РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. Велико Търново, 25.10.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, касационен състав, в открито съдебно
заседание на единадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора СВЕТЛАНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно а.н.д. № 10271 по описа за 2019 година, за да се
произнесе съобрази:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч.
2-ро от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение
№ 32/08.08.2019 г., постановено по а.н.д. № 95/2019 г., с което състав на
Районен съд Елена е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление /НП/
№ 19-0260-000055/07.03.2019 г., издадено от началника на РУ на МВР – Елена към
ОД на МВР – Велико Търново, с което на Б.Е.М. с ЕГН ********** за извършено
нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер
на 400,00 лева.
Така постановеното решение е обжалвано в
законния срок от името на Б.М. чрез упълномощения адвокат. В касационната жалба
се релевират доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Изразено е несъгласие с мотивите на въззивния съд, че
различната правна квалификация, дадена в АУАН – чл. 683, ал. 3 от КЗ, и в НП –
чл. 638, ал. 3 от КЗ, е израз на техническа грешка. Твърди се, че по този начин
е нарушено правото на защита на санкционираното лице, което е лишено от
възможността да разбере за какво нарушение е обвинено. Поддържа се възражение,
че районният съд е пренебрегнал допуснато несъответствие между описанието и
цифровата квалификация на нарушението, като се подчертава, че нарушената
материалноправна разпоредба всъщност е тази на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, а не
тази на чл. 638, ал. 3 от КЗ, която всъщност е санкционната. Касаторът намира
за необосновани от доказателствата по делото фактическите констатации, че процесното
МПС не е било спряно от движение, като подчертава, че автомобилът е регистриран
на територията на България, но към датата на съставяне на АУАН е бил спрян от
движение. Изразено е становище, че по този начин е глобено лице, което не е
имало задължение да представи валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и
всъщност извършеното нарушение не е визираното в АУАН и в НП, а посоченото в
хипотезата на чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП – управление на спряно от движение
МПС. Твърди се, че липсата на обсъждане в НП относно наличието на хипотезата за
маловажност по чл. 28 от ЗАНН също е порок и моли настоящата инстанция да
приеме, че случаят е маловажен. По тези съображения, касаторът претендира за
отмяна на решението на районния съд и за постановяване на такова по същество от
касационната инстанция, с което НП да бъде отменено.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба не изпраща
представител и не взема становище.
Представителят на Окръжна прокуратура –
гр. Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че сочените в нея нарушения не са налице и предлага решението
да бъде оставено в сила.
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира
като такива за неправилно приложение на закона – касационни основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 348, ал. 2 от НПК, предвид
обстоятелството, че необосноваността не е касационно основание по смисъла на
НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2-ро от ЗАНН.
Съдът в качеството на касационна
инстанция, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, служебно провери валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени
оплакванията в жалбата и доводите на страните, съдът приема за установено
следното:
Касаторът е бил страна в производството
пред РС, като за него съдебното решение е неблагоприятно по резултата си. Касационната
жалба е подадена в срок от надлежна страна, против съдебен акт, подлежащ на
касация, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради
следните съображения:
НП е издадено срещу Б.Е.М. за това, че на 18.02.2019
г. е шофирал МПС, собственост на друго лице, като е установено, че за същото
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“ за автомобилистите – нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Тези факти не са били спорни между
страните и същите се установяват от съвкупната преценка на доказателствата по
делото. За да потвърди НП районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и
НП не са допуснати нарушения в хода на производството, които да налагат
отмяната на наказателното постановление. Съобразени са всички изискуеми от
закона реквизити. Изписването в АУАН на нарушената разпоредба като чл. 683, ал.
3 от КЗ е определено като техническа грешка, която е отстранена от наказващия орган
с издаването на НП. Осъществяването и авторството на деянието са безспорно доказани.
Наказанието е правилно и законосъобразно определено по вид и размер. С мотив,
че след като М. е управлявал МПС не е релевантно дали същото е спряно от движение
или е с прекратена регистрация, е отхвърлено възражението, че водачът не е
субект на нарушението и не дължи представянето на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“. Допълнено е, че липса на регистрация и спиране от
движение влекат след себе си нарушения и по ЗДвП. Изложени са подробни мотиви защо
не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
При проведения контрол, касационната
инстанция не намери основания за касиране на решението на РС. Настоящият състав
на ВТАС намира, че фактическите констатации на въззивния съд са основани на
достатъчно годни и допустими доказателствени средства, приети по предвидения
процесуален ред – писмени и гласни такива. Действителните факти по случая са
изяснени обективно, всестранно и пълно след задълбочен анализ на
доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност. Върху фактите, чието
осъществяване е доказано, въззивният съд е основал правните си изводи, които
съответстват на приложимия материален закон. Изложени са ясни и адекватни
мотиви, във връзка с предмета на доказване и заявените възражения. При това,
изводите на въззивния съд по фактите и по правото се споделят изцяло от
настоящата инстанция, и не е необходимо да се преповтарят, въпреки че се
поддържат и с касационната жалба.
Касационната инстанция намира за неоснователни възраженията, касаещи дадената правна квалификация на деянието и вписаната
в АУАН законова разпоредба, определена като допусната техническа грешка. Текстът
на чл. 638, ал. 3 от КЗ сочи лицето,
което се санкционира – несобственик, но управляващ моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Б.М. е установен
именно при управление на такъв автомобил, за който не е имало сключена застраховка. Дадената от АНО правна квалификация на това фактическо
положение по никакъв начин не осуетява правото на нарушителя да разбере за
какво нарушение е санкциониран, въпреки, че в АУАН грешно нормата е изписана като
чл. 683, ал. 3 от КЗ. В касационната жалба правилно е посочено, че такава
разпоредба липсва в закона. Същевременно едно от задълженията на водачите на МПС съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т.
3 от ЗДвП е да носят документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за моторното превозно средство, което
управляват. Следователно преди да започне да управлява МПС, независимо чия
собственост е то, водачът е длъжен да установи дали за това моторно превозно
средство има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и да
вземе със себе си документа, удостоверяващ този факт. Дали за управлявания от
него автомобил има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ касаторът
не само е могъл да узнае, но е бил длъжен по силата на закона да провери това
обстоятелство и противното е резултат от неговото бездействие. По повод
твърдението за различието на правната квалификация в АУАН и НП, освен
изложеното следва да се припомни, че законът в чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН дава възможност административно наказващият орган да издаде
наказателно постановление и когато в акта за установяване на административно
нарушение е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, както е понастоящем. Правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице не е нарушено, доколкото адекватно
и в пълнота последното се е възползвало от всички процесуални способи да брани
правата си.
Съдът намира за неоснователни доводите на
касационния жалбоподател, че не се дължи сключване на застраховка „Гражданска
отговорност“ за процесното МПС, тъй като същото „е регистрирано на територията
на Република България, но е спряно от движение…“, поради което нормата на чл.
638, ал. 3 от КЗ не намира приложение. На първо място, подобно твърдение остава
неподкрепено от доказателствата по делото. Както правилно е възприел районният
съд, през 2016 г. било изтекло действието на задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно посоченото МПС, поради
което считано от 12.12.2016 г. била прекратена регистрацията му. Този извод е
основан на служебно изисканата от въззивния съд Справка рег. №
105800-7156/21.06.2019 г. на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Смолян /л.
67 от делото/. Районният съд правилно е стигнал до извода, че фактът, че автомобилът е бил със служебно прекратена
регистрация, не влияе върху законосъобразността на НП. На следващо
място, възприетото от касатора тълкуване не намира опора в текстовете от кодекса. Нормата на чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ визира МПС, които са регистрирани и не са спрени от движение, тъй като
само такива МПС могат да бъдат управлявани по пътищата, отворени за обществено
ползване.
По
аргумент от чл. 481, ал. 3 от КЗ застраховането на водача по
реда на КЗ се явява абсолютно условие за законосъобразното движение на моторно
превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване. След като
водачът управлява неизрядно МПС, това обстоятелство категорично не го освобождава
от задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“. Противното
би поставило в по-неблагоприятно положение собствениците, чиито превозни
средства отговарят на законовите изисквания и не са със служебно прекратена
регистрация, съответно лицата, които управляват такива автомобили, спрямо
собствениците и водачите на нерегистрирани МПС. Целта на закона определено не е
такава. Нещо повече, регистрацията на автомобила е била служебно прекратена на
основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП именно поради липса на сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ и по аргумент от цитираната норма
възстановяването на регистрацията е поставено в зависимост сключването на
такава. Обстоятелство, което в конкретния случай е сторено незабавно след
проверката в 15:00 часа на 18.02.2019 г., предвид факта, че сключената
застраховка е с действие от 17:00 часа на 18.02.2019 г. до 23:59 часа на
18.02.2020 г. Сключването на застраховка по отношение на управляваното от
касатора МПС дори няколко часа след извършване на нарушението обаче не обуславя
маловажност на неправомерното деяние, тъй като не елиминира извода, че към момента
на проверката МПС не е било с действаща застраховка, а и само по себе си не е
достатъчно, за да обоснове по-ниска обществена опасност на нарушението от
обичайните нарушения от същия вид, още повече, че се касае за МПС, което е със
служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка повече от две
години /от 12.12.2016 г. до 25.02.2019 година/.
С оглед изложените съображения,
касационната инстанция счита атакуваното решение за валидно, допустимо и правилно.
При постановяването му не са допуснати посочените в касационната жалба
нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изреч. 2-ро от ЗАНН, съдът
в настоящия касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 32/08.08.2019г., постановено по
а.н.д. № 95/2019г. по описа на РС Елена.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: