Мотиви към Присъда № 60 от 18.11.2019г.,
постановена по НОХД № 439/2019 година
по описа на РС - Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от РП - Елхово обвинителен
акт против подсъдимите И.Х.А. /I. K. A./, роден на *** година в гр.Арбил, Р Ирак
и М.Х.А. /M. K. A./,
роден на *** година в гр.Арбил, Р Ирак, двамата граждани на Република Ирак, по обвинение в престъпление по чл.
279, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК за това, че на
03.11.2019 година, през ГКПП Лесово, община Елхово, област Ямболска, действайки
в съучастие като извършители помежду си, влезли през границата на страната от
Република Турция в Република България, без разрешение от надлежните органи на
властта.
В съдебно заседание участващият
по делото прокурор поддържа повдигнатото против всеки от двамата подсъдими
обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от
обективна, така и от субективна страна. Предлага за извършеното от И.Х.А. и М.Х.А.
престъпление по чл.279, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК да им бъдат наложени при условията на чл.54 от НК
наказания лишаване от свобода и глоба в предвиденият от Закона минимален
размер, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода да бъде отложено за изпитателен срок от три
години по отношение на всеки от подсъдимите.
Всеки от подсъдимите И.Х.А. и М.Х.А. е редовно
призован за съдебно заседание, но двамата не се явяват и не са посочили
уважителни причини за това. Производството по делото е протекло в отсъствието
на подсъдимите и с участието на назначеният им служебен защитник – адв. И.С. ***.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимите - адв. И.С. заявява, че от събраните
по делото доказателства се установява, че всеки от И.Х.А. и М.Х.А. е осъществил деянието, в
което е обвинен, като е преминал държавната ни граница без разрешение на
надлежните органи на властта и желае на същите да се наложи наказание в
минимален размер, като се приложи и разпоредбата на чл. 66 от НК и се отложи от
ефективно изтърпяване наказанието лишаване от свобода за минимален изпитателен
срок.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност
събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.Х.А. е роден на *** година в гр.Арбил, Р Ирак, а подсъдимият М.Х.А.
е роден на ***
година в гр.Арбил, Р Ирак.
Двамата са граждани на Република Ирак и
живеели там, но през м. октомври 2019 година решили да напуснат страната си по произход и да се установят в друга държава. В изпълнение на
намеренията си И.Х.А. и М.Х.А.
напуснали Ирак и отишли в Република Турция. Тъй като подсъдимите не притежавали документи и
надлежно разрешение да влязат в страната ни по законов ред, те решили да сторят
това по непозволен начин, като преминат границата от Република Турция в Република България,
На 02/03.11.2019 година, свидетелят Д.С. - граничен полицай в ГПУ -
Елхово към РДГП-Елхово, бил на работа, нощна смяна и изпълнявал задълженията си
по служба на ГКПП с. Лесово, когато около 02.00 часа
на трасе вход за автомобили към Република България от
Република Турция, се явил автомобил с чужда регистрация за обработка. След извършена
проверка първоначално не се установили нередности, но впоследствие при
осъществената митническа проверка възникнали съмнения за лица, които не са
преминали през граничната проверка и това наложило да се проверят записите от
видеокамерите за наблюдение в района на ГКПП Лесово. Установило се от тези
записи, че от страничната врата на този автомобил с молдовска регистрация
излизат 5 лица, които не са били преминали паспортен контрол. Било разпоредено
да се извърши проверка за евентуално установяване на укрити лица в
проверяваният автомобил и се организирали действия по издирване на лицата. От
показанията на св. С. е видно, че на около 200 метра от ГКПП той и колегите му
открили петте лица, които видели на видеозаписите да излизат от автомобила –
четирима мъже и една жена, двама от които били подсъдимите И.Х.А. и М.Х.А.. И петимата не представили документ за самоличност и
заявили, че са от Ирак.
Подсъдимите и другите три лица били задържани, след което била установена самоличността им от разследващия орган по техни данни, вписани и в съставените документи,
приложени по делото – заповеди за задържане, заповеди за принудтелно
настаняване в СДВНЧ и др.
Така от показанията на свидетеля С. е видно, че двамата подсъдими са преминали линията на държавната ни граница без разрешение на надлежните органи на
властта – укрити в
микробус, управляван от молдовски
гражданин, като са целели избягването
на граничния контрол при влизането на територията на Република България от
Република Турция.
Няма данни
по делото, след задържането им, двамата
подсъдими да са подали молба за особена закрила по реда на ЗУБ и да са поискали
убежище в Република България.
От приложените по делото справки за съдимост,
издадени от БС при ЕРС след справка в ЦБС при МП на РБ, се установява, че
подсъдимите не са осъждани.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства
- от показанията на свидетеля Д.С.,
дадени в хода на съдебното следствие и от писмените доказателства, приложени по
делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на
чл.283 от НПК. Показанията на свидетелят са правдиви, логични и последователни,
поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и
обективни. Възпроизведените от тях факти са пряко относими към времето, мястото
и механизма на осъществяване на престъпното деяние.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Всеки от подсъдимите И.Х.А. и М.Х.А. е осъществил с
деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279,
ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК, като на 03.11.2019 година, в района на ГКПП-Лесово, община
Елхово, област Ямбол, действайки в съучастие като извършители влезли през
границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение
на надлежните органи на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от
Наказателния кодекс.
От обективна страна всеки от подсъдимите е извършил
фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил
разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично -
пропусквателен контрол. Подсъдимите не са имали необходимите документи,
удостоверяващи правото им за влизане в страната ни, както с оглед тяхното
гражданство, така и държавата от която идват - Република Турция. Действащият
граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени
места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая
е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията
на свидетеля С.. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си
подсъдимите са нарушили установения в страната режим и ред за преминаване на
държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма,
визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта,
в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че
подсъдимите са успели да преминат държавната граница.
От субективна страна, инкриминираното деяние е
извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимите са съзнавали
общественоопасния характер на извършеното, предвиждали са неговите последици и
са целели тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимите са билш
наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република България и в
др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница. Именно затова те са предприели незаконно
преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на
територията на Република България, укрити в автомобил. Подсъдимите са
съзнавали, че ще влязат в страната ни без знанието на граничните власти,
следователно в съзнанието им е била формирана представата за противоправния
характер на деянието им и за неговите общественоопасни последици, които са
предвиждали, а от волева страна пряко са целели и искали тяхното настъпване, за
да реализират крайната си цел – да достигнат до територията на Република България.
Деянието е извършено в съучастие от подсъдимите по смисъла на чл.20, ал.2
от НК.
Съдът не намери основания за приложението на
чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в
страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съдът
приема, че липсват основанията на посочената разпоредба – чл. 279, ал.5 от НК
за ненаказване на подсъдимите. В конкретния случай, безспорно се установи, че
подсъдимите са влезли на територията на страната ни без съответно разрешение от
надлежните органи на властта и това не се оспорва от подсъдимите и техния
защитник. Съдът счита, че не са налице доказателства по делото, от които да се
приеме, че подсъдимите са влезли в страната ни с цел да търсят убежище, поради това,
че в собствената им родина са били преследвани заради своите убеждения или
дейност в защита на международно признати права и свободи. Изявления в тази
насока – че желаят да се ползват от убежище в Република България, подсъдимите
не са направили нито при задържането си, нито впоследствие при разпита им в
хода на досъдебното производство, нито пред съда. Освен това обстоятелствата за
наличие на предпоставките за търсене на убежище подлежат на доказване, а такива
доказателства по делото не са представени.
Предвид изложеното, съдът призна всеки от двамата
подсъдими за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1, вр. с чл.
20, ал.2 от НК.
Причините за извършването на деянието от
подсъдимите съдът намира в незачитането на установеният в страната ни законов ред и
желанието им на всяка цена, дори и по непозволен начин да осъществят
преминаването на държавната граница между РТурция и РБългария, за да се установят на територията на
Република България.
При определяне на
вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид динамиката на този
вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на обществена
опасност на всеки от двамата подсъдими, която не е висока, предвид на това, че
същите не са осъждани, поведението им по време на досъдебното производство,
способствало за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид
причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на
извършването му. При тези фактически констатации и при превес на смекчаващите
вината обстоятелства - необременено съдебно минало, самопризнания в хода на ДП,
възрастта на подсъдимите, съдът наложи на всеки от И.Х.А. и М.Х.А. наказание
при условията на чл.54 от НК в предвиденият в закона минимум, а именно ТРИ
МЕСЕЦА лишаване от свобода, както и наказание ГЛОБА в размер на 100.00 лв.
Съдът намери, че са налице материалноправните
предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на И.Х.А. и М.Х.А.,
тъй като последните не са осъждани за престъпление от общ характер, наложеното
им наказание е до три години лишаване от свобода и съдът намери, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице
не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от
свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на
наложеното наказание по отношение на всеки от И.Х.А. и М.Х.А. за изпитатален
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Направените по делото разноски за преводач в
хода на ДП и съдебното
производство, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК, са за сметка на органа,
който ги е направил и не следва да се присъждат.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................
/В.Апостолова/