№ 26
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110211883 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59д и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-4332-011864 от 29.06.2022 г.
издадено от ДД.Д.Д., на длъжност началник сектор в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ
СДВР (ОПП-СДВР), упълномощена със заповед с рег. № 8121з-1632/02.12.2021г., с което на
основание чл.53 ЗАНН и чл.177, ал.1, т.3, б. „а“ от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/
на И. А.а Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 /сто/ лева за нарушение на чл.102, ал.1, т.1 ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление, останал И. А. Г., който оспорва същото и
моли за неговата отмяна. Жалбоподателят изтъква, че не е собственик на мотопед с рег. № В
**** М, тъй като на 20.08.2021 г., е продал същия, за което представя договор за покупко-
продажба. На следващо място се сочи, че правната квалификация на нарушението е непълна
и неточна, което значително го е затруднило да организира защитата си.
В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, не изпраща представител.
Въззиваемата страна, началник сектор към ОПП-СДВР, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не взема становище по същество на спора.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в
законоустановения 14-дневен срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 18.08.2021 г., в гр. Добрич, бил сключен договор за покупко-продажба на МПС –
мотопед „Ямаха 50“, с рег. № В **** М, между П.П. В. и И. А. Г.. Промяната в
1
собствеността на превозното средство, била регистрираната в системата на ОПП, на
23.08.2021 г. На 20.08.2021 г., в гр. Дупница, бил сключен договор за покупко-продажба за
същия мотопед между И. Г. и С.А.М., но промяната в собствеността, не била отразена в
регистрите на ОПП.
На 17.05.2022 г., около 20:45 часа, в гр. Банкя, на ул. „Александър Стамболийски“, с
посока на движение от ул. „Пирот“ към ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ , свидетелят С. ( на
15 г.), заедно със свидетеля Ц. И.ов, се придвижвали с мотопед „Ямаха 50“, с рег. № В ****
М. В този момент, свидетелите В.В. и Ю.П., полицейски служители, ООР, 09 РУ-СДВР, 03
взвод, извършвали проверка по подаден сигнал за управление на мотопед без
регистрационни номера в града.
Свидетелите И. и И.ов, спрели пред близкия магазин, И. влязъл в него, а И.ов го
чакал до мотопеда. В този момент към тях се приближили свидетелите В. и П., с цел
извършването на проверка по документи. На място се установило, че мотопедът е без
поставени регистрационни номера, а свидетелят И. не представил СУМПС, тъй като бил
неправоспособен водач.
Свидетелите В. и П., извикали за съдействие автопатрул към 09 РУ-СДВР и на място
пристигнал екип от И. Н., на длъжност „младши автоконтрольор“. В хода на проверката,
свидетелят Н., по данни на полицейските служители и проверка в системата на ОПП-СДВР,
установил, че водач на мотопеда е свидетелят С. И., който е неправоспособен, а превозното
средство приели, че е собственост на жалбоподателя И. А. Г..
При тази хронология, в отсъствието на жалбоподателя, свидетелят И. Н., съставил
АУАН серия GA № 597836/17.05.2022г., в който било посочено, че на 17.05.2022 г., около
20:45 часа, в гр. Банкя, жалбоподателят И. Г., като собственик на мотопед „Ямаха 50“, с рег.
№ В **** М, предоставил същия на С. И., на 15 г., неправоспособен водач, който го е
управлявал. За правна квалификация на нарушението била посочена разпоредбата на чл.102,
т.1 ЗДвП. Актът бил изпратен на ОДМВР Кюстендил, за връчване на Г.. В срока по чл.44
ЗАНН, не постъпили писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН, при идентична фактическа обстановка и правна
квалификация, било издадено обжалваното наказателно постановление № 22-4332-011864 от
29.06.2022 г., издадено от ДД.Д.Д., на длъжност началник сектор в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ СДВР (ОПП-СДВР), упълномощена със заповед с рег. № 8121з-
1632/02.12.2021г., с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.177, ал.1, т.3, б.„а“ от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/, с което на И. А.а Г., ЕГН ********** било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.102, ал.1,
т.1 ЗДвП. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 31.08.2022 г., а
чрез наказващия орган на 09.09.2022 г., била подадена и процесната жалба.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаната в съдебното заседание свидетели – С. И., Ц. И.ов, Л. И., С.А., В.В., Ю.П., И. Н. ,
както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на
чл. 283 НПК, а именно: докладна записка от Ю.П., докладна записка от И. Н., писмо с изх.
№ 4333р-28292, писмо с рег. № 348р-13534, справка картон на водача, Заповед № 513з-
5073/21.07.2015г., Заповед № 8121к-13318/23.10.2019г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.,
договор за покупко-продажба от 20.08.2021г., договор за покупко-продажба от 18.08.2021г.,
справка за история на ПС, данни за регистрация на ППС.
Съдът кредитира показанията на свидетелите А., В., П. и Н., които са
непротиворечиви вътрешно, логични, последователни и от тях се извежда дата, час, място и
ред за извършване на проверката спрямо свидетеля И.ов, направените справки за
регистрация на превозното средство, както и се доказаха фактите свързани със съставяне и
връчване на АУАН, включително и в отсъствие на жалбоподателя. Показанията на
свидетелите в тази им част се подкрепят и от събраните писмени доказателства, поради
което и съдът ги кредитира.
2
От показанията на обсъдената група свидетели, категорично се извежда, че
свидетелят И. е управлявал мотопеда, като от словесното им изразяване и представяне на
хронологията на процесното събитие, безспорно се извежда, че свидетелите И. се е
придвижвал с мотопеда по платното за движение, същият е насочвал и управлявал мотопеда,
боравел е с уредите му за управление. Свидетелите пряко са възприели, че мотопедът е в
движение, както и последващото му спиране пред намиращ се в близост магазин. В тази
връзка, съдът намира, че установените противоречия в свидетелските показания, касателно
обстоятелството, дали мотопедът е бил с включен двигател, не са от съществено значение,
доколкото безспорно е възприето от свидетелите, че мотопедът е бил в движение, боравило
се е с него, а не е бил в покой.
Безспорно от представените справки за регистрация на превозното средство и за
смяна на собствеността му се установява, че към процесната дата, в регистрите на ОПП,
собственик на мотопеда е жалбоподателят, но също така безспорно се установи, че
действителен собственик е друго лице, доколкото е наличен договор за прехвърляне на
собствеността, който има вещнотранслативно действие при неговото сключване в
предвидената форма, а регистрирането на МПС в МВР не е елемент от фактическия състав
на придобИ.е на вещта, респективно регистрирането на новия собственик няма
конститутивно действие. В тази връзка, съдът кредитира свидетелските показания на С. И.,
Ц. И.ов и Л. И., от което безспорно се извежда, че мотопедът е закупен от неустановено по
делото лице с име „Д.“. Свидетелите отричат лично да са се познавали с жалбоподателя или
да са закупували от него превозното средство. В тази насока подкрепа намира и
представеният договор за покупко-продажба от 20.08.2021г., от който се установява, че
жалбоподателят е продал мотопеда на трето лице.
Не се доказва, че жалбоподателят и свидетелят И. са имали взаимоотношения или че
Г. е предоставил на И. мотопеда, който впоследствие е управлявал.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, изхожда от наказаното лице, поради
което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Актът за установяване на административно нарушение и оспореното наказателното
постановление са издадени от материално и териториално компетентни органи, видно от
приложените по делото заповеди. При изготвянето на двата основни за настоящото
производства акта, са спазени сроковете за съставяне на АУАН, визирани от разпоредбата
на чл.34, ал.1 ЗАНН, а НП е издадено в 6 - месечния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН.
Въпреки гореизложеното съдът намира, че е допуснато съществено процесуално
нарушение, което е основание за отмяна на оспореното наказателно постановление. а
нарушението не е извършено.
Видно от свидетелските показания на актосъставителя Н., както и от приложеното
писмо от ОПП-СДВР до ОДМВР Кюстендил и съответен обратен отговор, се установява, че
актът за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствието на
жалбоподателя, като същият му е връчен по адрес на местоживеене от представител на
ОДМВР Кюстендил. Разпоредбата на чл.40, ал.2 ЗАНН, в действителност допуска да бъде
съставен АУАН в отсъствие на нарушителя, но при две самостоятелни предпоставки, които
предполагат предварително осъществени от контролните органи действия по установяване
на нарушителя и неговото надлежно призоваване. Едва в случай, че нарушителят е известен,
но не може да бъде открит или ако е надлежно поканен да се яви за съставянето на АУАН,
но не се яви, законодателят предвижда възможността да бъде съставен АУАН в негово
отсъствие. По делото не са събрани доказателства, от които да се установи, че е била налице
някоя от посочените хипотези. Всяко друго действие на оправомощените органи да съставят
актове, в противоречие с установената в закона процедура, представлява съществено
процесуално нарушение.
3
Този първи етап на производството се свързва с „предявяване на обвинението“ на
нарушителя, поради което и контролните органи следва да положат нужното старание, за да
гарантират присъствието на конкретното лице, за да може същото да се запознае с рамките
на обвинението, да направи своите искания, възражения и да организира в достатъчна
степен своята защита. При липсата на предпоставки за съставянето на АУАН в отсъствието
на нарушителя, е недопустимо, по служебен път, същият да се изпраща да бъде връчен на
„нарушителя“, още повече без в акта да бъде изрично посочено, какво е основанието за
съставянето му, в какви условия е изготвен, както и датата, на която е връчен на
нарушителя. Датата на съставяне на АУАН, както и датата на неговото връчване, са
обвързани и със започването/изтичането на процесуални срокове, като липсата на
надлежното им отразяване в акта би затруднило осъществяването на съдебен контрол,
относно спазване на предвидените в закона процесуални, давностни и инструктивни
срокове, а от друга страна би могло да доведе до заобикаляне на закона и ограничаване на
правото на защита на заинтересованото лице.
Нещо повече, изрично са предвидени сроковете по чл.34 ЗАНН, които освен да
мотивират контролните органи да осъществяват правомощията си в срок, позволяват на
същите, да извършат всички необходими действията за установяване на нарушението и
неговото авторство, с цел да се избегне прибързаното прилагане на държавна принуда
спрямо правните субекти.
Именно липсата на достатъчно действия осъществени от наказващия орган, още в
този първи етап на производството, са довели и до необоснованото налагането на
административно наказание на жалбоподателя.
Тук е моментът да бъде посочено, че възраженията на жалбоподателя в насока за
непълна и неточна правна /цифрова/ квалификация на нарушението са неоснователни. В
действителност при цифровото изписване на правната квалификация на нарушението, както
и неговата санкционна разпоредба, наказващият орган не е посочил изрично, коя хипотеза
от изброените в правната норма такива, визира, че е нарушена. Но при прочит, на макар и
лаконичното описание на нарушението, се извежда, че отговорността на жалбоподателя е
ангажирана в качеството му на „собственик“, който е предоставил МПС на „лице, което не е
правоспособен водач“ – свидетелят И.. Разгледани съвкупно, съдът намира, че е налице
връзка между словесното описание на нарушението и неговата правна квалификация,
поради което и не намира, че е възпрепятстваната възможността на жалбоподателя да се
запознае със съдържанието му или да разбере, за какво нарушение е ангажирана
отговорността му.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на чл.102, ал.1, т.1 ЗАНН, който гласи: „ На водача, собственика или
упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да
предоставя моторното превозно средство: 1. (изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от
26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) на водач, който е с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното
превозно средство;“.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на „собственик“ на
мотопед „Ямаха 50“, с рег. № В **** М. По изложените по-горе съображения съдът прие, че
собственик на мотопеда не е бил жалбоподателят, който го е прехвърлил с договор в
надлежната форма на трето лице. В този смисъл нарушението не е доказано.
Отделно от това нарушението не е извършено, доколкото се установи, че не Г. е
предоставил мотопеда на неправоспособния водач, а друго лице, което го е владяло,
респективно авторството на нарушението категорично се установи, че не е на Г..
Изпълнително деяние, с което се осъществява административното нарушение се
изразява в предоставяне на МПС на неправоспособен водач, който управлява същото.
4
Макар и безспорно да е доказано, че свидетелят И. към 17.05.2022г., е бил
неправоспособен водач, тъй като е бил на 15 години, не се е водел на отчет и не е
притежавал свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство /съобрази чл.150а ЗДвП/. Както и бе
доказано, че същият е „управлявал“ превозното средство, доколкото е насочвал вървежа,
посоката на движение на мотопеда, осъществявал е действия по неговото задвижване и
спиране. С тази категоричност бе доказано и че жалбоподателят Г. не е предоставил
фактическа власт върху мотопеда на свидетеля И.. Считано от 20.08.2021 г., мотопедът не е
бил във фактическа власт на жалбоподателя, от което следва и че не могъл да се разпорежда
с него. Не се събраха доказателства, от които да се направи категоричен извод, че двете лица
са се познавали или разговаряли по между си.
Нарушението по чл.102 ЗДвП може да се осъществи само при пряк умисъл като
форма на вината, т. е. собственикът на МПС следва да съзнава, че предоставя превозното
средство за управление на лице, което не е правоспособен водач. От показанията на
свидетелите И., И.ов и Л. И., както и от приложените писмени договори за покупко-
продажба, обаче еднозначно се извежда, че жалбоподателят Г. не е познавал свидетеля С. И.,
не е общувал с него и не му е предоставял мотопед „Ямаха 50“, рег. № В **** М, както и не
би могъл да съзнава дали трето за него лице е правоспособен или неправоспособен водач.
Поради допуснато съществено процесуално нарушение, както и недоказаност на
нарушението съдът намира, че наказателното постановление, следва да бъде отменено
изцяло.
Право на разноски има жалбоподателят, който обаче не е претендирал присъждането
на такива, не са представени и доказателства в тази насока.
Водим от горното, Софийски районен съд, НО, 116-ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление (НП) № 22-4332-011864 от 29.06.2022
г. издадено от ДД.Д.Д., на длъжност началник сектор в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ
СДВР (ОПП-СДВР), упълномощена със заповед с рег. № 8121з-1632/02.12.2021г., с което на
основание чл.53 ЗАНН и чл.177, ал.1, т.3, б. „а“ от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/
на И. А.а Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 /сто/ лева за нарушение на чл.102, ал.1, т.1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
София-град в 14-дневен срок от съобщаването му.:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5