№ 499
гр. Варна, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Мая Недкова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500309 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпилa въззивна жалба с вх. № 3043 от 12.01.2024г.
по регистъра на РС Варна на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС“ АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
гр.София, бул.Христофор Колумб 43, чрез пълномощник юрк Й. С., срещу
Решение № 4134 от 19.12.2023г., постановено по гр.д. № 473/2023г. по описа
на ВРС, В ЧАСТТА, В КОЯТО „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС“ АД с ЕИК ********* Е ОСЪДЕНО да заплати на С. Г. К. ЕГН
********** сумата в размер на 9 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и
страдания и негативни емоционални и психически преживявания, причинени
в резултат на настъпило на 20.03.2018 г. ПТП в гр. Варна с участието на
застрахования при ответника по полица „ГО на автомобилистите“ л. а.
„Лексус РХ 200 Т“ с рег. № ******, управляван от С.А.Т. и ищеца като
пешеходец, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
1
застрахователната претенция от увреденото лице пред застрахователя, а
именно 10.12.2020 г., на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ, до окончателното
погасяване на задължението.
Въззивникът в подадената от него жалба, излага оплаквания за
неправилност на постановеното решение, с което е уважен предявения иск в
обжалваната част. Оспорват се изводите на съд, като се настоява, че
установените по делото телесни увреждания не обосновават обезщетение в
присъдения размер. Намира се, че същото е прекомерно завишено и не
отговаря на критерия за справедливост, доколкото проведеното лечение е
консервативно, без операции, не са настъпили усложнения и не са
диагностицирани отпадни и други неврологични симптоми. Счита се, че
съдът се е предоверил на свидетелските показания, без да установи
противоречията между тях и писмените доказателства – медицински
документи, вкл. заключението на вещото лице по СМЕ. Позовава се на
заключението по СМЕ, съгласно което не са установени видими изменения в
структурата на гръбначния стълби или принудителна поза, а походката на осв.
е нормална. Сочи се, че здравословното съС.ие на пострадалия е възстановено
в пълна степен, тъй като към настоящия момент той полага физически труд,
който изисква продължително стоене в изправено положение и вдигане на
тежки предмети. По делото липсват данни ищецът да е трудоустроен.
Настоява се за отмяна на първоинстанционния акт в обжалваната част и
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна
жалба от въззиваемата страна е постъпил отговор, с който се оспорва жалбата
като неоснователна. Счита, че решението е правилно и следва да бъде
потвърдено. Настоява се за присъждане на разноски.
Въззивната жалба е допустима, подадена от лице, легитимирано чрез
правен интерес от обжалване решението на ВРС. Не са констатирани от
въззивния съд процесуални пропуски от първата инстанция, които да налагат
повторно указания по разпределение на доказателствена тежест между
страните. Страните не се направили доказателствени искани
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените
оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
2
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена
е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК са : да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Предявеният иск е с правно основание чл.432 от КЗ. За
основателността на прекия иск с оглед вторичния характер на субективното
право по чл.432 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже освен наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента и застрахователя, така също и наличие на
деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически
състав: деяние (действие или бездействие), вреда и нейния размер,
противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата,
като вината на причинителя се предполага до доказване на противното.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти,
както и да докаже възраженията си, а – при установяване на горното от ищеца
– да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.
В настоящото производство не е предмет на спор между страните, а се
установява и от влязла в законна сила на 02.05.2023г. Присъда №
260034/24.11.2022г., поставена по н.о.х.д. № 4346/2020г. по описа на ВРС,
изменена с Решение № 115/28.04.2023г., постановено по в.н.д.о.х. че С.А.Т. с
ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 20.03.2018г. в гр.Варна,
при управление на МПС л.а. „Лексус“ с рег. № ****** нарушил правилата за
движение по Закона за движение по пътищата – чл. 119, ал.1 от ЗДвП : „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“ и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на С. Г. К., на 42г.,
3
изразяваща се в счупване на тялото на 2 поясен прешлен, което е обусловило
трайно затруднение в движението н снагата за период от около 3 месеца, като
деянието е извършено на пешеходна пътека. На подсъдимият е наложено
наказание лишаване от свобода от 3 месеца, изтърпяването на което е
отложено на осн.чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
Установено е, че нанесените телесни увреждания са настъпили в
резултат на виновно противоправно действие от страна на шофьора на МПС
л.а. „Лексус“ с рег. № ****** доколкото водачът е нарушил императивните
правила по ЗДвП чл.119, ал.1, изискващи при приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство да пропусне стъпилите
на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре.
Не се спори, относно факта на сключена застраховка „ГО на
автомобилистите“ за л.а. „Лексус“ рег. № ****** със срок на покритие от
12.12.2017 г. до 11.12.2018 г., за което е издадена полица № 07117003189079,
както и че във връзка със застрахователното събитие на 20.03.2018г. пред
ответното дружество е предявена извънсъдебна претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение; че е образувана щета № **********, по която
на ищеца е изплатена сумата в размер на 21 000.00 лева;
Предмет на оспорване е размерът на присъденото обезщетение на
претърпените от пострадалия неимуществени вреди, с доводи за несъобразени
с установените факти и обстоятелства от исковия съд изводи за характера и
интензитета на уврежданията.
В съгласие със събраните по делото доказателства – съдебно-
медицинска експертиза, както и приетите свидетелски показания на съпругата
на ищеца, се установява, че в резултат на ПТП-то от 20.03.2018г. ищецът С.
К. е получил контузия на гръдния кош и пояса вдясно, фрактура на тялото на
втори поясен прешлен. Според експерта се касае за фрактура на малка част на
втори поясен прешлен в областта на предния му долен отдел. Счупването е
резултат от механизмите на действие на твърди тъпи предмети и е получено
чрез внезапно екстремно огъване или компресия в поясната област при
падане, след предадена допълнителна външна сила. Травмата е обусловила
трайно затруднение в движението на тялото (снагата). Вещото лице докладва,
че обичайният срок за възстановяване на движенията е от порядъка на 2.5- 3
4
месеца. След проведеното лечение не е констатирано пряко усложнение на
травмата. Липсват категорични данни за диагностициране на отпадни или
други неврологични симптоми във връзка с фрактурата на прешлена. След
актуалното освидетелстване медикът констатира, че е налице пълно
функционално (двигателно) възстановяване. Експертът докладва, че
субективните усещания за болка при натоварване, фиксирана или неудобна
поза и др. неблагоприятни условия могат да се проявяват пред много
продължителен период от време, от порядъка на години.
Установено е, че непосредствено след инцидента в хода на
възстановителния период ищецът е ползвал отпуск за временна
неработоспособност за периода от 20.03.2018г. до 22.04.2018г. с режим на
лечение болничен 4 дни и домашен 30 дни. Съгласно Епикриза на Клиника по
неврохирургия МБАЛ „Света Анна-Варна“ лечението е консервативно, без
необходимост от оперативно лечение.
Показанията на св. Е. К.а, съпруга на ищеца, изясняват и допълват
фактите относно лечебно-оздравителния период. Според свидетеля той е
продължил около шест месеца, като около месец К. прекарал на постелен
режим, когато основно бил обслужван от нея при хранене, хигиена, ставане и
придвижване. Понастоящем съпругът й изпитвал болки при студено време и
продължително вървене; избягвал да вдига тежки предмети; понякога
чувствал „прищипване“ в гръбнака при шофиране. Ищецът работел в
дюнерджийница.
От изложеното се установява, че към момента на ПТП-то ищецът е била
на 42 години; полагал е труд; не е имал хронични болести; физически здрав.
Получената средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото
на втори поясен прешлен (Л2) в областта на преден долен отдел е била
лекувана чрез медикаменти, в домашна среда. В продължение на месец
ищецът е бил цялостно зависим от помощта на съпругата си, като в
последствие е започнал да се справя сам. Необходимостта от лечение на
травмата и впоследствие трудностите, които е продължила да създава в хода
на оздравителния процес и понастоящем, е наложила промяна в трудовата
дейност на ищеца и смяна на работодателя. Болката не е напълно отзвучала,
като се засилва през студените дни и при натоварване на гръбнака от
фиксирана и неспецифична поза. Св. К.а изнася за усещания за болка при
5
студ, повдигане на тежки предмети. Според вещото лице по СМЕ тези
субективни усещания могат да се проявяват през доста продължителен
период от време от порядъка на години.
Както се посочи по-горе в резултат на ПТП ищецът е получил и
контузия на гръдния кош и тялото в ляво, които травми са предизвикали
болки до момента на отзвучаването им.
Посочените факти и обстоятелства определят средна по степен тежест
на уврежданията, получени в резултат на ПТП, които при съобразяване с
критериите за справедливост следва да бъдат овъзмездени със сумата от
30 000 или да му бъдат присъдени още 9 000 лева (с оглед изплатените
извънсъдебно 21хил. лева), до който размер е приел за доказана исковата
претенция и първостепенния съд.
Следователно първоинстанционният съд е постановил решението си
при спазване на процесуалните правила и прилагайки правилно относимите
материално-правни норми при съвкупна преценка на събрания доказателствен
материал. Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции,
съдебният акт на районния съд следва да бъде потвърден.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на въззивника следва да бъде
възложена отговорността за разноски, направени от въззиваемата страна в
настоящата инстанция. Въззиваемият е бил представляван и защитаван в
съдебното производство от процесуален представител в лицето на адв. В. Н.,
при договорена безплатна правна помощ, на осн.чл.38, ал.1, т. 3 от ЗАдв. При
прилагане на постановеното от СЕС решение С-438/22 и касационната
практика, обективирана в Определение № 741 от 25.03.2024г., пост. по т.д. №
537/2023г. на ВКС, ТК, второ отд., и при съобразяване с вида и характера на
извършената правна защита, изразяваща се в подаване на отговор на
въззивната жалби и неучастие на процесуалният представител в открито
съдебно заседание съдът намира за справедливо и обосновано
възнаграждение размер на 400 лева.
Воден от гореизложеното, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4134 от 19.12.2023г., постановено по
6
гр.д. № 473/2023г. по описа на ВРС, в частта, в която „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на С. Г.
К. ЕГН ********** сумата в размер на 9 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във
физически болки и страдания и негативни емоционални и психически
преживявания, причинени в резултат на настъпило на 20.03.2018 г. ПТП в гр.
Варна с участието на застрахования при ответника по полица „ГО на
автомобилистите“ л. а. „Лексус РХ 200 Т“ с рег. № ******, управляван от
С.А.Т. и ищеца като пешеходец, ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице пред
застрахователя, а именно 10.12.2020 г., на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ, до
окончателното погасяване на задължението.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД с
ЕИК ********* да заплати на адв. В. Н. САК адвокатско възнаграждение
размер на 400 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7