Решение по дело №12658/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1143
Дата: 5 март 2020 г. (в сила от 3 ноември 2020 г.)
Съдия: Деница Добрева Добрева
Дело: 20193110112658
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

..……/05.03.2020г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА                                           

при участието на секретаря Росица Чивиджия, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12658 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от „П.1.“ ЕООД срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2721.89 лева, представляваща начислена сума за консумирана електроенергия за обект, находящ се в к.к. Свети Влас, общ. Несебър, ул. „Русалка“ № 232, за която сума са издадени фактури  № **********/30.11.2018 г. и **********/31.12.2018г.

Ищецът „П.1.“ ЕООД твърди, че е абонат на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД по повод доставка на електрическа енергия в обект на потребление, представляващ хотел, находящ се в к.к. Свети Влас, общ. Несебър, ул. „Русалка“ № 232, на който се явява наемател. Посочва, че с процесните фактури  № **********/30.11.2018 г. и **********/31.12.2018г. на дружеството е начислена сумата от 2721.89 лева за изразходвана електрическа енергия. Поддържа, че туристическият сезон е приключва в края на месец септември, като в следващите месеци сградата не се експлоатира активно и това води до намаляване на разходите. Счита, че процесната сума не отговаря на действително консумираната ел. енергия.

Отправя искане до съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2721.89 лева, представляваща начислена сума за консумирана електроенергия за обект, находящ се в к.к. Свети Влас, общ. Несебър, ул. „Русалка“ № 232 по фактури  № **********/30.11.2018 г. и **********/31.12.2018г.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, който оспорва предявения иск като неоснователен. Дружеството, чрез процесуалния си представител, твърди, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Посочва, че за процесния период са действащи Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. Уточнява, че оператор на електроразпределителната мрежа се явява „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, което предоставя ползването на същата на крайните клиенти при публично известни общи условия, а именно – Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-14 от 10.05.2008 г. Излага, че потребителите използват разпределителните мрежи, към които са присъединени обектите им, като заплащат всички мрежови услуги на крайния снабдител, съгласно чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013 г. и чл. 42 от Общите условия на „Е.Б.Е.“ ЕАД. Уточнява, че заплащаните от клиентите мрежови услуги са достъп до електропреносната мрежа и пренос по електропреносната мрежа, достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги. Цената за достъп до разпределителната мрежа се заплаща върху предоставената мощност, като се изчислява за всеки ден в рамките на отчетния период. Ответното дружество заявява, че цените за мрежови услуги се определят и заплащат на основание на КЕВР, което изключва свободата на договаряне между страните по договорното правоотношение. Поддържа, че „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е доставило до обектите на ищеца електрическа енергия, а „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД – мрежови услуги на обща стойност в размер на 2721.89 представляваща стойността на реално консумираната от потребителя електрическа енергия и предоставени мрежови услуги за периода от 28.10.2018 г. до 27.12.2018 г. за обект, находящ се в к.к. Свети Влас, ул. „Русалка“ № 232 и представляващ хотел 2 с ИТН 2749927 и предоставени мрежови услуги (достъп до разпределителната мрежа) за периода от 09.10.2018 г. до 08.12.2018 г. за обект, находящ се в к.к. Свети Влас, ул. „Русалка“ № 232 и представляващ хотел 1 с ИТН 2749926. Поддържа, че се касае за реално консумирана електрическа енергия, отчетена от  средства за търговско измерване с фабрични номера 886763 и 03327867.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира сторените по делото разноски.

В съдебно заседание страните не изпращат представители. С нарочна молба ответникът поддържа становището си по спора.

Съдът, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

По делото не се спори, че ищецът е небитов потребител на ел. енергия по смисъла на § 1, т.33а от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ), както и че обектът му на потребление в к.к. Свети Влас, общ. Несебър, ул. „Русалка“ № 232, е бил присъединен към ел. мрежа. Следователно по делото е установено по несъмнен начин, че страните по делото са и страни и по договор за продажба на електрическа енергия, сключен при публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ).

Безспорно е също, а и от представените по делото фактури № **********/30.11.2018 г. и **********/31.12.2018г. на стойност 1072,79 лв., съответно 1649,10 лв. се установява, че извънсъдебно ответникът претендира от ищеца да му заплати сумата от общо 2721,89 лв. за доставена ел. енергия за периода 28.10.2018 г. до 27.12.2018 г.  и мрежови услуги за периода 09.10.2018г. до 08.12.2018г.

Между страните по делото са спорни обаче въпросите дали фактурираното от ответника количеството ел. енергия действително е доставено на ищеца-потребител за процесния отчетен период, доколкото ел. енергията е движима вещ и продажбата ѝ се подчинява на общите правила на договора за продажба, съгласно които купувачът/потребителя/ дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. Пълното и главно доказване на това обстоятелство е възложено в тежест на ответника, включително, че енергията е отчетена от метрологично годно средство за търговско измерване, с оглед обстоятелството, че срещу него е предявен отрицателен установителен иск.

За изясняване на основния спорен въпрос по делото е допусната и приета като доказателство СТЕ, чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните. Експертът е установил, че обект на потребление ИНТ 2749927 е снабдяван с ел. енергия за процесния период от 28.10.2018г. до 27.12.2018г. За този период до обекта е доставена 13787 кWh ел. енергия. За обект на потребление ИНТ 2749927 за периода 28.10.2018г. до 27.12.2018г. са предоставени следните мрежови услуги: за периода 28.10.2018г/ до 16.11.2018г.(20 дни) е доствена 692 кWh ел. енергия по тарифа АН и 2137 кWh ел. енергия по тарифа  АД или общо 2829 кWh за периода. За това количество доставена ел.енергия операторът е начислил такса „цена за пренос през електроразпределителната мрежа ниско напрежение“ в размер на 0,03253 лв / кWh, такса „цена за пренос през електроразпределителната мрежа средно напрежение“ в размер на 0,00984 лв/ кWh и „цена за пренос през електроразпределителната мрежа за небитов потребител “ в размер на 0,01733 лева на ден. За обект ИНТ 2749926 за периода 09.10.2018г. до 08.12.2018г. е предоставяна само услуга достъп до електроразпределителната мрежа за небитови клиенти. Вещото лице е дало заключение, че СТИ е метрологично годно. Количеството ел. енергия по процесните фактури е от редовни отчети. За ИНТ 2749926 не са начислени количества ел.енергия, а само такса„цена за пренос през електроразпределителната мрежа за небитов потребител“. Експертът е посочил, че извършените математически изчисления отразени във фактурите са аритметично верни и са в съответствие с утвърдените от КЕВР цени на ел. енергия за периода.

В случая, съдът намира, че от изслушаното и неоспорено заключението по допуснатата СТЕ по делото безспорно се установи и че отчетеното количество електроенергия е напълно доставимо за процесния обект, както и че е остойностено правилно в издадените фактури.

По гореизложените съображения съдът намира, че по делото е доказано наличието на основание годно да породи оспореното право на ответника да начисли и претендира процесната сума от ищеца по фактури  № **********/30.11.2018 г. и **********/31.12.2018г. Прочее ищецът не е навел конкретни съображения, поради което оспорва вземането, а само твърди, че за процесния период туристическия сезон е приключил. Това обстоятелство, обаче само по себе си няма отношение към основанието за възникване на процесното вземане

 След като неоснователно е отричал притезанието на ответника, ищецът е и страната по делото, която следва да понесе неблагоприятните последици от успешно проведеното от ответника доказване на фактите годни да го породят.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на ишеца следва да бъдат възложени разноските сторени от ответника за заплатена депозит за експертиза в размер на 200,00 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00 лв.

Водим от горното, съдът

 

                                                  Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „П.1.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище *** срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище *** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2721.89 лева, представляваща начислена сума за консумирана електроенергия за обект, находящ се в к.к. Свети Влас, общ. Несебър, ул. „Русалка“ № 232, за която сума са издадени фактури  № **********/30.11.2018 г. и **********/31.12.2018г.

ОСЪЖДА „П.1.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище ***, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище ***, сумата 300,00 лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                                      

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: