Решение по дело №332/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс АПК) във вр. с чл. 122, ал. 3 от Закона за защита на растенията (ЗЗР) и е образувано по жалба на „Брисегруп България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от М. Р. - управител, срещу Заповед № РД11-1196 от 08.05.2024 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), д-р С. П..

Жалбоподателят оспорва решението на изпълнителния директор на БАБХ като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание, чрез адв. Ж. Ж., заявява, че поддържа жалбата и излага твърдения, че фунгицид Зантара 216ЕК е разрешен препарат за растителна защита за пускане на пазара и употреба в Република България. Процесната партида била със срок на годност до 23.05.2025 г., т.е. препаратът бил годен за употреба към датата на издаване на оспорената заповед. Позовава се на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕО) 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета, както и на чл. 55 и сл. от Закона за защита на растенията и изразява становище, че действащото законодателство изисква издаване на разрешение за пускане на пазара на самия продукт за растителна защита, а не персонално разрешение на отделно лице да търгува с този продукт. Жалбоподателят извършвал търговия с продукти за растителна защита по см. на чл. 91 от ЗЗР като притежавал удостоверение, издадено от Областна дирекция по безопасност на храните –Добрич. Оспорва дружеството да е извършило някое от нарушенията по чл. 122 от ЗЗР. Твърди, че нямало несъответствие между продукта и неговата опаковка и етикет. Макар и с етикет, изписан не на български език, продуктът в опаковката бил Зантара 216 ЕС. Счита, че административният орган е преследвал нелегитимна цел постановявайки обезвреждане, унищожаване на оригинален, официално разрешен за употреба продукт за растителна защита (ПРЗ) на територията на страната. По отношение на мярката „преустановяване на търговията и употребата на ПРЗ“ процесуалният представител на жалбоподателя възразява, че дружеството не било субектът, който е пуснал на пазара въпросния продукт, за да може да го изтегли. Продуктът бил реализиран, т.е. предаден на купувача и за дружеството било обективно невъзможно да изземе обратно препарата. Счита, че с прилагането на принудителната административна мярка бил нарушен принципът за съразмерност, понеже в случая е можело да се приложи друга мярка, която би постигнала целта на закона, а именно предвидената в чл. 122, ал. 1, т. 2 от ЗЗР - преетикиране на продукта. Прави искане заповедта да бъде отменена като на дружеството се присъдят разноските по делото.

Ответната страна, изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните, д-р С. П., чрез процесуалния си представител, главен юрисконсулт Д. М., оспорва жалбата и излага съображения за законосъобразност на издадената заповед. Излага твърдения, че жалбоподателят няма разрешение да внася на територията на страната процесния продукт за растителна защита, който бил весен от Румъния и без етикет на български език. Предвидената в чл. 122 от ЗЗР принудителна административна мярка била наложена предвид тези установени след проверка множество нарушения. Затова оспорената заповед следвало да бъде потвърдена като законосъобразна, а на ответника да се присъдят разноските за юрисконсулско възнаграждение.

Добричкият административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С оспорената заповед на жалбоподателя е наредено незабавно да преустанови търговията и употребата на продукт за растителна защита (ПРЗ) Zantara 216 ЕC, който не е с етикет на български език, да изтегли наличното количество и да извърши обезвреждането му като разходите за изпълнение на посочените мерки са за нарушителя, съгласно чл. 121, ал. 4 от Закона за защита на растенията. В заповедта е визиран партидният номер на продукта - № EM4L034930, от кого е произведен - Bayer AG за FMC Agro, датата на производство - 04.03.2022 г., посочено е, че е в опаковки от 5 литра и че общото му количество е 420 литра. Посочено е, че продуктът се счита за неразрешен по см. на чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗР, тъй като дружеството не притежавало разрешение за пускане на пазара.

Оспорената заповед е връчена на представляващия „Брисегруп България“ ООД на 12.06.2024 г., видно от разписка, съставена върху писмо с изх. № ПРЗ-429/05.06.2024 г. на зам.изпълнителен директор на БАБХ до директора на ОДБХ-Добрич, л.42.

Жалбата е подадена на 26.06.2024 г., в законоустановения 14 дневен срок за обжалване по чл.149, ал.1 от АПК. Жалбата изхожда от надлежна страна и е срещу годен за оспорване административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна по делото се установява, че по повод получен на 19.03.2024 г. сигнал за предлагане на фунгицид с етикети на език, различен от български, била извършена проверка в склад в [населено място], Околовръстен път стопанисван от „Балджиеви 91“ООД, за който дружеството нямало разрешение за търговия. Контролните органи установили няколко препарата за растителна защита без етикет на български език, а именно: TEBUSHA 250 EW, в опаковки с вместимост 5л., GAZEL, опаковка c вместимост 250 г., ZANTARA 216 ЕС, в опаковка с вместимост 5 л. и KARATE ZEON 050CS - 1 бр. с вместимост 1 л.

След представяне на документите за покупко-продажба на въпросните продукти се установило от кого са закупени, както и че препаратът ZANTARA 216 ЕС в общо количество от 420 литра е внесен на територията на Република България от жалбоподателя, който го е пуснал на пазара.

В административното производство е прието, че жалбоподателят не е притежател на разрешение за пускане на пазара на ZANTARA 216 ЕС . Разрешение за пускане на пазара на процесния продукт било издадено на друго дружество, „Байер България“ ЕООД с разрешение № 01215-2/19.03.2015 г. Установено е също, че препаратът бил продаден от жалбоподателя на „Хелиос М“ ЕООД [населено място] (фактура № **********/01.03.2024 г., справка-протокол, Споразумение от 18.03.2024 г. между купувач и продавач, касаещо закупуване на 420 л. Зантара 216 ЕС).

Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № 3201/03.04.2024 г., съставен от инспектори на ОБДХ-Добрич срещу дружеството- жалбоподател, с който му е наредено да преустанови търговията с ПРЗ с етикети на чужд език.

Ответникът, изпълнителният директор на БАБХ, е бил уведомен за резултатите от проверката с писмо с изх. № 982/05.04.2024 г. на директора на ОДБХ-Добрич.

За констатираните нарушения са били образувани административно-наказателни производства срещу множество лица, вкл. и срещу жалбоподателя за нарушение на чл. 52, т. 2 от Закона за защита на растенията. На 16.04.2024 г. срещу жалбоподателя, „Брисегруп България“ ООД е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 355. На същата дата административно-наказателната преписка е приключена със споразумение, съставено по реда на чл. 58г от ЗАНН между административно-наказващия орган, директора на ОБДХ Добрич и нарушителя, „Брисегруп България“ ООД. Видно от представеното по делото Споразумение от 16.04.2024 г., за извършеното нарушение на чл. 52, т. 2 от ЗЗР, изразяващо се в нарушаване на забрана за въвеждане в страната и пускане на пазара на продукти за растителна защита, за които не притежава разрешение за пускане на пазара, „Брисегруп България“ ООД се е задължило да заплати наложената имуществена санкция от 1400 лева по реда на чл. 155, ал. 2 от ЗЗР.

Впоследствие изпълнителният директор на БАБХ е издал по реда на чл. 122 от ЗЗР оспорената в настоящото производство заповед.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна. Същата на страда от визираните в жалбата пороци.

Компетентен да прилага мерките по чл. 122 от ЗЗР е изпълнителният директор на БАБХ, съгласно чл. 122а от с.з. Заповедта е издадена от изпълнителния директор на БАБХ, [населено място] във вид на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис. В съдебно заседание, в присъствието на страните бе извършена проверка за валидността на подписа.

Заповедта отговаря на изискванията за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59, ал. 2 от АПК и съдържа фактически и правни основания, т.е. мотиви, от които става ясно какви са причините за налагане на въпросните принудителни мерки.

Съдът не констатира в административното производство по чл. 122 от ЗЗР да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да послужат като основание за отмяната на оспорената заповед.

Заповедта е съобразена с материално-правните разпоредби на закона и неговата цел.

Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че въпросният продукт за растителна защита е внесен от него на територията на страната и че същият не е бил в опаковки с етикети на български език, но счита, че притежава разрешение за търговия с препарата. С тези доводи оспорва констатацията в оспорената заповед, че е нарушил забраната за въвеждане в страната и пускане на пазара на ПРЗ, за който няма издадено разрешение. В връзка с тези твърдения оспорващият представя Удостоверение № 08-0044/2017, издание № 2/12.12.2023 г. със срок до 16.01.2027 г. за търговия с продукти за растителна защита, издадено от директора на ОДБХ-Добрич на „Брисегруп България“ ЕООД. Жалбоподателят представя и извадка от Националния регистър на продуктите за растителна защита, в частта му за процесния продукт- Зантара 216ЕК.

Съдът приема възражението на жалбоподателя за необосновано.

Представеното от жалбоподателя удостоверение не представлява разрешение за пускане на пазара и употреба. Представеното удостоверение е за търговия с продукти за растителна защита. То се издава от директорите на ОБДХ по реда на чл. 93-95 от ЗЗР и удостоверява различни по обем права от разрешението за пускане на пазара и употреба, което се издава по друг ред, от друг административен орган в лицето на изпълнителния директор на БАБХ, видно от нормите на чл. 55 - чл. 60 от ЗЗР.

Нормата на чл. 6 от ЗЗР различава двата документа, тъй като определя тяхното вписване в Публичния национален електронен регистър, воден от БАБХ, на различни основания. Жалбоподателят, като притежаващ удостоверение, издадено по реда на чл. 93 и сл. от ЗЗР, е вписан в регистъра на основание чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗЗР като лице, притежаващо удостоверение за търговия с продукти за растителна защита и разрешен обект за търговия с продукти за растителна защита – изрично упоменат склад в [населено място]. За разлика от него лицето, притежаващо разрешение за пускане на пазара и употреба, се вписва в регистъра на основание чл. 6, ал.1, т. 1, б.“а“ от ЗЗР. От представената по делото извадка от Националния електронен регистър на ПРЗ е видно, че по отношение на продукта Зантара 216 ЕК, разрешение е издадено единствено на „Байер България“ ЕООД.

Съдът приема, че са били налице предпоставките за налагане на предвидените в ЗЗР принудителни административни мерки, обективирани в издадената на 08.05.2024 г. заповед. Налице е основанието за налагане на мярката – несъответствие на етикета на продукта. Нормата на чл. 122, ал. 1 от ЗЗР определя, че при установяване на несъответствие в опаковката или в етикета на продукта, или когато срокът му на годност е изтекъл, изпълнителният директор на БАБХ със заповед прилага една или няколко от следните мерки: 1. незабавно преустановяване на търговията, преопаковането и употребата на продукта за растителна защита и изтеглянето му от пазара; 2. преетикетиране или преработка от производителя, когато продуктът за растителна защита е в оригинална опаковка; 3. износ на продукта за растителна защита; 4. обезвреждане на продукта за растителна защита съгласно Закона за управление на отпадъците.

Видно от съдържанието на заповедта, същата е мотивирана с установеното неспазване на изискванията по чл. 44, ал. 1 и 2, предл. 2 от ЗЗР. В административното производство е доказано, че жалбоподателят е пуснал на пазара продукт за растителна защита без да има издадено разрешение за пускане на пазара и употреба съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009.

От събраните от контролните органи доказателства се установява, че именно жалбоподателят е субектът, който е пуснал на пазара въпросния продукт, продавайки го на друго дружество, затова той следва и да го изтегли.

Безспорно е също обстоятелството, че намереният в склада на трето лице продукт Зантара 216 ЕК е внесен в страната от жалбоподателя с етикет, който не е на български език. Законосъобразно издателят на оспорената заповед при наличието на тези фактически установявания е приел, че неспазването на изискванията на чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗР има за последица продуктът да се счита за неразрешен за употреба, поради което правилно е разпоредил освен преустановяване на търговията с него и изтеглянето му от пазара и неговото унищожаване.

Не се споделя изразеното от жалбоподателя становище, че е било възможно да се наложи и по-лека мярка, изразяваща се в „преетикетиране или преработка от производителя, когато продуктът за растителна защита е в оригинална опаковка“, предвидена в чл. 122, ал. 1, т. 2 от ЗЗР. Видно е, че посочената мярка предполага да бъде наложена на производителя, а в случая нарушенията не са извършени от производител, а от търговец, поради което няма как да се приложи мярката преетикиране по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ЗЗР. Освен това съгласно чл. 55, ал. 5 от ЗЗР, образецът на етикета, с който продуктът за растителна защита ще се пуска на пазара и ще се употребява се представя единствено от притежателя на разрешението в ЦУ на БАБХ. Това налага извода, че не е допустимо, търговци на продукти за растителна защита, непритежаващи издадено по реда на чл. 55 и сл. „разрешение за за пускане на пазара и употреба“ да поставят етикети на български език.

Горните съображения водят до извод за неоснователност на жалбата, поради което същата следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени в минималния размер от 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Добрич, V състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалба на „Брисегруп България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от М. Р. - управител, срещу Заповед № РД11-1196 от 08.05.2024 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), д-р С. П..

ОСЪЖДА „Брисегруп България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от М. Р. - управител да заплати на Българска агенция по безопасност на храните - София сумата от 100 ( сто) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Добрич до Върховния административен съд на РБ в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните.