Мотиви
към Решение № 38, постановено на 10.03.2017 г. по АНД № 591 по описа на РС
Свиленград за 2015 г.
Производството по
делото е образувано по внесено постановление от страна на РП Свиленград с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание спрямо обвиняемия
Я.И.А. с ЕГН ********** *** за
това, че на 05.06.2014г., пред блок № 7 в ж.к.
„Изгрев” в гр.Свиленград, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – произвел изстрел
във въздуха с газ – сигнално оръжие „Зораки”, модел „М 906”, с фабричен №
013935, кал.9 мм. и отправил към играещите пред блока малолетни деца С.С.П. на
10 години, С.А.Р. на 9 години, Д.И.И. на 9 години и М.А.А. на 8 години, заплаха
– „пръскайте се или ще гръмна някой” - престъпление по чл.325, ал.1 НК.
РП
Свиленград, редовно уведомени, не изпращат представител в съдебно заседание.
Защитникът на
подсъдимия адвокат Хр. Х. намира деянието за недоказано от обективна и
субективна страна. А. не демонстрирал явно незачитане на установените порядки в
обществото, липсвало и хулигански мотив. Показанията на свидетелите в досъдебна
фаза не следвало да бъдат кредитирани, поради факта, че разпитите били сторени
едва четири месеца след процесния случай. С тези аргументи предлага деянието да
бъде квалифицирано като дребно хулиганство.
Обвиняемият Я.А. се
явява в съдебно заседание. Присъединява се към защитната теза, като изразява
искрено съжаление за стореното. Моли за оправдателна присъда.
Съдът,
като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият Я.И.А. с ЕГН **********
е роден на ***г***, българин е, български гражданин. Живее в гр.
Свиленград, кв.”Изгрев” № 7, вх.”В”, ет.1, ап.7. А. е със средно образование, към
настоящия момент не е женен, не е и осъждан.
Я.А. работил като полицай в 01
група на ГКПП „Капитан Андреево, ГПУ Свиленград. На 05.06.2014 г. легнал да
почине на обяд, тъй като му предстояла нощна смяна, а предходната вечер не спал
добре. В същото време пред блока, под прозореца на стаята, в която спял ритали
топка С.С.П. на 10 години, С.А.Р. на 9 години, Д.И.И.
на 9 години и М.А.А. на 8 години. Това обаче, му пречело да спи.
Я.И.А. отрича да е
използвал заплашителни изрази към децата.
Разпитан в съдебно заседание от
10.03.2017 г. /л.159 от делото/ обаче, С.П. споделя, че докато играели
обвиняемият се показал на прозореца и казал „Пръскайте се или ще гръмна някой”.
С. и тримата му приятели се изплашили и се отдалечили на известно разстояние,
като продължили да си играят. Известно време след това чули изстрел. Свидетелят
се обърнал мигновено към прозореца и видял как А. скорострелно се прибира.
Свидетелят С.А.Р. пред настоящия
състав твърди, че няма спомен за случилото се, поради което бе прието да
са налице предпоставките на чл.281, ал.1, т.1 НПК за прочитане показанията,
дадени пред предходния съдебен състав, находящи се на л. 51 от делото. Към онзи
момент Р. посочил, че обвиняемият им направил забележка да не вдигат шум, след
което чул изстрел, но не видял кой стреля. На основание чл.281, ал.4,
вр.чл.281, ал.1, т.2 НПК бяха прочетени и показанията на свидетеля, дадени в ДП
№ 89/2014 г. на л.47 – л.48. С.Р. споделил пред следователя, че първоначално А.
се показал от прозореца и казал „Махайте се”, след което излязъл пак и казал
„Пръскайте се или ще гръмна някой”.
След извършването на тези
процесуални действия С.Р. посочва за вярно споделеното от него в досъдебна фаза
на процеса, като твърди че се стреснал след проведения изстрел, въпреки, че с
обвиняемия били съседи и го познавал отдавна.
Свидетелят М.А.А. в разпит,
проведен на 10.03.2017 г. твърди, че не си спомня много за онзи ден. Я.А. им се
скарал, след което се преместили и чули гръм. На основание чл.281, ал.4, вр.
чл.281, ал.1, т.1 НПК се прочетоха показанията му в досъдебна фаза, находящи се
на л. 50 от ДП № 89/2014 г., в които споделил и изречената закана „Пръскайте се
или ще гръмна някой”. При повторния разпит пред настоящия състав твърди, че не
си спомня точно как било.
По същия начин свидетелят Д.И. в
Протокол за разпит от 04.11.2014 г. /находящ се на л.53 и л.54 от ДП, прочетен
по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 НПК/ споделил, че им било казано да спрат
да ритат топка, иначе обвиняемият щял да гръмне някого. Разпитан пред
предходния състав / л.51 – гръб от делото, показанията прочетени на основание
чл.281, ал.1, т.1 НПК/, твърдял че А. само им се скарал. В съдебно заседание от
10.03.2017 г. /л. 160 – гръб от делото/, не е сигурен за ситуацията, но мисли
че само са били помолени да се преместят в другата градина.
Анализирайки доказателствената
съвкупност до момента, първостепенният съд намира за безспорно доказано, че
обвиняемият Я.А., на 05.06.2014 г., отправил към
играещите пред блок № 7 в ж.к. „Изгрев” в гр.Свиленград, малолетни деца заплаха
– „пръскайте се или ще гръмна някой”. За да достигне до този извод, настоящия
състав приема за достоверни показанията на С.П. и С.Р.. Последният,
макар и с колебания първоначално, след прочита на показанията, дадени в
досъдебно производство е категоричен относно изреченото. В този смисъл се ценят
и показанията на свидетеля М.А., находящи се на л. 50 от ДП № 89/2014 г.,
прочетени също по реда на чл.281, ал.4, вр. чл.281, ал.1, т.1 НПК. Въпреки
твърденията, че не си спомня конкретно случилото се през онзи ден, съдът намира
споделеното в досъдебна фаза за меродавно, като основание за това дава и
пълното съвпадение на словесния израз / „пръскайте се
или ще гръмна някой”/, споделен и от тримата свидетели. Така и по
отношение на Д.И. в Протокол за разпит от 04.11.2014 г. /находящ се на л.53 и
л.54 от ДП.
В подкрепа на анализа е и
споделеното от страна на З.Г. пред настоящия състав /вж. л. 161 – гръб/.
Свидетелят твърди, че веднага се отзовала на подадения сигнал и след
проведената незабавно беседа, децата твърдели, че получили заплаха от баткото.
Той им казал да се махат от там, защото ще стреля срещу тях.
Редно е да се посочи, че
проведеното беседване от Г. е било необходимо с цел изясняване личността на
дееца. Тези действия са извършени от лице, което не е разследващ органи по
смисъла на НПК. В този смисъл свидетелят Г. е извън хипотезата на чл.118 НПК,
определяща кръга от лицата, които не могат да бъдат свидетели в наказателния
процес и не попадат между изрично посочените в ал.2 на същата разпоредба / т.е.
лица, които са извършвали действия по разследването и съдебно следствени
действия /. Поради това тя няма процесуално качество в процеса, а проведените
разговори с децата не са доказателствено средство. Ето защо, не съществува
процесуална пречка за разпита й в качеството на свидетел. Депозираните от нея
показания са надлежен доказателствен източник и съдържащите се в тях факти и
обстоятелства могат и следва да бъдат ценени наред с останалите от
доказателствената съвкупност, както и да бъдат поставени в основата на съдебния
акт, тъй като оценката им сочи на достоверност. Ето защо, тези макар и косвени
доказателства следва да се приемат като индиция, оправдаваща извода, че зад
това поведение се крие инкриминирана престъпна дейност, а съпоставени
самостоятелно и в цялост с останалия доказателствен материал по делото,
спомагат да бъде установена обективната истина.
В същото време възражението на
защитата проведените разпити в досъдебна фаза да не бъдат ценени поради късно
проведените процесуални действия не се споделят. При оценката на
доказателствената им стойност този факт определено следва да бъде маркиран, но
в полза на обвинението, доколкото, макар и разпитани след дълъг период от време
и тримата свидетели са категорични относно случилото се към онзи момент, а
аргумент в тази насока е и отчетеното по – горе пълно съвпадение на
отправения от обвиняемия словесния израз. Маркираните по –
горе противоречия в показанията на свидетелите М.А. и Д.И. в досъдебно
производство и тези в съдебна фаза също следва да бъдат отчетени, но не могат
да разколебаят обвинителната теза.
С оглед на горното, съдът намира
обясненията на обвиняемия за нелогични, противоречащи и изолирани от останалия
събран по делото доказателствен материал, дадени за изграждане на защитна
позиция и целящи да установят благоприятни за него последици. Така се оцениха и
показанията на К.Я.А., която е майка на обвиняемия и безспорно е заинтересована
от изхода на делото. За настоящия състав липсва достоверност и в показанията на
А.Г., като тук следва да се отчете факта, че същата е била провокирана
многократно и е имала отрицателно отношение към играещите пред блока деца. От
друга страна показанията на свидетелите С.С.П., С.А.Р.
и М.А.А. и Д.И., в настоящия
процес имат качество на първични и преки доказателства, почерпени от
първоизточник. Същите са възпроизведени чрез гласни доказателствени средства,
които настоящият състав оценя безспорно като достоверни.
Тук е редно да се отбележи, че в
устна защита на изготвената Съдебно – психологична експертиза, вещото лице М.К.
поддържа заключението, че децата могат да дадат правдиви и достоверни
показания. От друга страна макар и повлияни от медиите и общественото мнение,
това не компрометирало техните показания / вж. л.155 – гръб – л.156 от делото/.
В настоящия процес не се оспорва
факта, че А. притежавал газов пистолет модел „Зораки М 906”, кал. 9 мм., с №
013935, както и че на процесната дата произвел изстрел с него. Разпитан в съдебно заседание от
10.03.2017 г. /л. 163 от делото/, обвиняемият твърди, че взел това решение,
след като приел, че децата ще се замислят и ще спрат да вдигат шум.
Възприетото от съда е на база
събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал, а именно
надлежно приобщените писмени доказателства по делото - приложени по ДП №
89/2014г. по описа на РУ Свиленград, гласните доказателствени средства, а
именно показанията на свидетелите С.П., С.Р. и З.Г., протоколите за разпит от
досъдебно производство, както следва: показанията на свидетеля С.Р. дадени в ДП
№ 89/2014 г. на л.47 – л.48, показанията на М.А., находящи се на л. 50 от ДП №
89/2014 г., както и тези на Д.И. в Протокол за разпит от 04.11.2014 г. /находящ
се на л.53 и л.54 от ДП/, всичките прочетени на основание чл.281, ал.4,
вр.чл.281, ал.1, т.2 НПК, които са последователни и непротиворечиви.
Анализирайки цялата доказателствена съвкупност, съдът достигна до следните
фактически и правни изводи: на 05.06.2014г., пред
блок № 7 в ж.к. „Изгрев” в гр.Свиленград, Я.И.А. извършил непристойни действия
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото –
произвел изстрел във въздуха с газ – сигнално оръжие „Зораки”, модел „М 906”, с
фабричен № 013935, кал.9 мм. и отправил към играещите пред блока малолетни деца
С.С.П. на 10 години, С.А.Р. на 9 години, Д.И.И. на 9 години и М.А.А. на 8
години, заплаха – „пръскайте се или ще гръмна някой” - престъпление по
чл.325, ал.1 НК.
В защитната
пледоария в хода на съдебното следствие бяха атакувани два от признаците на
престъплението „Хулиганство”, визирано в чл.325 НК, а именно засегнатия обект и
субективната страна на престъплението.
І. Относно
направените възражения:
Една от тезите, която бе
поддържана в хода на първоинстанционното производство е, че в случая е налице
т.нар. „дребно хулиганство”, което обуславя приложението на Указ за борба с
дребното хулиганство. Така следва да се достигне до извода, че предмет на
оспорване е обекта на престъплението, който е засегнат чрез непристойните
действия, а за по – голяма прецизност следва да се отбележи, че доводите са
насочени към степента на неговото засягане, което би могло да обуслови по –
лека правна квалификация.
1.
Настоящият състав намира
следното:
Видно от
съдържанието на Наказателния кодекс, престъплението
„Хулиганство” е систематично уредено в Глава Х на Особената част,
регулираща посегателствата срещу реда и общественото спокойствие.
Вярно е, че действията квалифицирани по основния състав на
чл.325 НК са извършени с личен мотив. Въпреки това подбудите не изключват
хулиганските действия, извършени от подсъдимия. Няма спор, че обществените
отношения уреждащи реда и общественото спокойствие са засегнати в достатъчна
степен, която да обуслови квалификацията на деянието по чл.325 НК. Изводът в
тази насока може да бъде изведен от начина по който законодателят е формулирал
акта, притежаващ характеристика на непристойност. В УБДХ, дребното
хулиганство е определено, като „непристойна проява”, докато в наказателния
кодекс са посочени „непристойни действия”. Непристойната проява, посочена като
изпълнително деяние в Указа за борба с дребното хулиганство е действие, но с по
– ниска степен на обществена опасност, явяващо се девиантно поведение, т.е.
такова, което нарушава социалните норми, но не представлява правонарушение по
Наказателния кодекс. Посоченото разграничение е направено в ППВС № 2/74г.
Без значение в случая е субективната оценка на субекта на
престъплението по отношение на извършеното. По високият праг на поносимост към
подобен род прояви и психичните преживявания на обвиняемия А. към онзи момент
не обуславят по – ниска степен на обществена опасност на извършеното.
Ето защо, настоящият състав
намира, че извършеното има характер на непристойни действия. Отправената закана
„Пръскайте се или ще гръмна някой”, както и проведения след това изстрел
безспорно като съдържание и наситеност са надвишили многократно приемливото
поведение и по този начин са скандализирала адресатите и обществеността.
Тези действия изпълняват и
допълнителния съставомерен резултат, а именно грубо нарушение на обществения
ред. С бруталното си поведение обвиняемият е демонстрирал явно неуважение към
обществото, като в случая се е смятал за необвързан със съществуващите социални
норми чрез демонстрация на пренебрежително отношение към тях. Не е без значение
и факта, че към онзи момент А. е заемал длъжността „Старши полицай” в Главна
дирекция „Гранична полиция”, както и че описаните прояви са извършени публично
и са създали неспокойна обстановка и смущение не само в присъстващите. Факт
достатъчен, за да се обуслови и нарушение на обществения ред.
Вярно е също, че хулиганството е
формулирано абстрактно и е обтекаемо като дефиниция. Същото подлежи на
тълкуване от страна на решаващия съд. Няма спор, обаче, че правната
квалификация на деянието е в съответствие със съдебната практика по отношение
на сходни по вид прояви, извършени на обществени места /в случая пред жилищен
блок, в светлата част на деня/, свързани са с преустановяване на определени
действия /прекъсната е играта на деца/, отправена е заплаха, произведен е
изстрел, създадена е неспокойна и тревожна обстановка на публично място. По
този начин са извършени действия, които са запретени и не само, че са имали
естеството, но са засегнали съществуващите обществени отношения, уреждащи реда
и общественото спокойствие.
2.
По отношение субективната страна на престъплението и направеното възражение за
наличие на лични подбуди, изключващи хулиганските мотиви, настоящия състав
намира следното:
Хулиганските мотиви са специален
субективен признак на състава, който е тясно свързан и със самото изпълнително
деяние.
Вярно
е, че хулиганството по принцип се осъществява при пряк умисъл, когато деецът
пряко цели да наруши обществения ред и спокойствие, да скандализира обществото.
Личните подбуди в случая не изключват съставомерността на хулиганството, дори и
засягането на реда и общественото спокойствие да е косвен, страничен резултат
от деянието.
Така
следва да се приеме, че е налице специалния субективен признак – хулиганският
мотив, заключаващ се в явно неуважение към обществото, чрез бруталната
демонстрация на пренебрежително отношение към съществуващите норми.
Като завършек на логическите
разсъждения следва да се посочи, че инкриминираното престъпление е резултатно,
а резултатът се изразява в нарушаването на обществения ред. Съгласно т.1 на
цитираното постановление по – горе – „Под обществен ред, като обект на
престъплението хулиганство следва да се разбират установените в държавата
обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на
хората в процеса на обществения живот”. Видно от посоченото, обекта на засягане
е умозрителен, не е предмет на сетивна даденост, което в подобни случай дава
възможност защитната теза да се позовава на абстрактността и обтекаемостта на
понятията, да занижава степента на обществената опасност и да пледира за липса
на непристойност и изразителност на действията. В тази насока, обаче следва да
се им предвид, че законодателят е реагирал превантивно чрез придаване на
абстрактност в хипотезата на чл.325 НК, с цел да осуети едно бъдещо и реално засягане на определен
обект на отношения. Видно от посочените по – долу примери, когато обектът на
престъплението обладава телесността и намира израз в реално засягане и
причиняване на конкретни вреди, законодателят реагира достатъчно остро,
подвеждайки извършеното под квалифициран и по – тежко наказуем състав на
конкретното престъпление – чл.116, т.11 НК „Убийство по хулигански подбуди”;
чл.131, т.12 „Телесна повреда по хулигански подбуди”.
Така, първостепенният съд намира, че не
са налице основания за прилагане на Тълкувателно решение № 46 от 16.X.1979 г.
по н. д. № 36/79 г., ОСНК, а именно когато съдът не намери основания за издаване
на осъдителна присъда по чл.325 НК, но констатира, че има достатъчно
доказателства за административно нарушение по Указа за борба с дребно
хулиганство, след като постанови оправдателна присъда, да изпрати делото като
преписка на съответния компетентен орган. Ето защо, въз основа
на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените
доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния,
единствения законосъобразен извод, до който може да се стигне е, че обвиняемият
А. е осъществил деяние, което да бъде субсумирано под състава на чл.325, ал.1 НК.
От
субективна страна деянието е сторено виновно, при условията на пряк умисъл, като е разбирал свойството и значението на извършеното и
е могъл да ръководи постъпките си.
Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Субектът на престъплението има
качеството на наказателно отговорно лице
– пълнолетно и вменяемо. Авторът на деянието е установен по безспорен начин в
производството, както и изпълнителното деяние по време, начина, мястото и
механизъм на извършване. Налице е противоправност и наказуемост, които са
обективни елементи от състава на престъплението, както и причинна връзка между
изпълнителното деяние и настъпилите
общественоопасни последици, поради което следва да бъде ангажирана
наказателната отговорност на дееца.
Съдът
намери, че за това деяние обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание, а аргументите за
това са следните:
Налице
предпоставките на чл.78 А НК – привлеченият е
пълнолетно лице, за извършеното умишлено престъпление се предвижда наказание
лишаване от свобода до 3 години или пробация, с деянието не са причинени
имуществени вреди, същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на цитираната разпоредба.
Ето защо, и предвид императивния характер на нормата на чл.78а, ал.1 НК,
съдът освободи обвиняемия от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание „Глоба” в размер от 1000.00 /хиляда/ лева,
платими в полза на държавата. Размерът на наказанието съдът определи при
указания в закона минимум. При неговото определяне се взе предвид изразеното
съжаление за стореното, липсата на отегчаващи вината обстоятелства, както и
изразеното самокритично отношение. Настоящият състав намира, че с това правно и
житейски обосновано решение при определяне на посочения по – горе размер ще се
постигне поправяне и превъзпитание на дееца и за въздържане на другите членове
на обществото от подобни противоправни прояви.
В тежест на обвиняемия следва да се
възложат сторените по делото разноски в хода на досъдебното производство, както
следва: както следва: за изготвяне на Съдебно – балистична експертиза сума
в размер на 55.38 /петдесет и пет лева и тридесет и осем лева/, която да бъде внесена по сметка на ОД на МВР
– Хасково, ведно с 5 /пет/ лева ДТ, в случай на издаване на изпълнителен лист
по сметка на РС Свиленград.
Така
мотивиран, съдът постанови решението си.
Районен съдия: