Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 450
гр.Перник, 19.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV граждански състав, в открито съдебно
заседание проведено на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА
при участието на секретаря БОЖУРА
АНТОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4418 по описа
на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба, с която е предявен иск от К.О.П.
с ЕГН: ********** и адрес: ***, срещу Д.Р.И., е ЕГН: ********** и адрес ***.с
правно основание чл.45 ЗЗД,за осъждане на
ответникът да му заплати сумата от 10 000,00лв за претърпени
неимуществени вреди -обезщетение за претърпени болки и страдания за повече от
два месеца, а именно затруднения в дъвченето и говоренето след счупване на
долната челюст в областта на брадичката и долния ляв ъгъл, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата и
направените разноски.
Ищецът твърди, че на 01.11.2015
г. около 03.00 часа се намирах с негови приятели в кафе „Неро”, находящо се на
ул. „Ю. Гагарин” в гр. Перник. Един от неговите приятели Р.С.се приближил към
сервитьорката, с която бил родственик. В този момент ответника се насочил към
тях и ударил с юмрук в лицето приятеля му. Ищеца се намесил, за да го предпази,
но тогава ответника Д.И. се обърнал и му нанесъл два юмручни удара в областта
на долната челюст. В следствие на нанесените удари ищеца получил счупване на
долната челюст в областта на брадичката и в областта на левия ъгъл. От така
причинената му травма се наложило да постъпи в болница на 02.11.2015 г. В
болничното заведение престоял до 04.11.2015 г. След това в продължение на над
два месеца имал затруднения в дъвченето и говоренето. Претърпял болки и
страдания повече от два месеца. За това свое деяние ответника бил осъден по
НОХД № 857/2016 г. по описа на PC Перник за извършено престъпление по чл. 129,
ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
Ответникът
е получил препис от исковата молба и доказателствата към нея и в
законоустановения срок е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
иска като неоснователен. Претенцията на ищеца е оспорена по основание и по
размер, поради прекомерност. В отговора на исковата молба ответникът признава,
че е одобрено споразумение между него и Районна прокуратура-гр. Перник, по силата
на което същият е признат за виновен в извършено спрямо ищеца престъпление по
чл. 129, ал.2, вр ал. 1 от НК, но оспорва наличието на причинна връзка между
действителния вредоносен резултат и твърдените от ищеца продължителност и
интензитет на страданията му. Ответникът прави възражение върху претенцията за
лихви в посочения от ищеца размер и иска, ако главният иск бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, то да бъде отхвърлена и претенцията за лихви.
В съдебно
заседание ищецът чрез процесуалния си представител подържа така предявената
исковата претенция и иска да бъде уважена изцяло, в едно с всички законови
последици, при подробно изразени съображения в представена писмена защита.
Ответникът надлежно представляван от процесуален
представител, оспорва изцяло така предявената искова претенция по основание и
размер и моли да бъде отхвърлена, тъй като ищецът не е доказал претенцията си,
както от гледна точка на причинната връзка между поведението на ответника и
твърдяния резултат, така и с оглед интензитета и продължителността на болките и
страданията.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната
съвкупност съобразно наведените в молбата твърдения и събраните по делото
доказателства прие за установено следното от фактическа страна:
С одобрено с протоколно определение от 12.09.2016г.
по нохд 00857/2016 по описа на Районен съд Перник споразумение, влязло в сила
на 12.09.2016г. ответника Д.Р.И. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 01:11.2015 год. в гр. Перник е причинил на К.О.П. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на
брадичката и в областта на ъгъла й вляво, което е довело до трайно затрудняване
на неговото дъвчене и говорене за период, надвишаващ 1 месец - престъпление по
чл.129, ал.2 вр. с ал. 1 от HK.
В резултат на удара изпитал силна болка в областта на
устата. Паднал на земята. При опит да разтвори устата, не могъл да я отвори.
Имал наранена лигавица от вътрешната страна на долната устна.
На следващия ден била направена ренгенография на
лицеви кости и долна челюст в ЕОДЕНТ – Перник, от където бил насочен към
Пирогов. На 02.11.2015г. бил хоспитализиран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ – София,
при прегледа били констатирани болки в областта на долната челюст в дясно,
затруднено отваряне на устата, болки при преглъщане, подутина в областта на
ментума на долната челюст в ляво , силна болка при папилация, тризмус втора
степен, нарушена оклузия.
Предвид установеното била извършена операция под обща
венозна анестезия, при която била поставена хоризонтална лигатура на долната
челюст и извършена суспенсивна междучелюстна, интер максиларна фиксация по
метода на Професор М. в ляво. Постигната била добра репозиция, и устойчива
фиксация при възстановена оклузия. След операцията имал болки в оперираната област,
което наложило приемането на аналгетици и НСПВС преди и след операцията в
продължение на 2 седмици. След операцията имал затруднено хранене-само със
сламка приемане на сок, течности в рамките на два месеца. След свалянето на МО,
имал затруднено отваряне на устата и болка /консолизиране на фрактурата, зарастване
на костните фрагменти/. Захранването с по-лека течно-кашева храна е започнало
от третия месец, след свалянето на МО, с постепенното разсширяване на
хранителния режим, до пълното му възстановяване. След 4 месеца започнал да
приема и по -твърда храна, като не бивал продължително да дъвче.
Изписан от УМБАЛСМ”Пирогов”-София на 04.11.2015г. в
08.49ч, и лечението до пълното възстановяване продължило амбулаторно. При
прегледа, обективно не съобщава болка в областта на долната челюст,
възстановена функция на дъвчане/прием на всякъкъв вид храна и течности/, и
говорене.
Лечебно възстановителният процес е протекъл напълно
благоприятно, без усложнения в хода на лечението, и възстановяването му.
По време на травмата, подготовката за оперативното
лечение и постоперативно е претърпял силни болки и страдания, наложило
вземането на обезболяващи, аналгетици за облекчаване на състоянието.
Лечебният процес е протекъл от 02.11.15г. до
02.02.2016г. включително, през който период е ползвал отпуск поради временна
неработоспособност,като I-ви болничен лист е издаден за периода от
02.11.2015г.-3 дни стацинарни +30 дни домашни. Втори болничен лист от
05.12.2015г. до 03.01.2016г.- 30 дни и III болничен лист от 04.01.2016г. до 02.02.2016г.-30 дни. Ищеца е
бил временно неработоспособен 93 дни -завършен лечебен процес.
Видно от показанията на свидетелите М.Е.и В.М.,
след счупването на челюстта първите два-три месеца не излизал от вкъщи, бил изпаднал
в депресивно състояние, а обичайно преди счупването всеки ден излизали заедно
със св. Е.. Свидетелите възприели, че предвид поставените шини ищеца изпитвал
дискомфорт, не можел да се храни нормално, хранел се само със сламка, което
продължило около от месец и половина. След около година и четири месеца след
случая им споделял, че и към този момент от време на време го боли и не може да
дъвче по-твърди храни.
Така изложените факти по делото съдът
установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на
страните, показанията на свидетелите, както и приетите писмени доказателства и
изслушаната съдебно-психиатрична експертизи.
Съдът не кредитира показанията на св. С.М.,
в частта им относно обстоятелството, че няколко дни след инцидента да пие и да
яде сандвич, като не се оплаквал и не личало да му има нещо, тъй като те
противоречат на всички останали доказателства, както и на писмените такива,
относно извършената манипулация, при която била поставена шина. В останалата
част, показанията на свидетеля сочат, че причиняваното на телесната повреда
било провокирано от противоправно действие на ищеца.
Съдът кредитира показанията на свид. Е. и М.за
претърпените болки и страдания от ищеца в резултат на престъплението.
Показанията на свидетелите са последователни, логични и вътрешно
непротиворечиви. Свидетелите са възприели непосредствено фактите и
обстоятелствата, за които дават показания, поради което и съдът ги кредитира изцяло, още повече, че те се
потвърждават и от приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза
Съдът кредитира изцяло заключението на
съдебно - медицинската експертиза, като компетентна, пълна и добросъвестно
дадена, неоспорена от страните по делото.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
За да бъде уважен иск за непозволено
увреждане, ищеца следва да установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно поведение,
настъпили вреди и причинна връзка между тях.
По смисъла на чл. 300 от ГПК въз основа на
горепосоченото одобрено с
протоколно определение от 12.09.2016г. по нохд 00857/2016 по описа на Районен
съд Перник споразумение, влязло в сила на на 12.09.2016г. следва да се приеме,че са налице всички елементи от
фактическия състав на непозволено увреждане-противоправно деяние с характер на
престъпление /на 01:11.2015 год. в гр. Перник е причинил на К.О.П. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на
брадичката и в областта на ъгъла й вляво, което е довело до трайно затрудняване
на неговото дъвчене и говорене за период, надвишаващ 1 месец - престъпление по
чл.129, ал.2 вр. с ал. 1 от HK/, извършено виновно при форма на вината - умисъл,
настъпили вреди- счупване
на долната челюст в областта на брадичката и в областта на ъгъла й вляво,
които вреди са в пряка причинно-следствена връзка с деликта. При наличието на
горната влязла в сила присъда /споразумение/ вината на прекия причинител и
причинно-следствената връзка между противоправното му деяние, съставляващо
престъпление, за което е осъден, и вредата, изразяваща се в настъпила
вследствие процесното престъпление травма - счупване на долната
челюст в областта на брадичката и в областта на ъгъла й вляво, са
въпроси, които не подлежат на обсъждане и пререшаване в настоящото
производство. Постановеното по тези въпроси от наказателния съд е задължително
за гражданския. В този смисъл следва да се приемат за доказани и не подлежат на
нова проверка фактите, че е налице причинно-следствена връзка между процесното престъпление
и счупването на долната челюст в областта на брадичката и в областта на ъгъла й
вляво на пострадалия К.О.П., както и че вина за горния противоправен резултат
има осъдения Д.Р.И..
От заключението на СМЕ се установява, че ищецът е
претърпял увреждания, които са овладяни и зараснали в рамките на около три
месеца, като по време на възстановителния период ищецът е изпитвал физическа
болка засилваща се при хранене и говорене, както и е изпаднал в депресивно
състояние и не е излизал от дома си. В момента на увреждането, а и след това
същият е изживял физически и емоционални терзания, както и неудобства. Тези
болки и емоционални смущения са естествена последица от причинените му телесни
повреди. Всеки човек, претърпял физическа травма, изразяваща се в счупване на
долната челюст, изживява негативни емоции, включително и твърдяните и доказани
от ищеца болки и страдания. Нещо повече, самото негативно изживяване, като
болки, страдания и неудобства, имайки предвид характера, степента и
продължителността им, дори не е необходимо да бъде доказвано, защото същото се
формира като обективна последица от причинената телесна повреда, тъй като това
е обичайния период за възстановяване. При тези данни, безспорно е, че травматичните
увреждания и трудностите, които е имал ищецът, са дали негативно отражение на
общото му физическо и душевно състояние. При изложеното по-горе, основателен се
явява искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за претърпените
от ищеца болки и страдания, като относно размера му съдът счита, че следва да
бъде уважен до размер на сумата от 8000 лв. При определяне на размера му съдът
изхожда от принципа за справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
отчитайки характера и степента на получените увреждания на ищеца - по същество
му е била причинена една средна телесна, продължителността на претърпените
болки, страданията и неудобствата - невъзможност за консумиране на всеки вид
храна и ограничаване на говорните му функции за продължителен период. Според
СМЕ остатъчни явления в здравния статус на пациента вследствие на получените
травми не се наблюдават, освен възможността при рязка промяна на времето в
областта на счупванията да усеща периодични болки, а най-тежките страданията са
траяли около три месеца. Безспорно следва да се отчете и стреса, който е
получил ищецът, вследствие на ударите. За разликата над 8000 лв. до пълния
претендиран размер от 10 000 лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Твърдяното от ответника съпричиняване от страна на
ищеца, съдът намира за неоснователно. Показанията на свидетеля М.в частта им, с
които се твърди допринасяне на ищеца /провокиране на ответника/ за настъпване
на претендираните вреди, съдът намира за недопустими. Това е така, тъй като
задължителното за гражданския съд деяние на подсъдимия, установено в присъдата,
включва и поведението на пострадалия във фактическата обстановка на увреждането
му, при това така, както е възприета от наказателния съд, поради което въпросът
за съпричиняване на вредоносния резултат и от страна на пострадалия е
преклудиран след като с диспозитива на присъдата е възприето, че е осъществен
престъпен състав, в който обективно се включва и поведението на пострадалия, но
такова съпричиняване не е констатирано /евентуално наличие на физиологичен
афект - чл. 132 НК/. Липсата на такова е изяснено от наказателния съд, чиято
присъда и в това отношение е задължителна за гражданския, в която липсват
констатации и следователно е прието, че пострадалият не е допринесъл за настъпването
на вредоносния резултат. В този смисъл са Решение № 392 от 11.III.1976 г. по
гр. д. № 95/76 г., I г. о., Решение № 360 от 14.IV.1975 г. по гр. д. № 128/75
г., I г. о.
Съобразявайки тези обстоятелства, съдът прие, че
за търпяните от ищеца неимуществени вреди от счупване на долната
челюст в областта на брадичката и в областта на ъгъла й вляво следва да му се
присъди обезщетение в размер на 8 000лв.
Законната лихва върху обезщетението се дължи по
правило, считано от датата на непозволеното увреждание-01.11.2015г. Поради
горното на основание чл.84 ал.3 от ЗЗД законната лихва върху обезщетението
следва да бъде начислена от датата на увреждането. С оглед горните изводи
следва да се приеме,че ответникът дължи на ищеца на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД
и чл.84 ал.3 от ЗЗД законната лихва от датата на увреждането-в случая от 01.11.2015
г. Предявеният иск е изцяло основателен и подлежи на уважаване.
Предвид изхода на спора на ищеца следва да се присъдят
и направените от него разноски съобразно уважената част от иска. В хода на
производството ищецът е направил съдебно деловодни разноски в размер на 150
лв. платен депозит за допусната съдебно- медицинска експертиза, както и за
ангажиране на един адвокат в настоящото производство в размер на 500,00 лв.,
тоест общия размер на разноските, които той е реализирал е 650,00 лв. От тях
следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 520,00 лв. съответстващи на
уважената част от иск.
Предвид наличието и на частично отхвърляне на иска
следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника частта от направените от
него разноски, съответстваща на тази част. Ответникът е реализирал разноски в
размер на 800,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, поради което ищеца
следва да бъде осъден да му заплати сумата от 160,00 лв.
Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт върху присъденото обезщетение държавна такса в размер на 320,00
лв.
Водим от изложените
съображения, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Р.И., ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на К.О.П., ЕГН **********,***, сумата от 8000,00 лева /осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат от
причинена на 01.11.2015г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на брадичката и в
областта на ъгъла й вляво, в едно със законната лихва от дата на
увредата – 01.11.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 8 000,00 лв. до пълния претендиран размер от 10 000,00
лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН..
ОСЪЖДА Д.Р.И., С адрес: *** да заплати на К.О.П., ЕГН **********,***,
сумата
от 520.00 лв. /петстотин и двадесет лева/,
представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА К.О.П., ЕГН **********,***
да заплати на Д.Р.И., С адрес: ***, сумата от 160.00 лв. /сто и шестдесет лева/, представляваща направените по
делото разноски.
ОСЪЖДА Д.Р.И., ЕГН: **********, с адрес: *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пернишки районен съд
сумата от 320.00 лв./ триста и двадесет
лева/ дължимата държавна такса за образуване и водене на настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: