№ 2937
гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.А
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110206287 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „Д.“ ***, чрез
адв. Ч. от САК, против наказателно постановление № 23-4332-004053/17.03.2023 г.,
издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР, за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП
му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
В жалбата се твърди, че при издаването на наказателното постановление са допуснати
нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, и доколкото Ц. не е
собственик на управляваното МПС, не е бил уведомен и не е знаел за факта на служебно
извършената дерегистрация на автомобила, който управлявал. Поради това се застъпва, че
поведението му е несъставомерно от субективна страна. Прави се искане наказателното
постановление да бъде отменено.
За проведеното на 12.06.2023 г. открито съдебно заседание наказващият орган е
редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Жалбоподателят се представлява
от адв. Ч..
В дадения ход по същество адв. Ч. поддържа жалбата по изложените съображения и
прави искане наказателното постановление да бъде отменено. Претендира присъждане на
направените от доверителя й разноски за адвокатско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
1
На 27.05.2021 г. около 00:18 ч. жалбоподателят И. Ц. управлявал лек автомобил „***“,
ДК № ***, регистриран на „***“ ООД. Движел се по автомагистрала „***“, километър 0
+500, с посока от гр. С. към гр. П.. Спрян бил за проверка от екип на ОПП-СДВР в състав
свидетелите В. Г. и А. С.. Полицейските служители извършили проверка на жалбоподателя
и на управлявания автомобил през дежурната част на ОПП СДВР, при което се установило,
че от 10.12.2020 г. автомобилът бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15
ЗДвП. Предвид констатираното свид. Г. съставил срещу жалбоподателя АУАН Серия GА №
348195/27.05.2021 г., в който описал констатираните обстоятелства по извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 ЗДвП.
След окомплектоване на материалите по преписката, заведена под № 32781/2021 г. по
описа на 08 РУ-СДВР, същата била изпратена в СРП под № 29213/2021 г. за престъпление
по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
С постановление изх. № 29213/20.02.2023 г. бил постановен отказ от образуване на
досъдебно производство по преписката, заведена по описа на СРП, поради липса на
субективна страна на процесното деяние, и била изпратена на Началника на ОПП СДВР за
преценка налице ли са основания за реализиране административнонаказателна отговорност
спрямо Г..
В резултат от това било издадено атакуваното наказателно постановление за
извършено от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП му било наложено кумулативно административно
наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 /шест/ месеца.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите В. Г. и А. С., и писмени - постановление изх. №
29213/20.02.2023 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 29213/2021
г. по описа на СРП; материали по пр. пр. № 29213/2021 г. по описа на СРП; справка-картон
на водач; заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; справка
рег. № 433200-58274/25.05.2023 г., ведно със справка по история на ПС ДК № *** и справка
за собственост на МПС.
Съдът кредитира депозираните от свидетелите Г. и С. показания досежно
констатираното при извършената проверка и обстоятелствата по съставяне на АУАН,
доколкото кореспондират с писмените доказателства. Посредством последните се
установява, че към 27.05.2021 г. регистрацията на управлявания от Ц. лек автомобил била
служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП - по причина, че не бил регистриран
в двумесечен срок от придобИ.ето му от новия собственик. С оглед на това съдебният
състав прие последното обстоятелство за изяснено безспорно. Същевременно нито от
материалите по пр. пр. № 29213/2021 г. по описа на СРП, нито посредством ангажираните
от ОПП СДВР доказателства, не се установява дали и в кой момент Ц. е бил уведомен за
служебната дерегистрация на автомобила, респективно не се установи да е имал знание за
съответното обстоятелство към инкриминирания момент.
Материалната компетентност на свид. Г. по съставяне на АУАН и тази на
административнонаказващия орган по издаване на НП следват от длъжностните им качества
и възложените им във връзка с тях правомощия, изводими от представените заповед №
8121к-13180/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесните АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от
компетентни органи, по надлежния ред, и са връчени редовно на санкционираното лице.
Обстоятелствата по извършване на нарушението са описани подробно в съставения АУАН,
2
при което нарушения на разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ЗАНН не се констатират.
Същевременно съдът констатира допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1
т. 5 ЗАНН, доколкото в наказателното постановление не е посочена датата на извършване на
нарушението. Такава фигурира в съставения АУАН - 27.05.2021 г., и е изводима от
събраните в хода на производството доказателства, но това не се явява достатъчно условие
за процесуалната законосъобразност на съставеното НП, доколкото последното на собствено
основание следва да съдържа точно посочване на датата, на която се твърди нарушението да
е извършено. Допуснатото нарушение е налице, доколкото дата на извършване на
нарушението не само, че не е изводима чрез способите за тълкуването /което би било отново
недопустимо/, но изобщо не е посочена. Последната обаче, като съществен елемент от
обективната страна на нарушението, е задължителен реквизит на НП, липсата на който
поставя санкционираното лице, съда и всички трети лица в невъзможност да разберат
волята на административнонаказващия орган относно въпросното обстоятелство, а именно
кога счита, че нарушението е било извършено. Това представлява основание за отмяната на
издаденото наказателно постановление.
Наред с това атакуваното НП е и материално незаконосъобразно, независимо от
обективното установяване на факта, че на посочените в АУАН и НП време и място
жалбоподателят Ц. е управлявал МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена на
основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП, поради неизпълнение на задължението на новия собственик
на автомобила да го регистрира в двумесечен срок от придобИ.ето.
Това е така, доколкото не се доказа жалбоподателят да е бил уведомен за служебното
прекратяване на регистрацията преди 27.05.2021 г. Следователно и поведението му е
субективно несъставомерно, тъй като не е знаел, че автомобилът, който управлява, е със
служебно прекратена регистрация към 27.05.2021 г. При това липсва виновно осъществено
поведение от негова страна.
Горното мотивира извод в насока неправилност на издаденото наказателно
постановление, което като незаконосъобразно и необосновано, подлежи на отмяна.
Депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
При този изход на делото e основателна и претенцията на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение,
съгласно изричното право, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН.
Претендираният размер от 600 лв. не е оспорен от въззиваемата страна, поради което
искането следва да бъде уважено в цялост.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 ЗАНН и
чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-004053/17.03.2023 г., издадено от
Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу И. Н. Ц. за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ ДА ЗАПЛАТИ на И. Н.
Ц., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер на 600 /шестстотин/ лв. - направени по
делото разноски, представляващи възнаграждение за адвокат за осъщественото пред
настоящата инстанция процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. С. в 14-дневен
3
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4