Р Е Ш Е Н И Е
№ 84
гр.София, 13.06.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С. окръжен съд, търговско отделение 1-ви състав в
публично заседание на 10.май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:РАДИ ЙОРДАНОВ
при
секретаря Юлиана Божилова и при прокурора като разгледа докладваното от съдията
ЙОРДАНОВ т.д.№202 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Исковете са с правно основание
чл.226 КЗ (отм.) §22 ПЗР КЗ, чл.45 ЗЗД, чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
С исковата молба вх.
№7493/09.10.2018г. по описа на СОС на К.С.Л.
с ЕГН********** ***, подадена чрез пълномощник адв.С.Ч. от САК са предявени срещу З.
„Е.” АД, *** обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
(отм.) §22 ПЗР КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 100 000 лв.,
представляващи част от общо дължимите 200 000,-лв., претендирани като
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени на ищеца от ПТП, настъпило
на 28.10.2013г., причинено от П. А. И.-водач на МПС - л.а. марка „Пежо”, с ДК
№СО6579АК, при което е настъпила смъртта на К. В. Л., баба на ищеца К.С.Л.. Лекият автомобил, в който се е возила починалата К.
В. Л. има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” със З. „Е.” АД, полица №07112002843694, валидна от
18.12.2012г. до 17.12.2013г. Ищецът претендира и законната лихва върху посочената сума от датата на ПТП –
28.10.2013г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски.
Ищецът К.С.Л. твърди в исковата си молба, че при
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.10.2013г. е настъпила смъртта на
К. В. Л.. За установяване на горното е образувано НОХД №200/2014г. на СОС,
приключило с влязла в сила присъда. Ищецът К.С.Л. твърди, че е отгледан от
своята баба К. В. Л. с много любов и грижи. Последният се е грижил за нея
когато е научил за трагичната вест и преживява изключително тежко загубата на
своята баба. Между тях е съществувала дълбока привързаност, силна връзка на
обич, уважение и подкрепа.Тясната емоционална връзка и внезапната й загуба е
причинила на ищеца К.С.Л. неописуема мъка, душевни болки и страдания. Съгласно
ТР №1 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ВКС ОСНГТК материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди са лицата посочени в ППВС
№4/1961г. и ППВС №5/1969 и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, което е справедливо да бъдат
обезщетени.Особено силна може да е връзката между баби/дядовци и внуци, като в
настоящия случай починалата и ищеца са били изключително близки и са разчитали
един на друг.
С оглед на изложеното предвид
степента и интензитета на причинените неимуществени вреди, ищецът счита, че
обезщетение в размер на 200 000 (двеста хиляди) лева, от които предявява иска
за 100 000,-лв. за причинените й неимуществени вреди би било справедливо.
С исковата молба вх. №7495/09.10.2018г. по описа на
СОС на П.Д.И. с ЕГН********** ***,
подадена чрез пълномощник адв.С.Ч. от САК
са предявени срещу З. „Е.” АД, ***
обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) във вр. с
чл.45 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляващи част
от общо дължимите 200 000,-лв., претендирани като застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, търпени на ищеца от ПТП, настъпило на
28.10.2013г., причинено от П. А. И.-водач на МПС - л.а. марка „Пежо”, с ДК
№СО6579АК, при което е настъпила смъртта на К. В. Л., баба на ищеца П.Д.И.. Лекият автомобил, в който се е возила починалата К.
В. Л. има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” със З. „Е.” АД, полица №07112002843694, валидна от 18.12.2012г.
до 17.12.2013г. Ищецът претендира и законната
лихва върху посочената сума от датата на ПТП – 28.10.2013г. до окончателното й
изплащане, както и направените разноски.
Ищецът П.Д.И. твърди в исковата си молба, че при
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.10.2013г. е настъпила смъртта на
К. В. Л.. За установяване на горното е образувано НОХД №200/2014г. на СОС,
приключило с влязла в сила присъда. Ищецът П.Д.И. твърди, че е отгледан от
своята баба К. В. Л. с много любов и грижи. Последният се е грижил за нея
когато е научил за трагичната вест и преживява изключително тежко загубата на
своята баба. Между тях е съществувала дълбока привързаност, силна връзка на
обич, уважение и подкрепа.Тясната емоционална връзка и внезапната й загуба е
причинила на ищеца П.Д.И. неописуема мъка, душевни болки и страдания. Съгласно
ТР №1 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ВКС ОСНГТК материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди са лицата посочени в ППВС
№4/1961г. и ППВС №5/1969 и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, което е справедливо да бъдат
обезщетени.Особено силна може да е връзката между баби/дядовци и внуци, като в настоящия
случай починалата и ищеца са били изключително близки и са разчитали един на
друг.
С оглед на изложеното предвид
степента и интензитета на причинените неимуществени вреди, ищецът счита, че
обезщетение в размер на 200 000 (двеста хиляди) лева, от които предявява иска
за 100 000,-лв. за причинените й неимуществени вреди би било справедливо.
По исковата молба на П.Д.И. е образувано т.д.№203/2018г. на СОС присъединено към
т.д.№202/2018г. на СОС.
С исковата молба вх.
№7497/09.10.2018г. по описа на СОС на К.Д.И.
с ЕГН********** ***, подадена чрез пълномощник адв.С.Ч. от САК са предявени срещу З.
„Е.” АД, *** обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
(отм.) във вр. с чл.45 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляващи част
от общо дължимите 200 000,-лв., претендирани като застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, търпени на ищеца от ПТП, настъпило на
28.10.2013г., причинено от П. А. И.-водач на МПС - л.а. марка „Пежо”, с ДК
№СО6579АК, при което е настъпила смъртта на К. В. Л., баба на ищцата К.Д.И.. Лекият автомобил, в който се е возила починалата К.
В. Л. има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” със З. „Е.” АД, полица №07112002843694, валидна от 18.12.2012г.
до 17.12.2013г. Ищецът претендира и законната
лихва върху посочената сума от датата на ПТП – 28.10.2013г. до окончателното й
изплащане, както и направените разноски.
Ищцата К.Д.И. твърди в исковата си молба, че при
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.10.2013г. е настъпила смъртта на
К. В. Л.. За установяване на горното е образувано НОХД №200/2014г. на СОС,
приключило с влязла в сила присъда. Ищцата К.Д.И. твърди, че е отгледана от
своята баба К. В. Л. с много любов и грижи. Последната се е грижила за нея,
когато е научила за трагичната вест и преживява изключително тежко загубата на
своята баба. Между тях е съществувала дълбока привързаност, силна връзка на
обич, уважение и подкрепа.Тясната емоционална връзка и внезапната й загуба е причинила
на ищцата К.Д.И. неописуема мъка, душевни болки и страдания. Съгласно ТР №1 от
21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ВКС ОСНГТК материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди са лицата посочени в ППВС №4/1961г.
и ППВС №5/1969 и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, което е справедливо да бъдат обезщетени.Особено силна може
да е връзката между баби/дядовци и внуци, като в настоящия случай починалата и
ищцата са били изключително близки и са разчитали един на друг.
С оглед на изложеното предвид
степента и интензитета на причинените неимуществени вреди, ищцата счита, че
обезщетение в размер на 200 000 (двеста хиляди) лева, от които предявява иска
за 100 000,-лв. за причинените й неимуществени вреди би било справедливо.
По исковата молба на К.Д.И. е образувано т.д.№204/2018г. на СОС присъединено към
т.д.№202/2018г. на СОС.
С исковата молба вх.
№7498/09.10.2018г. по описа на СОС на Д.С.П.
с ЕГН********** ***, подадена чрез пълномощник адв.С.Ч. от САК са предявени срещу З.
„Е.” АД, *** обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
(отм.) във вр. с чл.45 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляващи част
от общо дължимите 200 000,-лв., претендирани като застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, търпени на ищеца от ПТП, настъпило на
28.10.2013г., причинено от П. А. И.-водач на МПС - л.а. марка „Пежо”, с ДК
№СО6579АК, при което е настъпила смъртта на К. В. Л., баба на ищцата Д.С.П.. Лекият автомобил, в който се е возила починалата К.
В. Л. има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” със З. „Е.” АД, полица №07112002843694, валидна от
18.12.2012г. до 17.12.2013г. Ищецът претендира и законната лихва върху посочената сума от датата на ПТП –
28.10.2013г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски.
Ищцата Д.С.П. твърди в исковата си молба, че при
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.10.2013г. е настъпила смъртта на
К. В. Л.. За установяване на горното е образувано НОХД №200/2014г. на СОС,
приключило с влязла в сила присъда. Ищцата Д.С.П. твърди, че е отгледана от
своята баба К. В. Л. с много любов и грижи. Последната се е грижила за нея,
когато е научила за трагичната вест и преживява изключително тежко загубата на
своята баба. Между тях е съществувала дълбока привързаност, силна връзка на
обич, уважение и подкрепа. Тясната емоционална връзка и внезапната й загуба е
причинила на ищцата Д.С.П. неописуема мъка, душевни болки и страдания. Съгласно
ТР №1 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ВКС ОСНГТК материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди са лицата посочени в ППВС
№4/1961г. и ППВС №5/1969 и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалата и търпи от нейната смърт
продължителни болки и страдания, което е справедливо да бъдат обезщетени.
Особено силна може да е връзката между баби/дядовци и внуци, като в настоящия
случай починалата и ищцата са били изключително близки и са разчитали един на
друг.
С оглед на изложеното предвид
степента и интензитета на причинените неимуществени вреди, ищцата счита, че
обезщетение в размер на 200 000 (двеста хиляди) лева, от които предявява иска
за 100 000,-лв. за причинените й неимуществени вреди би било справедливо.
По исковата молба на Д.С.П. е образувано т.д.№205/2018г. на СОС присъединено към
т.д.№202/2018г. на СОС.
С исковата молба вх.
№7499/09.10.2018г. по описа на СОС на А.П.А.
с ЕГН********** ***, подадена чрез пълномощник адв.С.Ч. от САК са предявени срещу З.
„Е.” АД, *** обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
(отм.) във вр. с чл.45 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляващи част
от общо дължимите 200 000,-лв., претендирани като застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, търпени на ищеца от ПТП, настъпило на
28.10.2013г., причинено от П. А. И.-водач на МПС - л.а. марка „Пежо”, с ДК
№СО6579АК, при което е настъпила смъртта на К. В. Л., баба на ищцата А.П.А.. Лекият автомобил, в който се е возила починалата К.
В. Л. има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” със З. „Е.” АД, полица №07112002843694, валидна от
18.12.2012г. до 17.12.2013г. Ищецът претендира и законната лихва върху посочената сума от датата на ПТП –
28.10.2013г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски.
Ищцата А.П.А. твърди в исковата си молба, че при
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.10.2013г. е настъпила смъртта на
К. В. Л.. За установяване на горното е образувано НОХД №200/2014г. на СОС,
приключило с влязла в сила присъда. Ищцата А.П.А. твърди, че е отгледана от
своята баба К. В. Л. с много любов и грижи. Последната се е грижила за нея,
когато е научила за трагичната вест и преживява изключително тежко загубата на
своята баба. Между тях е съществувала дълбока привързаност, силна връзка на
обич, уважение и подкрепа. Тясната емоционална връзка и внезапната й загуба е
причинила на ищцата А.П.А. неописуема мъка, душевни болки и страдания. Съгласно
ТР №1 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ВКС ОСНГТК материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди са лицата посочени в ППВС №4/1961г.
и ППВС №5/1969 и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, което е справедливо да бъдат обезщетени. Особено силна може
да е връзката между баби/дядовци и внуци, като в настоящия случай починалата и
ищцата са били изключително близки и са разчитали един на друг.
С оглед на изложеното предвид
степента и интензитета на причинените неимуществени вреди, ищцата счита, че
обезщетение в размер на 200 000 (двеста хиляди) лева, от които предявява иска
за 100 000,-лв. за причинените й неимуществени вреди би било справедливо.
По исковата молба на А.П.А. е образувано т.д.№206/2018г. на СОС присъединено към
т.д.№202/2018г. на СОС.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът З. „Е.” АД е
подал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове като
недопустими, неоснователни и недоказани.
Ответникът З. „Е.” АД намира, че
тълкувателното решение, на което се позовават ищците, постановено на
21.06.2018г. няма обратно действие за
последиците, настъпили от ПТП на 28.10.2013г.
Ето защо производството по делото следва да се прекрати.
З. „Е.” АД оспорва исковете по
основание и размер.
Не оспорва факта, че л.а. марка „Пежо”, с ДК
№СО6579АК, към 28.10.2013г. е застрахован със застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” със З. „Е.” АД, полица №07112002843694, валидна
от 18.12.2012г. до 17.12.2013г. Ответникът З. „Е.” АД приема задължителната
сила на присъда №20 от 18.06.2014г. по НОХД №200/2014г. На СОС, влязла в сила
на 04.07.2014г.
Прави възражение за погасителна давност.
Оспорва
качеството на ищците като увредени лица. Освен това исковете са предявени в
завишен размер. Прави възражение за съпричиняване, тъй като починалата е била без
предпазен колан. Освен това пострадалата е получила инфаркт, който е допринесъл
за настъпването на смъртта.
Прави възражение за погасителна
давност по отношение на дължимата лихва.
Ответникът З. „Е.” АД претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците К.С.Л., П.Д.И., К.Д.И., Д.С.П. и А.П.А., чрез адвокат Ч., са подали
допълнителна искова молба, с която оспорват възраженията, направени от
ответника З. „Е.” АД в отговора на исковата
молба.
Ищците оспорват възражението на ответника, че исковете
са недопустими и че не са от кръга на лицата, които имат право на обезщетение.
Съгласно ТР №1 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на
ВКС ОСНГТК материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди са лицата, посочени в ППВС №4/1961г. и ППВС №5/1969 и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, което е справедливо да
бъдат обезщетени. Особено силна може да е връзката между баби/дядовци и внуци,
като в настоящия случай починалата и ищцата са били изключително близки и са
разчитали един на друг. С тълкувателния акт се изяснява правната норма, чл.52 ЗЗД, а не се упражнява нормотворческа функция.
Оспорват възражението за прекомерност на
претендираното обезщетение.
Оспорва възражението за погасителна давност. Съгласно
чл.197 КЗ (отм.), давността е петгодишна.
Оспорва, възражението на ответника, че ищците нямат
качеството на увредени лица, възражението за съпричиняване, възражението за
погасителна давност по отношение на лихвите.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК,
ответникът З. „Е.” АД е подал допълнителен отговор, с който поддържа всички
направени с първоначалния оспорвания, възражения и доказателствени искания, както
и наведените в същия правни и фактически твърдения. Твърди, че съгласно решение
№170 от 17.09.2018г. по гр.д.№2382/2017г. на ВКС, ако преди постановяването на
новото ТР са се осъществили факти, то тези факти следва да бъдат преценявани с
оглед ТР, което е било действащо към момента на настъпване на последиците.
Поддържа направените с отговора на исковата молба искания и възражения. В
условията на евентуалност счита, че следва да се приложи новото изменение на
КЗ, ДВ бр.101 от 07.12.2018г.
Претендира съдебни и деловодни разноски.
С.
окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ал.1 ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
С присъда №20 от 18.06.2014г. по НОХД №200/2014г. На
СОС, влязла в сила на 04.07.2014г. е признат за виновен П. А. И. за това, че на
28.10.2013г. на ул.Издримец, между село Гара Б. и с. Б. при управление на МПС
л.а. марка Пежо, модел 106 с ДК №СО6579АК е нарушил правилата за движение по
пътищата, чл.20 ал.1 ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на К. В. Л.,
престъпление по чл.342 ал.1 пр.3 във връзка с чл.373 ал.2 НК и е осъден на
пробация за срок от седем месеца.
Ищците К.С.Л., П.Д.И., К.Д.И., Д.С.П. и А.П.А. са
внуци на пострадалата К. В. Л., видно от представените удостоверения за
родствени връзки.
Страните не спорят по факта, че л.а. марка „Пежо”, с
ДК №СО6579АК, към 28.10.2013г. е застрахован със застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” при З. „Е.” АД, с полица №07112002843694,
валидна от 18.12.2012г. до 17.12.2013г.
По делото се изслуша свидетелката Р. В. П..
Свидетелката познава ищците и починалата при катастрофа в дефилето през 2013г.
тяхна баба К. Л.. През 1999г., починал съпругът й и К. Л. е заживяла с едната
си дъщеря и двамата си внуци - ищците П.И. и К.И., при които е останала 5-6
години. Те после заминали в чужбина и К. Л. отишла при внучката си А.А.. Там
живяла до смъртта си в с.Б.. Внуците на К. са идвали много често горе на с. К..
Свидетелката П. ги е виждала. К. първо там живяла със съпруга си. Децата й са
излезли от там. Познава внуците, много са се събирали. През края на м. октомври
2013 г. останалите внуци К. и Д. ***. П. ***. К. се грижела за внуците си.
Голямо семейство са, а са много задружни и се обичали всички. Майка им Й.
споделя, защото с нея общува повече и от нея знае, че внуците изпитват мъка за
баба си, не им е добре след смъртта й. Свидетелката живее в с. К.. Там живее Й.
и преди това П. и К.. Знае, че К. се преместила при внучка си в с.Б.. Знае го от
Й.. Ежедневен контакт на К. и внуците й не е имала. Преки наблюдения има от
общуването й с Й., за нейните деца и другите внуци. Другите внуци, освен П. и
К., също е виждала в К.. Преди да станат големи и да се оженят, са идвали
много. На село се събираха много деца - събота, неделя, ваканциите. К. се
премести да живее първо при Й. в С. и 5-6 години беше при нея. След това Й.
замина за чужбина и К. отиде при другата си дъщеря в с. Б.. Може би преди 5-6
години. Точно не може да си спомни годината.
По делото се разпита свидетеля Г. Н. П.. Свидетелят П.
заявява, че познавал К. В. Л.. Заедно учили с дъщеря й В.. Ходил в тях на гости
и им помагал. Съпруга й също познавал. К. Л. почина 2013 г. Имаха добри
отношения с внуците си. Идваха на гости, на събори. Тя ги обичала и те нея
също. Внуците идвали при нея, стояли по няколко дни, седмици. Знае, че първо
едната й дъщеря я взела, след това отишла в с.Б.. Първо отишла да живее при
дъщеря си Й. в С.. Не знае коя година отишла в с.Б.. Там я гледала дъщеря й В..
Тя има дъщеря А., която познава. Когато идвали дъщерите й е виждал внуците на
К.. Тя им обръщала внимание, купувала им неща. Те били с нея. Смята, че внуците
се притесняват от смъртта на баба им. Тормозят се. Момчетата П. и К. са били
към 10-11-годишни, когато баба им почина. Мисли, че не са били пълнолетни, били
са още деца. К., П. и А. по-добре ги познава. Останалите ги е виждал, но не ги
познава добре. П. е 22-23-годишен, К. е по-малък, 18-19-годишен. А. горе-долу
също е толкова. П. доколкото знае има семейство. А. също има съпруг. К. мисли,
че и той има, но не е сигурен. Не зная дали имат деца. Свидетелят живее в с.К..
А. живее в с.Б., но мисли, че вече е отишла в чужбина. Така подразбрал. А.
последно я видял преди 4 години на събора в с.К.. П. и К. ги вижда като идват
на празници. Повече са тук, в С.. Като бяха малки децата идвали често при
бабата. По-често тримата К., П. и А..
По делото се разпита свидетеля Е. Н. М.. К. Л. я
познавал, докато живеела в С.. Имат хубава градинка пред блока и там се
засичали. М. към 2013 г. живеел в ТЕЦ С.. Те са през един вход. Тя живеела при
дъщеря си Й.. Тя има деца - П. и К.. Не знае колко време К. Л. е живяла в С..
К. и внуците й винаги са били в добри отношения. Не са се оплаквали един от
друг. Останалите внуци ги е виждал 1-2 пъти. Не е бил у тях. Свидетелят е добър приятел с П.. Мъчно им е и на двамата
за смъртта на баба им. От тях знам, че е нелепа смърт. Тежко им е. Последно
днес видях П.. Иначе не съм го виждал от месеци. Последно преди доста години
говорих с него за баба му. Тогава ми е споделял, че му е тежко и трудно. Сега
не знае как се чувства. П. ***, сега живее в Банкя при жена си. Познава П. от
около 8-ми клас. Тогава той живеел с майка си в София. По-късно дойде при тях
баба му. Той през цялото време живял в С.. В К. е ходил на гости при баба си.
За Б. не знае. Докато баба му била жива не може да каже колко често е ходил при
нея. Не му е казвал нищо лошо за нея.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Осъществен е фактическият състав на чл.45 ЗЗД, който
поражда деликтна отговорност за водача П.Д.И.. Противоправното му поведение е
установено с влязла в сила присъда, която е задължителна за гражданския съд,
чл.300 ГПК. Видно от мотивите на присъдата пострадалата е К. В. Л. се е возила
на предна дясна седалка с поставен колан, когато се е почувствала зле и че се
задушава. Водачът П.И. се опитал да й помогне като отстрани предпазния колан.
Тъй като не спрял, чрез отбиване в дясно се стигнало до ПТП с движещия се в
насрещната лента Пежо Боксер. В следствие на сблъсъка пострадалата К. В. Л.
получила тежка съчетана шийна и гръдна травма, предизвикала смъртта й. Ето защо
съдът намира за неоснователно възражението на застрахователя за съпричиняване,
поради непоставянето на предпазен колан от страна на пострадалата. Не е
основателно възражението на З. „Е.” АД, че получения от пострадалата Лазова
инфаркт е допринесъл за настъпването на смъртта. Причината за смъртта е
съчетаната шийна и гръдна травма вследствие на ПТП и това е установено с
влязлата в сила присъда. Доказано е извършването на непозволено увреждане от
страна на П.И. и е налице пряка причинно-следствена връзка между деяние и
настъпилото увреждане, което води отговорността на виновния водач. Не се спори,
че виновният водач е застрахован при ответника по застраховка гражданска
отговорност. Исковете са предявени пряко срещу застрахователя по чл.226 (отм.) КЗ и §22 ПЗР КЗ за репариране на претърпените от ищците неимуществени вреди.
Ищците К.С.Л., П.Д.И., К.Д.И., Д.С.П. и А.П.А. са внуци на пострадалата К. В.
Л., видно от представените удостоверения за родствени връзки.
По възражението на З. „Е.” АД за погасителна давност
на обезщетенията, за неимуществени вреди, съдът намира същото за неоснователно.
Съгласно чл.197 (отм.) КЗ погасителната давност е петгодишна.
Пътнотранспортното произшествие е настъпило на 28.10.2013г., исковите молби са
подадени на 09.10.2018г. и следователно преди изтичането й.
Съдът намира, че съгласно чл.130 ал.2 ЗСВ
тълкувателните решения са задължителни за съдилищата при прилагането на закона
след издаването им. Според ТР №1/2016 от 21.06.2018г. по тълк.д. №1/2016г. на
ВКС ОСНГТК материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди са лицата, посочени в ППВС №4/1961г. и ППВС №5/1969 и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, което е справедливо да
бъдат обезщетени. Не се касае за обратно действие на ТР, а за приложение на
тълкуването на закона, дадено в ТР по отношение на претърпените от лицата вреди
и определянето на справедливо обезщетение на същите. Ето защо съдът намира, че
е неоснователно възражението на З. „Е.” АД, че ТР №1/2016 от 21.06.2018г. е
неприложимо за ПТП, настъпило на
28.10.2013г., преди ТР и производството по делото следва да се прекрати.
Съгласно ТР №1 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на
ВКС ОСНГТК се допуска като правна възможност обезщетяването и на други лица,
извън близкия родствен и семеен кръг на починалия, но само в изключителни случаи - когато претендиращият обезщетение
докаже, че е изградил с починалия особено
близка и трайна житейска връзка и търпи значителни
морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето. Видно от събраните по делото
доказателства разпита на свидетелката П., която живее в с. К. К. Л. е живяла
там до 1999г. когато е починал съпруга й. След това 5-6 години К. Л. е живяла
при дъщеря си Й. и внуците си П. ***. От 2005г. до смъртта й 2013 г. К. Л. е
живяла в с.Б. при дъщеря си В. и внучка
си А.. Това се потвърждава от свидетеля П., който е от същото с.К.. Свидетелят
П. познава К. Л. и внуците като съсед в гр.С..
При така събраните гласни доказателства съдът намира,
че не се доказа ищецът К.С.Л. да е
изградил с починалата К. Л. особено
близка и трайна житейска връзка и търпи значителни
морални болки и страдания от нейната загуба с продължително проявление във времето. Към момента на смъртта й
К.Л., бил на 29г. и живеел в отделно домакинство в гр.П.. Контактите му с
пострадалата са били епизодични, но нямат характера на дълбочината, трайността,
близостта и продължителността, които да проявят изключителността на връзката с
обосноваване на дължимост за обезщетяване на претърпените от него неимуществени
вреди.
При така събраните гласни доказателства съдът намира,
че не се доказа ищцата Д.С.П. да е изградила с починалата К. Л. особено близка и трайна житейска връзка
и търпи значителни морални болки и
страдания от нейната загуба с продължително
проявление във времето. Към момента на смъртта й Д.П. била на 32г. е живеела в
отделно домакинство в гр.П.. По показанията на свидетелите Л. е живяла до
1999г. в с. К., след това до 2005г. в гр.С. и от 2005г. в с.Б.. Контактите й с
пострадалата са били епизодични, но нямат характера на дълбочината, трайността,
близостта и продължителността, които да проявят изключителността на връзката с
обосноваване на дължимост за обезщетяване на претърпените от нея неимуществени
вреди.
При така събраните гласни доказателства съдът намира,
че не се доказа ищецът П.Д.И. да е изградил с починалата К. Л. особено близка и трайна житейска връзка
и търпи значителни морални болки и
страдания от нейната загуба с продължително
проявление във времето. Към момента на смъртта й П.И. е бил на 31г. и живеел в
отделно домакинство в гр.С.. Контактите му с пострадалата са били епизодични,
но нямат характера на дълбочината, трайността, близостта и продължителността,
които да проявят изключителността на връзката с обосноваване на дължимост за
обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди. Ищецът П.И. е бил в
близки отношения с баба си, докато е живеела при тях в гр.С. 1999г.-2005г.
Пострадалата Л. в последните осем години преди смъртта й е живеела в с.Б..
Показанията на свидетелите за близки отношения на пострадалата с внука П.И. са
опосредени, не са лични впечатления, тъй като свидетелката П. и свидетелят П.
имат лични впечатления, докато Л. е живеела в с. К., където живеят и те.
Свидетелят М. споделя за тъга и мъка, която е изпитал ищецът П.И. от загубата
на баба си, но няма свидетелства за значителни
морални болки и страдания и
продължителното им проявление във времето.
При така събраните гласни
доказателства съдът намира, че не се доказа ищцата К.Д.И. да е изградила с
починалата К. Л. особено близка и трайна
житейска връзка и търпи значителни
морални болки и страдания от нейната загуба с продължително проявление във времето. Към момента на смъртта й К.И.
е била на 28г. и живеела в отделно домакинство в гр.С.. Контактите й с
пострадалата са били епизодични, но нямат характера на дълбочината, трайността,
близостта и продължителността, които да проявят изключителността на връзката с
обосноваване на дължимост за обезщетяване на претърпените от него неимуществени
вреди. Ищцата К.И. е била в близки отношения с баба си, докато е живеела при
тях в гр.С. 1999г.-2005г. Пострадалата Л. в последните осем години преди
смъртта й е живеела в с.Б.. Показанията на свидетелите за близки отношения на
пострадалата с внучката К.И. са опосредени, не са лични впечатления, тъй като
свидетелката П. и свидетелят П. имат лични впечатления, докато Лазова е живеела
в с. К., където живеят и те.
При така събраните гласни
доказателства съдът намира, че се доказа, че ищцата А.П.А. към момента на смъртта
на К. Л. е живеела с баба си в едно домакинство в с.Б. в един продължителен
период от време от около 8 години. Показанията на свидетелите за близки
отношения на пострадалата с внучката К.И. са опосредени, не са лични
впечатления, тъй като свидетелката П. и свидетелят П. имат лични впечатления,
докато Лазова е живеела в с. К., където живеят и те, а свидетелят М. от периода
в гр.С.. Затова не могат да се кредитират тези показания за емоционалното
състояние на ищцата А.А. в резултат на внезапната загуба на нейната баба. В
тежест на ищцата, съгласно чл.154 ГПК е да докаже освен особено близката и
трайна житейска връзка, която съдът приема за доказана, но и понасянето на значителни морални болки и страдания от
нейната загуба с продължително
проявление във времето.
Ето защо съдът намира, че исковете
са недоказани и неоснователни и по горните съображения следва да се отхвърлят.
Предвид недължимостта на обезщетения
за неимуществени вреди, не се и дължат аксесорните последици за лихви върху
тях, поради което съдът не следва да разглежда възражението на ответника за
погасителна давност върху претенциите за лихва.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.3 и
ал.8 ГПК и чл.25 ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ ищците К.С.Л., П.Д.И., К.Д.И., Д.С.П. и А.П.А.
следва да бъде осъдени да заплатят на ответника „З.Е.” АД сумата от 450,-лв. -
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената от
исковете.
Водим от горното СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като недоказан и неоснователен иска по чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД и чл.226 КЗ
(отм.) §22 ПЗР КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, на К.С.Л. с ЕГН********** *** срещу „З.Е.” АД,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, за заплащане на сумата 100
000,-лв. (сто хиляди лева), предявен като частичен от 200 000лв.
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане,
ПТП, настъпило на 28.10.2013г. и наличие на застраховка „Гражданска
отговорност” на виновния водач П. А. И., ведно със законната лихва върху сумата
от 28.10.2013г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като недоказан и неоснователен иска по чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД и чл.226 КЗ
(отм.) §22 ПЗР КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, на П.Д.И. с ЕГН********** *** срещу
„З.Е.” АД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:***, за заплащане на сумата 100 000,-лв. (сто хиляди
лева), предявен като частичен от 200 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане ПТП, настъпило на 28.10.2013г. и
наличие на застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач П. А. И.,
ведно със законната лихва върху сумата от 28.10.2013г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като недоказан и неоснователен иска по чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД и чл.226 КЗ
(отм.) §22 ПЗР КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, на К.Д.И. с ЕГН********** *** срещу
„З.Е.” АД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:***, за заплащане на сумата 100 000,-лв. (сто хиляди
лева), предявен като частичен от 200 000лв. представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, ПТП, настъпило на 28.10.2013г. и
наличие на застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач П. А. И.,
ведно със законната лихва върху сумата от 28.10.2013г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като недоказан и неоснователен иска по чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД и чл.226 КЗ
(отм.) §22 ПЗР КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, на Д.С.П. с ЕГН********** *** срещу „З.Е.”
АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, за заплащане на
сумата 100 000,-лв. (сто хиляди лева), предявен
като частичен от 200 000лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от непозволено увреждане, ПТП, настъпило на 28.10.2013г. и наличие на
застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач П. А. И., ведно със
законната лихва върху сумата от 28.10.2013г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като недоказан и неоснователен иска по чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД и чл.226 КЗ
(отм.) §22 ПЗР КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, на А.П.А. с ЕГН********** *** срещу
„З.Е.” АД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:***, за заплащане на сумата 100 000,-лв. (сто хиляди
лева), предявен като частичен от 200 000лв. представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, ПТП, настъпило на 28.10.2013г. и
наличие на застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач П. А. И.,
ведно със законната лихва върху сумата от 28.10.2013г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ал.8 ГПК и чл.25 ал.2 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, К.С.Л. с ЕГН********** ***, П.Д.И.
с ЕГН********** ***, К.Д.И. с
ЕГН********** ***, Д.С.П. с
ЕГН********** *** и А.П.А.
с ЕГН********** *** да заплатят на„З.Е.”
АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 450,-лв. (четиристотин и петдесет
лева), представляващи разноски по делото, съобразно отхвърлената част от
исковете.
Решението може да се обжалва пред С.
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от решението.
Председател: