Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на седми април две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 5665 по описа за 2021 година, прецени:
Делото
е образувано по предявени от Г.Н.К. чрез упълномощен адвокат Д.С., срещу П.НА
Р.Б.осъдителни искове с правно основание чл.2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лева и за
имуществени вреди в размер на 10 858,20 лева, причинени от обвинение в
извършване на престъпление, по което ищецът е бил оправдан с влязла в сила
присъда.
Ищецът
Г.Н.К. излага, че срещу него било водено наказателно производство по обвинение
за извършено престъпление по чл. 201 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК за това, че
за периода от 03.02.2010 г. до 05.12.2011 г. в гр. Лом при усломвията на
продължавано престъпление като длъжностно лице – управител на „Тих труд – Лом“
ЕООД гр. Лом присвоил пари в размер на 17 708,37 лева, собственост на
същото дружество, връчени на ищеца в това му качество и поверени му да ги пази
и управлява. Досъдебното производство срещу ищеца било образувано на 31.05.2012
г. с номер ЗМ 544/2012 г. на ОД на МВР Монтана, прок. преписка № 1335/2012 г.
на РП Лом и приключило на 09.10.2018 г. с решение на ВКС по н.д. № 657/2018 г.,
с което била оставена в сила новата въззивна присъда на Окръжен съд Монтана, с
която ищецът бил оправдан. Продължителността на наказателното преследване била
6 години 4 месеца и 9 дни, като ищецът бил оправдан след възобновяване на делото
и връщането му в ОС Монтана. Ищецът твърди, че по време на досъдебното
производство е давал обяснения пред органите на разследване и е посочвал
доказателства. Обвинението му било предявено на 29.11.2013 г. Досъдебното
производство било внесено с обвинителен акт в РС Лом, по който било образувано
НОХД № 155/2014 г. на РС Лом. Ищецът прави оплакване, че след образуване на
съдебното производство в РС Лом, служители на съда му попречили да се запознае
с делото и да се снабди с преписи от документите. Релевира твърдения и за
пристрастност, предубеденост и извършване на процесуални нарушения от съдебния
състав при администриране и разглеждане на делото. Прави оплакване и за
неразглеждане на делото в разумен срок. Делото приключило в първата инстанция с
присъда от 11.04.2016 г., с която районният съд гр. Лом признал ищеца за
виновен по обвинението. Защитниците на ищеца обжалвали присъсада в ОС Монтана.
С решение от 01.08.2017 г. Окръжният съд Монтана потвърдил първоинстанционната
присъда. По искане на ищеца, Софийският апелативен съд възобновил наказателното
производство. При повторното разглеждане
на делото от Окръжния съд Монтана ищецът бил оправдан.
Ищецът
твърди, че участието му в наказателното производство било съпроводено с
имуществени вреди. В периода април 2012 г. – началото на 2014 г. се наложило
ищецът да пътува от гр. София до гр. Лом за участието си в досъдебното
производство, при което изминал близо 2800 км и заплатил около 725,20 лева за
бензин. За участието си в съдебните заседания – общо 13, ищецът изминал общо
5970 см, за което заплатил за бензин около 1464 лева, 1170 лева „дневни“
адвокатски възнаграждения за един адвокат – 1000 лева за първа инстанция.
Ищецът твърди, че е изминал и още „толкова километри, ходейки до Лом и обратно“
за подготовка на адвокатите за всяко съдебно заседание, което разстояние
определя общо на още 5980 км, с разходи за гориво 1464 лева и за храна 1170
лева. Ищецът твърди също, че поради преживения стрес било влошило
здравословното му състояние, което наложило разходи за извънболнично и болнично
лечение и закупуване на лекарства. През 2012 г. ищецът заплатил 53 лева за
предписани от специалист лекарства, 360 лева за престой в болница, 40 лева за
консултация и 300 лева за лекарства през 2012 г. През 2014-2016 г. ищецът заплатил
за лекарства общо 2570 лева, за престой в болница през 2015 г. – 480 лева и за
допълнителни изследвания 62 лева. Ищецът твърди, че вследствие воденото срещу
него дело и осъждането му претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в
силно чувство на безпомощност, разочарование, раздразнение, нарушаване на съня,
ограничаване на социалната дейност, разстройство на съзнанието, психическото и
физическото му здраве.
На
основание изложените обстоятелства, ищецът Г.Н.К. прави искане до съда да осъди
ответника П.НА Р.Б.да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер
10 858,20 лева и обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болка и
страдание, в размер 70 000 лева, обосновани с твърдение за
незаконосъобразни действия и актове на правораздавателните органи и нарушаване
на правото му да бъде разгледано делото в разумен срок.
Ответникът
П.НА Р.Б.оспорва исковете със следните възражения по същество:
-
за недоказаност на твърдените неимуществени вреди – липса на доказателства за
причинна връзка между заболяьванията на ищеца и действията на ответника, липса
на доказателства за претърпени вредни последици в психичен, емоционален и личен
аспект;
-
за завишен размер на претендираните неимуществени вреди;
-
възражение срещу претенциите за нарушение на правото му на разглеждане на
делото в разумен срок;
-
възражение срещу основанието и размера на претендираните имуществени вреди с
доводи за тяхната недоказаност и несъответствие на твърденията за разходите за
пътуване до гр. Лом и престой в населеното място за явяване по делото;
възражение за недоказаност на разходите за лечение.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът
Г.Н.К. заемал длъжността управител на „Тих труд Лом“ ЕООД гр. Лом за периода от
м.април 2009 г. до м. 06.12.2011 г. С постановление от 31.05.2012 г. на
прокурор в Районна прокуратура Лом било образувано досъдебно производство срещу
ищеца за престъпление по чл.201 от НК. С разпореждане от 27.12.2012 г. на
окръжния прокурор гр. Монтана, досъдебното производство било възложено като сл.
дело № 23/2013 г. на следовател в следствения отдел при ОП Монтана. С
постановление от 22.04.2013 г. на следовател в СО при ОП Монтана, ищецът бил
привлечен като обвиняем за това, че за периода от 03.02.2010 г. до 05.11.2012
г. в гр. Лом при условията на продължавано престъпление в качеството му на
длъжностно лице – управител на „Тих труд“ ЕООД присвоил пари в размер на
17 708,37 лева, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява
– престъпление по чл.201 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК (сл.дело № 23/2013 г. том
II л. 104-105).
На ищеца била взета мярка за неотклонение „подписка“ Обвинението било предявено
на ищеца на 22.04.2013 г. и на същата дата ищецът бил разпитан като обвиняем.
На 29.11.2013 г. разследването било предявено на ищеца по реда на чл. 227 от НПК (сл.дело том II л. 112-113), като ищецът се е запознал с материалите по
делото и е направил искания, бележки и възражения. Досъдебното производство е
приключено с мнение за съд на 29.01.2014 г. и изпратено на РП Лом. Прокурор в
Районна прокуратура Лом е внесъл на 11.03.2014 г. в Районния съд гр. Лом обвинителен
акт срещу Г.К. за престъпление по чл.201 във вр. с чл. 26 от НК. В РС Лом било
образувано НОХД № 155/2014 г. С разпореждане от 02.04.2014 г. съдията докладчик
след преценката на основанията по чл. 248 ал. 2 (стара редакция) от НПК,
постановил да се връчи препис от обвинителния акт на подсъдимия, запознал го е
с правото му на искания и възражения и е насрочил делото в открито заседание
(НОХД № 155/2014 г. том I л. 7). Делото е разгледано в съдебни заседания на 07.06.2014
г. (НОХД № 155/2014 г. том I л. 59-65), 24.06.2014 г. (л.72-83), 10.09.2014 г. (л. 94-99),
21.10.2014 г. (л. 125-126), 26.11.2014 г. (л. 181-185), 15.01.2015 г. (л.
236-242), 25.03.2015 г. (л. 283) – отложено по искане на подсъдимия, 26.05.2015
г. (том II л. 367-372), 30.06.2015 г. (л. 493-513), 24.09.2015 г. (л. 548-554),
27.10.2015 г. (л. 589-593), 17.12.2015 г. (л. 649-657), 28.01.2016 г. (л. 720-730)
и на 07.04.2016 г. (том III л. 807-840), когато съдът е приключил съдебното
следствие и е изслушал съдебните прения. С присъда № 20 от 11.04.2016 г. съдът
е признал подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 201 от НК и
го осъдил на две години лишаване от свобода с приложението на чл. 66 от НК,
като го оправдал по обвинението за извършване на деянието при продължавано
престъпление. Присъдата е била обжалвана от защитата на подсъдимия и потвърдена
с решение от 01.08.2017 г. по ВНОХД № 55/2016 г. на Окръжния съд Монтана. Влязата
в сила присъда е била отменена по реда на възобновяването с решение № 52 от
19.02.2018 г. по Наказателно дело № 1461/2017 г. на Софийския апелативен съд и
делото е върнато за ново разглеждане на Окръжен съд Монтана. При новото
разглеждане на делото Окръжният съд Монтана с присъда от 26.03.2018 г. по ВНОХД
№ 13/2018 г. е отменил първоинстанционната присъда на Районния съд Лом и вместо
това е признал подсъдимия за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение. Оправдателната
присъда е била потвърдена с решение № 150 от 09.10.2018 г. по касационно дело №
657/2018 г. на ВКС.
Общата
продължителност на наказателното производство е била 5 години 5 месеца и 17
дни, от 22.04.2013 г. (датата на привличане на ищеца като обвиняем) до
09.10.2018 г. Към този срок не следва да се прибавя времето от датата на
образуване на досъдебното производство – 31.05.2012 г. до 22.04.2013 г., защото
през този период ищецът не е имал качеството на обвиняем.
По настоящото
гражданско дело е разпитана като свидетел М.Й.М.. Според показанията на
свидетелката, воденото наказателно производство и обвинението срещу ищеца са се
отразили отрицателно на неговото емоционално-психическо състояние – станал
затворен, потиснат, изолирал се. Стресът, на който бил подложен, се отразил
отрицателно и на здравословното му състояние – страдал от безсъние, получавал
главоболие и тежки здравословни проблеми. Влошаването на здравословното
състояние на ищеца по време на наказателното производство се установява и от приложената
медицинска документация и заключението на съдебно-медицинската експертиза. Според
заключението на вещото лице, въпреки че не се установява пряка причинна връзка
между заболяванията и наказателното производство, част от заболяванията – възпалителните
прояви в белите дробове, гърлото и синусите, артериалната хипертония и
захарният диабет могат да се обострят от стрес и изживени негативни емоции.
Така
изложените обстоятелства обуславят следните изводи на съда:
Нормите,
съдържащи се в чл. 2 ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ определят основанията и обема на
отговорността на държавата по този закон. Съгласно цитираните разпоредби,
държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от
изброените в чл. 2 ал. 1 актове и действия, които вреди са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно
от длъжностното лице. Когато основанието за отговорността на държавата е
привличане на лицето като обвиняем в досъдебно производство, не е необходимо
действията на съответните органи и лица да са били изначално порочни. За
възникване на отговорността на държавата, следва привличането на лицето като
обвиняем да е било последвано от прекратяването на наказателното производство
или (както в конкретния случай) оправдаването на лицето с влязла в сила
присъда.
С
привличането на лицето като обвиняем започва наказателно преследване срещу
него, което безспорно рефлектира върху част от неговите права. Вероятността
лицето да понесе наказателна репресия е обстоятелство, което се отразява на
неговата личност, на емоционално-психическото му състояние и неговото
поведение. Следва да се има предвид и тежестта на престъплението, за които
ищецът е бил привлечен като обвиняем: длъжностно присвояване – престъпление по
чл. 201 от НК, наказуемо с лишаване от
свобода до осем години. В случая, от съществено значение е и обстоятелството,
че ищецът е заемал длъжността управител на предприятие, в което са работели
лица с физически недостатъци и според показанията на свидетелката Матеева и
материалите по наказателното дело е положил усилия за неговата финансова
стабилизация и подобряване положението на работниците и служителите. Започването
на наказателно преследване срещу ищеца точно във връзка с неговото длъжностно
качество и работата му безспорно е засилило негативните емоционални
преживявания. От съществено значение за влиянието на наказателното преследване
върху състоянието на ищеца е и приключването на наказателното производство с
осъдителна присъда на Районния съд Лом, която е била потвърдена от Окръжния съд
Монтана влязла е в сила и е била отменена едва при разглеждане на делото от
Софийския апелативен съд по реда на глава XXXIII от НПК. Това обстоятелство, освен че
е удължило срока на наказателното производство, несъмнено е създало у ищеца
допълнителни негативни усещания поради положението му на осъден с влязла в сила
присъда. Тези обстоятелства дават основание на съда да приеме, че справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди е 10 000 лева. Искът с
правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ е основателен до този размер.
Искът
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен в частта му
над 10 000 лева до предявения размер от 70 000 лева. С оглед предмета
на наказателното производство, обема на събраните доказателства и необходимите
за това процесуални действия, съдът не приема оплакването на ищеца за
нарушаване на правото му да се разгледа неговото дело в разумен срок.
Досъдебното производство е продължило общо 1 година и 8 месеца, от които ищецът
9 месеца е бил в качеството си на обвиняем. Съдебното производство в първата
инстанция е продължило 2 години, което е в рамките на разумния срок за
разглеждане на делото. Делото е разгледано първоначално от въззивния съд за периода
от 18.07.2016 г. до 17.10.2016 г., а постановяването на решението е било
забавено, поради заболяване на член на състава. Производството по възобновяване
е продължило 1 месец; и 19 дни, а повторното въззивно производство – 20 дни.
Касационното производство пред ВКС е продължило 3 месеца и 14 дни. Нито една от
съдебните инстанции не е допуснала нарушение на изискването за разглеждане на
делото в разумен срок. Неотносими, а и по същество изцяло неоснователни са
оплакванията на ищеца за проявена пристрастност от страна на разглеждания
делото съдия в първата инстанция.
Искът
с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди е частично основателен. От представения по наказателното дело договор за
правна защита (НОХД № 155/2014 г. том I л. 56) се установява, че ищецът е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева по наказателното дело,
в който размер искът следва да се уважи. Въпреки указанията на съда (л. 135), ищецът
не е представил доказателства за извършени разходи за пътуване, или марката на
автомобила, с който е пътувал, което би направило определянето на тези разходи
възможно. От представени с исковата молба фактури (л. 39-41) се установяват
направени от ищеца разходи за лечение, но по делото не е установена причинна
връзка между конкретното заболяване, за лечението на което са били разходите, и
наказателното производство. Поради това, искът следва да се отхвърли в частта
му над 1000 лева до предявения размер от 10 858,20 лева.
Ответникът
следва да заплати на ищеца разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 586,16 лева, според уважената част от иска, а по
сметка на СГС разноски в размер на 54,40 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда П.НА Р.Б.гр. София да заплати
на Г.Н.К., ЕГН **********, адрес *** сумата от 10 000 лева, обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 1000 лева обезщетение за имуществени вреди
вследствие обвинение в извършване на престъпление по чл. 201 от НК, по което е
бил оправдан с присъда от 26.03.2018 г. по ВНОХД № 13/2018 г. на Монтанския
окръжен съд, влязла в сила на 09.10.2018 г., ведно със законната лихва от 09.10.2018
г. до окончателното изплащане.
Отхвърля предявените от Г.Н.К. срещу
П.НА Р.Б.гр. София искове с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за
обезщетение за неимуществени вреди в частта над 10 000 лева до предявения
размер от 70 000 лева и за обезщетение за имуществени вреди в частта над
1000 лева до предявения размер от 10 858,20 лева.
Осъжда П.НА Р.Б.гр. София да заплати
на Г.Н.К. разноски по делото в размер на 586,16 лева, а по сметка на СГС
разноски в размер на 54,40 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: