ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София, 06.04.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
ГАЛЯ ВЪЛКОВА
като разгледа докладваното от съдия Вълкова
ч.гр.д. № 2641 по описа на съда за 2021 г., констатира следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6
от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д.Ш.в качеството
му на постоянен синдик на “А.п.” ЕООД срещу отказ на ЧСИ М.П.да прекрати
изпълнението по изп. дело № 20188510402730 по отношение на недвижими имоти,
част от масата на несъстоятелността на “А.п.” ЕООД. Посочва се, че вземанията
на “А.Д.Д.” ООД са предявени и приети в списъци на кредиторите срещу друго несъстоятелно
дружество “Л.П.” ЕООД (н). “А.П.” ЕООД (н) не е трето лице на процеса
изпълнителни дела. Несъстоятелното дружество се явява ипотекарен длъжник. В
изпълнителното производство той е страна, защото търпи принудата и разполага с
всички средства, признати и за длъжника, за да се защити от незаконосъобразно
принудително изпълнение. Без значение е дали процесът е воден срещу него. По
изложените съображения моли обжалваното определение да бъде отменено. Прави се
искане за спиране на изпълнителното дело.
В отговор на частната жалба “Д.А.А.” ЕООД и “А.Д.Д.”
ООД излагат доводи за недопустимост на жалбата. Посочват, че “А.п.” ЕООД е
трето лице на изпълнителното дело в качеството му на собственик на ипотекирания
имот. Имотите са придобити на 01.03.2018 г. - една година след налагане на
възбраната по изпълнителното дело на 12.02.2017 г. Т.е. към деня на налагане на
възбраната вещта е била собственост на длъжника “Л.П.” ЕООД. Взискателите “Д.А.А.”
ЕООД и “А.Д.Д.” ООД не са с приети вземания в производството по несъстоятелност
на “А.п.” ЕООД и разпоредбата на чл. 638 ал. 4 ТЗ е неприложима. Твърди се
преюдициалност на търговско дело № 497/2020 г. на ВКС, ІІ т.о.
В мотиви ЧСИ М.П.посочва, че възбранените в хода
на изпълнителното производство имот иса продадени от ипотекарния длъжник “Л.П.”
ЕООД на третото лице А.П.” ЕООД след възбраняването им за обезпечаване на вземанията
на взискателите. ОТказът на съдебния изпълнител да прекрати принудителното
изпълнение подлежи на обжалване само от длъжника. Това обуславя жалбите като
недопустими. По същество сочи, че разпоредбата на чл. 638 ал. 4 ТЗ предвижда
прекратяване на изпълнителните производства, в случай, че вземанията на
взискателите са приети.
Съдът констатира, че жалбата е администрирана
без към същата да бъде приложено копие от изпълнителното дело, респ. актът на
съдебния изпълнител, който се обжалва. Ето защо производството по делото следва
да бъде прекратено, а жалбата – изпратена на ЧСИ М.П.за администрирането й по
реда на чл. 463, ал. 3 ГПК – прилагане на копие от изпълнителното дело.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Прекратява производството по гр. дело № 2641/21
на СГС, І ГО.
Изпраща жалби вх. № 297556/02-12-2020 г. и жалба
вх. № ЧСИ 85679/02-12-2020 г. на ЧСИ М.П.за администрирането им по реда на чл.
463, ал. 3 ГПК чрез прилагане на копие от изпълнителното дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2.