цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, по отношение на
нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията
на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
След надлежна служебна
проверка на атакувания съдебен акт и при самостоятелна преценка на събраните по
делото доказателства въззивната инстанция намери основания за съществена
промяна на фактическата обстановка по делото в следния смисъл:
Подсъдимият К.С.Д. е
роден на ***г***, българин, български гражданин, с висше образование, неженен,
неосъждан работещ, с адрес: гр. София, ул. „******, ЕГН **********. Той е
правоспособен водач на МПС, като притежава свидетелство за правоуправление с №
********** със срок за валидност до 23.12.2020 г. за категории В и АМ. Към
09.08.2017г. подсъдимият имал издадени пет влезли в сила наказателни
постановления за нарушение на ЗДвП.
Кръстовището на бул.
„Шипченски проход” и ул. „Иван Д.-*** било регулирано със светофарна уредба,
като към 09.08.2017 г. имало временна организация на движението поради ремонт в
зоната на трамвайното трасе и вляво от него, считано по посока от центъра към
ж.к. Дружба. Ремонтните работи не били оградени с плътна ограда. Временната организация се изразявала в
това, че движението на автомобилите, непосредствено преди кръстовището, считано
от ж.к. Дружба /респективно от бул. „Асен Йорданов“/ към центъра, се
осъществявало в едното платно, а именно в платното, намиращо се от страната на бул. „Цариградско шосе“,
респективно в лявото платно на булеварда, считано спрямо посоката на движение
на автомобилите, движещи се в посока от жк. „Дружба” към центъра. Това пътно
плътно било обособено с две ленти за движение – по една лента за движение в
двете противоположни посоки, докато в другото пътно платно и в района на
трамвайното шосе се извършвали ремонтни дейности. Навлизането в кръстовището на
МПС, движещи се по бул. „Шипченски проход” в посока от жк. „Дружба“ /респективно
от бул. „Асен Йорданов“/ към центъра /респективно към ул. „Иван Д. Куклата“/
било регулирано със светофарна уредба, разположена на десния тротоар считано
спрямо посоката на движение на автомобилите, движещи се към центъра. В този
район на левия тротоар спрямо посоката на движение на МПС към центъра, имало
светофар, предназначен да регулира пресичането на пешеходци по обозначена пешеходна пътека тип М.8.2 от
ППЗДвП, който светофар обаче бил изключен поради извършващите се ремонтни
дейности, съсредоточени в другото платно и около трамвайното шосе, за да не
бъде предприемано пресичане на това място.
Преминаването през
кръстовището на автомобилите, движещи се по бул. „Шипченски проход“ с посока от
центъра /респективно от ул. „Иван Д.-*** /респективно към бул. „Асен Йорданов“/
също се регулирало със светофарна уредба, която била разположена на десния
тротоар спрямо посоката на движение на тези автомобили преди навлизането им в
кръстовището. При този светофар имало и пешеходна пътека за пресичащите бул.
„Шипченски проход“ пешеходци, която била регулирана с отделен пешеходен
светофар.
Към дата 09.08.2017г.
двата светофара, регулиращи навлизането на МПС в кръстовището, движещи се по
бул. „Шипченски проход” в противоположни посоки, работели при смесен режим.
Имало времеви период, в който двата светофара светели зелен – разрешителен
сигнал и за двата потока автомобили, движещи се противоположно. Имало и времеви
период, в който светели синхронизирано и едновременно червен забранителен
сигнал за противоположно движещите се автомобили. Имало и период от време, в
който светофарните уредби светели с различни сигнали за срещуположно движещите
се МПС, а именно: докато на МПС, движещи се към центъра от жк. „Дружба” светел
червен сигнал на светофарната уредба, в същото време за МПС, движещи се в
посока към жк. „Дружба” светел зелен сигнал на светофара.
На 09.08.2017г. към обяд
подсъдимият К.Д. управлявал МПС – товарен автомобил марка „Шкода”, модел
„Рапид” е pег. № ******по платното за движение на бул. „Шипченски проход”, с
посока на движение от центъра /респективно от ул. „Иван Д. ***/. Пътници в
неговия автомобил били свидетелят Д.В., който седял на пасажерското място до
шофьора, и свидетелката М.Н., която седяла за шофьорското място. Към този
момент свидетелите и подсъдимия имали служебни отношения.
Около 12.30 ч.
подсъдимият приближил кръстовището на бул. „Шипченски проход” и ул. „Иван Д.
Куклата” и спрял на светофара преди навлизане в кръстовището, тъй като сигналът
бил червен забранителен.
По това време в района на
кръстовището се намирали свидетелите А.М., родена на ***г., която към този
момент била на 15 години, и Н.П., роден на ***г., който тогава имал рожден ден
и ставал на 12 години. Двамата се познавали, тъй като М. била приятелка на
по-голямата сестра на П.. Самите те също били приятели. Същият ден двамата били
тръгнали към МОЛ „Сердика“, като за целта се придвижвали с трамвай № 23. В
района на кръстовището на бул. „Шипченски проход” и ул. „Иван Д. Куклата” те се
прекачили на трамвай № 20, като качвайки се свидетелката М. установила, че
ѝ липсва мобилният телефон. Те решили да се върнат към кръстовището, като
свидетелката М. отишла да го потърси при ремонтните дейности, тъй като преди
това минали от там.
Около 12:30 часа М.
намерила своя телефон в близост до ремонтните дейности, докато свидетелят П.
ѝ звънял, за да могат да го открият по-лесно. След това М. решила да
пресече от другата страна, където я чакал свидетелят П., поради което застанала в близост до
ремонтните дейности, с лице към едното платно на бул. „Шипченски проход“,
където било съсредоточено движението, поради ремонтните дейности. Тя се
намирала точно пред очертана пешеходна пътека тип М8.2 от ППЗДвП, пешеходният светофар за която бил изключен.
На отсрещния тротоар се намирал свидетелят Н.П..
В същия момент
светофарната уредба за автомобилите движещите се по бул. „Шипченски проход“ с
поска на движение от ж.к. Дружба към центъра, светнала в червен забранителен
сигнал за навлизане в кръстовището. Заедно с него бил подаден и червен сигнал
за автомобилите движещите се по бул. „Шипченски проход“ в обратната посока,
т.е. от центъра към ж.к. Дружба. Поради така подадените светлинни сигнали
намиращите се автомобили в съответните пътни ленти преустановили движението,
като първа кола в колоната с направление към центъра се оказал автомобилът,
управляван от свидетеля К.Г.. Заедно с него в автомобила на пасажерското място
бил свидетеля В.С.. В срещуположната посока първи автомобил се оказал този
управляван от подсъдимия Д..
При така създалата се
пътна обстановка пострадалата М. ***, навлизайки на платното пред спрелия
автомобил, управляван от свидетеля Г.. Въпреки че тя се движела по пешеходна
пътека тип М.8.2 от ППЗДвП, към този момент движението на пешеходци било
преустановено поради извършваните ремонтни дейности, в резултат на което бил
изключен и пешеходният светофар, регулиращ преминаването през нея. Пострадалата
М., навлизайки на пътното платно, не се огледала за приближаващи автомобили,
нито подала сигнал с ръка, че ще предприема пресичане, като първоначално се
движела с бърз ход. В този момент автомобилът, управляван от подсъдимия се
намирал на отстояние от около 17-24 метра от нея.
Междувременно
светофарната уредба за направлението, в което се движел подсъдимият Д., подала
зелен разрешителен сигнал за навлизане в кръстовището, поради което подсъдимият
привел автомобила си в движение в посока ж.к. Дружба. Той се движел със скорост
от порядъка на 30 км/ч, като в един момент възприел свидетелят П. да ръкомаха и
вика. Свидетелят П., наблюдавайки пътната обстановка, видял приближаващият
автомобил марка „Шкода”, с рег. № ******, управляван от подсъдимия К.Д., поради
което викал и ръкомахал към свидетелката М. да не пресича. Възприемайки го,
пострадалата се обърнала настрани и видяла приближаващия се към нея автомобил
на подсъдимия, поради което забързала темпото си и се затичала към свидетеля П..
Тъй като подсъдимият Д., въпреки пряката видимост към мястото, от което М.
предприела пресичане, не я възприел, той се опитал да спре едва когато
забелязал свидетеля П.. Въпреки това на няколко крачки преди тротоара,
автомобилът, управляван от подсъдимия, стигнал до М., в резултат на което настъпил
удар между автомобила в неговата предна дясна част и тялото на А.М.. От удара пострадалата
се качила на капака на колата, след това била отхвърлена напред и вдясно спрямо
посоката на автомобила, ударила се в предпазния парапет, разположен на тротоара
и паднала на земята. При скоростта от 30 км/ч, с която подсъдимият се е движел,
опасната му зона за спиране била 13 метра, а пострадалата е била видима за
подсъдимия още при нейното навлизане в платното, когато автомобилът е бил на
отстояние 17-24 метра, поради което ударът е бил предотвратим за Д..
След ПТП подсъдимият
спрял автомобила малко след пешеходната пътека. Той и спътниците му слезли от
него, за да видят какво е състоянието на пострадалата и да ѝ помогнат.
Междувременно свидетелите
К.Г.и В.С. също слезли от автомобила и се опитали да преценяват
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. Свидетелят Г.се обадил и на тел.
112 и съобщил за инцидента.
На място пристигнал екип
на ОПП-СДВР-тежки ПТП. Бил извършен оглед на местопроизшествие в присъствие на
поемни лица – свидетелите А.С.и Д.П., който бил обективиран в протокол за оглед
от същата дата.
На място пристигнала и
Бърза помощ, която закарала пострадалата в УМБАЛСМ „Пирогов”, където заедно с
нея бил закаран и свидетелят Н.П..
В резултат на така
настъпилото пътнотранспортно произшествие на А.М. били причинени следните
телесни увреждания: мозъчно сътресение, контузия и разкъсно контузна рана в
задната теменна област на главата и счупване на таза – на горно и долно рамо на
лявата срамна кост.
От заключението на автотехничеката
експертиза /АТЕ/, изготвена в хода на досъдебното производство, се установява
къде се намира мястото на удара, а именно на бул. „Шипченски проход” в района
срещу спирка МГТ № 1574 - жк. „Гео Милев”: по широчина на пътното платно - на
1,5-2,0 м. вляво от десния край на платното за движение, считано в посоката на
огледа /от ул. „Иван Д. *** – посоката за движение на автомобила/; и по
дължината на пътното платно - на 7,5-11,5м. след ориентира, на пешеходната пътека,
считано в същата посока. Вещото лице е изчислило скоростта на автомобила
„Шкода” с рег. № ******в района на произшествието и в момента на удара, която е
била от порядъка на 30 км./ч., както и скоростта на пешеходката – 6,37 км./ч.
Според заключението опасната зона за спиране на лек автомобил „Шкода” за
конкретните пътни условия и скорост 30 км./ч. е 13 метра, а отстоянието, на
което се е намирал автомобилът в момента, в който пешеходката е навлязла на
плътното за движение, е 17-24 метра. Според експертът водачът К.Д., движейки се
със скорост 30 км/ч от момента, в който пешеходката е навлязла на платното за
движение, е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че е приел бърз ход на пешеходката, но
е изследвал и ситуацията при хипотеза на нейното тичане. Сочи, че за определяне
на скоростта на автомобила от съществено значение са деформациите по него,
които са установени след ПТП и обстоятелството, че главата на пешеходката не е
достигнала до предното стъкло на автомобила.
От заключението на
съдебномедицинската експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство,
се установяват причинените в резултат на ПТП на А.М. телесни увреждания: мозъчно
сътресение, контузия и разкъсно контузна рана в задната теменна област на
главата и счупване на таза – на горно и долно рамо на лявата срамна кост. Съгласно заключението счупването на таза – на
горно и долно рамо на лявата срамна кост, е довело до трайно затруднение
движенията на левия долен крайник за срок от повече от 30 дни, а мозъчното
сътресение, без пълна загуба на съзнанието представлява временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
От заключението на СППЕ
спрямо Н.П., изготвено в хода на досъдебното производство, се установява, че
свидетелят П. е психически здрав и интелектуалното му развитие е във високите
граници на нормата на възрастта, образованието и социалния опит, като няма
данни за вроден или придобит интелектуален дефицит. Според вещите лица когнитивните
му процеси са добре развити за календарната възраст и при него няма данни за
хиперболизиране на преживяното и склонност към фантазмени преживявания. Вещите
лица установяват, че в личностовото си развитие П. не показва белезите на
поведенчески разстройства или за формираща се дисхармония. Те посочват, че той
свидетел очевидец по време на инцидента
и няма причина, която би могла да наруши базисните му психични годности и
съответно способността му да дава свидетелски показания. На база на горното
вещите лица дават заключение, че въпреки малолетната си възраст Н.П. с оглед на
психичния си статус може правилно да възприема и възпроизвежда фактите от
действителността, т.е. при него е налице свидетелска годност.
От заключението на
тройната автотехническа експертиза /АТЕ/, изготвена в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, се установява, че ремонтните дейности са
били извършвани в зоната на трамвайното трасе и вляво от трамвайното трасе,
считано в посоката на огледа (от ул. „Иван Д.-***). Вещите лица детайлно
разясняват точното разположение на светофарните уредби, регулиращи
преминаването както на автомобилите, така и на пешеходците през процесното
кръстовище, както и начина им на работа, включително посочва, че пешеходен
светофар П5 е бил изключен. Експертите подробно са разчели циклограмата за
режима на работа на светофарната уредба, посочвайки какъв е светлинният сигнал
за всяко направление в кръстовището в съответната фаза. Вещите лица са
изготвили мащабна скица на организацията на движението в района на кръстовището,
съответстваща на въведената временна организация на движението.
На следващо място от
заключението се установява, е мястото на удара се намира на бул. „Шипченски
проход”, в района срещу спирка МГТ № 1574 „ж.к. Гео Милев”: по широчина на
пътното платно - на 1,5+2,0 м вляво от десния край на платното за движение,
считано в посоката на огледа (от ул. „Иван Д.-*** - посоката за движение на
автомобила); и по дължина на пътното платно - на 7,5 + 11,5 м след ориентира,
на пешеходната пътека, считано в същата посока. Посочено е, че местоположението
на петното червена течност индикира мястото на тялото след удара, като
експертите са категорични, че от техническа гледна точка е невъзможно ударът да
е настъпил след пешеходната пътека и тялото да се е установило на 0,5 до 1,0 м
след пешеходната пътека. Експертите са установили, че скоростта на лекия
автомобила „Шкода“ с per. № ******, управляван от подсъдимия К.Д. в района на
произшествието и в момента на удара е била от порядъка на 30 км/ч. Според тях скоростта
на пешеходката при бързо ходене е била 6,37 км/ч, а при спокойно бягане е била
8,93 км/ч. Според заключението опасната зона за спиране на л.а. „Шкода” за
конкретните пътни условия и скорост е била 13 метра. Експертите са изчислили,
че отстоянието на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, в момента, в който
пешеходката е навлязла на платното за движение и при хипотезата, в която тя е
била видима през целия път, е 17-24 м. При тази хипотеза според вещите лица водач
К.Д., движейки се със скорост 30 км/ч от момента, в който пешеходката е
навлязла на платното за движение, е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара.
Вещите лица са изследвали и хипотезата, при
която пешеходката пресича между спрели автомобили в лявата за посоката на
автомобила пътна лента, при която хипотеза отстоянието на автомобила, в
момента, в който пешеходката е била видима за водача, е 8-12 метра. При тази
хипотеза вещите лица посочват, че водачът К.Д., движейки се със скорост 30 км/ч
от момента, в който пешеходката е видима за него, излизайки между спрели
автомобили в лявата за посоката на автомобила пътна лента, не е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара.
Експертите подробно са
описали механизма на възникване на ПТП-то, сочейки че е обективно възможно
автомобилът на подсъдимия да е тръгнал при зелен за посоката му сигнал на
светофара и ударът да е настъпил също при зелен сигнал за автомобила, докато за
посоката на пешеходката светофарната уредба не е действала.
Пред настоящата съдебна
инстанция не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени
средства, поради което въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи
изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното
следствие пред първата съдебна инстанция. Същевременно гореизложената
фактическа обстановка съществено се различава от фактическите констатации, до
които е достигнал първият съд, по отношение на едно значително обстоятелство, а
именно настъпило ли е пътнотранспортното произшествие на пешеходна пътека или
не. В тази връзка въззивната инстанция намира за необходимо на първо място да отбележи,
че СРС с необходимото внимание и задълбоченост е обсъдил всички релевантни за
изясняване на механизма на произшествието факти – скорост на движение на лекия
автомобил, местоположение и движение на пострадалата, видимост на подсъдимия и възможността за предотвратяване на удара,
изхождайки от експертните изводи на автотехническите експертизи, данните от
извършения оглед на местопроизшествието и скицата към протокола, съпоставени и
с информацията, придобита от гласните доказателствени източници. Въпреки това е
пренебрегнал факта ,че в процесния пътен участък е била въведена временна
организация на движението,поради извършвана ремонтна дейност ,което е довело до
погрешен извод,че ПТП е настъпило на пешеходна пътека. Поради това въззивният
съд намира, че макар и мотивите на първоинстанционния съд да се отличават със
задълбоченост и аналитичност при анализа на доказателствата и установените въз
основа на тях фактически констатации, са налице основания за тяхното
ревизиране.
В тази връзка на първо
място, настоящият съдебен състав счита, че безспорно от доказателствената
съвкупност се установяват времето и мястото, където е било реализирано
процесното пътнотранспортно произшествие. Всички доказателства – показания на
свидетелите М., П., Г., С., Н., В., обясненията на подсъдимия, протоколът за
оглед, изготвените скица и албум към него, са еднопосочни и взаимно допълващи
се относно датата и часа на инкриминираното деяние, както и относно конкретното
кръстовище, където е настъпило ПТП-то, а именно на 09.08.2017г. около 12:30
часа в гр. София, на бул. „Шипченски проход“, с посока на движение от ул. „Иван
Д. *** и в района срещу спирка на МГТ № 1574 ж.к. „Гео Милев”. В действителност
част от свидетелите при непосредствения им разпит от съда не си спомнят
конкретната дата и час, други посочват само месец. Липсата им на спомени с оглед изминалия период е
обективен фактор, който неминуемо се отразява върху пълнотата и точността на
спомените. За преодоляването на подобни ситуации е предвиден и конкретен
процесуален способ за приобщаване на свидетелските показания, дадени в хода на
досъдебното производство, който в конкретния случай законосъобразно е бил
използван от контролирания съд. СРС надлежно е преодолял липсата на спомени на
конкретни свидетели, приобщавайки частично депозираната от тях информация пред
разследващите органи и резонно се е доверил именно на нея.
На следващо място,
районният съд е обсъдил всички релевантни за изясняване на механизма на
произшествието факти, анализирайки доказателствата в тяхната съвкупност. По
отношение скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия Д.,
и въззивната инстанция кредитира заключенията на изготвените АТЕ и тройна АТЕ.
Вещите лица и от двете експертизи са категорични, че подсъдимият се е движел
непосредствено преди и към момента на удара със скорост от порядъка на 30 км/ч.
Експертите са стигнали до това заключение, обсъждайки не само свидетелските
показания, които са субективен и ненадежден източник относно конкретните
измерения на скоростта, но и деформациите по автомобила; липсата на данни
пострадалата да е достигнала челно стъклото; разстоянието, на което е било изхвърлено
тялото на пострадалата; както и установените телесни увреждания. Ето защо,
правилно СРС не се е доверил на субективните възприятия на свидетелите, а на
експертните познания на вещите лица, които изключително подробно и
професионално са обосновали своя отговор относно скоростта на лекия автомобил,
управляван от подсъдимия Д..
Внимателно са изследвани
от контролирания съд местоположението и движението на пострадалата. Относно
скоростта ѝ на движение резонно е възприето, че тя първоначално се е
движела с бърз темп, а впоследствие се затичала, изхождайки от показанията на
свидетелите П. и Г.. В този смисъл тройната АТЕ изследва скоростта на
пострадалата М. съвкупно и при бързо ходене, и при спокойно бягане. По-нататък
показанията на М., П., Г.и С. са еднопосочни, че пострадалата се е намирала в
близост до ремонтните дейности, стоейки пред очертана пешеходна пътека М8.2 на
платното за движение, временно устроено за движение в двете посоки, намирайки
се от дясната страна по посока на движение на лекия автомобил, управляван от
свидетеля Г.. Свидетелите Г.и С. са категорични, че на това мястото, от където
пострадалата предприела пресичане, не е имало такива ремонтни заграждения, зад
които тя да е била скрита, респективно такива, които да са ограничавали
видимостта на останалите участници на пътя към нея. В подкрепа на споделеното
от тях е изготвения фотоалбум от местопроизшествието. На снимка, находяща се на
гърба на л. 12 от досъдебното производство, е видно, че няма такива ограждения,
които биха могли да възпрепятстват видимостта на подсъдимия към нея. Именно от
това местоположение, посочвайки го и в съдебна
зала на снимката на гръб на л. 12, свидетелката М. предприела пресичане отляво
надясно по посоката на движение на автомобила, управляван от подсъдимия Д.,
видима за него. В тази връзка обосновано районният съд се е доверил на
показанията на свидетелите Г.и С., че М. предприела пресичане пред техния
автомобил, когато те спрели на забранителен червен сигнал за навлизане в
кръстовището на светофарната уредба. Тук е мястото да се обърне внимание, че
пострадалата е пресичала сама, а не заедно с друго лице в какъвто смисъл са
показанията на свидетеля В.. Споделеното от него остава изолирано от останалия
доказателствен материал. Включително и подсъдимият твърди, че пострадалата е
пресичала сама, а на отсрещния тротоар, вдясно от подсъдимия по посока на
управлявани от него автомобил, се намирало момче – свидетелят П., когото
първоначално възприел Д..
Относно показанията на
свидетелите Г.и С. и наведените срещу тяхната достоверност възражения,
въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че се солидаризира с изложения
от първата инстанция анализ на посочените гласни доказателствени източници. Двамата
свидетели са незаинтересовани от изхода на делото лица, които случайно са
станали очевидци на настъпилия инцидент. Неоснователни са доводите, че те не са
се намирали на мястото, поради което се изразяват съмнения относно преките им
впечатления като очевидци. При внимателното изследване на споделеното от
двамата, въззивният съд констатира, че те имат съхранени конкретни спомени
относно механизма на ПТП-то, като възпроизведената от тях информация е
категорична и устойчива във времето, че двамата се движели по бул. „Шипченски
проход“ с посока от ж.к. Дружба към център и на кръстовището с ул. „Иван Д.-Куклата“,
където движението е било устроено в едната пътна лента поради ремонт.
Наближавайки кръстовището, светофарната уредба за тяхното направление светнала червено,
поради което те спрели, били първа кола, поради което наблюдавали
непосредствено случващото се пред тях – преминаването на свидетелката М. и
реализирания пътен инцидент с нея. Споделеното от тях се отличава с такава
детайлност и описателност, присъща на непосредствено възприети впечатления,
поради което за въззивната инстанция няма съмнения, че свидетелите са преки
очевидци на реализираното пътнотранспортно произшествие. Неоснователни са и
доводите за съществени противоречия между съобщеното от двамата свидетели във
връзка с извършена от тях проверка относно режима на работа на светофарната
уредба на кръстовището. В действителност
в тази част показанията им са противоречиви, но тези противоречия не са от
такова естество, че да поставят под съмнение достоверността на техните
показания. При извършената очна ставка свидетелят С. заявява, че са искали да
разберат как се е стигнало до реализиране на пътния инцидент, но не си спомня,
дали това се е случило по начина, описан от свидетеля Г.. От друга страна,
твърденията за начина на работа на светофарната уредба не могат да бъдат
абсолютизирани с оглед наличната по делото циклограма и схема на кръстовището,
от които писмени доказателства се установява конкретно и непротиворечиво режима
на работа на светофара на процесното кръстовище. Не без значение е и
обстоятелството, че относно релевантните към предмета на доказване факти –
мястото, от където е тръгнала да пресича пострадалата, къде е навлязла тя в
кръстовището, мястото на удара с автомобила и съприкосновението с дясната
страна на колата, показанията на Г.и С. са еднопосочни и непротиворечиви,
поради което въззивният съд не възпре възраженията на защитата досежно
обсъжданите гласни доказателствени средства.
На следващо място,
настоящият съдебен състав съпостави заявеното от Г.и С. с циклограмата на режима
на работа на светофарната уредба по време на извършване на ремонтните дейности,
от което следва изводът, че спирайки на червен сигнал за тяхното направление,
непосредствено след неговото подаване, режимът на работа на светофара се
намирал в края на III фаза. В същия този момент според циклограмата се
подава червен забранителен сигнал за навлизане в кръстовището и за
направлението на подсъдимия Д.. Същевременно видно от показанията на свидетеля В.
и от обясненията на подсъдимия, управлявания от Д. автомобил също е бил първа
кола в колоната, спряла на червен забранителен сигнал на светофарната уредба.
Косвено така споделеното от В. и Д. намира подкрепа в показанията на Г., който
съобщава, че не е възприел други автомобили да преминават преди този управляван
от подсъдимия Д.. Обстоятелството, че колата на подсъдимия била първа в
колоната намира косвена подкрепа и в развитата скорост, която към момента на
удара бил от порядъка на 30 км/ч. Ето защо, въззивният съд не се довери на
субективните възприятия на Г.и С., че ПТП-то възникнало няколко секунди, след
като те спрели на забранителния сигнал. Безспорно по делото се установява, че
подсъдимият е навлязъл в кръстовището на разрешителен зелен сигнал, който за
неговото направление се включил, видно от циклограмата, 31 секунди след
подаването на забранителен червен сигнал за направлението, в което се движели
както подсъдимият, така и свидетелят Г.. Следователно от подаването на
забранителен за свидетеля Г.за навлизане в кръстовището червен сигнал до
настъпването на пътния инцидент са изминали 31 секунди плюс времето, което е
било необходимо на подсъдимия да измине разстоянието от около 16-24 метра, т.е.
отстоянието на автомобила му от пешеходката в момента на навлизането ѝ на
пътното платно.
По-нататък, показанията
на П., Г.и С. относно мястото на настъпване на инцидента намира подкрепа в
изготвените по делото АТЕ и тройна АТЕ, чийто заключения са еднопосочни и
непротиворечиви /с изключение извода за преминаване на подсъдимия на червен
забранителен сигнал/. Експертите са установили мястото на удара, изследвайки
както гласните доказателствени средства, така протокола за оглед на
местопроизшествието и изготвените към него фотоалбум и скицата, където са отбелязани
установено петно червена течност и местоположението на автомобила след ПТП-то;
щетите по автомобила „Шкода Рапид“ и травматичните увреждания на пострадалата.
Въз основа на съвкупния анализ на така посочените обстоятелства, вещите лица са
категорични, че мястото на съприкосновение между лекия автомобил и пострадалата
е по широчината на пътното платно – на 1,5÷2,0 метра вляво от десния
край на платното за движение, считано в посоката на огледа (от ул. „Иван Д.-***,
т.е. посоката на движение на автомобила); и по дължина на пътното платно – на
7,5÷11,5 метра след ориентира, на пешеходна пътека, считано в същата
посока. Самият сблъсък между пострадалата и лекия автомобил се реализирал, като
автомобилът с предна дясна част в зоната на десния фар е ударил пострадалата М.
от дясната ѝ страна, като тя е качена на предния капак, достигнала е
задната зона, след което е отхвърлена напред и вдясно спрямо посоката на лекия
автомобил. Не са налице основания, въз основа на които да се дискредитира
извода на вещите лица относно така описаното съприкосновение между частния
обвинител М. и моторното превозно средство. Това е така, тъй като свидетелите Г.,
С., Ненкова, В., както и подсъдимият Д. съобщават за удар в предната дясна част
на автомобила, от което последвало изхвърляне на пострадалата към
огражденията/парапета, като никой не съобщава за удар в предното стъкло на
лекия автомобил, няма и щети по него. Изводът на експертите кореспондира с
деформациите по автомобила и мястото, на което е отхвърлено тялото на
пострадалата. От друга страна, вещите лица са категорични, че с оглед мястото
на тялото и мястото на спрелия автомобил след удара от техническа гледна точка
е невъзможно ударът да е настъпил след пешеходната пътека и тялото да се е
установило на 0,5 до 1,0 метра след пешеходната пътека. Така установеното от
вещите лица и обективирано в техните заключения, разгледано съвкупно с
показанията на Г.и С. опровергават обясненията на подсъдимия Д., както и
показанията на В., че пострадалата изскочила измежду спрели автомобили /втори
или трети в колоната/ в лявото платно по посоката на движение на автомобила на
подсъдимия, поради което той не е могъл да я възприеме по-рано и да отреагира
своевременно и адекватно на създалата се пътна обстановка, като и че ударът
настъпил малко след самите очертания на пешеходната пътека. В тази връзка неоснователни
са и изложените от защитата доводи, че е възможно както споделеното от Г.и С.,
така и от подсъдимия Д. и В. да отговаря на обективната действителност, тъй
като било възможно пострадалата да е преминала измежду леките автомобили, който
все още са се изнасяли, респективно напускали кръстовището. Първо, подсъдимият Д.
и В. твърдят, че пострадалата е изскочила измежду втора или трета кола в
колоната от автомобили в насрещното платно за движение, като ударът е настъпил
след очертаната пешеходна пътека, а Г.и С. твърдят, че М. е преминала пред
тяхната кола по очертаната пешеходна пътека. Обективно е невъзможно и двете
версии да отговарят на обективната действителност. От друга страна, твърденията
за наличието на изнасящи се автомобили е неправдоподобно и не отговаря на
режима на работа на светофарната уредба към инкриминирания момент. Това е така,
тъй като червеният забранителен сигнал за направлението на движение за Г.светва
едновременно с този за подсъдимия, след което има период от 31 секунди, в който
и за подсъдимия, и за Г.е забранено навлизането в кръстовището и в който
интервал автомобилите, движещите се по направлението на Г., са имали достатъчно време да напуснат
кръстовището. След 31 секунди се подава зелена светлина за навлизане в
кръстовището за подсъдимия, докато за свидетеля Г.продължава да е червен
забранителен сигналът на светофара. Следователно пред автомобила на свидетеля Г.не
е имало други автомобили, които да ограничават видимостта на подсъдимия в
момента, когато той е привел автомобила си в движение при подаден зелен сигнал
на светофарната уредба. От друга страна, колата на Д. е била първа в колоната
на неговото направление за движение, което разгледано съвкупно с липсата на
ремонтни ограждения, които да ограничават видимостта му, както и липсата на
други автомобили пред този на свидетеля Г., води до извода, че подсъдимият Д. е
имал пряка видимост към предприелата пресичане свидетелка М.. С оглед така
изложените доводи се явява неоснователно и възражението на защитата, че не е
установено по несъмнен начин извън всякакви съмнения, че пострадалата е
преминала видимо за подсъдимия.
На
следващо място, за разлика от районния съд, настоящата инстанция намира, че
въпреки очертаната пешеходна пътека М 8.2 от ППЗДвП на мястото на инцидента,
инкриминираното деяние не е извършено на пешеходна пътека. В действителност
всички свидетели съобщават за наличието на маркировка М 8.2 от ППЗДвП, като
включително такава е видна и на снимките от фотоалбума към протокола за оглед
на местопроизшествието. Деянието е извършено и на кръстовище, където съгласно
даденото определение за пешеходна пътека в § 6, т. 54 от ДР на ЗДвП пешеходни
пътеки са и продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.
Тук е мястото въззивният съд да отбележи, че наведените доводи от защитата за
липса на пътен знак, обозначаващ наличието на пешеходна пътека, което води до извод
за липса на такава, позовавайки се и на даденото определение в § 6, т. 54 от ДР
на ЗДвП, е напълно неоснователен. Удобно защитата пропуска да цитира посочената
по-горе част от разпоредбата, тъй като деянието е извършено на кръстовище,
където не е необходимо сигнализирането на пешеходните пътеки с пътен знак
поради това, че продължението на тротоарите и банкетите върху платното за движение също
представляват пешеходни пътеки. Следователно липсата на пътен знак не може да
бъде отъждествявана с липса на пешеходна пътека. Същевременно обаче районният
съд не е взел предвид, че по време на инкриминираното деяние в района на
процесното кръстовище се извършвали ремонтни дейности в лявото пътно платно по
посоката на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, поради което
движението било съсредоточено в дясното
платно и се извършвало в двете посоки /двупосочно/, в която насока възраженията
на защитата са основателни. В тази връзка принципно районният съд е прав, че участниците в движението
по пътищата са длъжни да се съобразяват поведението си с пътните знаци и
пътната маркировка, съществуващи обективно на конкретното кръстовище.
Въззивният съд обаче не може да сподели доводите, че процесната пешеходна пътека
поради извършваните ремонтни дейности е трябвало да бъде заличена, тъй като
самото ѝ съществуване предоставяло възможност на пешеходците да
предприемат пресичане. За извършваните ремонти дейности участниците в
движението по пътя са били надлежно информирани, тъй като е бил поставен знак А23,
видно от изготвения фотоалбум към протокола за оглед на местопроизшествието. Обстоятелството,
че в едното платно се извършвали ремонтни дейности, съответно било
преустановено движението на автомобили в същото, води до извод и че
преминаването на пешеходци през конкретното платно е било забранено. Именно
това е била причината пешеходният светофар П5, където пострадалата предприела пресичане, да не работи,
като видно от приложената циклограма относно режима на работа на светофарната
уредба на кръстовището, той е бил изключен. Следователно, същият не е работел
не защото е бил неизправен, а поради наличието на ремонт работата му е била
преустановена,т.е. същият е бил изключен,което е довело и до временно
преустановяване на пресичането на пешеходци на посоченото място.От друга
страна, нормалното функциониране на останалата светофарна уредба и ремонтните
дейности са обстоятелства, които пешеходците като участници на пътя е следвало
да вземат предвид и поради изключения пешеходен светофар П5 да предприемат
алтернативен маршрут, за да не създават опасност на пътя и да подсигурят своята
безопасност и тази на другите участници в движението. Изключеният пешеходен
светофар при нормално функционираща светофарна уредба за останалите участници в
движението води и до извод, че участниците в движението следва да съобразяват поведението си именно
със светлинните сигнали, а не с маркировката на пътя. Това е така поради
установената градация на задължителност в чл. 7 от ЗДвП. Ето защо, въззивният
съд намира, че мястото, на което пострадалата М. е предприела пресичане към
инкриминирания период не е било предназначено за пресичане на пешеходци
,т.е.към инкриминираният момент пресичането на това място от пешеходци е било
преустановено, респективно забранено.По тази причина,процесната пешеходна
пътека не е отразена в схемата на СО за временна организация на движението в
този пътен участък,факт,който първия съд е пренебрегнал,като е приел ,че
маркировката на пътя е достатъчна,за да се приеме,че въпреки създадената
временна организация на движението,същата е запазила статута си и останалите
участници в движението следва да се съобразяват с това.
По-нататък
въззивният съд споделя доказателствения анализ на показанията на А.М. и на
приятеля ѝ Н.П.. Не се констатират основания за изключване на същите от
доказателствената съвкупност на достоверни източници поради заинтересоваността
на свидетелите. Нито качеството на свидетелката М. на пострадал в настоящото
производство, нито близките приятелски отношения на П. с нея могат еднозначно
да обосноват тезата за преднамереност на показанията, а следва да се разглежда
като основание за по-задълбочен анализ, на какъвто са били подложени от първата
инстанция. Спрямо свидетеля П. е назначена СППЕ поради неговата възраст към инкриминирания
момент, видно от която той е със съхранена свидетелка годност и може да дават
достоверни показания. Разпитът на свидетеля П. пред районния съд поради
неговото малолетие е проведен и с участието на психолог, който в края на
процесуалното действие съобщава, че зададените въпроси към П. са били достъпни
за него и той ги е възприел правилно. Следователно съответната възраст на свидетеля
П. не е пречка да дава показания за възприетите от него събития. На следващо
място, при внимателния прочит на споделеното от П. и М., вкл. и на частично
прочетените показания на М. от предходна фаза, въззивният съд констатира, че и
двамата въпреки изминалия период от време имат съхранение конкретни спомени
относно настъпилия пътен инцидент /мястото на пресичане, начина на пресичане от
М., която първоначално се движела със спокоен ход и впоследствие забързала,
мястото на съприкосновение между пострадалата и лекия автомобил/, както и
относно събитията предхождащи и последващия деянието /желанието на децата да
отидат в МОЛ „Сердикиа“, маршрута, по който те се движили, спирането на
процесния автомобил, оказаната помощ от различни хора, пристигането на
полицейски екип и впоследствие постъпването им в лечебно заведение, като П.
придружил М./. Показанията им са вътрешно последователни, логични, конкретни,
описателни и взаимно допълващи се, поради което обосновано районният съд е
приел, че двамата свидетели са добросъвестни и обективни при депозиране на
субективните си възприятия касателно правнорелевантните обстоятелства, относими
към предмета на доказване. Правилно СРС не се е доверил единствено на споделената
от тях информация относно скоростта на движение на автомобила, управляван от
подсъдимия, и на показанията на свидетеля П. в частта, в която той споделя
относно светлинните сигнали на светофарната уредба, вкл. на пешеходния
светофар, тъй като в посочената част те се намират в противоречие с приобщените
писмени доказателства по делото – циклограма на светофарната уредба на
кръстовището по време на ремонтните дейности.
Прецизно
са анализирани и показанията на свидетелите Н. и В., в резултат на което са
частично кредитирани. СРС е съобразил обстоятелството, че свидетелката Н. към
момента на разпита пред съда се е намирала в близки интимни отношения с
подсъдимия, поради което е обяснимо желанието ѝ в съдебна фаза да облекчи
положението на подсъдимия и поради което съдът се е доверил предимно на
частично приобщените ѝ от досъдебното производство показания. Подобно на
СРС и въззивната инстанция се довери на споделеното от Н. с изключение на
твърденията ѝ, че пострадалата е тичала, тъй като по отношение на тях тя
изказва предположения, защото реално е възприела пострадалата едва в момента на
удара. Въззивният съд кредитира частично и показанията на В., като в изложения
дотук анализ настоящият съдебен състав обоснова защо не се доверява на
твърденията му, че пострадалата не е пресичала сама, че е изскочила
измежду спрелите автомобили в насрещното
движение, че ударът е настъпил след очертаната пешеходна пътека. В останалата
част показанията му кореспондират с останалия доказателствен материал, поради
което няма пречка те да бъдат кредитирани.
Не
на последно място, настоящата инстанция намира за необходимо да обсъди
обясненията на подсъдимия Д.. Въззивният съд, разглеждайки обясненията в
светлината на тяхната двойствена процесуална природа едновременно като
доказателствено средство и средство за защита, намира, че последните са
частично опровергани от събрания доказателствен материал, за което бяха изложени
по-горе съответните съображения. Други твърдения, които се опровергават от
събрания и обсъден доказателствен материал, е посоченото от Д., че автомобилите
в лентата за насрещно движение били спрели върху очертаната пешеходна пътека.
Така заявеното от него се опровергава от показанията на Г., С., П. и М..
Опровергава се и съобщеното от него наличие на пътен знак, обозначаващ
наличието на пешеходна пътека, покрит с черен найлон. Видно от изготвения
фотоалбум не е заснет подобен знак, а и в показанията на останалите свидетели
липсват подобни твърдения. В тази част обясненията на Д. представляват защитна
теза, която не се възприе както от първата, така и от въззивната инстанция. По
отношение останалите обстоятелствата, намиращи подкрепа в доказателствената
съвкупност, въззивният съд кредитира обясненията му като годно доказателствено
средство.
Неправилно
първоинстанционният съд е изградил вътрешното си убеждение въз основа на
показанията на свидетеля Р.Г.. Същият е изготвил снимковия материал и скицата
на произшествието, които са неразделна част от протокола за оглед. По своето
естество снимките и скиците представляват веществени доказателствени средства,
които съгласно чл. 126 от НПК се изготвят по възможност от лицата, които
извършват действията по разследване, а в противен случай – от технически
помощник. В процесния случай досъдебното производство е било образувано по реда
на чл. 212, ал. 2 от НПК с първото действие по разследването – оглед на
местопроизшествието, извършен от Радослав К.– инспектор при ОПП-СДВР-София.
Докато К.е изготвил самия протокол за оглед, то Г.е изготвил снимките и скицата,
поради което се налага изводът, че те двамата съвместно са извършили огледа на
местопроизшествието. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че скицата и снимките
обективират описаното в протокола за оглед на местопроизшествието. В самия
протокол е записано, че при огледа са били направени скица и фотоснимки.
Гореизложеното води до извод, че и двамата служители на ОПП-СДВР – Г.и К.са
действали като разследващи органи по смисъла на чл. 194, ал. 4 от НПК при
извършване на първото действие – оглед на местопроизшествието. Поради това
въззивният съд счита, че не само спрямо К.е налице забраната на чл. 118, ал. 2
от НПК, но и спрямо Гилов, поради което изключи показанията и на двамата
свидетели от доказателствената съвкупност.
По
делото са изготвени съдебномедицинска, съдебнопсихиатрична и психологична,
автотехническа и тройна автотехническа експертизи. Всички те са изготвени от
компетентни вещи лица, като експертите, основавайки се на специалните си знания
в съответните науки и при съвкупен анализ на материалите по делото са
отговорили подробно, ясно и обосновано на поставените им въпроси. Заключенията са убедително защитени в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Автотехническата и тройната
автотехническа експертизи дават идентични отговори, като са налице противоречия
между двете заключения единствено относно обстоятелството на какъв светлинен
сигнал е преминал подсъдимия. В тази връзка обосновано районният съд се е доверил
на заключението на тройната АТЕ, тъй като същата е изготвена и въз основа на
приобщените по делото копие от проект за
временна организация на движение на процесното кръстовище и циклограма относно
режима на работа на светофарната уредба на кръстовището. Въззивният съд също не
намери основание да се съмнява в обективността, безпристрастността и наличието
на специални познания на експертите, поради което даде вяра на обсъдените
заключения. В тази връзка неоснователно се оспорва тройната АТЕ от защитата в
частта, в която се обсъжда хипотезата за изскачане на пострадалата М. измежду
спрели автомобили. Първо, въззивният съд не констатира посоченото във
въззивната жалба противоречие, а от друга – то засяга хипотеза, която както
първата, така и въззивната инстанции не приемат за отговаряща на обективната
действителност. Следва да се отбележи, че изрично са били поставени въпроси на
вещите лица от тройната АТЕ да изследват различни хипотези, като противно на
доводите на защитата въз основа на заключението не остават съмнение къде и как
точно е предприела пресичана пострадалата М..
Въз
основа на така анализирания доказателствен материал, настоящият съдебен състав
достигна до различни изводи от правна страна,
а именно че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
От
обективна страна, подсъдимият Д. – на 09.08.2017г. около 12.30ч. в гр. София,
при управление на МПС – товарен автомобил марка „Шкода”, модел „Рапид” с рег. №
******, по платното за движение на бул. „Шипченски проход”, с посока на
движение от ул. „Иван Д.-*** и в района на спирка за МГТ № 1574, жк. „Гео
Милев” е реализирал пътно-транспортно произшествие с пострадалата А. М.,
предприела пресичане отляво надясно по посока на движение на автомобила.
Подсъдимият
Д. е привел управлявания от него автомобил в движение, след като светофарната
уредба в неговата посока подала разрешителен за навлизане в кръстовището
сигнал, но в същото време той не възприел своевременно възникналата опасност на
пътя – пресичащия, макар и неправомерно пешеходец. Като първа кола в колоната
за движение направо с посока на движение от ул. „Иван Д.-***, подсъдимият е
имал пряка видимост към мястото, на което пострадалата е предприела пресичане.
Опасността в процесния случай е възникнала с навлизането на пострадалата М. на
пътното платно, в който момент освен че подсъдимият е имал пряка видимост към
нея, управлявания от него автомобил се е намирал на разстояние от 17-24 метра.
Движейки се със скорост от порядъка на 30 км/ч, опасната зона за спиране е била
13 метра, която сравнена с отстоянието на автомобила и разгледана съвкупно с
възможността подсъдимия да възприеме предприелия пресичане пешеходец, водят до
непротиворечивия извод, че той е имал техническа възможност да намали и
съответно да спре, за да осигури безопасно пресичане от пострадалата М..
Въззивният
съд обаче не може да сподели правните изводи, че инкриминираното деяние е
осъществено на пешеходна пътека. От една страна, както беше изложено по-горе, в
района на кръстовището поради ремонтни дейности движението е било временно реорганизирано,
в резултат на което пешеходният светофар на мястото, където пострадалата М. е
предприела пресичане, е бил изключен. От приложената по делото схема на СО,ремонтните
дейности и изключеният пешеходен светофар следва, че процесното място е било
преустановено като такова за пресичане от пешеходци за времето на ремонтните
дейности, поради което пешеходците е следвало да изберат друг алтернативен
маршрут. В тази връзка следва да се отбележи, че преминаването през кръстовище,
регулирано със светофарна уредба, се определя не от наличието на пешеходна
пътека, а от вида на светлинните сигнали, които имат приоритет съобразно
установената градация на задължителност в чл. 7 от ЗДвП. Приоритетно според тази норма е съобразяването
със светлинната сигнализация на светофарната уредба пред пътната маркировка, в
това число и пешеходната пътека като част от нея. В този ред на мисли изключеният пешеходен
светофар не дава приоритет на пътната маркировка при положение, че светофарната
уредба е била изправна и е работела, а същият е сочел, че е преустановено
пресичането на посоченото място. От друга страна, съставомерността на
квалифициращият елемент „деянието да е извършено на пешеходна пътека“ предполага
водачът да е нарушил предимство на пешеходеца, налично според специалния закон,
но не и когато адресатът му сам се е лишил от него и го е изгубил, като не е
изпълнил задължението си по чл. 113, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗДвП. /в този смисъл
реш. № 19 от 07.06.2016 г. по н. д. № 1666/2015 г., Н. К., І Н. О. на ВКС/ Такъв
е и конкретният случай, тъй като пострадалата М. не се е съобразила първо, че
светофарът е изключен и съответно при работещата светофарна уредба е трябвало
да избере алтернативен маршрут. По-нататък преди да навлезе в пътното платно не
се е съобразила с приближаващите пътни
превозни средства /самата тя казва, че не се е огледала/. Пострадалата М. преди
навлизането си на платното за движение не е и сигнализирала за намерението си
чрез подаване на сигнал с ръка – лява или дясна ръка, изпъната нагоре или
напречно на пътя в съответствие с чл.32, ал. 1 от ЗДвП. Поради гореизложеното
пострадалата не е имала предимство пред останалите ППС-та при предприетото от
нея пресичане, в резултат на което подсъдимият Д. следва да бъде признат за невиновен
и оправдан за това да е извършил деянието на „пешеходна пътека“.
По
така изложените съображения не е налице квалифициращият признак „деянието да е
извършено на пешеходна пътека“. Несъставомерност на квалифицирания елемент,
респективно липсата на такава с оглед временната организация на движението
поради наличието на ремонт, както и наличието на светофарна уредба на
кръстовището и правомерното движение на подсъдимия, който привел в движение
автомобила на зелен разрешителен за него сигнал, обуславят неприложимост на разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
Същевременно нарушаването на което и да е от правилата за движение от
пешеходците, въпреки че води до изгубване на тяхното предимство, не изключва
задължението на водачите на МПС при възникване на опасност на пътното платно да
намалят скоростта и при необходимост да спрат в съответствие с чл. 20, ал.2,
изр. 2 от ЗДвП. Посочената разпоредба се явява обща такава по отношение на
специалното правило, визирано чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, чието нарушение е вменено
на подсъдимия Д.. Съотношението на двете разпоредби е изяснено още в т. 4 от
Тълкувателно решение № 28 от 28.11.1984 г. по
н. д. № 10/1984 г., ОС на ВС, чиито принципни постановки са приложими и при актуалната нормативна уредба.
В тази насока се изисква да бъде съобразено, че
нормата на чл.343 от НК е бланкетна и след запълването й със съответно
съдържание, се създава забрана за управление или експлоатация на транспортни
средства и съоръжения в нарушение на правилата за движение и експлоатация или
изискванията за добро качество на ремонт. Както е изяснил ОСНК на ВКС с ТР №
2/2016 г. запълването на бланкета на наказателноправната норма с норми от друг
нормативен акт не променя същността й като правило за поведение. Запълването е
само законодателна техника, чрез която се постигат икономия и възможност за
по-гъвкаво регулиране на обществените отношения. А запълненото с цялостно
съдържание правило за поведение представлява правна норма, която се съдържа в
особената част на НК. Нейното приложение не следва да се отличава по никакъв
начин от нормите с описателни диспозиции, при които отделните елементи от
състава на престъплението са описани изчерпателно в НК, или от препращащите
такива. Това означава, че въведените в НПК процесуални средства за постигане на
правилно приложение на материалния закон, са валидни в пълна степен и за чл.343
от НК. В този смисъл изискването за установяване на обстоятелствата,
обосноваващи наличието на всеки елемент от състава на престъплението, както и
посочването им в обвинителния акт и мотивите към присъдата, се отнася и до
фактическите обстоятелства, обосноваващи наличието на нарушение на правила за
движение по пътищата. За да бъде достатъчно ясно обвинението по чл. 343 НК като
единство между факти и право, то следва да очертава освен обстоятелствата, на
които е придадено правно значение в конкретния случай, така й връзката между
нормата на особената част от НК и запълващата правна норма от друг акт, която
следва да бъде индивидуализирана чрез наименованието на съответния акт на
специалното законодателство и цифровото и словесно изражение на самата негова
разпоредба. Както промяната в съществените факти, така и промяната в правото,
включително и по отношение на запълващата норма, представлява изменение на
обвинението. Самата промяна на конкретното правило за движение по пътищата
обаче поначало не е свързана с промяна на наказуемостта, тъй като общите и
квалифицираните състави на престъпленията по транспорта са възведени в самия
НК. До промяна се стига, както е в процесното обвинение, ако съответната норма
на НК е въвела изрично нарушение на правилата за движение като основание за
по-тежко квалифициран състав (какъвто е случаят, когато местопрестъплението е
пътен участък с пешеходна пътека). Поради това във всеки конкретен случай,
съблюдавайки насоките в ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, следва да бъде изяснено
дали установеното изменение на правилото за движение по пътищата е свързано с
фактология, която е съществено различна от първоначално възведената в
обвинението и дали срещу нея подсъдимият е могъл да се защитава. В т.2 на
цитираното ТР е прието, че несъществено изменение на обстоятелствата на
обвинението е такава форма на изменение, която по принцип не води до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, който се е защитавал срещу
предявените му идентични факти. Поради това и в тези случаи съдът може да
постанови осъдителна присъда, без да е необходимо прокурорът да изменя
обвинението, защото това няма да накърни правото на справедлив процес на
подсъдимия по смисъла на чл. 6 ЕКПЧОС.
Изхождайки от тези
принципни съображения, въззивният съд установи чрез стриктното сравнение на
фактическия състав по обвинението и по присъдата, че и в повдигнатото
обвинение, и в това, за което подсъдимият е признат за виновен, нарушенията са свързани
със задължения на водачите да опазят здравето и живота на пешеходците.
Постигането на целта при осъществяването на правнорегламентираната дейност при
движение по пътищата да бъде осигурена максимална защита на живота и здравето
на участниците в него, и специално на най-уязвимите от тях - пешеходците, се
реализира и с въвеждането на квалифициращ признак за произшествие на пешеходна
пътека. В този смисъл инкриминираното обвинение е включвало най-сериозното
нарушение на правата на пешеходците, доколкото е обвързано с императивното
задължение на водача на превозното средство да осигури безпрепятственото
упражняване на абсолютното право на преминаващите на обозначената пешеходна
пътека пешеходци (правното естество на това право е изяснено в ТР № 2/2016 г.
на ОСНК на ВКС).Както бе отбелязано вече,разпоредбите на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП
и чл. 20, ал. 20, изр. 2 от ЗДвП се намират в съотношение специална към обща
норма. Видно от съдържанието на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП начините на пропускане
на пешеходец от страна на водача на МПС са два – намаляване скоростта и/или
спиране на лекия автомобил.С измененото обвинение пред първата съдебна
инстанция,на подсъдимия е вменено нарушението,че „не е пропуснал“ пешеходката,т.е. бездействието на
подсъдимия Д. да задейства спирачната уредба, в резултат на което се постига
намаляване на скоростта и/или спиране. Така възведеното обвинение от фактическа
страна се припокрива с констатираното от въззината инстанция нарушение по чл.
20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП – водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретния
случай опасността е предприелата пресичане пострадала М., като подсъдимият Д.
не е задействал спирачната уредба, за да намали скоростта или спре, в резултат
на което би могъл да предотврати настъпването на пътния инцидент – нарушение на
чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. В обвинителния акт прокурорът е посочил, че
подсъдимият Д. не е реагирал своевременно на намиращата се на пешеходната
пътека пешеходка – свидетелката М., което противоправно поведение реализира
нарушение на разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП.
Следователно фактите, по които се е защитавал подсъдимият Д., се
субсумират под разпоредбите на чл. 20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП,
поради което с оглед тълкувателното разрешение, посочено по-горе, няма пречка
за настоящият съдебен състав да преквалифицира деянието като такова субсумиращо
се под състава на чл. 343, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 НК вр. чл. 20, ал.
2, изр. 2 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП. С преквалификацията не се повдига ново
по-тежко наказуемо обвинение, а се прецизира същото с оглед правилното
приложение на материалния закон. Не се утежнява и правното положение на
подсъдимия Д., тъй като същият се е защитавал по така възведените факти.
В процесния случай
безспорно подсъдимият Д. е имал техническата възможност да намали и спре
управлявани от него автомобил, от момента, в който обективно пострадалата е
била видима за него. Това е така, тъй като подсъдимият от автомобила си, който
бил първа кола в колоната, е имал пряка видимост към пострадалата, която не се
намирала зад ремонтни заграждения. При скорост от 30 км/ч, отстояние на
автомобила от пострадалата в момента на навлизането ѝ на платното от
порядъка на 17-24 метра и при опасна зона за спиране от 13 метра, подсъдимият е
имал реална възможност да предотврати пътния инцидент, задействайки спирачната
уредба на автомобил. Въпреки това той не е положил необходимите усилия да
наблюдава динамичната обстановка в областта на кръстовището, поради което не е
възприел навременно, въпреки наличието на обективна възможност, пресичащата М..
Подсъдимият Д. е бездействал, като не е задействал навременно спирачната уредба
на лекия автомобил, а в един късен етап, в резултат на което настъпило пътното
произшествие. Гореизложеното мотивира съдът да приеме, че подсъдимият е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП, а именно „…Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението“, което нарушение се намира в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилите травматични увреждания на
пострадалата.
Въззивният
съд счита, че подсъдимият Д. е нарушил и разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата …“,
което нарушение също се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
резултат. Пешеходците и особено децата се ползват с особена закрила от закона, тъй
като те са уязвима част от участниците в движението. Спрямо тях водачите на ППС
дължат нужното внимание съгласно чл. 116 от ЗДвП, и именно с това подсъдимият
не се е съобразил. Пострадалата е била на 15 години, непълнолетна в момента на
процесното деяние, и подсъдимият Д., въпреки че е имал пряка видимост към
предприелата пресичане пешеходка, е пропуснал да я възприеме. Намирайки се в
района на кръстовище, подсъдимият Д. е бил длъжен да управлява автомобили при
завишено внимание с оглед очаквана поява на пешеходци, дори и неправомерно
движещи се. Той не е положил необходимото усилие да следи пътната обстановка
във всеки един момент, която в района на ремонтните дейности е била усложнена. Именно
липсата на проявено от страна на подсъдимия особено внимание и предпазливост
към появата на пешеходци в този район е в причинна връзка за настъпилия
инцидент. Следва да се отбележи още, че съгласно вече цитираното ТР № 2 от 22.12.2016 г. по тълк.д. № 2/2016 г., ОСНК на
ВКС закрилата на тези категории пешеходци, при пресичане на пешеходна пътека е
всеобхватна и не се влияе от спецификата на правилата за пресичане по пешеходна
пътека, валидни за останалите пешеходци. В тези случаи водачът не може да
повдига възражение за съпричиняване, дори такива лица да не са съобразили
приближаването му и да са пресекли внезапно пешеходната пътека.
На
следващо място, от обективна страна е налице и противоправният резултат –
причинени травматични увреждания на пострадалата М., обективиращи средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. Видно от заключението на
СМЕ в резултат на реализираното ПТП е било причинено счупване на таза – на
горно и долно рамо на лявата срамна кост, което е довело до трайно затруднение
на движенията на левия долен крайник за срок от повече от 30 дни.
Медико-биологичната характеристика на увреждането съответства на юридическата
квалификация средна телесна повреда.
От
субективна страна подсъдимият Д. е реализирал престъплението при форма на
вината непредпазливост. На светофарната уредна на кръстовището, подсъдимият Д.,
изчаквайки зелен разрешителен сигнал, е бил първа кола в колоната, поради което
той е имал видимост към цялото кръстовище, вкл. и към мястото, където
пострадалата М. предприела пресичане. Същият тръгвайки след подадена зелена
светлина и движейки се със скорост от 30 км/ч, е имал и техническата възможност
да спре преди мястото на инцидента. Въпреки че подсъдимият Д. не е предвиждал
настъпването на пътния инцидент и причинените от него травматични увреждания
спрямо пострадалата М., той е имал възможността да възприеме възникналата
опасност още преди навлизането в опасната зона за спиране, поради което същият
е имал и техническа възможност да избегне настъпването на пътния инцидент,
задействайки спирачната уредба на автомобила и намалявайки, респективно
спирайки автомобила. Подсъдимият е бил длъжен да наблюдава пътната обстановка и
с оглед реалната възможност, с която е разполагал, е можел да предотврати
ПТП-то. Ето защо, подсъдимият Д. макар да не е предвиждал настъпването на
вредоносните последици, е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди.
Преквалификацията
на деянието от настоящата инстанция налага и ревизиране на наложеното от
първата инстанция наказание. Санкцията на разпоредбата чл. 343, ал. 1, б. „б” НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години или „пробация“.
С
оглед правилната индивидуализация на наказанието, въззивният съд е длъжен да
изследва на първо място налице ли са предпоставките на чл. 78а от НК.
Подсъдимият Д. е с чисто съдебно минало и към момента на извършване на
вмененото му деяние той не е бил освобождаван по реда на чл. 78а от НК. Не са
налице имуществени вреди, възстановяването на които да бъде търсено. Не са
налице и отрицателните предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 7 от НК, поради
което са налице основания наказателната отговорност на подсъдимия Д. да бъде
заменена с налагане на административно наказание – глоба.
За
да отмери справедлив размер на наказанието „глоба“, въззивният съд отчете като
смекчаващи обстоятелства изразеното съжаление от подсъдимия и оказаната помощ
след инцидента. Не отговаря на обстоятелствата по делото заявеното от
повереника, че подсъдимият в нито един момент не е поднесъл извинение, нито е
изказал съжаление. Както пред въззивната в правото си на последна дума, така и
пред първата инстанция в личната си защита и в обясненията си подсъдимият
изразява съжаление. От друга страна, заявеното от него, че не се чувства
виновен за случилото се, не може да бъде отчетено като отегчаващо вината
обстоятелство. Константа е съдебната практика, че липсата на критичност не може
да бъде третирана във вреда на подсъдимия. Като отегчаващи обстоятелства
въззивният съд отчете единствено възрастта на пострадалата, която към
инкриминирания момент е била на 15 години.
При
превес на смекчаващите вината обстоятелства настоящата инстанция намира, че справедлив и съответен размер на наказанието
„глоба“ се явява този, определен към законоустановения минимум, а именно размер
от 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Следва
да бъде ревизирано и определеното от СРС наказание лишаване от право да
управлява МПС. Въззивният съд споделя доводите на първата инстанция, че
подсъдимият Д. като водач на МПС е сравнително дисциплиниран. Поради това
следва да се отчете, че стореното е инцидентна проява в живота на подсъдимия,
което не налага лишаването му от правото да управлява МПС за продължителен
период от време. За справедлив и съответен на обществената опасност както на
деянието, така и на дееца въззивният съд намира срок в размер на 6 /шест/
месеца. С оглед приложението на чл. 78а от НК, възраженията на прокурора,
изложени пред въззивната инстанция, следва да се разглеждат като неотносими. Искането
на защита за неприлагане на чл. 343г НК също са неоснователни.
Вземайки предвид всички
посочени по-горе обстоятелства, СГС прецени, че така измененото наказание се
явява справедливо и съответно на обществената опасност на конкретните деяние и
деец, като то в най-пълна степен отговаря на целите на чл. 36 от НК.
Така, при извършената
цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира допуснати от решаващия съд съществени
процесуални нарушения, даващи основания за отмяна на присъдата и за връщане на
делото за ново разглеждане. Същевременно бяха констатира основания за изменение
на първоинстанционната присъда, подробно обсъдени по-горе, поради което се
налага въззивният съд да упражни правомощията си по чл. 334, т. 3 НПК.
Така мотивиран и на
основание чл.334, т.3 вр. чл.337, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от НПК Софийският
градски съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда от 06.10.2020 г., постановена по н.о.х.д. №
13410/2018 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от подсъдимия К.С.Д. престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 НК и ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършените
от подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътищата в нарушение на чл.20 ал.2 и чл.116 от ЗДВП
като го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение
по чл. 343, ал. 3 от НК – за това да е извършил деянието на „пешеходна пътека“,
както и да е допуснал нарушение по смисъла на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП,като на
осн.чл.343 ал.1 б.Б вр.чл.342 ал.1 вр.чл.78А ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА
от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер от 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
НАМАЛЯВА размера на наложеното на осн. чл. 343г от НК наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЯЛВА МПС от осем /8/ на 6 /шест/ месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
Решението не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.