№ 14161
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110114244 по описа за 2024 година
намери следното:
Подадена е искова молба от П. В. Л. срещу [***] с искане ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2271,16 лева – дължимо
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на настъпило на
12.09.2022 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва,
считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 414,50 лева – мораторна лихва за периода от
12.09.2022 г. до 11.03.2024 г. Ищецът твърди, че на 12.09.2022 г. около 12 и 30
часа в [***], настъпило пътнотранспортно произшествие между притежавания
от него мотоциклет марка „Ямаха“ с рег. № [***] и застрахования при
ответника л. а. марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № [***]. Виновен за
настъпване на произшествието бил водачът на лекия автомобил. Вследствие
на ПТП на мотоциклета били причинени вреди: ожулен калник, ожулен
отстрани, ожулен ауспух, счупено огледало. На същата дата ищецът потърсил
официален сервиз на „Ямаха“, какъвто се държи в България от трето по делото
лице – [***], ЕИК [***]. Там, след преглед на мотициклета, му била издадена
проформа фактура на стойност 2271,16 лева. На 13.09.2022 г. ищецът
уведомил ответника за станалото, както и приложил проформа-фактурата.
Била образувана застрахователна претенция. Ответникът отказал плащане.
Ищецът счита, че сумата му се дължи и моли съда да осъди ответника да му я
заплати. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
подава отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на
иска за главница и недопустимост на иска за лихва. Не оспорва наличието на
застрахователно отношение по застраховка Гражданска отговорност между
него и собственика на л. а. „Форд Транзит", получаването на искане за
заплащане на застрахователно обезщетение за главницата, наличието и
механизмът на ПТП. Оспорва причинените на ищеца вреди, причинната
1
връзка между тях и процесното ПТП, получаването на искане за заплащане на
застрахователно обезщетение за лихвата. Оспорва иска по размер, прави
възражение за прекомерност. Твърди, че бил заплатил сумата от 232 лева.
В последното по делото заседание, страните са редовно призовани, не се
явяват, изпращат представители, чрез които поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните се
явяват фактите че л. а. „Опел Зафира" е застрахован по застраховка
Гражданска отговорност към ответника, че ищецът е предявили претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение за главницата по реда на чл. 380,
ал. 1 КЗ, получена от ответника на 13.09.2022 г. както и наличието и
механизмът на ПТП.
По делото е представен препис на платежно нареждане от 26.09.2022 г.
(л. 40 по делото), от който се установява, че ответникът е заплатил на ищеца
сумата от 232 лева – обезщетение във връзка с процесното ПТП.
По делото е изслушана съдебно-автотехническа експертиза. Установява,
че уврежданията, настъпили по процесното МПС мотоциклет „Ямаха“
възлизат в размер на 603,90 лева, и са както следва: лайсна за ауспух, долна;
лайсна за ауспух, горна; лайсна за ауспух, долна част; спойлер, долен десен;
степенка дясна; спойлер, централен R; спойлер, под степенка R, с емблема;
калник, преден, горна част; огледало дясно.
На база така установените факти съдът достига до следните правни
изводи: съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка Гражданска отговорност. За да се възникне това
право следва да се осъществи следния фактически състав: противоправно
поведение, вреди, причинно-следствена връзка между това поведение и
вредите, вина, наличие на застрахователно правоотношение по застраховка
Гражданска отговорност спрямо причинителя на вредата. С оглед становищата
на страните и направените от ответника признания съдът намира за доказани
всички правнорелевантни факти с изключение на видът и размерът на
причинените вреди. Видът на вредите намира за установен от приетата и
неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, от която се
установява и стойността им в размер на 603,90 лева. Направеното от
ответника плащане за сумата от 232 лева също не се оспорва между страните,
като след приспадането на тази сума ответникът остава задължен за сумата от
371,90 лева. До този размер искът е основателен и следва да бъде отхвърлен за
разликата над тази сума до пълният предявен размер от 2271,16 лева.
Искът на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е доказан по основание.
Безспорно по делото ищцовата претенция е приета от ответника на 13.09.2022
г. Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ ответникът е следвало да изплати размера на
претенцията в срок от петнадесет работни дни от получаване на това
заявление. Тъй като това не е сторено, към 05.10.2022 г. същият е бил в забава
и следва да заплати мораторна лихва за периода от 05.10.2022 г. до 12.03.2024
г. Съдът изчисли служебно размера на мораторната лихва върху главницата и
установи, че той е 65,64 лева. До този размер искът е основателен и следва да
бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълният предявен размер от
414,50 лева.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни. От
2
ищеца не бяха направени разноски, тъй като беше освободен от държавна
такса и представляван безплатно от адв. Б. Й. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. Съгласно новоустановената практика на Съда на Европейския съюз –
Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 – съдът не е обвързан от
минималните размери на адвокатските възнаграждения, описани в Наредба №
1 от 09.07.2004 г. и следва да определя размера на дължимото адвокатско
възнаграждение при преценка на интереса по делото, фактическата и правна
сложност и участието на процесуалния представител. С оглед фактическата и
правна сложност на делото, броя проведени съдебни заседания и фактът, че
процесуалният представител се яви по тях, следва на адв. Й. да се определят
500 лева – адвокатско възнаграждение в исковото производство на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Пълният размер на интереса на ищеца
възлиза на 2685,66 лева, а стойността на уважената част от него – на сумата от
437,54 лева. Т.е. дължими на процесуалния представител на ищеца са 81,46
лева. От ответника бяха сторени разноски в размер на 200 лева – депозит за
експертиза и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер
на 120 лева. Съобразно с отхвърлената част от исковете, на ответника следва
да се заплатят 310,29 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати на
Софийски районен съд сумата от 43,57 лева – разноски за държавна такса и
депозит за експертиза съобразно с уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [***], ЕИК [***] със седалище [***] да заплати на П. В. Л.,
ЕГН: ********** със съдебен адрес [***] на основание чл. 432 КЗ сумата от
371,90 лева застрахователно обезщетение, дължимо вследствие на ПТП,
настъпило на 12.09.2022 г. мотоциклет марка „Ямаха“ с рег. № [***] и лек
автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № [***], ведно със законната
лихва върху тази сума от 12.03.2024 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ този иск за сумата над 371,90 лева до пълния предявен размер от
2271,16 лева, като недоказан.
ОСЪЖДА [***], ЕИК [***] да заплати на П. В. Л., ЕГН: ********** на
основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД сумата от 65,64 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 05.10.2022 г. до 12.03.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ този
иск за сумата над 65,64 лева до пълния предявен размер от 414,50 лева, както
и за периода от 13.09.2022 г. до 04.10.2022 г. като недоказан.
ОСЪЖДА [***], ЕИК [***] да заплати на адв. Б. Й., личен №
********** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
81,46 лева – адвокатско възнаграждение съобразно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА П. В. Л., ЕГН: ********** да заплати на [***], ЕИК [***] на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 310,29 лева – разноски в производството
съобразно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА [***], ЕИК [***] да заплати по сметка на Софийски районен
съд сумата от 43,57 лева – разноски за държавна такса и депозит за експертиза
съобразно с уважената част от исковете.
3
Вземането на ищеца може да бъде заплатено по банков път по сметка с
IBAN:[***].
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4